Спомени за стара София:

Войната

Германците нахлуха в Полша на 1 септември 1939 година!

София чу тази новина изтръпнала. От края на Първата световна война не бяха изминали още дори и 22 години...

На 3 септември 1939 г. Англия и Франция обявиха война на нацисткия Райх.

Конфликтът се разширяваше. Ставаше световен. И това щеше да бъде Втората световна война.

Междувременно нацистка Германия и СССР сключиха пакт за ненападение и София си отдъхна. Войната някак, макар и привидно, се отдалечи от нея.

По същото време обаче Белгия, Франция, Дания, Холандия и Норвегия вече пъшкаха под ботуша на Хитлер.

Малко по-късно хитлеристките знамена се развяха и над Белград и Акропола.

България окупира част от Сърбия. И цяла Македония и Беломорска Тракия. Правителството ни взе да нарича нашата родина Велика България", докато същите земи, заети от армията ни, се показваха по кориците на Дас Райх" официозното списание на Хитлер не като част от България. А като земи под българска окупация".

София гладуваше. Беше студено и тъжно.

Призори в 4 часа по средноевропейско време на 22 юни 1941 г. хитлеристките танкове прегазиха държавната граница на СССР. Втурнаха се в руската земя. Завзеха Украйна и Белорусия. Съветските войници успяха да ги спрат едва пред вратите на Москва. Пред самата заснежена вече съветска столица. Почти пред самия Кремъл.

Завоевателна за немците, войната се превърна за русите в Отечествена!

Както при Наполеон.

И този път Съветите не загубиха битката при Бородино (като русите навремето. И сега нямаше нужда да палят Москва.

През същите дни в главата ми непрекъснато кръжаха Думите на моя дядо, който ми беше казал още по време на моето ранно детство:

Синко, знай, в Русия има четирима непобедими генерали! Това са Ноември, Декември, Януари и Февруари...

А зимата на 1941-1942 г. беше ужасно студена.

Въпреки студа, недоимъка и мъките да се преживее, София съществуваше.

В ресторантите бяха въвели безмесни дни", рибни дни", дори дни, в които навсякъде сервираха само фасул. А понякога като голям лукс и филе от делфин.

Независимо от всичко баловете продължаваха.

Имаше матинета. Соарета. Коктейл-парти в тенисклуба. Оперни и драматични представления. Животът, макар и насила, изкуствено приповдигнат, все пак крачеше напред.

На 10 януари 1944 г. България бе принудена да плати първия кървав данък на символичната война", обявена от бездарните ни управници на Англия и Съединените щати. Англо-американската авиация бомбардира жестоко София през нощта и я срина. Опожари я!

Градът гореше! И на сутринта хиляди хора, които бяха се родили, живели и бяха кръвно свързани с този град, трябваше да го напуснат. Трябваше да се евакуират", както казваха тогава.

На 30 март през същата година повече от седемстотин американски самолета отново изпепелиха столицата. Централната й част бе издъно разрушена и опожарена.

За съжаление познавам до болка точно тези дни!

Не обичам обаче да си ги спомням. А още по-малко пък ми се иска сега да ви разказвам за техния ужас.

Мнозина наши писатели се опитаха да го възпроизведат по страниците на своите книги. И да ме прости Бог нито един от тях не успя да предаде дори и хилядна част от ада на онова тъжно време. Пренесено върху хартията, то избледнява. Губи нюансите на мъката, която може да сломи дори и титан. А тогава ние не бяхме титани. Бяхме само хора.

Софиянци преживяха много през онези кошмарни дни.

Но аз не желая да помрачавам радостта си от писането на тази книга и да се връщам назад във времето в дните на войната, в която по-късно също участвах. Не искам да помрачавам моя щастлив разказ дотук с миризмата на злокобните огньове и пушеци, които изпепелиха моята младежка София...

 

/Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 311-312/

 

 

стихове проза изследвания спомени ☼  документигласове

 



Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011 OMDA Ltd  All rights reserved.