Спомени за стара София:

Софийските кина и кинопржекции

Спокойно можем да кажем, че с оглед на тогавашните й мащаби София от двадесетте и тридесетте години имаше достатъчно кина. Най-старото сред тях в онези времена беше съществуващият и до днес Модерен театър", който се намира на улица Мария Луиза". Днес съвременните софиянци го познават под името кино Цанко Церковски"[1]. Следваха кината Одеон", Глория палас", Солун", Капитол", Панчев", Влайкова" и т. н.

Трябва веднага да ви предупредя, че изброените дотук киносалони макар и доста условно се смятаха като част от първоразредните кина на тогавашната ни столица. За тях има писано доста в някои книги за София и затова аз ще ги прескоча. Ще се опитам да ви разкажа само нещичко за едно съвсем забравено кино. Киното на софийските санкюлоти", което отдавна вече не съществува, изпепелено от бомбите над София през 1944 година. Въпреки всичко обаче колкото и невероятно да ви се стори това кино все още живее в спомените на стопроцентовия софиянец, израснал с ритъма на своя град.

Междувременно киното, за което ще стане дума, е кино Арда"! Преди войната то се намираше близо до ул. Търговска". В малката криволичеща и извеждаща на ул. Сердика" уличка Арда". Или иначе казано намираше се в сърцето" на София. Когато в началото на тридесетте години се появиха говорещите филми, Арда" единствено остана вярно на великия ням" и на неговия екран продължиха да прожектират стари филми от памтивека почти до края на 1938 година! Благодарение на тази малка подробност" много от момчетата от моето поколение и аз можахме да видим и опознаем голяма част от мълчаливите" кинозвезди, по които бяха въздишали нашите родители още през времето преди Първата световна война.

Лично аз дължа на Арда" първите ми срещи с неотразимия каубой Кен Майнард! Срещите ми с Бъстър Китън, който бе разсмивал света, докато съм бил още дете, но сам не беше се смял никога. На екрана на Арда" видях за пръв път смайващите супермени от същото време Хари Пил и Лучано Албертини, непобедими във всякакви критични ситуации" като днешните зелени, сини или червени барети. И пак от неговия екран се запознах и с Рудолфо Валентино, бедния неаполитанец, направил през двадесетте години най-замайващата кариера на кинолюбовник" в Съединените щати, над чийто гроб дружеството на Вдовиците на Валентино" и до ден днешен носи цветя! Разбира се, на екрана на Арда" аз видях и Мачист, най-силния човек на света преди Първата световна война, който разкъсваше на две части дебелия телефонен указател на Париж като цигарена хартийка, срещнах се за пръв път с образа на красивия Рамон Наваро в двусерийния му ням филм Бен Хур" и с още много и много други кумири на миналото, изпълнили юношеството ми с красиви илюзии и образи. Впоследствие такива не можа да ми даде нито Виторио де Сика, нито Висконти или Антониони, за да не говорим за който и да бил друг ас от съвременното кино.

Не ще и дума сърцераздирателни спомени у мене са останали и от цариците" на великия ням", които можах да видя някога също на екрана на кино Арда". Сред тях са неотразимата Аста Нилсен, мрачно красивата Хени Портен, фаталната Бригита Хелм и редица други отшумели красавици, чийто глас никога не чухме! За жалост споменът за тях съществува вече само в киноречниците, а като си помисля именно те са били онези, които са изнесли на крехките си плещи детските години" на великия ням". На седмото изкуство!

Салонът па кино Арда" се намираше на втория етаж на една стара двуетажна сграда. Под него имаше обширно ателие за шев на ризи и там шиеха ризите на татко, а като поотраснах и моите.

Ателието бе собственост на една грозна, но дейна и сръчна жена, до която неотлъчно стоеше нейният любовник мрачен хубавец, доста по-млад от нея. Той явно й ядеше парите по най-безскрупулен начин, но тя го търпеше.

Само между другото ще ви кажа, че в същата ризарница" си шиеше ризите и тогавашният митрополит на София Господин Господин Стефан", както беше титлата му. По-късно той стана български екзарх. Шиеха ризите му от най-фин чешки поплин и с всяка от тях му ушиваха и по чифт къси долни гащи от същия поплин нещо, което не бях виждал никога преди. Тъй като светият човек" бе много дебел, гащите му имаха невъобразимо големи размери. Арда" бе миниатюрно кино!

Не повече от 150 места в партера и балкона и най-характерното за него беше, че то си бе чисто мъжко" кино. В салона му никога поне доколкото аз помня не беше влизала никаква жена освен чистачката.

