Тържествено честване на Димитър Пешев 
на 6 ноември 1998 г. в българския парламент
  
Изказване на г-н Габриеле Нисим,
автор на книгата “Човекът, който спря Хитлер”
 

Ваше Превъзходителство, господин вицепрезидент, уважаеми господа депутати! Има един италиански филм, озаглавен “Животът е хубав", който вероятно ще спечели наградата "Оскар"за най-добър чуждестранен филм през вълшебната холивудска нощ. В този филм един голям актьор, наречен Бенини, се опитва да накара своето дете да повярва, че това, което става в лагера е само една голяма игра. Когато началникът на СС изрича на немски думи, предизвикващи ужас, пред затворниците, италианският актьор скрива истината от детето и го уверява, че скоро ще може да се завърне у дома и да започне отново своя весел и безгрижен живот. В един парадоксален диалог Бенини изразява неосъществимото желание на милиони евреи, осъдени на смърт, тяхната мечта в последния момент немските палачи и всички техни съучастници да проявят милост към своите жертви, да се ръководят от своята човешка съвест.

И така този неосъществим сън, който Бенини разказвана своя син, можа да се осъществи само в една страна в Европа - в България. Авторът на това чудо е бил Димитър Пешев - подпредседател на Вашия славен парламент.

Димитър Пешев е единственият политик в една страна - съюзник на Германия по време на Втората световна война, който успял да блокира депортирането на евреите на една цяла нация. Благодарение на неговата акция почти 50 000 български евреи не тръгват в последния момент за Аушвиц.

Ако е имало други хора като Пешев - например в Унгария на Хорти, във Франция на Виши, в Словакия - на Тизо, в моята страна Италия - хиляди евреи са могли да бъдат спасени, защото немците нямаше да могат да действат така свободно без одобрението и съучастничеството на техните съюзници. Това е истина, която мнозина отказват да приемат, защото е твърде удобно да се обвиняват единствено немците.

Историята на Пешев не може да се сравнява с тази на хора като Оскар Шиндлер или с тази на много праведници в цяла Европа, които се ангажират със своя алтруизъм да спасят стотици евреи, обречени на смърт в концентрационните лагери.

Историята на Пешев има друго измерение, тя е по-голяма. Историята на Пешев е по-дълбока. Пешев не е бил просто добър човек, който е действал вътре в обществото, опитвайки се да се противопостави на злото, а е човек от високите етажи на държавата, който използва докрай цялата своя власт, за да направи онова, което никой друг политик от Оста никога не е пожелавал да направи. Пешев е действал отвътре, в машината на масовото унищожение. Той е работил в стаята с копчетата, където изборът на един политик е могъл да реши живота или смъртта на хиляди хора.

Заместник-председателят на българския парламент е бил в състояние да превърне самите хора, които до предния ден не са имали смелостта да вземат никаква инициатива и са се превръщали самите те в съучастници на крайното разрешение на европейския живот, именно той ги превръща в един от лостовете за спасяване на всички евреи в своята страна. Той превръща важни политици, които до същия момент са били обръщали главата си на другата страна и са се поддавали на влиянието на германците, в хора със собствена съвест и със собствена воля и мисъл. Както в най-невероятната от приказките,той успява да убеди самия министър на вътрешните работи, който научно е бил разработил тайния план за депортирането, да се обади до всички префектури, за да се отменят съответните заповеди.

Пешев, след като не успява да бъде приет от министър-председателя Филов, просто той, заедно със свои съмишленици депутати, попада в стаята на министъра... Със своето решение да разрази политически скандал не само го плаши, но успява и да го накара да се засрами пред тази ужасна заповед, която е бил издал.

Пешев казва: “И в своите спомени той беше много разстроен, защото не вярваше, че през моите протести, през моите възражения той можеше да поддържа, че нищо не се върши срещу евреите. И тогава аз смятах, че той е намерил просто някакъв начин да излезе от своето неудобство. Това ме убеди, че той нямаше да осъществи своя замисъл и своя план.

Именно от кабинета на министъра на вътрешните работи, където се отменя заповедта за депортиране на евреите - това е единствен случай в Европа. Никъде другаде по време на холокоста отчаяните семейства пред влаковете, готови за Аушвиц, са чували, че могат да се върнат в своите домове, че ставало дума само просто за някакво недоразумение.”

Пешев, обаче, не се задоволява с думите на министъра на вътрешните работи. Той е осъзнавал, че съдбата на евреите все още виси на косъм, защото заповедта е била временно прекратена. Било е необходимо един силен политически сигнал да се излъчи. Затова той извършва второ чудо в парламента - събира подписите на 43-ма депутати върху един документ, които желаят с петиция да не се опетни честта на страната.

Става въпрос за едно истинско чудо, защото той не събира подписите на депутатите от опозицията, а успява да привлече една трета от депутатите, които до този момент са се оставили да бъдат омайвани от Хитлер. Тоест, той е успял да ги накара да разберат едно основно понятие, че нито поддръжниците на Хитлер в Германия, нито поддръжниците на Мусолини в Италия,нито унгарските парламентаристи - поддръжници на правителството, нито в Румъния, нито в Словения, просто не са осъзнавали това, което са правели. Защото да се предадат евреите на германците е щяло да опетни за бъдните векове националната история. С изтреблението на евреите е щял да бъде унищожен цял народ и да бъде разрушен моралният престиж на цяла нация. Това е, което днес Милошевич – големият вдъхновител на политическата чистка в Югославия - нещото, което не успява да разбере. Той не само изтреби хиляди босненци, но той ще накара да изплащат неговата политика на геноцид бъдещите поколения от неговата страна.

Пешев в онзи момент е успял отново да възвърне политическото съзнание на политиците в България. Политическите ръководители в България в преобладаващото си болшинство не са били антисемити, но под натиска на Хитлер са намирали хиляди начини, за да не се грижат за бъдещето на евреите. Те са станали не по идеологически причини съучастници на злото. Тогава е триумфирала тази атмосфера, която философите наричат"баналността на злото". И Пешев успява както никой друг в Европа да разруши тази баналност на злото, накара да се засрамят всички, които са съучастници на крайното решение. Той снема алибито на всички онези, които се преструват, че не знаят и че не виждат, като вдъхва смелост на много хора да действат и да мислят със своята глава. И всички се пробудиха!

Пешев заплати незабавно за своята изключителна смелост. На 26 март 1943 г. Богдан Филов, със съгласието на Борис III, свиква парламента с цел да решат неговото политическо унищожение. Представя го като лъжец, човек без чест, който е действал заради пари и с нечисти цели. След това, отказвайки му думата да се защити пред своите колеги депутати, подлага на гласуване решението, с което му се отнема длъжността на подпредседател на Народното събрание. Това означава нещо много ясно и точно - съдбата на Пешев е предрешена в случай, че немците спечелят войната.

Краят на войната обаче е различен от този, за който мечтае Хитлер. Съюзниците побеждават, следователно изключителната история на вашия подпредседател е можело да обиколи света. И името Пешев да бъде научено на всички чинове, във всички училища, заедно с това на едно момиче от Амстердам на име Ана Франк, защото е бил единственият политик от ранг в една страна, съюзник на Германия, който разбива атмосферата на колективното мълчание около съдбата на евреите.

Същевременно той дава по този начин в България най-важната национална съпротива срещу нацизма, макар никога да не е хващал пушка в ръка и да се е бил срещу немците, той е бил техният най-голям враг, най-опасният партизанин в цяла България. Той лично се сражава срещу Хитлер в една решителна битка и спечелва - евреите са все още живи.

Нито една армия в света, нито един западен държавен глава, нито един папа, е бил в състояние да нанесе едно толкова тежко поражение на нацизма във войната срещу евреите. Само в Дания се е случило нещо подобно.

Но Пешев е вече човек, който мисли със собствената си глава, който не се поддава на съблазните на времето, ето защо малко преди Червената армия да влезе в България, Пешев заявява предупредително в парламента за опасността от раждането на нов тоталитаризъм. Докато други депутати, като Кимон Георгиев и Дамян Велчев преминават на страната на комунистите, Пешев не приема да бъде въвлечен в една нова диктатура. Това му струва твърде скъпо - съдят го с обвинението, че е антисемит и е против Съветския съюз.

По време на процеса се стига дотам, че обвинителят намеква, че бил действал в полза на евреите единствено поради жажда за пари. Така Пешев изживява най-ужасното унижение за човек, който преобръща злото, спасявайки евреите и цяла една нация.

В Софийския съд през януари 1945 г. разбира, че по чиста случайност народният съд на комунистите не го е осъдил на смърт.

С изключителна професионална вещина неговият адвокат евреин Йосиф Нисшам Яшаров му спасява живота. Осъждат го "само" на 15 години принудителен труд. Вижда на пейката заедно с останалите осъдени на смърт своя скъп приятел инженер и депутат Спас Ганев, с когото са участвали наравно във всички политически битки. Изслушвайки председателя на съда, разбира, че 20 от 43-мата депутати, подписали протестното писмо срещу геноцида на евреите, са били осъдени на смърт, шест - на доживотен затвор, осем - на 15 години затвор, четири - на 5 години затвор и един - на 1 година.

В този момент разбира, както пише обезверен в своите спомени, че неговото противопоставяне срещу злото, което щеше да отведе евреите в Аушвиц, не е послужило за нищо. Едно ново зло се зараждаше в страната му и хиляди хора бяха изпратени в лагерите за превъзпитание.

За щастие Пешев успява да избегне Гулаг-а. Разбира се, не поради милосърдието на властта, а чрез помощта на неговия съсед Борис Кокин - убеден комунист, който все пак запазил чувството си на признателност към приятеля Димитър, който му бил помогнал в миналото.

Пешев още приживе опознава един особен вид смърт - убийството на паметта и на спомена. Загубва дома си, книгите си, професията си, не може да се ожени, с години е принуден да вегетира от сутрин до вечер в очакване на края. Малцина са имали смелост публично да му благодарят, а междувременно, докато той живее в немилост, комунистическата партия си присвоява заслугата за спасяването на евреите, стигайки дори дотам, че предлага Тодор Живков за кандидат на Нобелова награда за мир.

Комунизмът заличава всяка следа от подвига на Димитър Пешев и на всички онези, които са го подкрепяли - Владимир Куртев, македонският революционер, който предупреждава евреите от Кюстендил, е убит и синът му няма да научи никога нищо за неговата съдба; патриархът на православната църква Стефан, който произнася реч пред техните всевярващи хора в защита и за спасяването на евреите, е принудително изселен в с. Баня, за да намери там смъртта си; депутатът Михалев,който подкрепя Пешев в неговата светкавична инициатива пред министъра на вътрешните работи Габровски, бива обречен като него приживе на смърт; търговецът Суич Мейзов, който е имал смелостта да дойде в София с кюстендилската делегация, вижда как комунистите му отнемат цялото имущество. Всичко това според мен не е станало случайно.

Новият тоталитаризъм не е можел да разказва историята на хора, на добри хора, които са имали смелостта да се противопоставят и да застанат срещу злото. Тяхната история е можело да се превърне в опасен пример, един метежен пример срещу режима на лагерите, можело е да подтикне други хора към бунт и по тази причина е трябвало те да бъдат заличени - такива хора като Димитър Пешев и неговите колеги парламентаристи.

Как да отдадем днес почит на паметта на Пешев? Много пъти съм разговарял със семейството и с племенниците на Пешев за посланието, което искаме да отправим към новите поколения, тръгвайки от историята на техния вуйчо и чичо.

Ние не искаме Пешев да бъде възпоменаван по архаичен начин, както би се изразил известният български философ Цветан Тодоров. Не желаем да разказваме историята единствено заради капризи и изясняване на едно манипулирано до днес събитие. Искаме да се говори за Пешев, за да може той да се превърне в съвременен пример в борбата и в предотвратяването на нови геноциди.

Паметта на Пешев има смисъл, само ако се разбере, че най-висшето достойнство на политика, което остава в сила и за новото хилядолетие, независимо от компютрите, независимо от Интернет, най-висшата стойност на политика, която остава в сила и за новото хилядолетие, е предотвратяването на геноцидите.

Бих искал да направя предложение на вашия парламент да се учреди международна награда на името на Димитър Пешев, която да се връчва всяка година на човек с принос в борбата срещу геноцида и за спазване на човешките права. Аз смятам, че ако сега Димитър Пешев можеше да ни чуе, той би бил щастлив да чуе това.

Аз ви благодаря, уважаеми депутати, и специално ви благодаря, защото за мен това е действително голямо щастие - да мога да разкажа в моята книга тази изключителна, невероятна история. И аз дължа на българския народ благодарност за възможността да напиша тази книга. Уверявам ви, че това за мен е един огромен подарък, за който безкрайно ви благодаря.


Повече за книгата и за нейния автор бихте могли да прочетете в италианския сайт Peshev’s Memorial. Съдържащата се в него информация е на английски и италиански.


 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени