ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ

В книгата "Въпреки всичко", С., 2005, стр. 279-285

 

за

 

Иван Костов,

Евгени Бакърджиев,

Александър Джеров

 

 

 

Плакатът на Иван Костов от 1990 година като кандидат за депутат от Великото народно събрание

 

 

 

 

 

Кои всъщност са хората, които въпреки историческите факти искат да компрометират основания на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили, като го представят за опозиция, създадена от комунистите?

Това са хората, които страдат от синдрома "Гроздето е кисело". Лисицата, като не могла да стигне гроздето, защото било прекалено на високо за нея, утешила се, че е зелено.

Това са аутсайдерите, които не са участвали нито в неформалните организации през периода 1988 и 1989 г., нито в създаването на Съюза на демократичните сили през декември 1989 г., нито в "нежната революция" в България през 1990 г. ! Те са се присламчили към СДС или в края на 1990 г. или в началото на 1991 г., когато са видели накъде духа вятърът и са разбрали, че демократичните процеси както в България, така и в другите посткомунистически държави от Европа са необратими.

Такива са почти всички ключови фигури на доскорошния СДС, които започват новото летоброене на българската демокрация от 1997 г. насам. Ще цитирам само двама от тях, тъй като са достатъчно представителни за извадката.

На въпроса на в. "Труд" "Какво е за вас 10 ноември 1989 г. ?" Евгени Бакърджиев отговаря: "На тази дата БКП направи неуспешен опит да се реформира, създавайки БСП и СДС". (в. "Труд", бр. от 11.11.1998 г.) Съгласявайки се с дълбокомислената "констатация" на Евгени Бакърджиев, Иван Костов по-нататък допълва: "Добре, че нямаме нищо общо с онова СДС, което беше създадено от БКП". (Пак там)

Както се казва в такива случаи, няма нужда от коментар! Да, но случаят за съжаление не е такъв, поради което се налага коментар.

Прав е г-н Костов! Добре, че той, Бакърджиев и компания не са имали нищо общо с тогавашния СДС, защото, ако те и тям подобните имаха нещо общо, в България изобщо не щеше да има антикомунистическа опозиция, нямаше да има и Съюз на демократичните сили. През 1988 и 1989 г. г-н Костов все още упорито драпа да стане партиен член на БКП. В края на 1989 г. и началото на 1990 г., когато вече е създаден СДС, той публикува две статии в ,,Работническо дело", в които съветва БКП как да елиминира опозицията. На Кръглата маса като експерт иска да седне от страната на БКП. Когато докладват на Луканов тази кандидатура, той маха с ръка и казва: "Абе не сме изпаднали до асистенти. Разполагаме с професори по политикономия!" Това съм го чувал в различни варианти от няколко места. Но то съвпада почти напълно с онова, което Венцислав   Димитров, негов колега тогава, разказва в едно интервю във в. "Труд". Ще го цитирам, защото е лично свидетелство, а и източникът е меродавен:

 

"Още по времето на Кръглата маса убеждавах Костов да започне да работи за СДС. Тогава успях да събера 50-60 души икономисти, независимо какви са били преди това, на "Раковски" 134, но Костов не дойде. Каза ми: "Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма към КНСБ. Искам да работя за пари, ако се занимавам с политика, ще остана гол." Тогава заедно с проф. Беров и Емил Хърсев готвеха икономически анализи на Кръстьо Петков и той им плащаше. Казах му: "Добре, Иване, СДС сега няма пари да ти дава, но не знам след време какво ще стане. " По същото време излязоха двете му статии в "Работническо дело". Наскоро на един коктейл видях Нора Ананиева със съпруга й - проф. Ананиев. Той си е комунист по убеждение, но допускам, че е по своему честен, има много такива хора. Той ми каза, че като е бил в щаба на Андрей Луканов по време на Кръглата маса, Иван Костов лично е идвал при тях и е искал от Луканов да му даде повече свобода да работи. Може би е очаквал да бъде издигнат за изборите за ВНС именно от тях. Но Луканов казал: "Засега такива асистенти не ни трябват. " Тогава не знаех за тези ходове на Костов и заедно с Любомир Павлов продължих да го убеждавам да се кандидатира от името на СДС. Костов все отказваше. Накрая оставаха няколко дни до предаването на листите през май 1990 г. и аз му казах: "Иване, ще се явиш ли, или не?" Той ми отговори: "Дайте ми три дни да питам жена си." Ние се спогледахме с Любо в коридора на апартамента му на ул. "Струмица", и Софиянски беше с нас, но решихме да го изчакаме. Иван дойде след два дни и каза: "Добре, жена ми каза: Да." Погледнах го учудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите. Включихме го на пето място в пропорционалната листа в Пловдив. Не казвам, че сме сбъркали тогава. Но сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Иван Костов е затворен в себе си, не може да работи в тим, няма приятели. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка. И вместо да я скрие някъде отзад, я бута напред." (в. "Труд ", 21 септември 2000 г.)