Като изключим нас, учениците, които много обичахме да ходим в този последен храм на великия ням" в София, в Арда" редовно идваха и циганчета ваксаджийчета, чирачета, някой и друг пияница, влязъл в тъмния салон, за да си поспи, а така също и много войници отпускари. Разбира се, цялата тази пъстроцветна публика непрекъснато ядеше семки и хвърляше шлюпките им на пода, така че човек имаше чувството, че върви по плътен килим, когато влизаше в салона. Метяха го много рядко.

Арда" не беше озвучена с традиционния пианист като другите кина по времето на немите филми. Там музикалният съпровод се осъществяваше с електрически грамофон с два високоговорителя. За жалост обаче грамофонът се командваше от кинооператора и заради това може би музикалният съпровод в нашето любимо кино никога не подхождаше на онова, което ставаше на екрана му. Това обаче не беше болка за умиране и нещата вървяха гладко.

При започването на някой филм на Метро Голдуин Майер", когато върху бялото платно в затъмнения салон се появяваше ревящият лъв от неговия търговски знак", ревът се възпроизвеждаше почти от цялата публика в киното. Когато пък в някоя любовна сцена актьорът и актрисата се целуваха, тогава в салона се разнасяше по някое тънко изсвирване с уста или дюдюкане със свити устни. Това бяха почти закономерни явления и никой не ги смяташе като нещо нередно. Напротив зрителите се надпреварваха кой да е по-деен.

Собственик на кино Арда" беше бай Стоян. Висок мъж на около петдесетина години. Той се подстригваше на канадска ливада" и носеше малки, винаги грижливо боядисани черни мустачки като мустаците на Чарли Чаплин. Бай Стоян късаше неизменно контролите от билетите на посетителите си сам и обикновено присъстваше и на самите прожекции, тъй като в салона понякога ставаха и побоища. Заедно с всичко това той си играеше и на меценат", защото в преградената на две чакалня на неговото кино някъде към началото на тридесетте години репетираха актьорите на пионера на българския филм Васил Гендов. По това време те се подготвяха за неговия първи говорещ филм Халата", посветен на живота на Васил Левски. Естествено, самата Хала" играеше пак В. Гендов. По-късно филмът му излезе една истинска боза", както казват съвременните млади хора, но на нас ни беше много интересно навремето да гледаме неговите репетиции, докато чакахме прожекцията да почне.

Веднъж при една такава репетиция Гендов се обърна към нас група най-различни момчета и попита сериозно как ни се е сторила сцената, която бе изрепетирана. Отговорихме му почти в хор, че всичко е било много хубаво, и никога няма да забравя пламъчето, проблеснало в неговите уморени очи. Всъщност може би именно тогава аз видях за пръв път в живота си какво голямо значение има за всеки творец признанието или отрицанието на публиката, за която той твори.

Досегът ми макар и косвен с репетициите на Халата" в преградената чакалня на кино Арда" се оказа и моят начален досег с кинопроизводството". Ако тогава някой ми беше казал, че някога и самият аз ще стана сценарист на един четиридесетсериен телевизионен филм, направо щях да му отговоря, че е луд! Въпреки това по-късно Приказките за изкуството" се появиха на бял свят".

Дали бай Стоян взимаше някакъв наем на Гендов за ползването на половината чакалня, никой никога не можа да научи, но съм горд, че Гендовото присъствие в кино Арда" ми даде възможност да се докосна макар и съвсем лекичко до раждащото се българско говорещо" кино, тъй като по техника Халата" представляваше една от първите стъпки на този вид кино у нас.

Заедно с изгорялото през бомбардировките кино Арда" изгоряха и спомените за десетки неми" актьори, като Харолд Лойд, Вилма Банки и т. н., но те тлеят у мене като жарава под пепел и понякога аз прекарвам с виденията за тях по някой и друг приятен час.

 

 . . . . . . . . .

 

Модерен театър! Всъщност току-що споменатото име е било дадено преди 89 години не на някакъв драматичен театър в София, а просто на първия уседнал български кинематограф", както го наричаха бащите и дядовците ни. Вратите на това ново чудо" са били отворени за софийската публика още в началото на века. На 4 януари 1908 година! Или, общо взето, това е станало след не повече от 15 години от първите документални кинопрожекции на братята Люмиер в Париж.

Модерният театър" е бил създаден в София от Карло Вакаро, заможен италианец, установил се окончателно в България още през 1901 г. Вакаро се заселва първоначално в Пловдив, където бързо учредява няколко търговски фирми и дори открива там и първата Търговска банка".

Завъртял колелото", италианецът закупува в София на ул. Мария Луиза", близо до пресечката й с ул. Цар Симеон", голямо построено в началото на века двуетажно здание и възлага на софийския архитект Димитър Начев да го превърне колкото се може по-скоро в модерен за времето си киносалон с партер и балкон. Начев се справя блестящо със задачата си и в края на 1907 г. Модерният театър" с 600 места е вече готов. В него е монтиран не само един от най-съвременните за онези дни кинопрожекции апарат, но и огромен" екран три на четири метра нещо, за което могат да му завидят много от тогавашните кина в Европа.

За съжаление аз не мога да ви кажа с кой филм е започнало кариерата си нашето първо кино, но от съобщенията в старите софийски вестници от онова време се твърди, че Модерният театър" е бил едно от любимите места за забавление на съгражданите ни още преди избухването на Балканската война. Впрочем, щом вече споменах Балканската война, трябва веднага да добавя, че още година преди нейното начало Вакаро превръща своя кинематограф" в акционерно дружество, което пък от своя страна незабавно открива филиали на Модерният театър" в Одрин и египетската Александрия, превръщайки го по този начин и в международно сдружение. Но въведенията в него не спират дотук. Към Модерният театър" по същото време се създава и малка киностудия за снимането на хроникални, документални и научнопопулярни филми. Благодарение именно на нея днес Българската държавна филмотека притежава извънредно важните кинодокументи от славните дни на Балканската война и Първата световна война, които са безценни свидетелства за героизма не само на българския войник, но и за смелостта на нашите първи киподокументалисти.

Ала широката дейност за популяризирането и разпространението на киното в България, започната от първото ни кино, не спира дотук. И в 1915 година пак с негова помощ се ражда и първият български игрален филм Българан е талант". Автор на сценария му, негов режисьор и изпълнител на главната му роля е пионерът на нашето филмово изкуство Васил Гендов.

Когато в края на десетте години от века кината в София се умножават чувствително, Модерният театър" се изявява и като главен доставчик на филми за тях от Европа и Америка. И това му положение се запазва така почти до 1925 година.

Моите лични спомени от най-старото софийско кино датират точно оттогава. Един от първите филми, които видях в живота си, беше в Модерният театър"! Филмът се казваше Рамона" и в него играеше една от най-блестящите звезди" на великия ням" от онази епоха Долорес дел Рио, южноамериканска красавица с големи очи.

В годините от своето основаване до края на Първата световна война Модерният театър" и неговият екран, както вече ви казах, са били мястото, от което в България е изгряла звездата на големия комик на началото на века Макс Линдер, фактическия предшественик на Чарли Чаплин.

Модерният театър", който се трансформира през 1930 г. от нямо" в говорещо" кино почти веднага след кино Одеон", което първо показа на софиянци звукови филмови картини", направи немалко за лансирането на говорещите филми" у нас. През онези години софиянци видяха на уголемения му вече екран Атлантик" с участието на виенския актьор Вили Форст, който бе избран от англичаните, производители на филма, за немската му версия. По-късно той стана известен в цял свят като незабравимия Бел Ами", филма, снет по романа на Ги дьо Мопасан.

След великия" девети през 1947 г., без никой да разбере как и защо, Модерният театър" бе преименуван! Тогавашната Българска кинематография" го кръсти кино Цанко Церковски". Сигурен съм, че никой българин няма нищо против нашия голям поет, с чиято внучка бях съученик в отделенията, но нелепостта бе налице! Човекът, който възпя българските ниви и поля, стана заглавие" на кино! А гой нито на йота не бе се проявил през живота си било като кинокритик или поне като кинолюбител. Ала какво да се прави? Римляните сигурно не са били в грешка, когато са твърдели, че Квод капитас тот сентенцие"! Или на български: Колкото глави толкова и мнения"...

За да завърша краткия си разказ за най-старото ни кино, ще ви съобщя като куриоз още една подробност по някакво странно стечение на обстоятелствата, докато още бях ученик в Кралската италианска гимназия в София, мой съученик беше внукът на Карло Вакаро. Какво пък и това е все пак нещо.

 

 

. . . . . . . . . .

 

 

А сега нека да ви разкажа за още едно от старите софийски кина. В миналото то се казваше Глория палас"[2] и лично за мене е свързано с много приятни спомени от моята младост. Но за това по-късно. Най-накрая.

Впрочем старото кино, за което става дума в момента, е познато и на вас. Защото то пак си стои на своето постоянно място и до днес на булевард Мария Луиза". Пред него обаче отдавна вече няма да видите някогашните тумби от хора. А през 1935 г. на тротоара до тясната му входна галерия, която водеше към хола и салона на киното, винаги се тълпяха стотици зрители. И Глория палас" неизменно беше претъпкана от посетители.

Историята на шумния успех на Глория" беше съвсем проста!

Тя водеше своето начало от онези дни след 19 май 1934 г., когато България възобнови дипломатическите си отношения със СССР и в София се образува голямото акционерно дружество Мосфилко". Това първо смесено българо-съветско дружество нещо нечувано дотогава стана представител у нас на съветските външнотърговски предприятия Совторгкино централата за разпространение на съветските филми в чужбина, на сдружението Международная книга" и на съветската туристическа агенция Интурист", които бързо отвориха свои търговски кантори и центрове в София.

Първа на българския пазар се появи голямата книжарница на Международная книга". Разкриха я в един доста просторен магазин на улица Търговска" в близост до магазина за шапки на Франц Червенка, представителството на немските пишещи машини Континентал" и до фирмения магазин на френската парфюмерийна фабрика Л. Т. Пивер". Не мога вече да си спомня къде точно беше агенцията на Интурист", но веднага ще ви съобщя наскоро след това Мосфилко" нае кино Глория палас" и на неговия екран почнаха системно да се прожектират съветски филми.

Междувременно тристахилядната София от времето на моето ученичество беше виждала и преди по някой и друг съветски филм. Тяхното появяване обаче обикновено бе инцидентно. И в повечето случаи след безкрайни цензури, софиянци бяха видели дотогава например през 1929 г. Живият труп" в кино Пачев" на бул. Дондуков", а по-късно и филма Цар и поет" в ученическото кино на улица Стефан Караджа", на чието място днес е построена част от новата телефонна централа на София, както и Пътния лист за живота" първия съветски говорещ филм от 1933 г, който ни показа Модерният театър".

Разбира се, бих могъл да изброя и още някои други заглавия на руски" филми, както ги наричаха тогава, но ме е страх, че може би ще се отдалечим доста от Глория". Затова ви предлагам да се върнем към нея.

И така в края на 1934 и началото на 1935 г., когато София беше заляна от американски, немски, френски, италиански и всякакви други филми, на екрана на Глория" се появиха първите творби на младата съветска кинематография. Те се оказаха истинска сензация за публиката. Благодарение на тези филми софиянци видяха, че в СССР също работят не само талантливи режисьори и актьори, но и опитни сценаристи. Извън всичко друго техническото ниво на непознатите дотогава на масовата публика руски филми беше такова, че те не отстъпваха по своите качества на европейската и на американската продукция. А, от друга страна, и епиката, вложена в техните сюжети, искрено вълнуваше сърцата на зрителите.

За съветските филми и за техните създатели е писано не малко у нас преди и след 9 септември. Не бих желал да навлизам в лоното" на киноведите и да правя разбори на тези кинотворби, защото по-скоро искам да ви разкажа най-вече само за един от тях. За очарователните Весели момчета" най-блестящата съветска кинокомедия, която съм гледал преди и след войната!

Между другото, трябва веднага да ви кажа, че това не е само моя оценка, а беше единодушна оценка и на всички тогавашни зрители, видели този шедьовър на съветската кинематография, направен не само с много професионално майсторство, но и с много сърце. Наситен с великолепна музика, която заплени зрителите. Особено пък като си представите, че по същото време на софийските екрани се показваха конкуриращи филми като Красавиците на Зигфелд" с едни от най-хубавите звезди на Холивуд, като филмите за Бродуей, където ежегодно се снимаха в общ екип най-прочутите и известни актьори на Метро Голдуин Майер", като филмите на Джинджър Роджърс и Фред Астер и музикалните филми-биографии на италианците или пък немските комедии с Хайнц Рюман, Тео Линген, Ханс Мозер и т.н.

И въпреки тази зашеметяваща конкуренция, създадена от световни майстори на киното, Веселите момчета" се задържа цели четири седмици на екрана в Глория палас", а след това издържа и още по няколко седмици на екраните в кината Култура" и Хемус". Хората от онези дни буквално се биеха за билети за този филм и двете песни на Исак Дунаевски маршът и тангото станаха толкова популярни, че цяла София ги запя. Свиреха ги във всички заведения.

