БИЛКИТЕ

 

ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ БЪЛГАРСКИ БИЛКИ

КАЗАНЛЪШКА РОЗА (маслодайна роза, гюл, трендафил)

Rosa damascena Mill.

Сем. Розоцветни - Rosaceae

 

Разпространение. Родината на розата е Средна Азия. Тръгнала от Индия, Иран и Египет, маслодайната роза стига до Персия, Мароко и други страни. В Европа идва с османските турци през 16 в. Стъпила в българските земи през 17 в., тя трайно се установява тук към средата на 19 в. В България е култивирано растение, отглеждано в известната розова долина (Казанлъшко, Карловско). Мекият климат и подходящата почва създават условия за развитието на тукашната маслодайна роза, от която започва да се добива най-качественото розово масло в света.

Описание. Розата е храст, чиито стъбла и млади леторасли са покрити с шипове. Листата са сложни, текоперести, последователни, с прилистници, елипсовидни, със заострен връх, назъбени. Листната дръжка е покрита също със закривени към основата шипчета. Цветовете са червени или розови. Разположени са по няколко на стеблените върхове в съцветие метлица.Чашката е неопадваща, петлистна, с 30-40 венечни

Използваема част. Венечните листа, които се берат рано сутрин по време на цъфтежа (май-юни). Сушат се на сянка или пък в сушилня (при температура до 30о С. Допустимата влажност е 12 %. Срокът на годност за цяла или рязана билка е 1 година, а за мляна - 6 месеца. Изваряването на розовия цвят, както и запазването му до изваряването се извършва по специална технология.

Химичен състав. Цветът на розата съдържа етерично масло, което включва фенилетиленов алкохол, гераниол, нерол, цитронелол, до 30% стеароптени (които предизвикват втвърдяването на розовото масло при 25оС), евгенол, цитрал, линалоол, бензалзехид и др., танини (предимно катехини, кверцитрин, кверцетин), восъци, захар и др.

Лечебно действие и приложение.  Силно спазмолитично, холагонно, холеритично и антисеротониново. Като растение, съдържащо етерично масло с бронхоразширяващо действие, се използва (както и мащерката)  при спастичен бронхит, коклюш, бронхиална астма, бронхиален задух (главно с микробни причинители). Има и противосърбежно, успокояващо и местно обезболяващо действие. Съществуват препарати, получени от цветовете на розата и от съдържащите се в тях гликозиди. Те влизат и в състава на комбинирани препарати със слабително действие.

Прилага се още и за лечение на възпалителни процеси на жлъчката и жлъчните пътища, дискенизии на жлъчката.

Лечебни свойства има и розовото масло. Те се дължат главно на ненаситените терпенови алкохоли. Маслото на розата има и силно противомикробно действие. Според някои проучвания то притежава и известен антикалциев ефект.

Розовото масло се използва като съставка на много козметични продукти - в тях то се включва не само заради аромата си, но и заради успокояващото, омекотяващо и противомикробно действие.

В българската народна медицина венчелистчетата на розата се използват като слабително средство - общоизвестно е лекото слабително действие на сладкото, приготвено от цветовете на розата. Друго приложение е при стомашно-чревни заболявания и за регулиране на стомашната секреция.

Начин на употреба. Вътрешно: 2 супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряла вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти на ден, преди ядене. Външно: За жабурене при възпаление на венците, при пресипнал глас, за налагане при импетиго.

 

 

 

 

Използвани източници:

1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982.

2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994.

 


 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени