МАРКОИЗДАВАНЕ И ФИЛАТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ


Една поредица от пет изящни марки, появила се на 1 май 1879 г. в пощенските станции на България, поставя началото на маркоиздаването в страната. Това закъснение от 3-4 десетилетия в сравнение с други страни от Европа и Америка се обяснява с факта, че до 1878 г. България се намира под властта на Османската империя.

Марките от тази първа серия са еднакви по размер и изображение - хералдически лъв в елипса. Името, с което са известни, е "сантими". Названието произхожда от марковите номинали (5, 10, 25, 50 сантима и 1 франк), които са по системата на Латинския монетен съюз, тъй като до юни 1880 г. младата държава все още няма своя парична единица. Поредицата е отпечатана в Санкт Петербург, Русия, като авторството на художествения проект е неизвестно. От 1879 г. датира и първата българска пощенска картичка.

След въвеждането на националната валута "лев" (равен на 100 стотинки) в обръщение влизат още две напълно еднакви по изображение със сантимите серии: "Първи стотинкови"(1881 г.) и "Голям лъв"(1882 г.), като втората поредица е с няколко препечатки. И при двете се срещат куриози, което ги прави популярни както сред марколюбителите, така и сред... фалшификаторите. През 1884 г. се появява марката за доплащане "серпантина", чието назъбване, направено с инструмент за перфориране на документи, е уникално в световната практика.

Първата възпоменателна поредица е по повод четвъртвековния юбилей на Априлското въстание от 1876 г. С нея през 1901 г. българските пощи се нареждат сред малкото в света, които издават тематична филателия. Всъщност, възпоменателните поредици за националноосвободителните борби, заедно със сериите на спортна тема (I и II Балканиада, V футболен турнир) и портретите на монарха са преобладаващите сюжети през целия период до Втората световна война. Между 1930 и 1937 г. са издадени първите четири сувенирни блока с тиражи от 20 до 100 броя. До 1944 г. българската пощенска администрация пуска в употреба над 400 марки.

В последвалите десетилетия тематиката на маркоиздаването става все по-разнообразна, като най-широко са представени спортът, науката, растителният и животински свят, транспортът, историята, изкуството и т.н. Ценени са сериите и блоковете, посветени на големите филателни събития в страната и чужбина. Към края на 90-те години на века общият брой на българските марки  надхвърля 3500.

Маркосъбирателството в страната предхожда във времето издаването на първата местна поредица от 1879 г. Пионерите на филателията са работещи в България чужденци, а също така български търговци и студенти, които се заразяват с тази страст при престоите си зад граница. През 1878 г. Теодораки Тошев от град Враца излага в частната си музейна сбирка и две табла с пощенски марки. През 1893 г. българският евреин Самуел Блаущайн представя на световното панаирно изложение в Чикаго, САЩ, сбирка от 100 хил. марки, разбира се с търговски цели.

Първото издание за марколюбители - месечният вестник "Тимброфил" - се появява през 1881 г. Дванадесет години по-късно в Пловдив е създадено първото филателно дружество. До 20-те години на нашия век във всички големи градове и в много от по-малките филателистите имат свои организации, а често и собствени издания. Все пак най-авторитетно е столичното списание "Пощенска марка", излизащо от 1938 г. През лятото то става орган на учредения от осем градски дружества с 500 членове Съюз на марколюбителските дружества в България (днешният Съюз на българските филателисти). Сегашното списание на съюза "Филателен преглед" също е наследник на някогашната "Пощенска марка".

Организирани български филателисти се приобщават към Международната филателна федерация през 1936 г., още преди обединяването си в съюз.

Първата национална изложба е организирана в столицата през 1930 г. Изложба с международно участие се провежда за пръв път през 1947 г. също в София. България е домакин на световните филателни изложби през 1969, 1979 и 1989 г.

Освен излезлият в три части съвременен каталог на българските марки, с авторитет се ползват и двуезичният "Сима" (претърпял 17 издания между 1938 и 1959 г.), както и "Диге" (с 6 издания през периода 1937-1946 г.).

 


Защо "приказка"? Земята на българите | Народът на България  История | Етнография и фолклор  | Българска кухняПоглед към деня