Гледах Веселите момчета" четири пъти с едно много хубаво момиче, в което навремето бях влюбен до уши. Дали и то ме обичаше тогава, не можах да науча никога, но малката красавица ми позволяваше да държа ръката й в тъмния салон и това ми стигаше. Бях на седмото небе.

 

 

. . . . . . . . . .

 

 

Трябва да беше някъде през късната пролет на 1930 г., защото  още не бяха ни разпуснали за лятната ваканция. В онези дни из София се пръсна сензационната вест в кино Одеон" ще представят говорещ филм"! Също като онези, каквито вече от няколко години се въртяха по екраните в Европа и Америка. Естествено, родителите ми веднага се погрижиха да се снабдим с билети за това ново чудо" и няколко дни по-късно ние се озовахме ан фамий" в салона на кино Одеон". Тогава то се намираше между днешния ресторант Габринус" и големия сервиз за поправка на телевизори, настанен в новото здание, построено на мястото на изгорелия през 1944 г. театър Одеон".

В онази паметна вечер на 1930 г., когато ни предстоеше да видим най-новата сензация в киното, първоначално ни прожектираха един цял ням филм Сляпата любов"! В него играеше Бригита Хелм жената вамп в прочутото съзвездие от красавици на Уфа" Берлин, от времето на великия ням".

Изгарящ от нетърпение, аз, който иначе бях почнал вече живо да се интересувам от любовни истории" като всеки пубертетник" на 10 години, едва издържах края на филма, макар че той целият беше изпълнен с не една и две пикантни сцени. Разбира се, пикантни" в стила на двадесетте години!

Междувременно беше съвсем ясно, че и всичките други зрители го бяха изгледали почти насила въпреки споменатите дотук качества и приятния музикален акомпанимент, изпълнен от пианиста, скрит под екрана.

Хората очакваха с нетърпение единствено говорещия филм"!

За ужас и изненада на всички преди прожекцията на този филм в салона светна и на малката авансцена пред екрана излезе млад, елегантно облечен мъж. Той взе подробно да обяснява на почитаемата публика", че предлаганата днес на софиянци сензация от дирекция на кино Одеон" е струвала огромни парични жертви на неговите собственици, но няколкото резки свирки с уста, които се разнесоха из салона, прекъснаха неговата рекламна реч и ораторът" изчезна от авансцената с обиден вид.

Салонът отново се затъмни! Публиката притаи дъх!

Изведнъж върху екрана с пукот и лек, съскащ шум се появиха дългоочакваните надписи на тонфилма", както го беше нарекъл представителят на дирекцията. Те не бяха преведени на български и аз така и не разбрах какво точно казваха, но всичко туй почти никак не ме интересуваше. Чаках преди всичко друго звука и говора от екрана!

Онова, което последва подир надписите, далече не можеше да се нарече истински филм в точния смисъл на думата, а по-скоро представляваше редуващи се отделни картинки върху екрана. В тях най-напред ни показаха серия от образи на ревящи лъвове и тигри. Всичко в тези сцени явно беше снето с телеобектив или пък съвсем отблизо, така че публиката виждаше предимно ясно зиналите уста на зверовете и техните остри зъби и неволно изтръпваше от ужас при ревовете им и техните хрипове. Особено на тигрите.

За щастие скоро последва сцена с негър, облечен в бял смокинг. Той усилено надуваше своя тромпет. Черният музикант очевидно разбираше от работата си, защото инструментът в ръцете му издаваше такива шеметно високи звуци в най-горните редове над петолинието, че цялата зала на киното се изпълваше с тях до последното си ъгълче.

Негърът успя да поизтрие донякъде страшното впечатление от зверовете, които бяхме видели преди него, но подир това на екрана най-неочаквано се появи голямо стадо от бягащи през поле гъски. Подплашените от нещо птици тичаха през тревата като луди и надаваха кански крясъци, колкото им глас държи. Предизвикваха шумен смях в салона.

За най-голямо учудване веднага след гъските на екрана се появиха певците на някакъв огромен смесен хор. Пред тях излезе облечен във фрак мъж и обяви на английски заглавието и името на автора на кантатата, която зрителите щяха да чуят, но никой от нас не разбра за какво точно ставаше дума.

За разлика от ревовете на животните и звуците на тромпета говорът на екрана се оказа съвсем неясен.

Кантатата, изпята от хора, трая около пет минути. Тя звучеше доста внушително и с нея чудото", което беше траяло не повече от 15 минути, свърши.

