СЛОВО ЗА СВЕТИ АЛЕКСИЙ БОЖИ ЧОВЕК

Имаше в град Рим един верен и добър християнин, името му беше Ефимиан, много почетен и прославен при царете Онорий и Аркадий, които бяха римски царе. Беше много Богат, имаше у дома си триста роби, всички облечени в копринени премени и златни пояси.

Нямаше чедо, защото жена му беше безплодна. Двамата бяха добри и верни, спазваха божия закон добре. Ефимиан постеше през всички дни, до деветия ден и на ден поставяше три трапези у дома си - една за сироти и за сирачета, втора за просяци, трета за пътници и чужденци, които са скръбни. И накрая сам в 9 часа ядеше със сиромаси и монаси.

Името на жена му беше Аглайса. И тя беше добра, и чиста, и Богобоязлива постница. Молеше Бога и казваше: "Помени, Господи, и мене, недостойната, и дай плод на моята утроба и аз да имам чедо на старини, та да се утешавам с него." И много се молеше, и послуша Бог молбата й. И зачена, и роди син, и възвеселиха се до Господа Бога, и жената, и нейният мъж.

Кръстиха го с името Алексий.

Когато настъпи време, дадоха го да се учи на книга на писмо и на църковен закон. [Момчето] се научи добре, беше много мъдро. А когато порасна, годиха го за мома от царски род и тя му стана годеница.

И когато дойде времето, направиха сватба. Украсиха трапеза и ги венчаха в църквата "Св. Фонифонт". През този ден се веселиха до вечерта.

А когато настъпи нощта, Алексий влезе при годеницата си на едно украсено място и седна на златен престол. Взе златен пръстен, обви го с коприна и го даде на своята годеница. Рече й: "Вземи този пръстен и го пази, нека Бог бъде между мене и тебе, докато Бог желае." И още някои други думи и рече тайно.

После излезе и слезе долу в съкровищницата, където му беше Богатството и взе от него каквото пожела. Излезе тайно през нощта от града Рим, никой не го усети и дойде до брега на морето.

Там намери кораб и влезе в него. И плува до град Лаодикия.

Там слезе от кораба, помоли се на Бога и каза: "Боже, който си сътворил небето, земята и мене, който си ме освободил из майчината ми утроба, и сега ме запази от този лош и суетен свят. Позволи ми да застана и аз от дясната ти страна заедно с всичките светци, които са ти угодиди, защото ти си милостив, за да прославя тебе - Отца, Сина и Светия дух."

И тогава тръгна и скоро го срещнаха хора, които баща му беше изпроводил да го търсят. Заедно с тях достигна до сирийския град Едеса, където лежи господният образ, който Иисус беше изпратил на цар Авгар.  Влезе в града и продаде всичко, което имаше. Раздаде го на сиромаси и на просяци, облече се в грозни ризи и седна като просяк пред църквата на св. Богородица.

Той постеше и всяка неделя вземаше нафора. Ядеше по две унции хляб и пиеше по две чаши вода. Така правеше всеки ден до края на живота си. И не спеше цялата нощ. А каквото му даваха хората, той го даваше на другите просяци.

Баща му Ефимиан изпрати хора, но не можаха да го намерят. Тогава отидоха в Едеса в Месопотамия.  Там го намериха, но не го познаха, а му дадоха милостиня като на просяк. Когато дойдоха при него, той ги позна и благодари на Бога с думите: "Благодаря ти, Господи Боже мой, защото позволи да взема милостиня от своите домашни люде в твое име!"

А онези хора се върнаха отново в Рим и казаха на Ефимиан: "Търсихме го и не можахме да го намерим." А майка му, откак синът и изчезна от сватбата, влезе в спалнята си, посипа пепел и се затвори. Тя лежеше на пепелта, плачеше и говореше: "Господи, Боже мой, аз не ще да стана от тук, догде не разбера къде се е дянал синът ми." А баща му, откак се бе родил син му Алексия, не бе спал с жена си. Той и рече: "Жено моя, сега да се молим на Бога да запази нашия син, що ни бе дал."

Алексий прекара 17 години пред църквата "Св. Богородица" и така угоди на своя Господ Бог.

Една нощ св. Богородица се яви насън на клисаря, който пазеше църквата. Рече му: "Въведи божия човек в моята църква, защото е достоен за царството небесно. Той има венец на главата си и в него пребивава дух свети." Клисарят се събуди от сън, потърси този човек, но не можа да го намери. Тогава се помоли на пречистата Богородица да му посочи този човек. Втори път св. Богородица му каза: "Онзи просяк, който седи пред църковната врата, е божият човек." Той излезе, намери го, взе го за ръка и го въведе в църквата.

Оттогава започна да служи на Бога усърдно.

И разнесе се за него мълва из целия град. Алексий видя, че ще го познаят, излезе от града, отиде в Лаодикия и влезе в кораб. Искаше да иде в Тарс Ликийски, защото там никой не го познаваше.

По божие повеление обаче се дигна голяма буря и отнесе кораба до град Рим. Той слезе от кораба и рече: "Жив е господ. Бог мой! Сега ако ида в дома на моя баща, няма да ме познаят." И като вървеше, срещна баща си, който излизаше от царските палати, където бе на обед.

Той позна баща си, но баща му не го позна. Алексий му се поклони и му каза: "Човече божи, смили се над мене сиромаха и чужденеца, приеми ме в дома си, та да се нагледам на твоите слуги и да се храня от твоята трапеза, от трохите, които остават. Нека Бог да те благослови и да те сподоби с царството небесно. И нека да се изпълни надеждата ти за това, което го имаш в чужда земя."

Като чу тези думи, баща му го въведе в дома си. И заръча на слугите си: "Почетете добре този сиромах. Който го почита и му слугува, кълна се в името Христово, ще бъде простен и ще получи добър дар от моя дом. Да му направите къщичка пред моите врати, та когато влизам и излизам, да го виждам. И давайте му ястия от моята трапеза."

Така и стана, както им заръча.

А майка му плачеше и говореше. "Аз не излизам вън на светлината!"

Снаха и рече: "И аз оттук няма да изляза. Ще бъда като гърлица самотна, докато не получа вест за мъжа си."

Слугите си играеха с него и се шегуваха, смееха му се и го биеха. А той всичко приемаше с радост и търпеше.

Алексий прекара в бащиния си дом 17 години и никой не го позна.

И когато дойде денят Бог да му вземе душата, той каза на момчето, което му слугуваше: "Брате, донеси ми хартия и мастило," Онзи му донесе. Тогава той написа за себе си всичко - кой е, чий син е и как е прекарал живота си, къде е ходил, кога даде пръстен на годеницата си и какво й е казал тогава. Всичко написа, и това, че не го познават, че е син Ефимианов.

И когато дойде денят света Неделя, на литургията в църквата бяха царят, владиката Макриан и всички хора. Тогава се чу глас  внезапно от олтара: "Потърсете божия човек, за да се помоли на Бога за целия свят!"

Хората се зачудиха, събраха се в  църквата на апостол Петър и се помолиха на Бога да им посочи божия човек.

И пак се чу глас, който до три пъти повтори: "В Ефимиановия дом, там е неговото тяло."

Царят и владиката се обърнаха към Ефимиан и му рекаха: "Защо не си ни казал, че имаш в дома си такова добро?" А Ефимиан отговори: "Кълна се в живия господ-Бог, не зная да има такъв човек." Тогава повика по-стария слуга и го запита: "Знаеш ли да има между вас такъв човек?" А той рече: "Кълна се в живия господ-Бог, между нас няма такъв, всички са непотребни."

Тогава царят и владиката решиха да идат в дома на Ефимиан, а Ефимиан рече на слугите си: "Бързо се върнете, украсете всичко, поставете столове, свещи и тамян, за да посрещнете царя и владиката и всички царски боляри."

Вдигна се голяма глъчка в Ефимиановия дом. Алексиевата майка, както се беше скрила, никой да не явижда, и снаха й отдалече гледаха и се чудеха каква е тази глъчка.

Слугата, който беше назначен от Ефимиан да слугува на онзи сиромах, пристъпи към Ефимиан и му рече: "Да не би човекът божи да е този сиромах, комуто ми нареди да слугувам, защото много чудни неща видях от него. Постеше, всяка неделя вземаше светите божи тайни, ядеше по две унции хляб и пиеше по две чаши вода. А миналата неделя изобщо нищо не яде. Мнозина от нашата дружина му пакостяха, едни го плюеха, други му се смееха и го поливаха с помия, и го биеха. Той всичко с радост приемаше."

Ефимиан, като чу тези думи, изтича при божия човек и го повика. Той не отговори, защото беше починал.

Ефимиан откри лицето му и видя, че цялото му лице свети като ангелско, а в ръцете си държи хартия.

Ефимиан посегна да я вземе от ръката му, но не можа. Тогава отиде и съобщи на царя. Рече му: "Този, когото търсихме, намерихме."

Разказа му как е дошъл преди 17 години сиромах и какво му е казал. "А сега и хартия държи в своите ръце, посегнах да я взема, но тя не ми се даде."

Тогава царят и владиката заповядаха да сковат одър и да положат на него святото му тяло.

След това царят, владиката и всички царски хора застанаха пред одъра, където поставиха святото му тяло, и рекоха: "Рабе божи, ако и да сме грешни, ние сме царе, а този отец е владика на целия свят. Дай ни хартията да видим какво е написано в нея." Царят посегна, взе книгата от неговата ръка и я подаде на църковния писар.

Царят, владиката и Ефимиан седнаха и писарят започна да чете - че Алексий е син Ефимианов и какво е преживял.

Ефимиан, като чу тези думи, стана от стола си, раздра ризата си и започна да скубе косите си. Той се втурна плачейки към него, жално го целуваше и говореше: "Тежко ми, чедо мое, защо ми наnрави така, защо ми донесе такива жални въздишки! Колко години бях самотен, очаквах да чуя твоя глас, а ти не ми се яви, чедо мое! Отсега аз не ще мога да те виждам."

Майка му, като разбра, че това е нейният син, отвори вратата, където се беше затворила, излезе, раздра си дрехите и си заскуба косите. Тя плачеше жално, гледаше своя син и с любов го целуваше. Ридаеше: "Ох, ох! Горко ми, чедо мое, агънце на душата ми, светлина на очите ми! Защо така направи, колко години си бил в бащиния двор постник, а не се издаде на мене, на майка си, дето съм те родила, светлина на моите очи. Кой, майка, да утеши моята жалост толкова години!"

Снаха им също плачеше горчиво и говореше: "Тежко на мене гърлицата пустинолюбна, колко самотна бях, години чаках да чуя твоя глас. От днес аз съм вдовица и отсега ще да плача."

А хората, които се бяха събрали, чудеха се и също жалостно плачеха.

Тогава царят и архиепископът наредиха да вдигнат одъра и да го поставят насред града.

Събра се целият град.

И болните, които дойдоха, всички оздравяха, немите продумаха, глухите прочуха, бесните оздравяха и всички видяха чудото, което стана.

Сам царят и владиката взеха одъра да го носят, с голяма радост, дано се осветят, защото там лежеше тялото на божия човек.

А неговият баща го държеше за ръка, стенейки и плачейки. Майка му го държеше за другата ръка. А снаха им вървеше след одъра и плачеше горчиво.

Хората се притискаха към одъра. Царят видя, че от народ не може да върви, затова заповяда да пръснат жълтици по пътя, та хората да се обърнат към златото, така да могат да погребат тялото на божия човек. Но никой не пожела да събира жълтици по пътя, ами само се притискаха около одъра. Едва занесоха тялото на божия човек до църквата на св. Фонифонта и го положиха в златен ковчег, украсен със скъпоценни камъни и бисер.

Тялото Алексиево, на човека божи, бе положено през месец март, 17-и. Празнуваха 7 дни. Баща му, майка му и снаха им бяха там и видяха как от ковчега извря миро благовонно, човек не можеше да се насити на тази миризма.

Много болни идваха, излекуваха се и славеха и хвалеха Бога, Отца и Светия дух, днес и винаги във вечните векове. Амин!

 


За годината на смъртта на Алексий има разногласия. Според някои той е починал през 411 г., а според други през 417 г. Култът към Алексий се формира още през V в. на Изток и към Х в. преминава на Запад. Над църквата "Св. Бонифаций", в която е бил погребан, е построена нова на името на св. Алексий, тук през 1216 г. са положени мощите му. Паметта на Алексий се празнува от Източната и Западната църква на 17 юли.

Житието на Алексий е много разпространено в православния свят и има дълга литературна история. Образът на героя се формира под въздействие на евангелската притча за бедния Лазар (Лука 16: 19-31). Мотивът за непознатия роднина, който след дълго отсъствие се завръща у дома и никой от семейството му не го познава, има своя първообраз в сказанието за Одисей. Обикновеният читател на творбата се е вдъхновявал от стоицизма на героя, от идеята за доброволния отказ от богатство, от интересната фабула,вълнувал го е лиризмът на житието.

Пространно житие на Алексий божи човек е преведено в България още през Х в. от предметафрастова редакция, незасегната от риторическа обработка. Че житието е четено с увлечение и е въздействувало върху средновековното мислене, показва един момент  от Народно житие на Гавриил Лесновски: "Той [Гавриил] беше твърд като диамант, подобеи на Алексей човека божи" (Кл. Иванова, Житиеписни творби. С., 1986, с. 172). Най-старият препис на това най-рано преведено у нас житие е от ХIІ в., неиздаден, други преписи произхождат от XV в.  

Броят на оцелелите преписи и редакции, на житието на Алексий човек божи свидетелстват, че то  е една от найшироко разпространените творби през времето на османското владичество. Житието остава любимо четиво и през първата половина на XIX в., за което говори още един  факт - обработката му в стихове от К. Огнянович, който го издава като отделна книжка през 1833 г. в Будин. Житието на Алексии оказва влияние върху народното творчество.

 

Става дума  за църквата "Св. Бонифаций" в Рим, намирала се е на Авентинския хълм.

Авторът се базира на апокрифа за цар Абагар и Иисус, който  му изпратил неръкотворен образ на кърпа чрез бързописеца Лука. Когато платното било положено на лицето на болния цар, той веднага оздравял. Легендата за цар Авгар е известна в гръцки, сирийски, персийски, арменски, арабски, коптскн, латински и славянски редакции. Славянската редакция на апокрифа вж. в: Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. Съставителство и редакция Д. Петканова. С., 1981, с. 145-148, бележки на с. 374.

Унция - римска мярка за тегло (28 г).

В текста е казано "в место Патамие", явно името не е разбрано или е покварено при преписването, поправено, като е сравнено с други преводи.

Предполага се, че се отнася до папа Инокентий (402-415).

В текста така - "хартию" през средновековието думата означава пергамент. Среща се и в по-старите преводи на житието и в текстове преди появата на същинската хартия. Следователно тук думата не означава осъвременяване на терминологията, а е употребена съобразно стара традиция.


 

Публикува се по текста в сб. "Народното четиво през ХVІ-ХVІІІ век", С., 1990 г., изд. Български писател, подбор и редакция Донка Петканова (стр. 172-177, бележките на стр. 364-366).

Донка Петканова го превежда на съвременен български език по Тихонравовия дамаскин според изданието на Е. Дьомина.

 

   Похвално слово за Евтимий Свети Иван Рилски  ╬  Свети Седмочисленици  ╬ Кириакодромион, сиреч Неделник

Свети Борис Кръстителят

 

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

 

       

      Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени