Спомени за стара София:

Художничката Елена Карамихайлова

Освен плеядата революционери, просветители, театрални дейци, музиканти и писатели Шумен е дал на България в първите години на свободата и името на трима големи художници Елена Карамихайлова, Никола Михайлов и Александър Мутафов, които са оставили дълбоки следи в младата ни национална живопис след Освобождението. Но докато двамата знаменити шуменски художници имат няколко бляскави предшественици в предосвобожденския ни период, Елена Карамихайлова получава от съдбата привилегията да стане първата българска художничка с академично образование в историята на нашата нова живопис.

Потомка на старо, просветено и родолюбиво семейство, Елена Карамихайлова се ражда в Шумен на 6 декември 1875 г. Тя завършва най-напред прочутото шуменско Нанчово училище, а по-късно родителите й я изпращат и в Цариград в Роберт колеж, където бъдещата художничка добива едно солидно за времето си образование и привилегията на два чужди езика английски и френски. След завръщането си от Цариград Елена Карамихайлова прекарва около 2 години в Шумен и през 1896 г. заминава за Виена. Постъпва в тамошното частно рисувално училище на проф. Триблов. Докато се школува в австроунгарската столица, тя старателно изучава наследството на старите майстори в богатите виенски музеи и нейната изтънчена наблюдателност и тънка чувствителност попиват гения на ренесансовите шедьоври пред погледа й. Това помага на младата българка да не изпадне под влиянието на модните навремето в немски говорещите страни живописни течения, които ще задържат развитието на изобразителните изкуства в тези географски ширини за дълги години в доста назадничав план.

От 1898 г. Елена Карамихайлова продължава своето художествено образование вече в Мюнхен. В известната навремето частна Академия на проф. Хенрих Книр, а следващите две години прекарва в ателието на известните виенски колористи Кристиан Линденбергер и Анжело Янг. И двамата последователи на големия немски художник Макс Либермаи. Карамихайлова научава немалко от новите си учители, но тя не се увлича от техния импресионистичен маниер, а още по-малко пък се поддава на идеите на зараждащия се в онези години в Германия експресионизъм, като остава верна на своята вътрешна чувствителност и темперамент, предпочитащи поетичното изживяване пред деформацията на житейската правда, пледирана от експресионистите.

С кратки завръщания в България младата художничка прекарва в Европа до 1909 г., а през 1910 г. се установява окончателно в София. По това време тя има вече утвърдено място на майстор в изобразителните изкуства участието й в южнославянската изложба в Загреб през 1908 г. е значителен успех за нея и нейните колеги от основаното наскоро дружество Съвременно изкуство" я приемат в своите редове с аплодисменти. Макар че Елена Карамихайлова демонстрира с идването си в България всестранни живописни интереси, все пак нейната най-ярка изява става портретът. Тя постига в този жанр такива изключителни резултати в интимно-психологическите тълкувания на своите портретувани модели, че критиката ни още в 1914 г. пише за нея дословно: Сега тя изпъква като най-силната в портретния жанр, тя е най-персоналната в цялата изложба." А да се получи такава оценка, когато вече в България са излагали художници портретисти като Никола Михайлов, това е огромен успех.

Елена Карамихайлова бе посветила целия си творчески живот на женския портрет. Колкото и странно да ви се види в нейното творчество няма нито един мъжки образ. През своя доста дълъг живот художничката почива в София на 30 април 1960 г. тя завеща на българската живопис блестящи образци на своето майсторство, които е много трудно да бъдат степенувани по своите живописни достойнства в някаква възходяща поредица. Характерното за всички тях обаче е едно подчертаното разкриване на мислите, мечтите, склонностите на моделите, постигнато чрез едно тънко нюансиране на цялостното психологическо проникване на Елена Карамихайлова във вътрешния свят на портретуваните от нея. Трудно е в един кратък очерк да се направи цялостен преглед на цялостното художествено творчество на голямата дъщеря на Шумен, но ако трябва да платя данък на личното си предпочитание, аз, който съм обиколил много европейски галерии, смело твърдя, че нейната двуфигурна композиция Пред огледалото" би могла да прави чест на всяка от тези галерии. Двете изящни девойки, облечени във вечерни тоалети от края на миналия век, които се приготвят за бал, са нарисувани с такъв финес, че поразяват. Някогашните български художествени критици са оприличавали това платно на Карамихайлова на старинен романс. Мисля, че не са грешили! Толкова много хармония се излъчва от ягодоворозовите и зелени тонове на тази картина, които са обгърнати от сребриста, вибрираща светлина, че човек се прехласва и неволно си казва Пред огледалото" не е само шедьовър на българската живопис, но шедьовър, с който би могъл да се гордее всеки европейски народ. За да завърша, ще кажа като цяло творчеството на Елена Карамихайлова е един символ на голямата й любов към човека, към българската жена, към майката и родната ни природа, от които се излъчва искреност и най-вече преклонение пред красотата...

  

/Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 144-146/

 

стихове проза изследвания спомени ☼  документигласове

 



Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011 OMDA Ltd  All rights reserved.