Спомени за стара София:

Софийският "битпазар"

 

Някога, по време на моето юношество, пасаж Свети Никола" се намираше там, където днес е сградата на Министерския съвет, и представляваше нещо като преход от булевард Дондуков" към улица Мария Луиза" и бившата улица Търговска" една от най-шумните и оживени улици на тристахилядна София.

В миниатюрния, неправилен многоъгълник на пасаж Свети Никола", към който гледаха обратните фасади на зданията по Дондуков", Търговска" и Мария Луиза", в онези години беше настанен и старият софийски Битпазар" най-невероятното сборище от всичко. Или още по-точно, от всичко, каквото можеше да си представи човешката фантазия. Като се почне от стари, износени дрехи, и се свърши с прибори от алпака, ръждясали пирони, употребявани вече веднъж, различни вази, железни кревати, най-разнообразни инструменти от всякакво естество, картини в повредени позлатени гипсови рамки и изобщо всякакви вещи, чието изброяване би ми отнело няколко цели страници.

Но освен Битпазар" на пасаж Свети Никола" се намираше и приказният Пазар на цветята" мечтано цветно петно за прохождащата през онези дни цветна фотография. Непосредствено зад неговата лява страна, ако се вървеше от Дондуков" към Търговска", в дъното на пасажа се бе сместило и дюкянчето на дядо Яко, извънредно колоритен старец с дълга червеникава брада и сколуфи. В студ и пек сутрин от четири-пет часа до късна вечер той неизменно продаваше печени яйца, боядисани в кафяво от луковите люспи, в които ги печеше. Разбира се, наоколо имаше и няколко малки кръчмички тихи кътчета с по пет-шест маси, заградени от цъфнали лянове, посадени в срязани на две стари бъчви. Тук човек спокойно можеше да хапне порция кебапчета или шишчета и да пийне чаша вино. При това винаги, както твърдяха възрастните, превъзходно, макар и наливно.

По пасажа, претъпкан с хора като в мравуняк, между битпазарскитс сергии и безброя пъстроцветни петна от цветята, натопени в кофи или разни ръждясали тенекии от сирене и мас, се носеха подканянията на бозаджиите, които предлагаха резлива боза от дървени гюмове и недотам добре измити чаши, чуваше се неспирната песен на една стара латерна.

Латернаджията, който свиреше на нея, беше италианец. Неговата история бе предълга. Тя започваше от деветдесетте години на миналия век[1], когато за строежа на железопътната линия Сарамбей София в България бяха дошли много безработни италианци и германци, за да потърсят хляб. С тях бе дошъл и бай Марко бивш зидар от областта Венето. Не мога да ви обясня защо, но цяла София викаше на този италиански Марко от венецианския край капитан Марко" и софиянци с удоволствие си купуваха късмети от него. В тях съдбата върху малките листчета хартия, които вадеха двете му бели мишки от дървена кутийка, беше винаги толкова розова и предвиждаше толкова дълъг живот, че човек с удоволствие похарчваше един лев, за да я научи.

Обичах да ходя на шумния Свети Никола" още от най-ранно детство с моите другарчета от улица Шипка". В него винаги клокочеше като в кратер на вулкан и в неправилния многоъгълник цареше неизменно приповдигната атмосфера, която, кой знае защо, много ни вълнуваше. Събуждаше у нас някакво чувство за пълноценен живот, за радост и усмивки.

Пък имаше и за какво да се посмее човек.

По сергиите ставаха кански пазарлъци. Хората крещяха, ръкомахаха, ругаеха и най-накрая си плясваха ръцете, после здраво ги стисваха и пазарлъкът приключваше със сделка, пък макар и за нещо съвсем дребно. Разбира се, понякога почваше най-неочаквана гонитба на дребен апаш, успял да свие" портмонето на някой разсеян купувач. Тогава настъпваше истинско стълпотворение от крясък и викове:

Дръжте крадеца! Дръжте го!

По мое време обаче аз не помня да бяха хванали някого от тези борци" срещу дребната частна собственост...

Приятни бяха и виковете на самите продавачи. И особено виковете на продавачките на цветя.

Но над всичко това най-голямо удоволствие поне за мене беше музиката сред хаоса от вехтата латерна на капитан Марко". От нейните покрити с лилав копринен плат отвори най-често се носеше мелодията от хора на евреите, скупчени край брега на Ефрат, от операта Набуко" на Верди.

Всички тези звуци от шумния пасаж се сливаха в душата ми като в някаква прекрасна симфония и сякаш това беше гласът на моя роден град, с ритъма на която растях, скитайки по постланите му със сив гранитен паваж улици...

Днес от пасаж Свети Никола", чийто патрон беше изгореният на клада от турците софийски обущар Никола заради отказа му да се помохамеданчи, няма ни следа.

Първи го сринаха и го изпепелиха бомбите на англо-американските бомбардировачи. По-късно над развалините му изникна сградата на днешния Министерски съвет и колоритният многоъгълник от стара София се превърна окончателно в история.

 

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 98-100./


 

[1] 19 век (бел. на Омда).

 

 

стихове проза изследвания спомени ☼  документигласове

 


 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011 OMDA Ltd  All rights reserved.