ДОБРИ ЖОТЕВ:
ЗА МЕН ЛЮБОВТА Е СВОБОДА                              

Йордан ЯНЕВ

Къде е Учителя?...

В стръкчетата пролетна трева, в южния, буйния вятър, прегърнал гори и дъбрави, в тишината на житната равнина - къде си, Учителю? В пластовете на земята, превърнал се в пръст или дух в утринната зора, когато разсъмва любовта. Тая толкова страдална и жива любов.

И някога от мъката и болката
роден и сам родил те,
аз може би ще те заслужа.
Обич, моя!

Запознахме си и дълго вървяхме един към друг - той старият и болнав поет, а аз, по-младият ентусиаст, решил да бъде издател на новата му книга "Начало за евангелие". Четях ръкописа му и все повече ме обгръщаше необяснима печал... Ще бъде ли оценена тази необикновена поема? Сякаш държах в ръцете си златна находка. Времето не го пощади. И върху него се стовари вихърът на демократичния хаос. Довчерашните литературни лигльовци, които не можеха с ръста му да се мерят, го атакуваха за партизанската му биография. Бивши доносници на Държавна сигурност вгорчаваха живота на мнозина творци и печатаха клеветническите си пасквили в "Литературен форум" - вестника на Марко Ганчев, Атанас Свиленов и Марин Георгиев. Но той имаше друга биография. Няколко поколения млади поети го наричаха Учителя. В малката стаичка на издателство "Народна младеж" хващаше ръката на младите и ги учеше да усещат поетическата тръпка. Бабуваше над първите им книги, даваше им и по някоя и друга пара за хляб и чаша вино. Едва ли е предчувствал, че ще настане време, когато някои от учениците му ще се превърнат в демократически лилипути, ще го загърбят и оплюят. А други ще се уплашат и няма да го защитят. Но Учителя им прощаваше. Разпънат на своя кръст, той искаше прости неща: хляб и любов. И да не го боли оная изгаряща, нестихваща болка в крака. Малцина знаеха за денонощното страдание, набраздило лицето му.

Понякога го карах да си припомни пътя, от който е тръгнал. Беше скъперник на думите, но споменът за родното му село Радуй, Пернишко, го оживяваше. И го е запазил с белите пътища, с буйните южни ветрове, с мириса на мента, на окосени ливади, с тихичкия шепот на цъкащата лятна ръж. В градските си сънища поетът се потапя в селската тишина със звездни небеса и птичи песни. Не е забравил непосилния труд на жътварките, които пеят от тъмно до тъмно... Запомнил е селото си с гъдулки, празненства и хора, със седенки с припевки за обич.

Излезе първата коректура на книгата му. Заедно със съпругата ми Камелия четяха колите във все още съществуващото кафене на писателите на "Ангел Кънчев" 5. Беше приятен като автор. Далеч от дребнавостта, присъща на посредствения творец. Беше писал творбата си години наред. Една поема за раждането и разпятието на Христос.

- Къде е Бог? - питахме го. - Успя ли да уловиш образа му?
Повдигаше гъстите си вежди и поглеждаше Камелия:

- В любовта и в страданието.

В поемата си Добри Жотев търсеше истината за човешкото битие, оковано от ненавист и злоба, от бедност и нищета, от робства и насилия. Поетът се опитваше да надникне в извънземните ни представи за вечността и вселенската енергия.

- Не Бог е сътворил Исус - казваше ни. - Над Бог е Ое.

- Кой е Ое?

- Енергия, космическа, всемогъща, безпределна, безгранична и вечна.

И сочеше с пръст строфата:

Исусе, този свят не съм създавал аз!
И как да го създам,
когато мога толкоз, колкото и ти?
Ако създавала е моята ръка,
тя би ли сътворила всичко туй
така нелепо и жестоко?

Човекът свято братство проповядва.
Но дебне своя брат и го убива.
С отровна дума, с меч или стрела.
Какво да ти въздам, Човешки Сине,
когато не въздавам аз!...
Защото в този грешен свят царуват
юмрук в юмрук,
а не ръка в ръка!...

Създателят на този свят
е Ое.

Поетическото въображение на Добри Жотев се опитва да прехвърли линията на възможните невъзможни вселения и енергии.

- Ое е всемогъщ. Титаничен. Плод на въображение или предчувствие за вечност. Той може да продъни сушата, моретата да пресуши. Ако поиска слънцето да угаси. Звездите да стопи. По волята на Ое човек се ражда, страда и умира. Той е създателят на добро и зло.

Но този невъзможен образ Ое е и самия творецът, който може да съзижда и да бди над Луцифер.

Исус се вглежда в Луцифер и пита: "Преди да ме разпънат виждах Бога, но Ое никога не съм видял..."

Тогава дяволът ще повика Ое. Всемогъщата енергия ще разсипва скали и планини, пустини ще изчезват, бесен вятър ще отнася небесата. Исус ще види във вихъра бляскави звезди, ще зърне как отново се наливат океани и бързо да пресъхват. Ще види зародиши, страшни влечуги, подобия на хора. Ще зърне Пилат Понтийски и Каяфа, Мария Магдалена и себе си, разпънат върху кръста.

Това е непонятната, необозримата, невъзможната, безпределната и безкрайна енергия Ое.

В поемата "Начало за евангелие" е кодиран дълбок философски смисъл. В страниците й са записани послания за идните поколения.

- Къде е драмата? - питах поета. - Ти създаваш Ое като фантастичен образ над всичко.

- Обяснимото необяснимо е просто. Това е борбата между светлината и мрака. С мрака в черната нощ се настанява и страхът, а страхът гони човека през целия му живот, докато накрая съвсем го съсипе.

Един ден, направо от печатницата, занесох в дома му готовата книга. Застанах прав пред радостта му. Тя беше плод на неговата любов. И този плод той износи в поетическата си утроба с много страдания. Все още не знаех каква ще бъде съдбата на книгата. Беше времето на нежната революция. Довчерашните "мъченици" с литературното си бездарие направиха всичко възможно книгата да не се продаде. А поетът обичаше пишещите хора. В анкета с Весела Янева, направена през 1980 г., Добри Жотев изповядва:

"Пишещите хора носят светлината на света. Те промислят света... Това са хора, които страдат за човечеството , защото има много, за което да се страда."

Той самият беше един от тях. И не се боеше от омразата. Живеейки в болка и нищета, той не се боеше и от смъртта. И ни остави необикновеното откровение:

- Смъртта е почтена. Животът е, който ни мами. Той ни създава непрекъснато уловки, милиони илюзии, мята ни насам - натам, залисва ни с неща, които иска да ни докаже, че са от огромна важност... Животът е тоя, който се гаври с нас. Смъртта е почтена... Тя ни е казала, че ще умрем и винаги изпълнява обещанието, което ни е дала. Не ни създава никакви илюзии и никога не ни лъже. И аз всъщност не знам нищо по-принципно от смъртта. Да сте чули да е подминала някой началник или големец? Да сте чули някой паралия да я е подкупил, някой император да е разпоредил да го отмине, някой полицай да я е уплашил, та да я заобиколи? Да сте чули някой майстор на словото да я е затрогнал или случайно някой велик актьор да е успял да промени решението й? ...Да сте чули някога някого да е забравила или пощадила?

Къде е Учителя?
Докато още беше жив, Иван Динков все ми казваше:

- А бе, трябва да отидем да видим Учителя. Ти не знаеш колко много дължа на този човек. Той е необяснимо чудо в нашия живот.

- Ами, да отидем. Той е много болен и много самотен.

И все се заканваше поетът Иван Динков да тръгнем към крайния софийски квартал и да занесем троха радост и обич на Учителя. Така и не успя.  Добри Жотев внезапно беше отнесен от неговата космическа енергия Ое. След време от белия свят си отиде и Иван Динков.

Ако потърсите Учителя, ще го намерите в ясния ден, в който има слънце и деца, хляб и вино, възторг и страдание, любов и светлина.

Преди деня, след дългата нощ е зазоряването - толкова загадъчно и непредсказуемо.

07.01.2006

в. "Дума", 7 януари 2006

 


1998-2014 ® OMDA Ltd. Всички права запазени