 

 Моите първи впечатления за моралните и политическите качества на Иван Костов не бяха по-добри. Ще разкажа първата си среща с него през декември 1989 г. Трябва да е било непосредствено след създаването на СДС на 7 декември или по-точно между 7-и и 14-и декември 1989 г.

Тъй като от цялата страна, вкъщи, на "Чавдар войвода" започнаха да идват хора за разговори, съвети, указания, инструкции, нaгледни материали и даже по стълбището от партера до първия етаж започнаха да се образуват опашки, което правеше невъзможно да се живее в апартамента, бях принуден да ангажирам една маса в сладкарница "Пролет" срещу паметника на Съветската армия и там да приемам посетителите.

Сервитьорите, с които се познавахме от по-рано и които се отнасяха с голяма симпатия към демократичното движение, всеки ден от 1 ч след обяд резервираха определената маса, без да искат в замяна някаква компенсация. Така продължи, докато на Кръглата маса не извоювахме сградата на "Раковски" 134.

Един ден идва един мургав мъж с черна къдрава коса и матов шлифер и ме пита аз ли съм еди-кой си. Представих се и го поканих да седне на масата. Той отказа да седне, но ми каза, че разполага с икономически екип с компютри и база данни, които биха могли да бъдат полезни на Съюза на демократичните сили, но, добави той, трябва добре да се плати, показвайки с пръстите на дясната ръка жеста на броенето на пари.

Аз му отговорих: "Господине, много мило от ваша страна. Благодаря ви, че ни предлагате толкова важна услуга, но ние сме бедни като църковни мишки, нямаме пукнат грош... Дано да дойде времето, когато ще можем да плащаме, за да ползваме тази толкова важна за нас информация... "

Неговите заключителни думи бяха: "Е, когато ще можете да плащате, тогава... "

От този разговор останах с много тягостно впечатление. От една страна, като човек на науката аз много добре знаех цената на подобна икономическа информация и че при нормални условия такива услуги трябва да се плащат добре като всеки висококвалифициран труд. Но от друга страна, той идваше да продава държавна информация като амбулантен търговец, целта на когото е единствено да спечели пари, без оглед на каквато и да било обществена кауза... Това неприятно усещане се подсилваше и от факта, че ние самите работехме вече половин година без заплати. От месец май 1989 г. всички членове на Клуба бяхме уволнени от Института по културата по политически причини. Сякаш като контрапункт на това поведение беше една друга среща, състояла се дни по-късно. На път за сладкарница"Пролет" точно по обяд ме посрещна друг мъж среден на ръст, също с къдрава коса и матов шлифер и се представи: "Аз съм адвокатът Александър Джеров. Искам да работя за Съюза на демократичните сили. Бих могъл всеки ден по два часа да давам безплатни юридически консултации на гражданите от името на Съюза на демократичните сили. Намерете ми само едно помещение. Нищо не искам за себе си... "

Това вече беше друг обществен морал. Стана ми драго, защото и други хора идваха по същия начин безкористно да помагат на демокрацията - кой със съвети, кой с пари, кой с колата си - без да искат в замяна на това нищо за себе си.

Къде е г-н Бакърджиев в зората на демокрацията? Той е член на казионния БЗНС на Петър Танчев. На конгреса на казионния БЗНС, състоял се на 28 февруари и 1 март 1990 г. е избран за член на Управителния съвет. В публикувания списък на членовете на новоизбрания УС на БЗНС неговото име е на 100 място. Членовете на УС са общо 232 души. (в. "Земеделско знаме", 2 март 1990 г.) УС на БЗНС - това е земеделският ЦК, с тази само разлика, че неговите членове се утвърждават от Политбюро на ЦК на БКП.

Не вярвам през февруари - март 1990 г., когато вече е паднал чл. 1 на Конституцията за ръководната роля на БКП, а на Кръглата маса между опозицията и управляващите се водят люти битки за разпускането на първичните партийни организации по месторабота, някой от БКП да е утвърждавал състава на УС на БЗНС. Но е много показателно, че младият активист на БЗНС, в нарушение на устава на организацията, който изисква да е бил най-малко 5 години редовен член, за да бъде избиран за член на УС на БЗНС, е избран без този стаж... Евгени Бакърджиев е член на БЗНС от 1987 г.

Такива изключения се правят или заради някакви особени заслуги, или за услуги към казионния БЗНС, или пък на базата на някакво яко застъпничество от горе...

Позволих си тези личностни характеристики и отклонения за Иван Костов и Евгени Бакърджиев, защото те много добре показват мотивите за тяхното негативно отношение към създадения през 1989 г. Съюз на демократичните сили. Това е отрицанието на аутсайдерите, които след като навремето не са участвали в демократичния процес, били са извън него, сега, за да се утвърдят, отричат създаденото от техните предшественици, плюят по него.

Но те дори в тази си роля не са последователни. Защото, ако искрено мислеха, че Съюзът на демократичните сили, основан през 1989 г., е създаден от комунистите под формата на една oтгледана, подставена или най-малкото контролирана опозиция, би трябвало да се откажат от абревиатурата "СДС" - нещо, което ние не веднъж им предлагахме.

     Ако Костов например беше честен и почтен в убежденията си, никога не би си позволил година по-късно, опонирайки на Симеон ІІ за нуждата от "незабавна смяна на политическата система", да каже:

"За тези, които сме изстрадали 10 г. преход, политическата система е тази, която гарантира конституцията на страната. За нас смяната й бе на 14 декември 1989 г., когато на площада искахме да падне чл. 1 от бившата конституция - това е преходът от тоталитарна държава към европейска демокрация". (в. ,,24 часа ", 12 април 2001 г.)

 

Оставям настрана въпроса къде са били Костов, Бакърджиев и компания на 14 декември 1989 г. и през колко улици са заобикаляли митингите на СДС. Това все пак са подробности.

Тук става дума за нещо много по-важно - за политическия морал, който тъкмо в "тяхното" СДС липсва съвсем, поради което то се разпадна пред очите ни.

По случай 15-ата годишнина на Десети ноември 1989 г. и разразилата се във връзка с нея дискусия, журналистът Т. Токин публикува във в. "Труд" една убийствено изобличителна статия срещу костовистите, уличавайки ги в откровена и нагла фалшификация на най-новата политическа история на България. Ще си позволя да цитирам по-големи извадки от нея, защото тя показва не само какво фалшифицират, но и как го правят:

"Зам..-председателят на Демократи за силна България (ДСБ) Веселин Методиев заяви онзи ден, че партията му не приема 10 ноември като дата на "изградената българска антикомунистическа общност, а като празник на комунистическите превратаджии" .

"Силните" демократи щели да честват празника алтернативно на 18 ноември. На тази дата костовистите канят на среща във ВИАС всички, които са били на митинга на същата дата преди 15 години на площад "Александър Невски". Методиев уточни, че това се отнася за "хората от площада", а не тези от трибуните.

Така ДСБ се разграничи и от онези 11 десни партии, които вчера се събраха да бистрят бъдещето си, и от бившите дисиденти - основатели на СДС, които също вчера припомниха, че промяната на 10 ноември е станала възможна под натиска на демократичната българска опозиция.

А нейната първа публична проява бе точно на 18 ноември 1989 г. на площад "Александър Невски" (тогава нямаше "свети" отпред), където се проведе първият свободен спонтанен граждански митинг след 45-годишната комунистическа диктатура.

Но нито един от присъствалите на онзи паметен 18 ноември отпреди 15 години няма да си спомни да е видял и чул някой днешен силен демократ на площада. Иван Костов го нямаше даже. Десебарите си присвояват история и си приписват заслуги, дето никога не са имали.

Впрочем това не е за първи път. През февруари 2002 г. на последната национална конференция на Иван Костов като лидер на СДС в програмата на синята партия бе записано дословно: "Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площада и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи "Долу БКП!"

Това бе абсолютна лъжа. Първо, защото на 18 ноември 1989 г. на главния асистент във ВМЕИ Иван Костов едва ли му е било до митинги - той е подготвял магистралната си статия "Никаква отсрочка" за партийния орган "Работническо дело", където тя вижда бял свят 12 дни по-късно - на 30 ноември (впрочем ето един подходящ ден за честване в ДСБ). В нея няма лозунги "Долу БКП!", а апел за непокътната и силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите. За сведение на по-младото поколение - държавната власт тогава е в ръцете на... БКП.

И второ - на 18 ноември 1989 г. никой не викаше "Долу БКП!". Този лозунг прозвуча за първи път на 14 декември с. г. на митинга пред Народното събрание, когато се искаше отмяна на чл. 1 от конституцията и Петър Младенов изтърва репликата за танковете. (Т. Токин. "Ало, десебарите! и 18 ноември не е ваш! ", в. "Труд ", 11 ноември 2004 г.)

 

 

 

Защо "приказка"?   Земята на българите Народът на България  | История  |
Етнография и фолклор  Българска кухня  Новини