Спомени за стара София:

Прогимназия "Васил Априлов"

Всеки си спомня своето първо училище с умиление. Аз обаче помня моята десета прогимназия Васил Априлов" направо с любов! С нея са свързани първите ми стъпки в учението. Първото ми безумно влюбване още във второ отделение. Първото ми излизане на сцената като актьор", макар и във второстепенна роля. Първият ми отдавна забравен прякор Драгци. Първото пукане на главата ми с камък. И безброй още първи неща, които човек запомня за цял живот.

Десета прогимназия, или училище Априлов", както го наричаха по онова време, беше едно от най-старите софийски училища. Въпреки това то бе построено съвсем рационално и неговите широки и светли стаи бяха извънредно удобни и пригодени за училищните нужди. По мое време в Априлов" работеше един чудесен градинар бай Петър. Той поддържаше училищната градина в образцов ред, но което си е право, и ние самите я пазехме. Защото в края на краищата тя си беше нашата градина". На нашето училище. И макар никъде да нямаше в двора надписи, предупреждаващи Не газете тревата" или Късането на цветя е забранено", никой не се докосваше до посаденото в градината.

Някога в първо отделение децата пишеха с калемчета върху специални плочки и изтриваха написаното с малко сюнгерче, закачено за плочката със здрав канап. Тетрадките влизаха в употреба доста по-късно и всичко почваше от тетрадките с тесни и широки редове. Върху тях старателно изписвахме по цели страници с лулички, чертички, отделни букви и изобщо всичко онова, което би ни накарало по-късно да станем краснописци.

Към това старание на училището обаче баща ми прибавяше обикновено още поне по толкова допълнителни упражнения, колкото беше задала учителката, и въпреки че аз негодувах срещу тази му лична инициатива, без обаче да имам куража да издавам гнева си, благодарение на нея и до днес пиша красиво и четливо, независимо че петдесет години ползвам предимно пишещата машина.

Първата ми учителка в Априлов" се казваше Симеонка Евстратиева. Тя беше ангелски добра жена и се държеше с нас майчински. Понеже разбра, че съм научен да чета още вкъщи, по четене винаги ме караше да чета най-мъчния урок от буквара за фенерджията, палещ всяка вечер уличните фенери. Това ме караше да се чувствам особено горд пред съучениците си, защото те се удивляваха на лекотата, с която се справях с трудния урок.

На чина до мене седеше едно слабичко русо момиченце. То винаги идваше на училище с къса бяла престилчица, върху чиито джобчета имаше избродирани два червени мака. Именно те станаха причина да я кръстя Червеното макче" и да се влюбя в нея до уши още в началото на второ отделение. Бях твърдо решен да се оженим един ден, но животът ни раздели. По-късно се ожених за сегашната ми съпруга. Без да смятам, естествено, другите ми матримониални намерения в междината между първата ми безумна любов и моя брак.

Някъде към средата на годината във второ отделение Макчето се разболя от жлези и трябваше дълго време да прекара на легло у дома си. Тъй като живеехме наблизо, аз тайно отмъквах от къщи новия грамофон Дека", който баща ми беше купил напоследък, защото дядовата музикална машина" вече издъхваше, и отивах у тях да й свиря" разни плочи. Представете си как съм я забавлявал с Танхойзер", с фрагменти от опери на Росини или Верди и с Циганската любов" на Сарасате, която много й се нравеше.

Когато попаднах в прогимназията, случих също на много, много добри учители. Всички те бяха отлични педагози, завършили повечето разни университети из чужбина или пък нашия, Софийския университет, и си разбираха от работата. Мнозина от тях още тогава оглавяваха разни кръжоци, а учителят ни по музика г-н Илиев създаде дори и духова музика. В нея аз действах" като валдхорнист по препоръка на баща ми, но освен акомпите от Еста, еста, естата-та-та" не успях да науча нищо друго. Въпреки това обаче, макар и да не знаех добре къде точно се пише нотата сол върху петолинието, винаги имах шест по пеене, тъй като бях музикант". По-късно и в Италианската гимназия отново постъпих в музиката, но папа" Рафаеле Франки, учителят по музика, ме удостои поради некадърност само с длъжността носач на големия барабан. Ала и това все пак беше нещо. Не бях в строя по време на манифестациите...

По отношение на своя социален състав десета прогимназия представляваше най-необикновената обществена микстура всред училищата в почти цяла София. В нея се учеха заедно както децата на беднотата от Редута, така и най-богатите деца от улиците Оборище", Велико Търново", Априлов" и Шипка". Привидно в цялата тази учебна идилия наистина имаше някаква нотка на демократизъм, но всеки ден през голямото междучасие тя изчезваше. И тогава започваше класовото разслоение" между децата. Буби от Велико Търново" измъкваше от чантата си своето ежедневно препечено земелче, разполовено на две, от което се подаваха розовите крайчета на сложената между половинките тънко нарязана пражка шунка, и заобиколен от децата, почваше спокойно да го излапва. Струпаните край него деца го гледаха с някаква неподлежаща на описание стомашна носталгия, а една от съученичките ми Ябланка Петрова, дъщеря на каруцар, дори повтаряше неволно движенията на неговата дъвчеща уста. Тя не бе вкусвала никога шунка през живота си...

Между другото Ябланка беше постоянно гладна! Изяждаше моментално всичко, което й даваха някои деца. А зимно време винаги идваше на училище облечена във вехто дамско палто, доставено явно не по мярка", и краката й редовно биваха мокри. Тя сушеше скъсаните си обувки на радиаторите на парното отопление в класа, но никой учител не й правеше забележка за това повечето от тях дори се преструваха, че не виждат мокрите й обувки. Веднъж, без да се усети, Ябланка излезе на черната дъска по вълнени чорапи и големият пръст на левия й крак с неизрязан нокът стърчеше през скъсания чорап.

Ябланка и още няколко деца от нашия клас се хранеха в училищната трапезария безплатно по бедност", както казваха тогава. И бяха много щастливи, че поне веднъж в деня можеха да хапнат топла храна.

Сред добрите ми приятели в Априлов" бяха синът на училищния огняр, Георги Войника, Стефан Андонов, с когото учехме от първо отделение, Севар Загорчинов, най-старото ми другарче още от предучилищна възраст, и още много и много други. Бях съученик и с Елка Йовкова, по едно време дори и с Богомил Райнов, с Пепи Рафаилов и с Тодорка Савчева първото момиче, което заведох на кино в живота си. По повод на тази история аз изядох един як калай от дядо. Като разбра, че ще я водя в Артилерийското кино", той ме накара да лъсна обущата си до блясък, за да не я обидя с неопрятния" си външен вид.

Десета прогимназия даде на България редица прочути имена в нашия културен живот. Нейни възпитаници бяха писателят Димитър Димов, академик Радой Попиванов, големият ни историк академик Димитър Ангелов, писателят Петър Бобев. От нея излязоха множество известни лекари, инженери и архитекти, които също оставиха диря след себе си. Излезе дори и първият български десетобоец Любен Дойчев, класирал се на десето място на олимпиадата в Берлин през 1936 г.

В Десетата" учиха някога и дъщерите на Маестро Георги Атанасов, музиковедът Любомир Сагаев, брат му, известният композитор професор Димитър Сагаев. Учиха красивият Георги Кацаров, Стайко с гърбицата, по-късно един от най-известните бакали в София, учеше брат му Дзанат, децата на поета Емануил Попдимитров, които впоследствие станаха прочути лекари. Нейна възпитаничка беше и пианистката Катя Казанджиева. Там завършиха прогимназия децата на професор Александър Балабанов, на професор Ценов един от най-големите български математици, децата на множество дребни съществувания", които работеха из фабриките, строежите или учрежденията на София. Децата на учители и висши държавни чиновници. И най-накрая и децата на милионерите Буров, Чапрашиков и на още няколко други известни български богаташи.

Някога в Априлов" освен духова музика имаше и Чета", т. е. група за физически упражнения. Четата" играеше тези упражнения със специални тояжки в ръка и участваше във всички годишни продукции на прогимназията, демонстрирайки своето спортно умение.

Ръководител на Четата" беше учителката по гимнастика госпожица Корнелия Мерджева. Тя не беше дама в първа младост, но един ден най-неочаквано разбрахме, че се беше омъжила за някакъв евреин Демайо, целия в лунички, който почна редовно да я води и да я взима след училище със своя мотоцикъл с кош. Оказа се, че съпругът й е член на дружество Юнак", и още на първия Кирил и Методий ние наистина го видяхме облечен в юнашка униформа със съответния калпак на главата.

През лятната ваканция много от бедните ми съученици ходеха да подават топки на единствения тогава в София тенискорт. Попитах веднъж баща си дали мога да отида с тях и да опитам и аз тоя занаят". Той ми разреши, но ме накара да се събуя бос като другарчетата си и да си облека най-вехтите дрехи, за да няма разлика между мене и тях.

На Дипломатическия тенис", както го наричаха по онова време а това е тенискортът до самото Цариградско шосе аз бая се поизплезих за двата лева, изработени" от мен, но същия ден преживях и една история, която непременно искам да ви разкажа. След края на работата" чух как една от консулките", както наричахме тогава жените на дипломатите, явно французойка, каза с подчертано презрение на мъжа до нея, сочейки Георги Войника:

Какво мръсно дете. Сигурно не се е къпало, откакто е родено!

Бях навършил едва единадесет години, но кипнах, като я чух. И без да му мисля много, й казах на онзи коректен френски език, научен от майка ми:

Госпожо, ако вие живеехте в условията, при които живее това нещастно дете, сигурно щяхте да бъдете поне два пъти по-мръсна от него!

Консулката понечи да изкрещи, но беше така втрещена от моите думи, че гласът дори не излезе от гърлото й, а мъжът до нея ми се усмихна и рече:

Извинете, млади господине, но жена ми понякога е доста невъздържана! Междувременно откъде знаете френски така добре?

От майка си, господине! Тя е завършила вашата Сорбона. А донякъде и от баба ми и от моя дядо! отвърнах с всичкото достойнство, на което бях способен в онези години.

Но тогава какво търсите тук? полюбопитства той. Тук не е място за вас. Имам предвид подаването на тенис-топките. Вие явно сте дете от добро семейство! добави той.

И именно затова съм тук с приятелите си, господине отвърнах, гледайки го право в очите, и добавих: Довиждане, господа!

На вечеря разказах случката вкъщи.

Хубаво си сторил! Браво! отсече баща ми. Не стъпих повече на тенискортовете!

Отидох на тях много години по-късно, но вече с ракета в ръка. Въпреки това тенисът не ме увлече. И именно тогава се хвърлих с цялата си душа в баскетбола.

Края на учението ми в десета прогимназия беше финалният акорд на моето първоначално образование. Предстоеше ми да вървя по-нагоре. Майка ми искаше на всяка цена да бъда записан в I мъжка гимназия, но баща ми надделя. Така се озовах в Кралската италианска гимназия. Явно старият мечтаеше аз да получа всичко онова, което самият той беше пропуснал през своя живот поради ранната смърт на баща му. Поради войните, отнели голяма част от неговата младост...

 

/Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 66-71./

 

стихове проза изследвания спомени ☼  документигласове

 



Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011 OMDA Ltd  All rights reserved.