Тодор Иванов Живков

1938 - 2001



(професор, доктор на филологическите науки)

 

Тодор Ив Живков е роден в с. Митровци, обл. Монтана. През 1961 г. завършва специалност Българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През периода 1961-1963 г. е учител в Смядово. През 1963 г. спечелва конкурс за научен сътрудник в Етнографския институт с музей. Защитава дисертация на тема "Българският антифашистки песенен фолклор" и получава степента "доктор" през 1971 г. През 1974 г. е избран за старши научен сътрудник.

С "Народ и песен" защитава дисертация за доктор на филологическите науки през 1978 г., а през 1981 г. е избран за професор. Специализира в Санкт-Петербург (1964), в Берлин (1971), в Киев (1972) и в Париж (1976). Неколкократно е награждаван с Почетния знак на БАН, удостояван е с орден "Кирил и Методий" (111, 11 и 1 степен), с медали за кръгли годишнини.

Т. Ив. Живков е сред основателите на Института за фолклор (1973) и негов директор в периода 1982-1992 г. Създава секциите "Теория на фолклора" и "Пластиченфолклор". Ръководи основните теоретични семинари на Института за фолклор. Той е инициатор и ръководител на научните програми в рамките на института, като националната програма за събиране и съхранение на българския фолклор, подготовката и издаването на колективни трудове с фолклорни материали и фолклористични изследвания (в това число възродената традиция по издаването на Сборника за народни умотворения) и др. Той е сред основателите на сп. "Български фолклор" (1975) и негов главен редактор от 1983 г. Въвежда традицията на тематичните броеве по модерни и слабо разработени проблеми. Разширява проблематичния кръг на фолклористичните дирения с антроположки, етноложки и социологически акценти. През периода 1982-1992 г. се налагат международните симпозиуми по български фолклор, активизира се работата по линия на ЮНЕСКО, осъществява се добро сътрудничество с немската, английската, американската, френската, чешката, полската, руската и украинската наука. Сключват се първите договори за съвместна дейност с академични звена и университетски центрове от тези страни.

Проф. Живков изследва широк кръг проблеми, свързани с фолклора, фолклористиката и етнологията в тяхното съвременно звучене и в перспективата на историческия им развой. Автор е на над 200 студии и статии и на 8 книги.  

Името му се свързва тясно с усилията за дефинирането на самостойно изследователско поле за фолклористиката със специфични за нея познавателни сфери и стратегии. С една нова концепция за фолклора и фолклористиката Т. Ив. Живков съумява да защити ключовите позиции на тази наука в структурата на обществознанието и да я превърне в равностоен партньор на сродните европейски и американски науки.

Цялата му дейност е основана на разбирането за фолклора като тип култура. Този възглед се представя в многобройни публикации и най-вече в книгите"Народ и песен", "Фолклор и съвременност", "Етнокултурно единство и фолклор".

Под негово ръководство се осъществява програма"Обредно изкуство", която е интердисциплинарна, включва методологически семинар, теренни проучвания, конференции и получава завършек с публикуването на сборник със студии "Обреди и обреден фолклор" (1981).

Той предлага нов прочит на културното наследство на Миладиновци, К. Шапкарев, М. Цепенков, Иван Д. Шишманов, М. Арнаудов, Ив. Хаджийски и др. през призмата на европейската хуманистична мисъл. Безспорен принос са статиите, посветени на Иван Шишманов и Иван Хаджийски, чиито трудове бяха "върнати" на българската общественост до голяма степен благодарение на Т. Ив. Живков.

Особено място в трудовете на проф. Живков заема проблемът за връзките между фолклора и етничното. Фолклорът се изследва като отражение на живота на етноса и като средство за формиране на етнично самосъзнание. Юнашкият епос, хайдушките песни, преданията, както и други фолклорни форми, които се реактуализират, показват пулсациите и структурните промени в етничното съзнание. Чрез прилаганите към фолклора интердисциплинарни подходи се навлизав дълбинни структури на познанието и се насочва към общозначими проблеми на съвремието. В тази посока са важни постановките за фолклорното като потребност на личността, на личностната култура, на човешките общности и обществото.

През 70-те години той е преподавател по фолклор в университета "Епископ Константин Преславски" в Шумен и ръководител на кръжока по фолклор "Проф. Иван Шишманов" в СУ "Св. Климент Охридски". По негова инициатива и под негово ръководство от 1978 г. започва провеждането на националните конференции на младите фолклористи. В началото на 90-те години проф. Живков предлага и осъществява с помощта на екип от учени от различни институти на БАН и университетски преподаватели програма за нова специалност във висшите училища - Етнология. Тази програма се осъществява успешно в ПУ "Паисий Хилендарски" и ЮЗУ "Неофит Рилски", като е основана на филологическа подготовка и се поставя в тесни взаимоотношения със социологията. Ръководител на катедра "Етнология и социология" към Пловдивския университет.

Проф. Живков е депутат в 37-мото народно събрание, член на две парламентарни комисии - по наука и образование и по културата. Той е единственият наш съвременен учен в областта на фолклористиката и етнологията, чието име и дело фигурират в енциклопедията "Етнология Еуропеа", подготвяна във Великобритания.

 

Монографии и книги

 

Да би гората думала. Сборник народни хайдушки песни {Ж. Я н а к и е в а - съавт./. С., 1968.

Български антифашистки песенен фолклор. Ред. Цв. Романска и Ст. Стойкова. С., БАН, 1970. 295 с.

Народ и песен. Проблеми на фолклорната песенна традиция. Отг. ред. П. Динеков. С., БАН, 1977. 252 с.

Фолклор и съвременност. С., Наука и изкуство, 1981.348 с.

Етнокултурно единство и фолклор. С., Наука и изкуство, 1987.203 с. Етничният синдром. С., Аля, 1994. 181 с. Второ допълнено издание. Пловдив,Пловдивско университетско издателство, 2001. 267 с.

До следващата запетая. С., Христо Ботев, 1999.502 с.

Увод в етнологията. Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 2000.512 с.

Локус и универсум. Добродан, планината - митология и... /В. Живкова - съавт./. Троян, Аля, 2001. 224 с.


 

Copyright 1998-2014  OMDA Ltd. Всички права запазени

Начало