Салонът отново светна и това означаваше край!

Прожекцията в кино Одеон" беше първата среща на софиянци с новото чудо в киното. И те бяха втрещени от него. Ей богу, не можеха да си представят за нищо на света, че една епоха в седмото изкуство вече беше свършила и начеваше друга, която щеше да издигне киноизкуството на по-високо стъпало. В играта на актьорите навлизаше и техният глас. Мнозина от тружениците на немия екран, които не притежаваха силата на това могъщо човешко оръжие, щяха да отпаднат от играта. И да бъдат забравени скоро. Но пред онези, които го имаха, се откриваха неподозирани хоризонти, както показа бъдещето в лицето на великата Елизабет Бергнер, на Ема Дреслер, Мадлен Хеис, Грета Гарбо и още много и много други актьори...

Днес, когато косите, които все още са останали по главата ми, са съвсем бели, аз все пак разбирам и знам, че в онази далечна софийска вечер преди повече от 60 години съм имал щастието да присъствам на раждането на нещо в изкуството с решителни последици върху историята на киното. Именно то написа, за щастие, славни страници в нейната съвременна, непрекъснато попълваща се с шедьоври книга.

След първата прожекция на говорещия филм" в Одеон" почнаха почти веднага да прожектират говорещи филми" и в Модерния театър, чийто приемник сега е кино Цанко Церковски". Впрочем първият истински тонфилм, снет вече по способа на прочутия лихтон", беше показан именно там! Става дума за произведената през 1929 г. немска версия на английския филм Атлантик" епичен разказ за трагичното корабокрушение на Титаник" в ледените води на Атлантическия океан през една нощ на 1912 година.

Пак в Модерния театър малко по-късно софиянци видяха и първия съветски говорещ филм Пътният лист за живота". Той направи силно впечатление на всички зрители.

В столицата още по времето на великия ням" имаше около десетина филмови къщи. Те представляваха различни американски и европейски филмопроизводители, така че още в началото на тридесетте години малката ни престолнина" можеше да гледа последните филми на световното производство наред с най-големите европейски метрополии.

През онези дни в София се въртяха филми с най-ярките звезди на проговорилия екран!

Така още в моето юношество аз бях гледал не само говорещите вече Грета Гарбо и Роналд Колман най-популярните звезди" на нямото кино след Дъглас Феърбанкс и Мери Пикфърд, но и появилите се след тях говорещи" красавци Кларк Гейбъл, Роберт Тейлар и Тайрън Пауър, характерните актьори Питър Лоре и Едуард Робинзън, прочутия драматичен ас на американското кино от тридесетте години Паул Муни, създал незабравими образи във филмите Благословена земя" и Аз обвинявам".

По същото време аз видях и появяването на неповторимия Спенсър Трейси, когото по мое време наричаха Траси, на Емил Янингс и на Марлен Дитрих в техния първи говорещ филм Синият ангел", в който стана и прощъпалникът" в киното на немския актьор Ханс Алберс. Видях много по-късно появяването на Тино Роси в Неапол под огнени целувки". С този филм София се срещна за пръв път и с великия женевец Мишел Симон. Видях Кеят на мъглите" с двойката бъдещи асове на френското кино Мишел Морган и Жан Габен. Видях появяването на Жан Пиер Омон, на Луи Жуве, на Хари Бор, на Ремю и на Марсел Шантал, на Пиер Ришар Вилм, на Густав Грюндгенс, най-добрия немски Хамлет, и на Мариане Хопе. На Зигфрид Арно и Ани Ондра. На...

Имената на отминалите от екрана звезди", играли през моята младост, са толкова много в паметта ми, че аз бих могъл да изпълня с тях поне още няколко машинописни страници, но ще спра дотук. За финал трябва да ви кажа обаче признателен съм и на всички тези актьори за онази радост и упоение, с които те са насищали някога моята фантазия и цялата ми чувственост, повеждайки ги към светове, където доброто винаги е побеждавало злото. Където героят е умирал като герой. А подлецът си е оставал подлец при всички обстоятелства.

Знам спомените винаги придобиват за всички нас една поразкрасяваща ги малко патина, но какво да се прави така е в живота! Пък и в края на краищата нали и аз съм жив човек като всички...

 

/Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни". София, Български писател, 1997, с. 158-162; 204-207; 112-115; 195-198/. 


[1]

[2]

 

стихове проза изследвания спомени ☼  документигласове

 



Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011 OMDA Ltd  All rights reserved.