Спомени за стара София:

Ариана"

Досега, ако забелязахте, обикновено почвах моите спомени за стара София с някога"!

Този път ще започна със сега"! И то ще започна така, защото сега Ариана" вече я няма!

Разрушиха я!

А защо го направиха!

Така и никой не разбра. Просто я разрушиха. И толкова. А като си помисли човек нейното масивно старо здание, скрито сред дърветата по площите на малкото островче, разделящо езерото в градината на две части, с нищо не загрозяваше общия парков пейзаж. Но злият дух на разрушението заради самото разрушение взе връх. И във вестниците се появиха разни софистични полемики какво да се направи на опразненото островче. По едно време дори се стигна дотам, че някои хора се опитаха да лансират идеята на островчето да се издигне паметник на хан Аспарух!...

По време на моята младост, преди Втората световна война и най-вече през тридесетте години, когато Ариана" още съществуваше спокойно, тя беше едно от любимите заведения на старите софиянци. Представляваше идеално кътче за отмора, в което звучеше музика през цялата година. Тази неспирна музика не само рекламираше самата Ариана", но създаваше немалко удоволствия и на онези многобройни безплатни слушатели по пейките край езерото, които за съжаление не можеха да си позволят дори и една бира в нея.

Междувременно в Ариана" нямаше оркестър. Тя беше озвучена с два силни високоговорителя, през които обикновено звучаха най-модерните за времето шлагери. Как се снабдяваше с грамофонни плочи собственикът на заведението, не можеше да разбере никой, но той винаги успяваше да ги излъчи доста преди излъчването им от Родно радио" и хората в градината ги слушаха с голямо удоволствие.

Над просторния голям салон на Ариана" имаше чудесна лятна тераса с дансинг. През лятото вечер там се събираха много двойки, за да потанцуват на воля сред носещата се от езерото приятна хладина. И младите хора я използваха най-рационално по всички линии...

Само информативно ще ви кажа, че благодарение именно на високоговорителите на Ариана" в началото на тридесетте години софиянци чуха за пръв път прекрасното танго на италианския майстор на леката музика през онези години Нино Биксио, което се казваше Циганска цигулка". Чуха Танголита" от Бал в Савоя", изпълнявана от прочутата немска примадона Гита Алпар. Запознаха се с американския шлагер В Испания всяко момиче казва си, си...". С модното немско танго Дъжд вали и чука по твоя прозорец". И с френския шлагер Вали по улицата...", без да споменавам модните от епохата наши танцови мелодии, изпълнявани от тогавашните ни естрадни звезди".

Разбира се, аз мога да ви изброя поне още петнадесетина песни, научени от високоговорителите на Ариана", но ще сложа точката дотук. И ще ви кажа ако през лятото това прекрасно заведение беше бирария с просторна градина и вечер тераса с дансинг, през зимата, заедно с цялото езеро, ставаше център на софийските кънкьори.

Не мога да ви обясня защо зимите през моята младост бяха извънредно продължителни, както вече ви разказах и в началото на книгата си, но трябва да ви уверя те бяха доста щастлив период за софиянци скиори или кънкьори. А така също и за многобройните деца, които се пързаляха с шейните си по стръмните улици на града, по Редута или край Звездоброя" в парка.

Докъм тридесет и пета или тридесет и шеста година езерото на Ариана" беше единствената пързалка за кънки в София и имаше, така да се каже, монополно положение в тази насока. Но по това време откриха и конкурентната пързалка на игрище Юнак", където днес се намира пързалката Дружба". Естествено, от това работата му малко понамаля, ала в края на краищата то си остана все пак централната кънкьорска база на града.

С идването на зимата и леда музиката във високоговорителите на Ариана" се сменяше. Вместо тангата, слоуфоксите или английските валсове почваха да звучат характерните за всяка зимна пързалка от подобен вид в света мелодии Куку валс", Кънкьорите" и изобщо цялата онази музика, която беше подходяща за танците върху леда.

Тъй като карах кънки много отдавна, аз също умеех да танцувам валс върху леда и тогавашна моя предпочитана партньорка беше не по-малко опитната кънкьорка Невена Куманова, известната впоследствие софийска актриса. Не ще и дума, Невена е била още бебе в количка, когато аз вече учех в гимназията, макар и да бяхме съкласници още от прогимназията, но това никак не ни пречеше да се въртим заедно на леда и да събираме не само погледите и ръкоплясканията на любопитните зяпачи, но и самите ние да изпитваме истинско удоволствие от приятния танц върху гладката повърхност на леда...

В годините преди войната по езерото се пързаляха няколко истински майстори на кънки-спорта, но на практика те бяха капка в море и всички останали бяхме кънкьори от в гора степен". Въпреки това на пързалката винаги се тълпяха ученици, деца, а без преувеличение и хора, които тогава ми изглеждаха доста възрастни, но които всъщност са били ужасно млади спрямо истински старите хора, ала явно критериите ми в онези дни са били твърде погрешни!

Когато преди време неочаквано видях булдозерите, който почнаха да рушат старата Ариана" на малкото островче сред езерото в Борисовата градина, да ви призная сърцето ме заболя.

Но кой се интересуваше от тази болка?

А могъщите железни челюсти на машините сякаш късаха части не от някакво здание, а от самото ми сърце...

Сигурно си спомняте, че доскоро на мястото на Ариана" върху островчето се мъдреше някаква паянтова барака, играеща ролята на кафетерия, и нейният противен силует дразнеше окото, но хората, дошли в София след изчезването на Ариана", дори не го забелязваха. И може би само моите връстници, които минават понякога покрай езерото, все още чуват" как там от изчезналите високоговорители на терасата звучи:

Suona, suona per me,

o, violino zigano...

Forse pensi anche tu d'un amor е lagiu,

sotto un'cielo lontano...

 

В български превод текстът на това блестящо италианско танго на талантливия Нино Биксио звучи приблизително така:

Свири, свири за мен

о, циганска цигулко...

Сигурно и ти бленуваш за някоя друга любов

под далечното небе оттук...

 

 

 /Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 251-254./

 

стихове проза изследвания спомени ☼  документигласове

 



Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011 OMDA Ltd  All rights reserved.