Съюз на демократичните сили /СДС/

 
***

На 7 декември 1989 г. се създава Съюзът на демократичните сили /СДС/ от следните организации: Клуб за гласност и демокрация (решението на Управителния съвет за присъединяване е с дата 8 декември), "Екогласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Независимо дружество за защита правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество (по-късно прераснало във Федерация на независимите студентски дружества), Движение "Гражданска инициатива", БРСДП /о/, БЗНС "Никола Петков". По-късно се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелената партия и Демократическата партия, Нова социалдемократическа партия, Обединен демократичен център, Демократичен фронт. В своя статут СДС се определя като национално движение на партии, организации и граждани, чиято организация и дейност се определя от споразумения. За първи председател на Координационния съвет е избран  Желю Желев, за секретар - Петър Берон, а за говорители  - Румен Воденичаров и Георги Спасов.

През 1989-1990 година партиите и организациите учредителки на СДС се самоопределят по посочения тук начин.

През януари - март 1990 г. СДС участвува в "кръглата маса" като противник на БКП.

За изборите за Велико народно събрание СДС подписва предизборно политическо споразумение на 14 май 1990 г. между съставните партии и организации. На изборите на 10 юни 1990 г. СДС - единна опозиция губи изборите от БСП с 16%. Отказва да участвува в коалиционно правителство, но на 1 август 1990 г. Желю Желев е избран за председател (президент) на страната. След него, до декември 1990 г., СДС се ръководи от Петър Берон, а когато Берон е принуден да подаде оставка, председателството на Координационния съвет се поема от Филип Димитров, който остава на този пост до 29 декември 1994 г.

На 15 май 1991 г. 39 депутати от СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с проекта за новата конституция. Във връзка с отношението към новата конституция настъпва разрив в СДС. От първоначалната коалиция възникват СДС-движение, СДС-център от (Българска социалдемократическа партия и Политически клуб "Екогласност") и СДС-либерали (Зелена партия и Федерация на клубовете за демокрация). Започва процес на разцепване и "отлюспване" в отделните партии и организации в СДС.

На изборите за 36-о Обикновено народно събрание на 13 октомври 1991 г. СДС-движение печели с 1 процент пред БСП и в парламента се представя от 110 депутати. През ноември 1991 г. съставя самостоятелно правителство с министър-председател Филип Димитров, което подава оставка на 28 ноември 1992 г.

На 6 септември 1994 г. се подписва ново предизборно споразумение между 16 партии - редовни членове на СДС и 3 организации-наблюдатели. Това споразумение замества споразумението от септември 1991 г. На изборите на 18 декември 1994 г. за 37-о Народно събрание, СДС получава 1 260 374 гласа, което е 24,23% и 69 мандата в парламента, а БСП спечелва 125 мандата.

Във връзка с президентските избори през 1997 г. СДС създава коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която освен влизащите в него партии и движения се включват и Демократическата партия на Стефан Савов, Българският земеделски народен съюз и Българската социалдемократическа партия.

На предсрочните парламентарни избори от 19 април 1997 г. за 38-о Народно събрание СДС получи в рамките на коалицията Обединени демократични сили /ОДС/ 2223371 гласа, което е 52,26% от общия брой на гласовете и 137 мандата в парламента. Съставя самостоятелно правителство, начело с лидера на коалицията ОДС и на СДС Иван Костов (оглавявал СДС от 30 април 1995 до 2001).

Акцентите в платформата на СДС са: реална декомунизация на страната; реституция и приватизация на държавната собственост; финансова и икономическа стабилизация; окончателно връщане на земята на нейните собственици в реални граници; развитие на дребния и средния бизнес; реални мерки срещу обедняването; борба с корупцията и престъпността; приемане на нова концепция за национална сигурност; независима външна политика с приобщаване към ЕС и НАТО; запазване на етническия мир; подпомагане на обединението на Българската православна църква; развитие на образованието, науката и културата; незабавна отмяна на всички рекомунизационни и антидемократични закони.

На заседание на Европейската народна партия /ЕНП/ през декември 1997 г. СДС получава статут на наблюдател.

През март 1997 г., преди предсрочните избори от април, лидерът на СДС Иван Костов открито постави въпроса за превръщането на СДС в партия. Привържениците на тази идея в "синята" коалиция непрекъснато се увеличават. В началото на 1998 г. ръководството на СДС разработи специална програма за превръщането на коалицията в партия. Взето беше решение до октомври 1998 г. членовете на всички партии, съюзи и организации в СДС да се пререгистрират и като членове на СДС. През октомври 1998 г. е предвидено да се проведе Национална конференция, която да отчете развитието на този процес и да набележи стратегията и тактиката на СДС за местните избори през 1999 г. Решава се СДС да се организира като партия от западноевропейски християндемократически тип, която няма да има масов характер. Тя ще наброява 80-85,000 души. В бъдеще членовете на партията ще се приемат само с подписана препоръка от двама гаранти. Те ще гарантират за чистото минало и човешките и професионални достойнства на кандидата.

Със сигурност може да се каже, че по този начин, а и допълнително с новия закон за партиите, малките присъдружни сега партии и сдружения в СДС ще бъдат погълнати и ще загубят своя идентитет. Големите партии в СДС като ОХДЦ, БЗНС и БСДП вече проведоха своите национални форуми и решиха да продължат самостоятелното си съществуване, но като разрешиха на своите членове да се запишат и за членове на СДС. Реализирането на идеята за превръщането на СДС в партия протича бързо и е под личното наблюдение на премиера Иван Костов, който я възприема и като лична преданост спрямо него самия. Чрез нея Костов се стреми да избегне постоянните търкания и противоречия в коалицията на национално и особено на регионално равнище.

СДС е член на  трите организации на европейските центристки и десноцентристки партии - Европейския демократичен съюз (24 април 1998), Европейската народна партия (5 март 1998, с решение на политическото бюро на ЕНП в Брюксел) и Европейския християндемократичен съюз (18 април 1997). Представител на СДС в комисията по външна политика на ЕДС е Асен Агов, а в комисията по икономическа и социална политика - депутатката от София Мария Спасова.

*  *  *

Като политическа формация СДС първоначално си поставя задачата да се бори за демокрация в страната: създаване на ново трудово и социално законодателство, изработване на нова конституция, деполитизация на армията и милицията, пълна автономия на висшите учебни заведения, самоуправление на научноизследователските институти и художествено-творческите обединения, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията и т.н. Постигнала тези цели, коалицията се обръща и към решаването на икономическите въпроси. По време на управлението си в периода 1991-1992 г. СДС се заема с раздържавяването на икономиката и въвеждането на принципите на пазарното стопанство. По време на второто си идване на власт СДС се захваща с решаването на такива важни външнополитически въпроси като ориентирането на България към европейските и евроатлантическите структури.

От основаването си до 1995 г. СДС често мени състава си - някои от партиите отпадат, други биват изключвани и понякога отново приемани обратно в коалицията. Заедно с това повечето от партиите и движенията в СДС също се цепят - БЗНС "Н. Петков", Демократическата партия, Обединеният демократичен център, Радикалдемократическата партия, Движението за гражданска инициатива, Християндемократическият съюз. Така възникват нови политически формации със сходни имена.

Съгласно подписаното на 6 септември 1994 г. споразумение между партиите и движенията в СДС членове на коалицията остават:

- Български демократичен форум - Дянко Марков;

- Земеделски демократичен съюз - Владислав Костов;

- Движение "Гражданска инициатива" - СДС - Захари Кръстев, Лорета Николова, Станислав Икономов;

- Консервативна и екологична партия - Светлана Дянкова;

- Национален клуб за демокрация - Светослав Лучников;

- Национално движение "Екогласност" - Едвин Сугарев;

- Нова Социалдемократическа партия - Васил Михайлов;

- Обединен християндемократичен център - Екатерина Михайлова;

- Радикалдемократическа партия - Александър Йорданов;

- Републиканска партия - Ленко Русанов;

- Социалдемократическа партия - Иван Куртев;

- Съюз на репресираните в България след 9 септември 1944 година - Иван Станчев;

- Федерация на независимите студентски дружества - Пламен Панайотов;

- Християндемократически съюз в българия - Асен Агов;

- Демократическа партия 1896 г. - Стоян Райчевски;

- Независимо дружество за защита правата на човека в България - политически клуб - Стефан Вълков;

- Съюз на безпартийните - Боян Велков.

 

Печатен органи на СДС е в. "Демокрация". От 1996 г. "Демокрация" е национален всекидневник. За няколко години престава да излиза. Възстановен като седмично издание през 2006 г. По-късно и това издание прекратява съществуването си.

 

СДС участва във всички парламентарни, президентски и местни избори от 1990 г. През 1991 г. печели незначително мнозинство и съставя първото си правителство. За втори път идва на власт през май 1997 и правителството му с министър-председател Иван Костов управлява до юни 2001. Губи последователно местните избори през 2000 г., парламентарните и президентските избори през 2001 г. и 2006 г.

 

Негови лидери са били още Надежда Михайлова (2003-2005), Петър Стоянов (ноември 2005 - 2007), Пламен Юруков (декември 2007 - декември 2008) и Мартин Димитров (декември 2008 - ).

 

Дали СДС има бъдеще?

 


Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2015 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Начало