Тържествено честване на Димитър Пешев 
на 6 ноември 1998 г. в българския парламент

 

Изказване на г-н Пиер Луиджи Петрини
Вицепрезидент на Италианската камара на депутатите

Добър ден! Развълнуван съм и съм щастлив да бъда заедно с вас тази сутрин. За мен е чест да мога да изразя пред българския парламент и пред българския народ приветствието на италианския парламент и на италианския народ.

Животът на Димитър Пешев премина през противоречията, напреженията и огромните трагедии, които характеризираха историята на този последен век. Премина въоръжен единствено със своята морална сила, със своята последователност, със своята култура. Той ги олицетворяваше, а отчасти и поемаше това тежко бреме. Но несъмнено Пешев успя да избяга, т.е. да не изпълнява ролята на инструмент на тази история, а да стане главно действащо лице и да присъства в една от героичните страници на тази история. И това ни напомня на всички нас, че именно историята е сборът от действията на всеки отделен човек. Историята на народите се гради от всеки отделен човек. И това ни кара да се чувстваме безкрайно отговорни за бъдещето, което трябва да бъде мирно и ние трябва да изградим това мирно бъдеще на нашия континент.

Но историята на Пешев бе особено компетентно и авторитетно разказана от господин Нисим, за което аз желая да му благодаря и се надявам, че сега ще ми позволите да премина отвъд същинското значение на това честване. Тоест, това да не бъде само едно възпоминание на историята на Пешев, а просто да се опитаме да извлечем определени поуки, които да насочат нашите бъдещи действия. Мисля, че няма по-добър начин от това да възпоменем, да отдадем заслуженото на паметта на Пешев, като оползотворим, просто реализираме, неговия героичен подвиг.

И ако днес ние сме събрани тук заедно отново да изчетем тази велика историческа страница - италианската делегация, израелската делегация, които сме гости на българския парламент, ние сме тук именно защото историята заклейми окончателно тоталитарните системи - нацизъм, фашизъм, комунизъм. Те бяха обявени за фалирали. Остана отношението на идеологическите противоречия. Единствено либералната демокрация остана и тя победи. Но би било огромна грешка, ужасна грешка да се вярва, че тази самота ще гарантира, ще осигури демократичното развитие, свободата, равенството на нашия свят.

Би била трагична грешка тази, защото, ако ние разчистихме полето, ако разчистихме политическите исторически грешки, все още не сме разчистили идеологическите и културните грешки, които породиха онази история и онази политика.

Деместре пишеше - той е френски контрареволюционер - по повод конституцията, която поставя в центъра на политическата конструкция човека. Той казваше: "Аз не познавам човека като такъв. Никога не съм го познавал. Аз съм познавал поляци, французи, англичани. Благодарение на Монтескьо зная, че съществуват и персийците, но никога не съм познавал човека." Тоест, това абстрактно понятие. Деместре е вярвал, мислел, че всеки един отделен човек се е характеризирал от своя импринтинг, от своя расов, етнически, от своя културен произход, докато либералната демокрация поставя човека в центъра на своя градеж, човека със своето достойнство, със своите неотменими права, със своята свобода. Федерализмът, който е най-напредналата част на либералната демокрация, смята, че могат да се съберат различията, че могат да се съберат определени противоречия без насилие, спазвайки идентичността, спазвайки различията. Те просто трябва да бъдат обединени, защото общият знаменател, този елемент на обединение, е човекът, личността, индивидът.

Обратно, който смята, че обединение не може да съществува извън хомогенността, тогава той поставя в центъра народа, а не отделния човек. Но, когато отделните народи са навлезли в демокрацията, тогава тя е и дегенерирала, защото демокрацията служи на отделния човек, а не народа като цяло.

И перифразирайки Деместре бих желал да кажа следното - никога не съм познавал нито българи, нито израелци, нито италианци. Аз съм познавал хора от Италия, хора от България, хора от Израел. Хора, които имат за дълг да изградят едно бъдеще за този наш свят, което бъдеще да бъде мирно, в него да има братство, да има равенство.

Ние ще се сблъскаме с проблемите на едно ново хилядолетие. Тези проблеми са огромни, гигантски - неравновесието в разпределението на благата, на богатствата; демографското неравновесие; съответните миграционни процеси; социалното неравенство; проблемите, свързани с опазване на околната среда. Това са проблеми, които трябва да бъдат разглеждани в световен мащаб. Те изискват способността на демокрацията да отиде извън националните рамки, да изгради институции, които да съумеят да посредничат и да изградят една световна политика.

Пешев и многобройните негови колеги, които подписаха документа, доказват, че българският народ притежава тази висока моралност, висока култура, сила. Притежава тази сила да измине този труден път. Ние се надяваме да бъдем на вашето ниво и ще ви подкрепим. Благодаря ви за вниманието.

 

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени