БИЛКИТЕ

 

ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ БЪЛГАРСКИ БИЛКИ

ЧЕРЕН БЪЗ - дървовиден бъз (свирчовина, базак, бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер)

Sambucus nigra L.

Сем. Бъзови - Caprifoliaceae

 

Разпространение. Расте покрай реките, из храсталаците и в населени места из цялата страна.

Описание. Разклонен храст или дърво, до 3 м високо (рядко до 8-10 м), със силно развита коренова система. (Да не се смесва с дивия бъз, който е многогодишно тревисто растение!) Стъблото и клоните са сивокафяви, с тънка грапава кора, със светли лещанки по нея, и с бяла шуплеста сърцевина. Листата са срещуположни, нечифтоперести, дълги до 35 см, с 3-9 листчета, яйцевидно продълговати, назъбени по края. Цветовете са жълтеникавобели, дребни, с петделно венче и петзъбна чашка, събрани в сложно съцветие като щит на върха на цветоносни клонки. тичинките са 5, с едри жълти прашници. Плодът е черновиолетова сочна ягода, най-често с 3 кафяви семена. Цъфти през май-юни.

Използваема част. За лечебна цел се използват най-често цветовете, изсушени и пресети през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки да се отстранят). Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус. По-рядко се употребяват корените и плодът. Цветът се бере преди пълното разцъфтяване май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350С. Допустима влажност 14 %. Срок на годност: цял цвят - 2 г.,; ронен - 1 г., смлян - 6 мес. Корените се вадят наесен след узряването на плода - ноември, или напролет - март, преди развитието на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели корени - 3 г., рязани - 2 г. Плодът се бере при пълното му узряване август-септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустима влажност 15 %. Срок на годност: цял и рязан плод - 1 г. Листата се берат през време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 400С. Допустима влажност 12%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес. Кората се обелва при започване на сокодвижението - март. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450С. Допустима влажност 11%. Срок на годност: цяла и рязана кора - 1 г.

Химичен състав. Цветовете съдържат малко етерично масло, съставено предимно от терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифенолните киселини кафена, хлорогенова и ферулова, както и гликозидни вещества (самбунигрин) с потогонно действие, холин, провитамин А, витамин С, смоли, танини, органични киселини, захари, слузни и малко дъбилни вещества. Коренът, листата, кората и плодът съдържат подобни съединения. Химичният състав на билката не е добре проучен.

Лечебно действие и приложение. Цветовете имат потогонно, омекчаващо, отхрачващо, понижаващо температурата действие.  Прилага се при простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица, .хрема, ангина, пресипнал глас.

Листата действат диуретично и слабително, плодовете - слабително и диуретично.

В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване.

Подобно действие имат и останалите части на бъза. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата..

Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.

Чай от цветовете - за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.

Начин на употреба. Вътрешно: От цветовете се приготвя запарка (чай), като 2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 см3 вряща вода. Оставя се за 10-15 мин, след което се прецежда и се пие на глътки. (По други указания: 2 супени лъжици цвят (1 супена лъжица от останалата част на билката) се слагат в 500 мл вода. Ври 5 минути (цветът се залива с вряла вода). Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

През последните десетилетия широка популярност придоби приготвянето на воден извлек и сироп от цветовете на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.

От плодовете на бъза се приготвя също сгъстен пулп или мармелад, който се употребява като диуретично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 см3 вода.

Външно приложение: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.

Внимание! Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание!

 

 

Използвани източници:

1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982.

2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994.

 



Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени