Петко Симеонов

 

Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация


 

    (Хронологичен разказ)

    Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България е учреден на 3 ноември 1988 година. Преди и около тази дата в България се случват три важни събития, свързани с независими граждански движения:

     

    - По сведения от службите, съобщени ми устно, на 28 декември 1987 година в село Комарево, Врачанско, се основава Демократична лига за защита правата на човека. Основатели са Али Орманлиев, Мустафа Юмер и един учител от Абланово. В устава има изричен текст - член може да бъде само турчин. В следващите седмици в лигата членуват 880 души.

    По сведения от самата Лига - те се учредяват на 13 ноември 1988 година, така е записано в  оригинала на тяхната програма, която се разпространява д нес (2008).

    От къде идва противоречието е въпрос на проверки и анализ. Но е безспорен факт - процесите на самоорганизация на българските турци за противопоставяне на възродителния процес, започват още през пролетта на 1985 година.

     

    - 6 януари 1988 година. Учредява се Независимото дружество за защита правата на човека. Учредяването се извършва на гара Септември в дома на Илия Минев. Още в началото при Илия Минев започват да ходят български турци. Те отиват спонтанно, търсят спонтанно подкрепа от българите и български правозащитни структури.

     

    - 8 март 1988 година. В Дома на киното е основан Общонародният комитет за екологична защита на Русе. Записват се 400 души и е избран Управителен съвет от 33 души. За председател е избран Георги Мишев.

    Следват репресии от страна властите. Изключени са от партията Георги Мишев, Христо Смоленов, Мария Варимезова, Соня Бакиш (съпруга на председателя на Народното събрание - Станко Тодоров, който си подава оставката). Светлин Русев е освободен като член на ЦК на БКП. Малина Петрова (тя е безпартийна) е свалена от поста председател на Кабинета на младите кинематографисти.

    През есента на 1988, след многомесечни разправии с членовете на Русенския комитет, следват разпореждания на Министерския съвет.

    В Разпореждане № 17 от 30.XI.1988 г. се закриваше Институтът по философия “Акад. Т. Павлов” и др. звена (Институт по музикознание, Институт по изкуствознание, Научна група по философски въпроси за изучаване на човека и неговия мозък, Комплексна лаборатория по обществознание в Пловдив).

    В Разпореждане № 18 от 15.XII.1988 г. се образуваше Институт за философски науки.

    В новия Институт щеше да има само до 50 на сто от предишните щатни бройки за учени и персонал, а комисия “отгоре” щеше да подбере “най-подходящите”.

     

    - Април - септември 1988. След серия предварителни разговори, инициирани от Желев през 1986 и 1987 година, с Искра Панова, Борис Спасов, Дучо Мундров, Радой Ралин, Георги Мишев, Петко Симеонов и други за това каква организация ще се прави, Желев  започва интензивно да работи по подготовката на Клуба. През септември вече е разговарял с Иван Джаджев, Евгения Иванова, Александър Миланов, Виолета Караиванова, Евелина Първанова, Росица Аркова, Иван Коларов, Невена Мечкова (Даря), Ивайло Трифонов, Николай Василев, Недялко Мерджанов, Мария Бойкикева, Вера Смилкова, Маргарита Николова (Руди), Милена Каймакамова, Блага Димитрова, Йордан Василев, Георги Мишев, Давид Овадия, Зина Маркова, Брайко Кофарджиев...

    Всички тях той познава отдавна - познава ги от Университета, от Института по култура, от издателство "Наука и изкуство"...

     

    - Лятото на 1988. Успоредно с Желев проявява активност Искра Панова. Тя започва да привлича членове: "Срещнах се с някои от старите приятели, започвах: идвам при теб като ремсист при ремсист... Случваше се да получа отговор: Нали видя докъде стигнаха досегашните опити да се направи нещо? Нищо не може да се направи... Няма да допуснат дори да се чуе гласът ни... На хората им бе необходимо време за размисъл, време да се убедят, че вече са възможни начинания, които наистина да доведат до резултати."[1]

    За активните борци името на Искра Панова беше знак, че Клубът е високо идейно, социално ангажирано, безкористно, демократично начинание.

     

    Искра Панова

    Искра Панова

     

    Мария Бойкикева казва: "Трябва да свидетелстваме за нейния принос. Тогава тя беше живо въплъщение на движението за изчистване на ценностите на социализма от деформациите, които породи сталинистката практика и идеология."

    Вера Смилкова: "Самото име на Искра тогава действаше магнетично."

    Кристина Тошева: "Бях толкова респектирана от Искра, че бях готова при всички затруднения да бъда на нейните позиции."[2]

    Искра Панова има свое виждане за Клуба: да бъде мозъчен тръст, еманципиран от властта, независим арбитър, народна съвест... През 1990 година тя се ангажира с опит да се "възстанови" първият Клуб - надпартиен дискусионен форум. Провеждат няколко дискусии, организират срещата с Милован Джилас. Но времето вече е друго.

    Най-малкото Искра Панова е искала в България да се върне капитализмът. Рухнали са всички надежди за "демократичен", "чист", "истински", "справедлив" социализъм. Но въпреки разочарованието от настъпилите промени, въпреки несъгласието с посоката на развитието на страната, тя казва: "Не мога да бъда реставратор на нашето социалистическо минало. Всяка реставрация е отравяне с трупна отрова."[3]

     

    - Май-юни 1988. След първоначалните разговори на Желев, формирането на Клуба тръгва на няколко места в София. През май-юни 1988 година[4] Евгения Иванова и Георги Величков [5] канят Невена Стефанова и Михаил Величков да станат членове на бъдещия Клуб. Невена предполага, че хората, до които са отправени покани за членство в Клуба, са били подбирани от Искра Панова и Чавдар Кюранов [6]. Искра е кума на Невена и Михаил.

    Евгения настоява пред Невена да покани в Клуба Алексей Шелудко и Валери Петров. Шелудко от своя страна предлага за член Стоян Шарланджиев. Невена кани Мария Динкова, проявява инциатива и подканя Шелудко да предложи на академик Дацев да стане член на Клуба.

     

     - Юни 1988. Желев предлага на Мария Бойкикева[7] да бъде създадена политическа организация, най-добре е да бъде Клуб, която да отстоява идеите на гласността и преустройството. Тя се съгласява и той я моли да набележи хора, които заслужават да бъдат поканени за членове. Не да говори с тях, а само да ги набележи.

     

    - Лятото на 1988[15]. Неколкократно Борис Спасов, Дучо Мундров[16] и Желю Желев обсъждат как да се казва Клубът. Пред двамата Желев настоява да бъде "Горбачов", но те не са съгласни. Подобни обсъждания Желев провежда и с други. Започват разговори кои да бъдат официалните инициатори за създаването на Клуба. Вече има съгласие за имената на Брайко Кофарджиев, Искра Панова, Дучо Мундров, Радой Ралин... Започва съставянето на списъците.

     

    - Началото на септември 1988. Провежда се нова среща на Бойкикева и Желев. Той я пита дали е набелязала вече хора за Клуба, добре, не ми ги казвай. Говори вече с тях. Сега вече търсим зала. Бойкикева е говорила с 13 души: Елка Панова, Цветана Тодорова, Васил Акьов, Елка Константинова, Снежана Аврамова, Бернар Мунтян...

    При тяхна трета среща Желев я кани в сладкарница "Спортна среща". Там са още Александър Миланов и Вяра Смилкова. Излизат навън и той им казва: "С вас съм говорил поотделно, вие знаете за какво става дума".

    И тримата са смутени, защото са приятели, а никой нищо не е споделил.

     

    - Септември 1988. Антонина Желязкова кани Светла Ганева[8], Анри Кулев[9], Румяна Петкова и Васил Живков[10]. Блага Димитрова привлича Христо Радевски, Ивайло Трифонов кани Христо Алексиев, Николай Василев разговаря с баща си - академик Кирил Василев, Борис Спасов осигурява Иван Марев и Мария Велева...

     

    - Септември 1988. На основата на провежданите разговори Желев е подготвил Програмната декларация.

     

    * * *

     Антонина е поканила Бинка Желязкова[11] и Христо Ганев[12], но двамата отказват, за да могат дъщеря им и зет им да станат членове на Клуба. Някой трябва да гледа децата. Любомир Петкашев - съпруг на Антонина, също остава вън от Клуба, за да гледа децата.

    След обявяване на Клуба не всички, които изявяваха желание за членство, бяха приемани. Такъв е случаят с Божидар Маринов. Антонина го отпраща, защото е уязвим[13]: той е от семейство на репресирани. Маринов остава вън от списъците на Клуба, но помага. Дълго време съхранява архива на Антонина, защото тя е заплашена от обиск. С подобни взаимотношения бяха свързани мнозина от членовете на Клуба[14].

     

     

    - Октомври 1988. В Чуйпетлово става среща на Желю Желев, Борис Спасов, Невена Стефанова, Светла Иванова, Копринка Червенкова и бившата съпруга на Сергей Антонов - Росица. Невена Стефанова предварително познава само Евгения, останалите се познават помежду си.

    Прочитат и обсъждат програмната декларация, която е написал Желев. Желев предлага Евгения и Росица за секретарки на Клуба, което се приема без разискване и гласуване. Определят председателите по ротационен принцип, които ще формират тясното ръководство. Разисква се сценарият на учредяването. За председател първоначално е определен Александър Миланов, сетне той е заменен с Иван Николов.

    На връщане от планината Невена Стефанова пита Желю Желев: кой е Борис Спасов? Желев отговаря: "Това е най-смелият мъж, когото познавам."

    Няколко дни по-късно Желев предава на Бойкикева Учредителната декларация за превод на руски и за изпращане до Москва.

     

    - Есента на 1988. На два пъти се насрочваше учредяването на Клуба, но поради някакви причини беше отлагано.

     

    - 3 ноември 1988 година в 65 аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България. Официално обявените инициатори са: Брайко Кофарджиев (публицист, активен борец), Дучо Мундров (режисьор, активен борец), Искра Панова (литературовед, активен борец), Борис Спасов (полковник от запаса, активен борец), Радой Ралин (ремсист и отeчественофронтовец отпреди 9.09.1944, писател). Първият председател на ротационен принцип е Мария Бойкикева.

    Избраните председатели са шестима: Мария Бойкикева, Николай Василев, Георги Величков, Иван Джаджев, Желю Желев, Невена Стефанова. Председателстват по азбучен ред на фамилните имена, по уговорка за по два месеца (Николай Василев е близо четири, Иван Джаджев - три, след падането на Живков за Невена Стефанова не остава време.)

    Беше приета Учредителната декларация, беше избран Управителен съвет и се положиха принципите на функциониране на Клуба. Беше прочетен списъка на учредителите.

    Програмната (учредителната) декларация на клуба е изпратена да ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация.

    От учредителите - 11 са активни борци против фашизма, 39 са членове на БКП, 36 са безпартийни, 4 са изключени от БКП, 10 са с партийни наказания.

    Десет години по-късно Желев си спомня...

     

    - Ноември, декември 1988 година. Председател на Клуба на ротационен принцип е Мария Бойкикева. Тя забелязва, че я следят, още в съботата и неделята след учредяването.(Клубът е учреден в четвъртък.)

     

    - 4 ноември 1988. В Политбюро на ЦК на БКП в делови порядък се обсъжда учредяването на Клуба. Насрочва се специално заседание.

     

    - 5-6 ноември 1988. Започва открито следене на Мария Бойкикева (председателят на Клуба в този период) и Желю Желев.

     

    - 8 ноември 1988. По случай годишнината на Октомврийската революция е изпратена поздравителна телеграма до Горбачов от името на Клуба.

     

    - 8 ноември. Започват серия от привиквания на членове (около 50 души) на Клуба в различните партийни комитети и творчески съюзи. Целта е да се окаже натиск - да се отрекат от Клуба.

    - На основание чл. 7, ал. 1 от Закона за прокуратурата в прокуратурата са извикани петима членове на Клуба и са им отправени официални устни предупреждения. Срещу тях е открита следствена преписка № 265. Това са Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Малина Петрова[19], Ивайло Трифонов и Желю Желев.

     

    - 10 ноември 1988 година - първо заседание на Управителния съвет в дома на Невена Стефанова. Поводът е рожденият ден на Михаил Величков, който е на 13 ноември.

     

    - 11, 15 и 16 ноември 1988. Провежда се специално заседание на Политбюро за Клуба. Клубът е определен като алтернативна на компартията политическа сила. По същото време ръководството на Клуба започва имитация за сътрудничество с ЦК на БКП.

     

    - 16 ноември 1988. Писмо до главния прокурор от ръководството на Клуба. Подобно писмо е изпратено и до Народното събрание.

     

    - ноември 1988. Подписка на граждани, организирана от Клуба в защита на Стефан Продев.

     

    - 10 декември 1988. Управителният съвет разпраща до членовете информация за дейността на Клуба от началото на неговото учредяване.

     

    - На 16 декември 1988 година по време на заседание на Управителния съвет в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков нахлува милиция и присъстващите са заведени в участъка на ул. "Марин Дринов". Арестувани са Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов (от ръководството на Клуба), Деян Кюранов (член на Клуба) и Лъчезар Кунчев, който не беше член. Извършен е обиск, конфискувани са материали на клуба и пишещата машина на Евгения Иванова. Задържаните стоят пет часа в участъка, повечето време прави в коридора, под охрана, забранено им е да разговарят. Отправени са им предупреждения, че ще бъдат подведени по чл. 273[20]. Всички са принудени да подпишат предупредителен протокол.

    По този повод е изпратена жалба до Народното събрание.

     

    - 16 декември 1988 година. Прекъснати са домашните телефони на Евгения Иванова, Невена Стефанова, Желю Желев и Борис Спасов. Открито се подслушват телефоните на Искра Панова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, Копринка Червенкова, Николай Василев, Иван Джаджев, Петко Симеонов.  

     

    - 21 декември 1988 година - Борис Спасов е изключен от БКП, в следващите дни (до Рождество) са изключени Иван Николов, Иван Марев, Копринка Червенкова, Иван Джаджев. Наказани са със строго мъмрене с последно предупреждение Искра Панова, Мария Бойкикева и Чавдар Кюранов. След няколко дни Мария Бойкикева е изключена.

    - Започват уволнения, преждевременно пенсиониране, “естествено отпадане” от работа - Копринка Червенкова, Борис Спасов, Мария Бойкикева, Иван Николов, Христо Смоленов, Вероника Николова и др.

    - С особена настойчивост и злоба е притискана Мария Бойкикева, първият ротационен председател  - открито е следена от сутрин до вечер седмици наред, пенсионирана, партийно наказана на три етапа. Накрая е изключена от партията на квартално събрание с махленски издевателства[21].

    - На медиите е забранено да дават думата на членовете на Клуба.

    - В защита на Клуба и против репресивните мерки срещу негови членове открито застават хора, които не са членове на Клуба: Яко Молохов, Любен Станев, Петър Динеков, Пенчо Данчев, Тончо Жечев, Христо Ганев, Иван Радоев, Пенка Дамянова, Мария Ценева и др.

     

    - През декември 1989 година се слага началото на масирана клеветническа кампания срещу членове на Клуба, а по-късно и на Федерацията, която не е преставала. Клеветите са за политическа нечистлопътност, властолюбие, кариеризъм, меркантилност, алчност и пр. В първите месеци клеветите бяха пускани с партийни информации за служебно ползване и чрез мрежата за слухове на Държавна сигурност, където доносниците бяха активни лица. Мрежата за слуховете остана вън от публичното внимание на обществото, тъй като самата тази мрежа беше един от инструментите за манипулиране на прехода. След 10 ноември слуховете за Клуба, Федерацията и техните членовете бяха разпространявани и чрез медиите.

    - Края на декември 1988 година Блага Димитрова дава интервю, което се разпространява на Запад. В него Блага съобщава за Клуба.

     

    - Януари-май 1989 година. Председател на Клуба е Николай Василев.

     

    - На 2 януари 1989 Желев дава пространно интервю на френския журналист Шевалериа за политическото положение в страната и за задачите на Клуба.

     

    - Януари 1989. В НДЗПЧ се организира "помашко крило".

     

    - 11 януари 1989 - Петър Манолов започва своята гладна стачка. Илия Минев се присъединява към него. Организирани са няколко подписки в защита на Петър Манолов.

     

     - 11 януари 1989 година. В "Работническо дело" е публикуван Указ 56.

    - В средата на януари, цяла седмица, в Прага има граждански вълнения по повод 20-годишнината от смъртта на Ян Палах.

    - Изявление на Клуба, с която се приветства президента Митеран.

     

    - 19 януари 1989 президентът Митеран дава закуска във Френското посолство в София на 12 български дисиденти: Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Стефан Продев[22] (всички дотук - от Клуба) и Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев.

    Българските медии премълчават събитието. Клубът излиза с документ за посещението на Митеран.

     

    - 19 януари. В "Работническо дело" излиза статия против отец Благой Топузлиев - активист на независимите дружества. Статията е в стил от петдесетте години: "нравствено пропаднал и озлобен човек", и се дава пример: "над библиотеката си поставя барелеф на Ленин, а под него светата библия и върху нея... човешки череп! Най-отдолу написва: фактите на парапсихологията ще унищожат марксизма!"

    - В следващите дни Копринка Червенкова е уволнена с идейно-политически обвинения. Мария Бойкикева е пенсионирана.

    - В централния печат започва налагането на термина "бизнесмен". Като "български бизнесмени" се коментират директорите на държавните предприятия. Започва тяхното представяне в медиите.

     

    - 25-26 януари. Продължават вълненията в Чехословакия. Там вече действат неформалните групи "Харта 77", "Чешки деца", "Мирен клуб "Джон Ленън", "Независимо мирно сдружение", "Дружество на приятелите на САЩ", "Движение за граждански свободи" и др. В "Руде право", вестникът на Чехословашката комунистическа партия, пише: "Социалистическият плурализъм обаче няма и не може да има нищо общо със създаването и дейността на антисоциалистически политически структури."

     

    - 4 февруари. В "Работническо дело" е публикувано стихотворението на Орлин Орлинов "Какво да се прави", което достатъчно ясно говори за настроенията сред поддържниците на тотолитарния комунизъм:

     

    Недейте толкоз ни опява,

    недейте толкоз ни жали!

    Недейте си въобразява,

    че нас по-малко ни боли.

     

    Недейте милостиво предсказва,

    че вече сме над пропастта -

    не кой кого ще надприказва

    сега е знак на мъдростта.

     

    ....

    ....

    Ний трябва да намерим себе си,

    тук няма да помогне грим,

    и лабиринтите от ребуси

    почтено, мъжки да решим.

     

    С промени и дела да спорим,

    не според звание и пост,

    ний трябва днес да отговорим

    на Чернишевския въпрос[23].

     

    Не търся точна дефиниция,

    а нека всеки - ти и аз -

    намерим своята позиция

    и своя неподкупен глас.

     

     

     

    - 6 февруари 1989 година. Среща в Съюза на писателите с генерал Коцалиев за ръкописите на Петър Манолов. Петър Манолов е обявил гладна стачка – иска да му върнат иззетия архив. Това е архивът на Независимото дружество, както и личен творчески архив.

    На срещата в Съюза на писателите присъстват: Коцалиев, Иван Радоев, Блага Димитрова, Георги Мишев, Любомир Левчев, Йордан Радичков, Невена Стефанова, Михаил Величков, Желю Желев...

    Изпратено е протестно писмо до Тодор Живков.

     

    - 7 февруари 1989 г. В "Работническо дело" излиза цяла страница (формат А1) с подборка от стихове на Петър Манолов. Подборката цели да го представи като стихоплетстващ груб и вулгарен човек.

     

    - 8 февруари 1989 в Пловдив (според твърдения на Босия на 12 февруари 1988 в дома на Тренчев в Стара Загора) е учрeдeн синдикатът "Подкрепа".

     

    - 9 февруари 1989. В заглавие на статия в "Работническо дело" се пита: "Законно ли е всичко, което е законно"? Отговорът в последващия текст е категоричен: "не!" При това в медиите постоянно се разисква необходимостта от правна реформа.

     

    - Указ 56 и промените, които той предпоставя, става постоянна тема на медиите. В публичното пространство доминира темата за фирмите.

     

    - 11 февруари 1989 година. Цяла страница в "Работническо дело" е посветена на Независимото дружество за правата на човека и неговия секретар Петър Манолов.

    В една от статиите се казва:

    "Няколко месеца вече интервютата и високомерните присъди над българската действителност се леят от устата на секретаря на т. нар. "независимо дружество за защита правата на човека" Петър Манолов. Логично е да попитаме: Независимо - от кого? Защита - от кого? И на чии човешки права? Кои са хората, чиито права защитава Петър Манолов от името на "независимото дружество"?

     

    - 17 февруари 1989. Публикуван е "Правилник за прилагане на Указа за стопанска дейност".

     

    - 20 февруари 1989. Ръководството разпространява до членовете втора информация за дейността на Клуба.

     

    - 20-21 февруари 1989. В резиденция "Бояна" политбюро на ЦК на БКП се среща с представители на интелигенцията. Тодор Живков изнася голям доклад. В него се казва:

     

    "Напоследък някои хора питат: каква е нашата позиция по така наречения политически плурализъм.

    - Ние вече провъзгласихме плурализма като принцип в нашето общество. Щом като има различни мнения и интереси, ще има и плурализъм.

    - При това касае се за плурализъм политически. Защо? Защото у нас съществуват партията, Българския земеделски народен съюз, обществени организации и т.н., които провеждат своя политика в съответните области. Друг е въпросът, че всички те стоят на принципите на социализма и се стремят да провеждат тези принципи."

    Живков продължава, като казва, че сега ще възникват клубове като гъби след дъжд, но ведната внася уточнение, че те трябва да се регистрират в съда, защото "Никъде в света не се признават за законни онези сдружения, които се регистрират, така да се каже, в чуждестранни радиостанции."

    И за да няма колебания в думите му, добавя:

    "Другата страна на въпроса е, че реалният демократизъм, и хуманизмът, и нравствеността са несъвместими с опитите да се сеят политически интриги, да се разпалва вражда между хората и т.н."

    "Ние не снемаме и нямаме намерение да снемаме класовия принцип още повече, че у нас има живи представители на свалените класи, които не са забравили предишните си привилегии."

    "Ние и занапред ще разобличаваме опитите на онези, които, изхождайки от груби класови интереси, си служат със стари стереотипи и подходи, тровят международната и вътрешната обстановка, разчитат на политически отрепки и деградирали хора в страната."[24]

     27 февруари 1989. Започва регистрацията на фирмите по Указ 56. С фирмено дело № 1 е регистрирана софтуерна фирма "Диана" от Диана Матеина, Борислав Ралчев и Любомир Кацаров. Този процес (до края на годината регистрираните фирми са над двайсет хиляди) остава вън от вниманието на неформалните организации.

     

    - Март 1989. В следващите дни започват конгресите на казионните творчески съюзи - на музикантите (25 февруари), научно-техническите съюзи (1 март), на журналистите (7 март), на художниците (8 март), на писателите (9 март), на преводачите (10 март), на артистите(13 март), на композиторите (13 март), на научните работници (14 март), на филмовите дейци (14 март).

    Тоталитарната власт се стреми да потегне редиците, но резултатът е друг. Политическата инициатива на конгресите е на членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и техните приятели.

     

    - 6 март 1989. Започват виенските преговори "по обикновените въоръжени сили в Европа и по мерките за укрепване на доверието и сигурността."

     

    - 9 март 1989. Около 22 часа фотографът Симон Варсано пише със спрей лозунг против властта. От милиционерска кола го забелязват и от няколко метра го прострелват. Два куршума раздробяват бедрената кост и подбедрицата на десния крак, а третият куршум разкъсва мускул на левия. По този повод в декларацията на Клуба от 24 април беше изразен протест и беше поискано разследване.

     

    - 12 март 1989. Обаждат се по телефона на М. Златева от НДЗПЧ с купища заплахи. Обаждането е организирано от ДС - (инициатор Силямов, който от 1985 година става Селянов)[27].

     

    - 15 март 1989. Разпространена е декларация за отношението на Клуба към останалите неформални организации.

    Сред членовете на Клуба непрекъснато се дискутира политическата ситуация. Представа за характера на разговорите дава един подготвен въпросник за анкета, която не беше проведена. Въпросникът беше обсъждан в Управителния съвет и приет от него.

     

    - 17 март 1989. На заседание на Политбюро, когато се обсъждат преминалите конгреси, Тодор Живков прекъсва дискусията:

    "Никой от вас не засяга въпроса за така наречения клуб. Какво ще бъде нашето отношение към този клуб? Този клуб съществува. Той е центърът, той е движещата сила. Това е главният въпрос. Ние като политическо ръководство не може да избегнем този въпрос.

    Този клуб е в пълно политическо късогледство. Друг е въпросът за тактиката. Тази сила съществува организирано, всеки ден поддържат връзки помежду си."

     

    На това място се намесва Гриша Филипов:

     

    "Вътрешните реакционни сили и външните сили искат на всяка цена да ни скарат с интелигенцията. Това е тяхната сега тактика и стратегия. Успеят ли да направят това, то ще бъде пълен провал за нас. Затова нашите действия и нашите оценки трябва да бъдат изключително прецизни, за да не се поддадем на тази провокация, която готви врагът."

     

    Тодор Живков продължава:

     

    "С тояга не, но какво ще правим с този клуб? Ние трябва да си дадем сметка за това. Ако този клуб съществува, това значи, че ние слагаме начало на едно опозиционно движение, на една опозиция, която ще се разгърне, тъй като нашите трудности във всички сфери са колосални. Ще търпим ли такава организирана сила или няма? Ще разобличаваме ли тази сила или няма да я разобличаваме? Те са забравили род, родина, всичко свято и държат всекидневно връзки със Запада. Ето главния проблем,

    Я вземете и анализирайте какво говориха те. Те не говорят по професионални въпроси, за работата, а политически и бият горе ръководството."

     

    И тук старият въжеиграч Живков добавя една абсолютна лъжа:

     

    "Те стигнаха дотам да идват при мен и да казват кой да бъде в Политбюро и кой да не бъде. Това е положението. Дотам стигна тяхното нахалство. Идват да ме натискат да се извадят определени хора от Политбюро, кои да се въведат в Политбюро и т.н."

     

    Живков си измисля. Развързва си ръцете, за да размества членовете на Политбюро уж под външен натиск. Тази нетърсена от Клуба роля - да се приписват на Клуба и на негови членове различни действия, намерения и думи, продължи през целия период на драматичните промени - и преди 10 ноември, и след това. За Клуба и членове на Клуба се пускаха съвсем целенасочено лъжи и слухове, които обслужваха интересите на мощни властови центрове, тъй като Клубът и Федерацията бяха вън от сценариите.

    Слуховете се подемаха от хора, които знаят, че група професори в съюз с военни могат да организират преврат по свои подбуди и да вземат властта (9 юни 1923), но не могат да допуснат, че група професори могат на своя глава на направят Клуб (за подкрепа на гласността и преустройството в България). За мижавите им мозъци това е невъзможно. Слуховете и "активните мероприятия" тръгваха от властовите центрове, които днес (2007) владеят страната благодарение точно на тази мижавост.

    Ще подчертая: Клубът и Федерацията бяха спонтанни структури, инициирани от потребностите на интелигенцията за свобода и демокрация.

    И за да приключа цитираното изказване на Живков, ще продължа с последвалите думи:

     

    "Ние политическо ръководство ли сме или не? Ще видим ли тези неща или няма да ги видим? Ако не ги видим, след два месеца трябва да си отидем в този състав. Абсолютно не говориха по проблемите. Тази Копринка[25] казала: другите колеги ще говорят, а аз по политически въпроси. И бият върху центъра, върху нас, около тази маса. Ние политически слепци ли сме, за да не видим това?"[26]

     

     

    - След конгресите противопоставянето на режима от страна на интелигенцията придобива открит характер в две форми чрез „неформална организация“ или чрез „сдържан словесен бунт“ на различни събирания. А в партийните организации в цялата страна започва кампания против членовете на Клуба.

     

     

    - 21 март 1989 - има среща на неформалите по въпросите на екологията в салона на активните борци (сградата на "Позитано" 20).

     

    - Март 1989. Според доклад на службите за сигурност, има изграден информационен канал - от Силистра през цяла Североизточна България, до Илия Минев на гара Септември, откъдето информацията отива до "Свободна Европа". Според същия доклад в района на Каолиново е изградена нелегална турска националистична организация.

     

    - 22 март 1989 година. Поп Пенко от Пловдив, отец Димитър Амбарев, отец Христофор Събев са в дома на Христо Димитров Христов в Троян. Домакинът приема да създаде регионална организация на Дружеството за защита правата на човека в Троянско и Ловеч.

     

    - 23 март 1989 година. Държавна сигурност проваля конференцията на Дружеството за защита правата на човека, която е свикана в апартамента на Мария Златева.

     

    - Началото на април 1989. На събрания на низови структури на казионните организации се изнасят информации за конгресите на творческите съюзи. Една от основните теми - вредителите от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

     

    - 9 април 1989. Събрание на НДЗПЧ във вилата на Румен Воденичаров в Панчарево. Присъстват според протокола: Мария Златева, Константин Тренчев, Илия Минев, Христофор Събев, Петър Манолов, Христо Галаджалиев

     

    - 11 април 1989. В дома на Александър Каракачанов е учредена Екогласност.

     

    - 17 април 1989. От ръководството на Клуба е изпратено писмо до Комитета "Април" в Москва.

     

    - 24 април 1989. Разпратена е декларация, в която властите се призовават към диалог.

     

    - Началото на май 1989 година. От чужбина започва налагането на разделението: има демократично настроени българи, има турци, има помаци. Това са три различни категории.

     

    - Началото на май 1989.  Клубът за подкрепа на гласността и преустройството вече е тема от всекидневието на Политбюро. Например на негово заседание на 9 май 1989 обсъжда информация на Живков за разговор с Шарапов. Живков получил справка за изказванията на поредния пленум на ЦК на КПСС:

    "Няма там оратор, който да не говори за трудностите. В Съветския съюз стана едно голямо политическо разслоение. Ние тук говорим за Клуб, а там техните съюзи (съюзи на творци в науката и изкуството - бел.моя П.С.) се разбиха. Писателите вече са три"[29] (три писателски съюза - бел.моя П.С.).

    Тодор Живков отново се сеща за Клуба: В случая използва темата за Клуба, за да илюстрира, че в България нещата са по-добре, отколкото в Съветския съюз. Само след три седмици ще използва Клуба като национално плашило - на митинги и събрания неговите членове ще бъдат обявени за предатели и демагози.

    Междувременно мнозина членове на Клуба имат самостоятелни прояви на гражданска доблест. Тук ще посоча напускането на БКП от Панайот Панайотов.

     

    - 5 май 1989. Държавна сигурност провежда най-мащабната си акция[28] срещу членове на Клуба. Арестувани са Борис Спасов, Борис Христов, Валентин Томов, Георги Величков, Георги Николов, Деян Кюранов, проф. Димитър Аврамов, Дучо Мундров, Евгения Иванова, Елка Константинова, Желю Желев, Иван Джаджев, Иван Марев, Йордан Василев, Константин Аджаров, Николай Василев, Петко Симеонов. Извършени са обиски в домовете на Деян Кюранов, Евгения Иванова, Георги Величков, Желю Желев и Иван Марев. Конфискувани са материали на Клуба и много лични документи. Акцията Държавна сигурност се ръководи от Димитър Иванов - сега издател.

    Поводът за акцията е подготвяното обръщение до сесията на Народното събрание. То е поместено тук в двата му варианта.

    Този документ има програмен характер. В него в разгърнат вид без уговорки се настоява за окончателен отказ от тоталитаризма и се отстояват приниципите на либералната демокрация.

     

    - 12 май 1989. Продължава натискът на Държавна сигурност върху НДЗПЧ. Блокиран е домът на Марияна Златева по повод обявеното събрание там.

     

    - 17 май 1989. По турските радиостанции започва всекидневно излъчването на нотата на Турция до България за положението на турското малцинство. Турция дава старт на една от най-мащабните си пропагандни акции срещу България. Страната попада в тежка международна изолация.

     

    - 18 май 1989. До органите за сигурност са подадени четири сигнала (един от Шумен и три от Разград), че на следващия ден ще има "нещо".

     

    - 19-27 май 1989. В районите със смесено население започват митинги, демонстрации и размирици на тюркоезични българи.

     

    - 19 май 1989. Митинг в Джебел с около 3 хиляди души. Лозунгите са "Да живее Горбачов" и други подобни, все в подкрепа на преустройството[30]. Според сведения на разузнаването[31], предните дни там има двама американски журналисти, които били давали инструктаж.

     

    - 20 май 1989 (по друга информация - 18 май). - Демонстрацията, започнала от сутринта в село Пристол с 50 души, постепенно набъбва, отправя се към Каолиново и вече наброява към 5 хиляди. Прииждат хора от Браничево, Гусла, Загориче, Наум, Тъкач, Климент и от другаде. Има сблъсъци с органите на реда. Не са произвеждани изстрели. Към 16 часа тълпата прегазва 40-годишен мъж, който е получил инфаркт. Години по-късно ДПС ще обяви, че това е първата жертва на майските събития.

     

    - 21 май 1989. Има сватба в близкото на Каолиново село Тодор Икономово. Офицер от милицията допуска грешка, като прави опит да арестува един от активистите на демонстрацията от предния ден. Събраните хора се нахвърлят, за да му попречат. Оттук се развива сблъсък между сватбарите и намиращите се там 19 милиционери от специална група за бързо реагиране. Милиционерите отправят предупреждения към тълпата, стрелят във въздуха. Чуват се викове от демонстрантите, че те имат заповед да не стрелят и нямало страшно. Настъплението на тълпата продължава към един джип, с който се прекарва оръжие и боеприпаси. Милиционерите стрелят в земята, от рикошетите загиват трима демонстранти. В болница постъпват 12 ранени, предполага се, че поне още толкова ранени не са потърсили болнична помощ.

     

    - 21 май 1989 (по друга информация - 19 май). Има сблъсък между демонстранти и органи на реда в покрайнините на град Дулово (на пътя за село Овен). Около 200 души от селата Черник, Вокил, Овен, Окорш и Паисиево със сопи и камъни се опитват да пробият милиционерския кордон. Има ръкопашен бой.

     

    - 21 май 1989. Провежда се демонстрация в село Правда, която е трябвало да се присъедини към демострантите в Дулово. От милицията ги разубеждават и те се разотиват.

     

    - 21 май 1989. Демонстрация в село Босна с включили се хора от селата Искра, Бащино и Дичево. Трябвало е да се присъединят към демонстрацията в Дулово - били разпръснати.

     

    - 21-25 май 1989. Има демонстрации в селата на исперихския район. В селата Йонково, Самуил, Владимировци - демонстрантите са около 300 души. В село Тодорово - около 200. В селата Белеци и Духовец - около 150. В село Китанчево - 50 души. Има сблъсък и в Исперих между група младежи (по сведения на милицията - повечето от тях пияни) и органите на реда. Сблъсък има в село Подайва.

     

    - 21 май. Турският парламент порицава "зверствата в България" и призовава парламентите по Света да реагират.

     

    - 22 май. Демонстрация в Разград, разпръсната.

     

    - 22 май. Голямо интервю в "Работническо дело" на Петър Танчев (лидера на казионното БЗНС) под заглавие "БЗНС поема своята отговорност в преустройството". От началото на годината и в следващите месеци изглежда възможно първата стъпка на преминаването към многопартийна демокрация да бъде - независима роля на БЗНС в политическия живот. Нарастват надеждите в БЗНС.

     

    - 23 май. Най-ожесточеният сблъсък между демонстранти - български турци в Североизточна България, и органи на реда в село Езерче. Има двама убити.

     

    - 24 май. Демонстрации в Дългопол, Бели Лом, гара Хитрино, Шумен.

     

    - 24 май. Министърът на външните работи на Турция - Месут Йелмаз, прави изявление, че Турция ще постави въпроса за "натиска срещу сънародниците" в България пред конференцията в Париж.

     

    - 24 май. Изявление на министър-председателя на Турция Тургут Йозал за тревожните новини от България.

     

    - 25 май 1989 година. Арестувани са Константин Тренчев, Христофор Събев, Антон Запрянов, Хасан Бялков, Тодор Гагалов.

     

    - 26 май. Многолюдна демонстрация в село Хлебарово.

     

    - 27 май. Демонстрации в Търговище, Омуртаг, село Бенковски (Добричко), село Медовец и село Граница.

     

    - 27 май се провежда голяма демонстрация в Шумен, участват около 2000 души.

     

    - 27 май - реч на Тургут Йозал в Анталия пред парламентаристите от НАТО. Говори за трагедията на турското малцинство в България.

     

    - 28 май 1989 година. Тренчев-баща, Кояна Тренчева и Тодор Гагалов отиват в дома на Георги Спасов, за да обсъдят идеята на Георги за щафетна гладна стачка. Не би ли могло така да се защити Тренчев, Босия, Христофор, Антон Запрянов, Хасан Бялков.

     

    - 29 май - изявление на Тодор Живков: границите са отворени, всички, които искат да се изселят в Турция - да заминават.

     

    - 30 май - 2 юни 1989 година - Парижката конференция "Свободата на духа". На нея присъстват представители на Клуба (Блага Димитрова, Копринка Червенкова, Петко Симеонов), на НДЗПЧ (Благой Топудлиев, Петър Манолов).

     

    - 30 май - сесия на НАТО в Брюксел. Реч на Тургут Йозал за "натсика върху турското малцинство в България".

     

    - 30 май - реч на Месут Йелмъз пред Конференцията в Париж, в която поставя въпроса за турците в България като "световен проблем".

     

    - от 30 май до 10 юни страната е напусната от 100 хиляди души, издадени са 150 хиляди паспорта, 250 хиляди са подадените молби за паспорти, изтеглени са 400 милиона лева от ДСК.

     

    - 31 май 1989. Провежда се голям митинг в София, който е предаван пряко по националната телевизия, под лозунга "Съд за родоотстъпниците и предателите". Той е "всенародно негодувание" срещу "демагозите, родоотстъпниците и предателите" от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Митингът е пред НДК, оттам голяма група отива пред блока, където живее Блага Димитрова, и започва да скандира. Същите обвинения (родоотстъпници, предатели, демагози) срещу Клуба са отправени и на митинга на 1 юни вечерта (за Деня на Ботев - 2 юни).

    Подобни митинги се провеждат (31 май, 1 и 2 юни) във всички по-големи градове. Споменават се имена на членове на Клуба. Някъде натискът върху членове на Клуба и техни близки има физически измерения. Множеството дюдюка и скандира "предатели", "позор", "съд" и "затвор". В цялата страна се провеждат събрания по низовите организации. Следващите месеци членовете на Клуба и техните семейства се оказват във враждебна изолация.  

    Речите на тези митинги предизвикват реакцията на членове на Клуба. Николай Василев и Борис Спасов пишат протестни писма.  

     

    - 31 май 1989 година. Борис Спасов е арестуван. В дома му правят обиск.

     

    - Юни и юли, председател на Клуба е Георги Величков.

     

    - 5 юни 1989 година. В Пазарджик в Клуба на дейците на културата е учредена секция на НС "Екогласност". Поканени са 50 души, присъстват 15, 6 стават членове.

     

    - Юни 1989. Работещите в Института по култура (сред тях Желев, Джаджев и Евгения Иванова) са известени, че институтът им е закрит с решение на Министерския съвет от януари. Всички са уволнени. Пак с решение на Министерския съвет е създаден нов институт. Започва преназначаване, където специална тричленна комисия[32] определя кой ще бъде нает. Членовете на Клуба отпадат.

     

    - 9 юни 1989 николапетковистите правят опит за сбирка в Славовица.

     

    - 22 юни 1989 година. Излъчено е по Свободна Европа и Дойче Веле протестното писмо на Антонина Желязкова за Възродителния процес.

     

    - 27 юни 1989. По западните станции е разпространено писмо против Възродителния процес на Невена Стефанова.

     

    - 28 юни 1989. Декларация за пропагандната кампания на властта против Клуба.

     

    - 7 юли. Провежда се съвещание на Политическия консултативен съвет на Варшавския договор в Букурещ.

     

    - 10 юли 1989 г. В Управителния съвет на Клуба се разискват въпроси, свързани с не-членове на Клуба, преследвани от властите: Николай Колев-Босия, отчето Христофор, Антон Запрянов, Тодор Гагалов, Хасан Бялков, Константин Тренчев, Янко Янков, Коци Иванов... Отделна постоянна тема на разискване са арестите сред българските турци. Действа се по различни начини. Излиза се с общи декларации, пишат се писма (виж например 1, 2, 3, 4), провеждат се разговори с влиятелни лица, събират се пари за подпомагане на някого.

     

    - Средата на юли 1989. Вече става ясно какво се е случвало през май в смесените райони. По този повод Клубът излиза с декларация, в която се обръща към българските турци. В нея наред с категоричната подкрепа на правата им, се казва: "Не се вслушвайте в инсинуации от чужбина, защото те идат от политици, които сами често се отнасят с жестока нетърпимост към своите малцинства."

     

    - Юли 1989. Клубът разпространява Изявление, в което се прави оценка на политическото и икономическо състояние на страната.

     

    - Юли 1989 година. Клубът вече минава 150 записани членове, до падането на Живков броят им ще стане близо 300 души.

     

    - 10-15 юли 1989. В медиите се отбелязва 100-годишнината на Втория интернационал, откъдето води началото си Социнтернът. Това е реверанс на властите към социалдемокрацията.

     

    - 18 юли 1989. Блага Димитрова депозира в Народното събрание изявлението на Клуба по повод правата на българските турци и Голямата екскурзия.

     

    - 22 юли 1989. По турски сведения изселниците са 182 хиляди.

     

    - Юли 1989. Независимото дружество за защита правата на човека се разцепва. “Софийската секция” взема връх. Провеждат събрание, на което присъстват Канстантин Георгиев, Мариана Златева, Рут Леви, Драгомир Цеков, Коце Иванов, Димитър Томов, Румен Воденичаров, Магда Георгиева, Волен Сидеров. Те избират за председател Румен Воденичаров. Силните хора в НДЗПЧ тогава са: Драгомир Цеков, Константин Георгиев, Мариана Златева.

     

    - Края на юли 1989 г. в българските медии вече открито се говори за многопартийната система в Унгария.

     

    - Август - средата на ноември 1989, председател на Клуба е Иван Джаджев.

     

    - Август 1989 г., среща на Управителния съвет с проф. Георги Петров: обсъждане на икономическите процеси в страната и очертаващите се перспективи.

     

    - Август 1989, първи сериозни разногласия в Управителния съвет на Клуба: дискусионен клуб (Искра Панова, Чавдар Кюранов, Николай Василев) или политическа организация (Желю Желев, Петко Симеонов).

     

    - Средата на август 1989: в официалните медии открито се говори за промените в Полша.

     

    - 21 август - изселниците в Турция вече са над 300 хиляди души.

     

    - Октомври-ноември - над 150 хиляди от изселниците се връщат обратно.

     

    - Края на август: в официалните медии открито се говори за националното раздвижване в Прибалтика (трите републики на Съветския съюз: Литва, Латвия и Естония).

     

    - Края на август, първа среща за обединението на неформалите в обща организация. До края на октомври има още две срещи. Те се провеждат в квартирата на Георги Спасов[33].

     

    - Септември 1989, в тираж от 40 циклостилни броя излиза книжка първа на списанието на Георги Спасов "Промяна".

    Продължават изявите на членовете на Клуба в подкрепа на промените (виж 1,2,3).

     

     

    - 11 септември. Политбюро поименно реабилитира политемигрантите, избити от Сталин в Съветския съюз.

     

    - 13 септември. В "Работническо дело" се появава статия, в която се съобщава, че няма проблеми, ако някой си постави спътникова телевизионна антена. Нещо недопостумо и преследвано до този момент. Трябва да плаща обаче такса от 12 лева.

     

    - 19 септември 1989 г. Излиза статия в "Работническо дело", в чието заглавие има израза "бъдещето на съветската федерация". Това е един от първите актове на официално и публично проблематизиране на съществуването на Съветския съюз.

     

    - Края на септември 1989 г. Голяма реч пред общото събрание на ООН на Шеварнадзе, външен министър на СССР и ключова фигура в процеса на преустройството, отпечатана в "Работническо дело" под многозначното заглавие: "Повеля на времето: приоритет на общочовешките ценности!"[34]

    Речта е един от последните ярки знаци, че Москва изоставя "класово-партийния подход" - идейния инструмент в практиката на тоталитарния комунизъм.

     

    - Септември-октомври 1989 г. В Управителния съвет се обсъжда списък на пострадалите писатели по времето на тоталитаризма.

     

    - 3 октомври 1989 година. Управителният съвет на Клуба разпространява декларация по повод предстоящата екологична среща в София.

     

    - 13 октомври 1989 година. В страната пристига Румяна Узунова - първият политически емигрант, който има официално разрешение да пребивава в страната като чужд гражданин.

     

     

    (В гръб: Марко Ганчев - неин главен посрещач, моята особа с трите бели карамфила, Георги Спасов с коженото яке, в лице - отец Гелеменов и Румяна. На втори план - непознати. Тя е сложила червена шапка, "за да бъде - по нейните думи - разпознавана". От посрещачите Марко и аз я бяхме виждали, другите я бяха само чували. Разбира се, изключвам "посрещачите" от Държавна сигурност. Снимката е правена от тях. Беше ми дадена, заедно с други любопитни снимки, от бивш служител на ДС през 1994-95 година.)

     

    - 16 октомври - 3 ноември 1989 - европейска екологична среща в София.

     

    - 26 октомври 1989 година. Милицията спира с физически средства подписката на Екогласност пред  "Кристал". Клубът излиза с декларация.

     

    - 20, 27 октомври, 1 ноември 1989 година. Публични събрания на Екогласност в кино "Петър Берон".

     

    На трибуната в кино "Петър Берон". Председателства Петър Берон, говори Александър Каракачанов. (Архив на Деян Кюранов)

     

    Ето списъка на изказвалите се:

     

    На събранието от 27 октомври бях сред изказващите се. Помествам изказването си. То е важно свидетелство за Чернобил.

     

     - 2 ноември 1989 година. В кино "Петър Берон" Клубът провежда първото си публично събрание на тема "Екология и демокрация". Приета е така наречаната "Харта’89" за опазване на българското природно наследство". Председателства Стефан Продев. Докладчици са Желю Желев и Петко Симеонов. Изказване прави Николай Василев.

    В доклада, изнесен от Желев, се поставя въпросът за обединението на неформалите:

    "Ако искаме да вървим в крак с времето и със събитията, които се случват навън и вътре в страната, първото нещо, което трябва да направим, е да положим максимум усилия за обединяването на неформалните граждански организации в единен форум, независимо как ще бъде наречен той – дали демократичен съюз, демократичен фронт или просто демократичен форум."

     Събранието на Клуба имаше значим ефект. В следващите дни бяха подадени десетки нови молби за членство. Тук помествам писмото на Петър Илиев - музикант в операта.

     

    - 3 ноември 1989. Шествието пред Народното събрание за връчване подписката на Екогласност по проекта "Рила-Места".

     

    БКП се подготвя да даде "отпор" на неформалите. На всеки район в София е възложено да осигури по около 200 души: партийния апарат, заетите в административната власт, стопански ръководители, членове на Доброволните отряди без оръжие (ДО без оръжие).

    Три часа преди да започне шествието на неформалите (това значи 14 часа, защото шествието започна в 17) са събрани по двеста души в: Студентския дом, Университета, кафене "Варшава", ЦДНА[35]... Има и другаде. Общо над хиляда души.

    В ЦДНА гледат някакъв филм. Целта на събирането е по даден знак да излязат и не да бият, в никакъв случай да не бият, а "да смачкат" неформалите. Да се смесят с тях и да ги изтласкат от площада.

     

    - 9 ноември. Пада Берлинската стена.

    Като материален обект - това е огромно съоръжение опасало Западен Берлин. Но то беше символ на Системата, на Лагера.

     

     

    Карта на стената

     

     

    Така изглеждаше тя:

     

     

     

     

    - 10 ноември. На пленум на ЦК на БКП е свален Тодор Живков.

     

     

    - 11 ноември 1989 година, заседание на Управителния съвет в редакцията на "Социологически преглед" ("Витоша" 39). Приема се декларация в подкрепа на решението на пленума на ЦК на БКП за освобождаване на Тодор Живков от заеманите длъжности.

    Ръководството на Клуба изпраща писмо, подписано от Иван Джаджев, до Петър Младенов, в което се казва:

    "Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България се обръща към Вас с предложение за конструктивно сътрудничество при осъществяване на процесите на дълбоки демократични преобразования в страната.

    В тези решителни за страната ни дни, ние изразяваме готовността си да се срещнем с Вас, за да поставим началото на действителен диалог между независимите групи и сдружения и партийното и държавно ръководство."

     

    - 13 ноември 1989 г. Среща в дома на Хайтов на представители на неформалните организации с Луканов. Организатор и инициатор на срещата е Блага Димитрова[36]. Но не бива да се пренебрегва и писмото на Ръководството на Клуба до Младенов от 11 ноември.

    На срещата присъстват: Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Валери Петров, Деян Кюранов, Едвин Сугарев, Желю Желев, Йордан Василев, Марко Ганчев, Петко Симеонов, Петър Берон, Стефан Продев, Тончо Жечев. През цялото време на срещата присъства и домакинът - Николай Хайтов.

     

    - 17 ноември 1989 година, среща в библиотеката на Историческия факултет за обеднението на неформалите (създаването на СДС). В разговорите са поканени да присъстват николапетковистите, социалдемократите и Екогласност.

    В декларациите на Клуба от 1989 година, в документите на останалите неформални организации, се съдържат идеите, които обединяват СДС: свобода, закон, демокрация, единение с Европа, против двуполюсното противопоставяне.

    Исканията на Клуба са релевантни на интересите на националния елит - стопански, административен, културен, научен, медиен.

     

    - 18 ноември 1989 година. Клубът е съорганизатор на първия митинг.

    Инициативният комитет се състоеше от Анжел Вагенщайн, Марко Ганчев, Кирил Василев, Петър Берон, Румен Воденичаров, Вероника Николова, Георги Мишев, Иван Джаджев, Константин Тренчев, Петър Слабаков, Бойко Пройчев, Чавдар Кюранов, Стефан Гайтанджиев, Христо Ганев, Любомир Собаджиев, Алексей Шелудко, Александър Миланов, Иван Николов, Христофор Събев, Вяра Николова, Стефан Продев.

    От тези 21 души, единайсет са членове на Клуба. Първата реч на митинга беше от член на Клуба.

    Смяната на Живков, процесите в Източна Европа, както и първия митинг стимулираха общо раздвижване в цялата страна. За илюстрация посочвам документи от Варна, Ямбол, Бургас, Сливен, Пазарджик, Габрово, Шумен, Дупница, София, Монтана, Пловдив, Силистра, Кюстендил, Тутракан.

     

    - от средата на ноември до средата на декември 1989 година председател на Клуба е Желю Желев.

     

    - 1 и 2 декември 1989, първото общо събрание на Клуба. Приети са две резолюции, които са разглеждани като различни. Едната (внесена от Петко Симеонов) се смяташе за по-радикална, другата (внесена от Чавдар Кюранов) за компромисна. В "компромисната" се разглеждаха организационно-процедурни въпроси. В "радикалната" се акцентираше върху общополитическите виждания и по нов начин се чертаеше бъдещето на Клуба след падането на Живков:

    "В бъдещата платформа да се разгледа въпросът за ваимодействието с родствените клубове, вече създадени или възникващи, както в София така и в другите селища на страната. Трябва да вървим към създаването на обща организация, която да даде своя принос за прехода на България от тоталитаризъм към демокрация."

    За характера на събранието може да се съди и по ненаправени изказвания.

     

    - 4 декември 1989 година. В Москва Горбачов е събрал на съвещание ръководителите на социалистическите страни. Там ги информира за разговорите си с Джордж Буш в Малта. Всъщност официално им казва: комунизмът свърши. Присъства и Чаушеску. Петър Младенов, участник в срещата, съобщава за Чаушеску: "Стори ми се, че той разбира, че си отива, но нямаше нито морални, нито интелектуални сили да приеме с достойнство това решение на времето и историята."[38] Двайсет дни по-късно, заради неразбирането му, той ще бъде разстрелян от своите. Беше отправено недвусмислено предупреждение към всички "ястреби" в Лагера, че силите решили срутването, ще бъдат безжалостни.

     

     

    - 7 декември 1989 година вечерта на заседание на Управителният съвет на Клуба за гласност и демокрация в залата на Института по социология (в мазето) се реши Клубът да стане съучредител на СДС. На заседанието беше търсена сметка от Желев – защо се е съгласил да стане председател на СДС, преди Управителният съвет да е взел решение. Желев се оправдаваше, че като частно лице е дал съгласието си и ако Управителният съвет реши Клубът да не влиза в СДС, той ще го напусне и ще остане председател на СДС. Тогава противниците на коалицията го обвиниха, че ги изправя пред свършен факт, че си бил изтъкал платното и ритнал кросното. Бяха избрани представители на Клуба в Координационния съвет. Чавдар Кюранов беше избран за член на Координационния съвет, тъй като водеше противниците на СДС, а Петко Симеонов – като човек от групата, която подкрепя СДС. Преценяваше се, че така и двата лагера щяха да бъдат представени в ръководството на коалицията.

     

    - 10 декември 1989 година. Клубът е съорганизатор на втория митинг - по случай 41-та годишнина от подписването на Всеобщата декларация за правата на човека.

     

    Митингът на 10 декември 1989 година. Един от разпространените плакати - Живков още не е арестуван. Снимка Иво Хаджимишев.

     

     

     

     

     

     

    Митингът се водеше от Петко Симеонов от Клуба. На него държаха речи: Желю Желев – философ, Янко Янков – юрист, Славомир Цанков – учител, Христофор Събев – йеромонах, Камен Воденичаров – студент, Марко Ганчев – писател, Михаил Иванов – физик, Николай Василев – философ, Петър Дертлиев – лекар, Милан Дренчев - общественик, Васил Митров – работник, Петър Слабаков – артист, Константин Георгиев – философ, Георги Спасов – журналист, Ангел Ахрянов – архитект.  От 15 оратори, седмина бяха  от Клуба. Приетата резолюция на митинга беше редактирната версия на резолюцията на Клуба от събранието му на 1 и 2 декември.

     

     

     

    Митингът на 10 декември 1989. Говори Михаил Иванов - Комитет за национално помирение. А аз съм притеснен - има ли още много да говори, и надничам в листовете му. Снимка Иво Хаджимишев.

     

     

     

     

     

     

     

     

    Преди провеждането на митинга организационният комитет обсъди и прие тезиси за него. По-нататък за всички митинги на СДС, до изборите за Велико народно събрание, се приемаха тезиси и лозунги.

     

    - от средата на декември 1989 година председател на Клуба е Петко Симеонов.

     

    - 16 декември 1989 година. Шествие в София в памет на Трайчо Костов организирано от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Слово произнася Стефан Продев.

     

     

    - 22 декември 1989 година първата и последна дискусия, организирана от Клуба. Тя се състоя в 272 аудитория на Софийския университет. Темата и самата дискусия предизвика изключителен интерес: „Пътища за преминаване към пазарна икономика“. Основен докладчик беше проф. Георги Петров, а негов опонент – проф. Иван Ангелов. Залата беше претъпкана.

     

     

     

    1990 година

      

    - 3 януари 1990. Беше огласена разгърната декларация на Клуба в подкрепа на решението от 29 декември 1989 година на Народното събрание за връщане на имената на мюсюлманите.

     

    - 4 януари 1990 година. Разпространено е следното съобщение: "Клубът за гласност и демокрация – София се обръща към всички подобни клубове и сродни организации, кръжоци, секции и движения от страната с предложение за образуване на национална федерация. Политическата основа в дейността на федерацията ще бъдат общодемократичните ценности. Основната цел на федерацията – да съдействува за прехода на България от тоталитаризъм към демокрация. Желаещите да се обърнат за регистрация и информация на софийски телефон ...., адрес: София 1000, бул. „Витоша“ 39, списание „Социологически преглед“, за федерацията."

    Съобщението не е обсъждано от Управителния съвет.

    Продължаваше процеса на създаване на нови струтури на Клубовете. За пример посочвам - Берлин, Правец.

     

    - 5 януари. Публикувани са тезиси за ХІV конгрес на БКП:

    "Зад нас е времето на един режим, който отдавна беше влязъл в противоречие не само с народната воля и интереси, но и с главните тенденции в развитието на съвремената цивилизация."

     

    - първата десетдневка на януари 1990 година силно се активизират част от членовете на Клуба, които остават в БКП и са против членството на Клуба в СДС. Те организират фракцията АСО (Алтернативно социалистическо обединение). От тази фракция по-късно възниква АСП (Алтернативна социалистическа партия, после Алтернативна социаллиберална партия).

     

     

    - 19 януари 1990. Провежда се събрание на Клуба в дома на киното, на което се взема решение да се създаде Федерация на клубовете за гласност и демокрация.

     

    - 20 януари 1990. В заседателната зала на Института по социология беше основана Федерацията на клубовете за гласност и демокрация – ФКГД[39]. Представителите на Плевен (с клуб от 156 члена) и Радомир, подкрепяни от михайловградчани (монтанчани), настояваха да се провъзгласим за партия. Като знаехме колко е сложно положението в първия софийски клуб, отклонихме това предложение. Иван Кръстев от Плевен запита ще стане ли СДС партия. Обсъждаше се въпросът дали да правим клубове по месторабота. Да използваме местните радиовъзли и вестници. Да излезем със собствена платформа.

    Присъстваха представители на клубовете от Петрич, Благоевград, Темелково, Шумен, Ямбол, Пловдив, Смолян, Варна (имаше собствен програмен документ), Стара Загора, Михайловград, Котел, Сливен, Кюстендил, Враца, Търговище, отделно бяха клубовете от София. Изказаха се Владимир Петков от Враца, Петър Монев от вестника на СДС (името му „Демокрация“ още не беше окончателно опредлено от НКС), Цанкова от Варна, Христо Алексиев от името на шуменци, Денчо Митев – Кюстендил (там имаше още един клуб), Любо Янов, Георги Друмев, Радослав Черкезов от Търговище, Илия Белитов от Михайловград, Любомир Дечев от Плевен, Иван Кръстев от Плевен, д-р Жечков от Сливен, Валери Блавчовски също от Сливен, д-р Христо Желев от Котел, Младен Георгиев от Радомир (там имаше три клуба, щяха да се обединяват), Валентин Стоилов от завод „Георги Костов“, Димитър Луджев. Беше избрано временно оперативно ръководство. В него влязоха Ангел Ахрянов, Георги Друмев, Димитър Луджев, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Петко Симеонов, Стефан Матев. За председател беше избран Петко Симеонов, за говорител – Георги Друмев, а за представители на Кръглата маса – Петко Симеонов, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев. Реши се, че Желю Желев присъства като председател на СДС, спирахме да го броим в нашата делегация. Но другите продължиха да го броят.

    На учредителното събрание бяха приети основните принципи за платформата на Федерацията, която беше готова през февруари.  Приеха се и основните положения за Устав на Федерацията.

     Създаването на Федерацията стимулира възникването на структури в редица селища. (Виж Добрич, Балчик, София)

     

    - 25 януари 1990. Състоя се заседание на Управителния съвет на Клуба[40], при предложен дневен ред:

     

    1. Обсъждане на организационното състояние на Клуба.

    2. Приемане на нови членове на Управителния съвет.

    3. Разни.

     

    Веднага се предложи всичко друго да отпадне, да остане само въпросът за състоянието – организационно и политическо, на Клуба. Кръглата маса вече вървеше, в страната кипеше, а в Управителния съвет гъмжаха противоречията и цареше объркване. Защо е учредена Федерацията? Това е политика на „свършените факти“. Дали сме дискусионен клуб, или политическа организация? Да оставаме ли в СДС, или да го напускаме? Дали сме вътрешна, или външна опозиция на БКП? Надигналият се антикомунизъм е преддверие на фашизма. Двете тенденции в Клуба да се диференцират организационно.

     

    - 17 февруари 1990. Провежда се последнато заседание на Управителния съвет на Клуба за гласност и демокрация. Федерацията вече е факт. Заседанието се проведе на шестия етаж на „Раковски“ 134. Присъстваха: Бернард Мунтян, Радой Ралин, Чавдар Кюранов, Алексей Шелудко, Велислава Дърева, Борис Спасов, Иван Николов, Петко Симеонов, Марко Ганчев, Копринка Червенкова, Никола Вандов, Ангел Ахрянов, Ивайло Трифонов, Стефан Продев, Блага Димитрова, Желю Желев, Йордан Василев, Светлана Шаренкова.

    Отново продължиха разискванията на непримирими позиции. След създаването на Федерацията, Управителният съвет ставаше безсилен и безпредметен по отношение на въпросите за оставането ни в СДС и поведението на представителите на клубовете на Кръглата маса. Както се изрази Велислава Дърева – ние сме един от многото клубове, не можем да налагаме мнението си на останалите.

    На 17 февруари 1990 в него имаше трима главни редактори на централни вестници, без да броим Йордан Василев („Литературен фронт“, „Народна култура“, „Работническо дело“), един директор на опозиционен вестник („Демокрация“), един директор на институт (Института по култура), един член на ВС на БКП, един генерален секретар на партия (АСП), един председател на СДС. Чавдар Кюранов, като се оглеждаше позачудено от това пресмятане, казваше: „Може би в това има смисъл? Клубът събра на едно място хора, които тръгнаха по различни пътища.“ В следващите дни Клубът се разцепи.

     

     - 2 март 1990. Състоя се събрание на първия Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България – вече Клуб за гласност и демокрация, член на Федерацията, член-съосновател на СДС. Деветима души напуснаха ръководството му. По-късно те организираха дискусионен клуб. В СДС, или вън от СДС – това беше въпросът. Радой Ралин, Чавдар Кюранов, Борис Спасов защищаваха тезата за възстановяване на Клуба в първоначалния му вид – необвързан политически, дискусионен.

      

    - На 3 март 1990 се проведе събрание на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация. Обсъждането в Дома на киното беше бурно, както всички подобни срещи в онези дни. В Клубовете, включително и в първия софийски, имаше членове на БКП. Възникна въпрос защо на Кръглата маса на табелата не пише Федерация на клубовете, а Клуб за гласност и демокрация. Това беше техническа грешка. Продължаваха атаките срещу влизането на Клуба в СДС. Позицията на председателя на Федерацията Петко Симеонов беше, че Федерацията е член на СДС и ако отделен клуб не желае това, то той е свободен да напусне Федерацията. Федерацията е демократична политическа организация, а не просветно дискусионно дружество. Но тъй като не е партия, то партийната принадлежност, както и вярата на членовете, е техен частен проблем. По този начин се изразяваше виждане за СДС: той е отворена организация за хора с различни убеждения и партийна принадлежност, но ратуващи за многопартийна демокрация и решителни реформи.

    На тази сбирка бяха приети Уставът и програмата на ФКГД – процесът на либерално самоопределяне на организацията направи нова крачка. Беше избрано Оперативно бюро[41]. Петко Симеонов беше преизбран за председател на Федерацията. За представители на Федерацията в Националния координационен съвет на СДС бяха определени: Петко Симеонов, Ивайло Трифонов и Димитър Луджев.

     

    - 3 март 1990 г. Несъгласните със създаването на Федерацията и включването на Клуба в СДС обявиха, че  възстановяват Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Сред тях бяха инициаторите за създаване на Клуба през 1988 г.: Брайко Кофарджиев, Искра Панова, Дучо Мундров, Радой Ралин, Борис Спасов. Членове на възстановения Клуб бяха: акад. Асен Дацев, Христо Радевски, Валери Петров, Невена Стефанова, Александър Миланов, Давид Овадия, доц. Бернард Мунтян, проф. Стоян Каролев, проф. Чавдар Кюранов, проф. Елка Панова, ст.н.с. Мария Динкова, проф. Мария Велева, проф. Снежа Аврамова, Елена Атанасова, Маргарите Николова, Воин Кятов, Николай Бояджиев, Георги Найденов, д-р Мария Гълъбова, Димитър Стефанов, Деян Деянов, Жана Бехар, ст.ас. Саша Атанасова, гл.ас. Волга Тодорова.

      

    - 26 март 1990 г. Софийският клуб за гласност и демокрация, който е член на Федерацията, организира среща в Съюза на писателите с Адам Михник.

     

    - 29 март 1990 г. Вечерта на „Дондуков“ 39 имаше среща на ръководството на Федерацията с някои представители на  софийските клубове за гласност и демокрация. В София Клубовете имаха основен проблем – всички, които искаха да членуват при нас, желаеха да станат членове на първия клуб, основан на 3 ноември 1988. Изключение правеха Академичният клуб за демокрация, Клубовете за демокрация при преводачите и при адвокатите. (В първия Клуб обаче вече бяха записани[42] над хиляда човека.)

     

     

    - 19 април 1990 г. Излиза решението на съда за регистрацията на Федерацията по закона за политическите партии.

     

    - 3 май 1990 г. Софийският клуб изготвя предложение на кандидатите за народни представители.

     

    - 8 май 1990 година. Онази част от Клуба, която не влезе в СДС, има среща с министъра на науката и висшето образование - Хаджиолов. Тезата им е: да не се зачертават постиженията на науката през последните 45 години.

     

    - 2 юни 1990 година. Федерацията организира автопоход за ботевите тържества във Враца.

     

    - 10 юни 1990 година, неделя - Първи тур на изборите за ВНС.

     

    - 14 и 15 юни 1990 година. В Източен Берлин, все още столица на Германската демократична република, се провежда заседание на Комитета на министрите на отбраната на държавите участнички във Варшавския договор.

     

    - 17 юни 1990 година. Втори тур от изборите за ВНС. Федерацията формира своя парламентарна група в състава на Парламентарния съюз на демократичните сили (ПСДС).

     

    - Дни на напрежение - юни-юли 1990 г.

     

    - 6 юли 1990 година. Петър Младенов подава оставка като председател (президент) на България до Великото народно събрание.

     

    - Юли 1990. Оперативното бюро на Федерацията взема решение да започне издаването на седмичен вестник - "Демократична седмица". За главен редактор и издател е определен инициаторът - Христо Алексиев.

     

    - 1 август 1990 година. Великото народно събрание избира Желю Желев за президент. Неговият конкурент за поста от БСП беше друг член на първия Клуб - Чавдар Кюранов. Спорът между двамата е предаден в едно изказване на Ангел Ахрянов - друг член на Клуба.

     

    - 31 август 1990 година. ВНС приема Закон за изменение и допълнение на Закона за народните съвети. До провеждането на избори за местна власт се създават Временни областни и общински изпълнителни комитети, които се назначават от Министър-председателя след консултации между политическите сили. Временните изпълнителни комитети назначават Временните изпълнителни управи на кметствата. В Закона се посочва, че нито една политическа сила не може да има мнозинство във Временните комитети и управи. Местните избори трябва да се проведат не по-късно от 3 месеца след влизането на Закона в сила. В преговорите по изграждането на временните изпълнителни комитети участват координационните съвети на СДС.

     

    - 19 септември 1990. ВНС избира Андрей Луканов за министър-председател.

    Виж декларацията на ФКД от тези дни.

     

    - 2 октомври 1990. ФКД приема нова либерална платформа. За ситуацията във Федерацията е показателно писмото на Петко Чолаков.

     

    - 5 ноември  1990. Брифинг на СДС, в който се заявява, че СДС е готов да поеме цялата отговорност за управлението на страната. Подчертано е, че терминът “правителство, доминирано от СДС”, означава, че ключовата роля в него ще бъде на СДС, но в него могат да участват и представители на БСП.

    В СУ “Св. Кл. Охридски” е решено да бъде обявена студентска окупационна стачка. Идеята се подкрепя от 20 стачни комитета. В декларация се настоява за решаване на конкретни социални и академични проблеми. Поставят се и политически искания - национализация на имуществото на БСП, привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение в страната, незабавна гласност за работата на Мандатната комисия на ВНС и др.

     

    - Септември 1990. Създаден е Съюзът на експертите към ФКГД. Тук помествам списък от 1991 г.

     

    - Октомври 1990. Колективни членове на Федерацията стават Форумът на свободните демократи и Женското движение "Надежда".

     

    - 12 ноември 1990. На заседание на КС на СДС 15 организации подкрепят идеята за правителство, доминирано от СДС, но само 4 изказват готовност да участват в него – ЗП, РДП, ОДЦ и ФКГД.

     

    - 12 ноември 1990 година. Оперативното бюро взема решение за откриване на банкова сметка на Федерацията.

     

    - 18 ноември 1990 година. Голям митинг на СДС в София с искане на оставката на А. Луканов.

     

    - 19 ноември 1990 година. В декларация на студентския стачен комитет се казва, че вече стачкуват над 50 висши и полувисши училища в страната. Ако исканията им не бъдат изпълнени, студентите призовават към обща политическа стачка в цялата страна.

     

    - 19 ноември 1990 година. КТ “Подкрепа” обявява стачна готовност с искане за оставка на правителството. При неизпълнение на искането от 26 ноември ще бъде обявена ефективна обща политическа стачка.

     

    - 20 ноември 1990 година.  СДС подкрепя обявената от КТ “Подкрепа” стачна готовност.

     

    - 23 ноември 1990 година. С тайно гласуване парламентът дава вот на доверие на министър-председателя А. Луканов.

    - ПСДС преустановява участието си в заседанията на ВНС за известно време.

    - КНСБ обявява пълен синодален бойкот на правителството, но няма да призовава към стачни действия.

    -  КТ “Подкрепа” обявява обща стачка от 6 часа на 26 ноември 1990 г.

     

    - 26 ноември 1990 година. Започва обща политическа стачка в цялата страна.

     

    - 29 ноември 1990 година.Андрей Луканов подава оставка.

     

    - 11 декември 1990 година. Филип Димитров, предложен от Зелената партия, е новият председател на КС на СДС.

     

    - 12-31 декември 1990. Серия от заседания на Оперативното бюро и парламентарната група на Федерацията, на които се обсъжда политическото споразумение, което става основа на правителството на Попов. Постоянна тема е участието в правителството.

     

    - 17 декември 1990 - 7 януари 1991. Оперативното бюро взе решение Федерацията да регистрира своя фирма с директор Красимир Кацаров.

     

    - 19 декември 1990 година. В полунощ, в края на срока, даден му от парламента, Димитър Попов обявява новия кабинет. Федерацията на клубовете за демокрация участва с двама министри: Димитър Луджев и Георги Фотев. В следващите месеци основна тема на дескусиите в ръководните органи на Федерацията са две теми: правилно ли участваме в правителството; да продължаваме ли работата на ВНС?

     

     

    1991 година

    - 3 януари – Политическите сили подписват Споразумение за гарантиране на мирния преход към демократично общество. Федерацията излиза с декларация.

     

    - 10 януари - За съпредседатели на ПСДС са избрани Петър Дертлиев и Стоян Ганев. Говорител е Александър Йорданов, секретар – Стефан Гайтанджиев.

     

    - 14 януари 1991. Федерацията излиза с декларация в защита на независимостта на Литва.

     Взема се решение ФКГД да участва в създаването на Фондация "Екос".

     

    - 15 януари - Пред паметника на Съветската армия в столицата СДС провежда протестен митинг срещу действията на съветски военни части в Литва. 

     

    - 18 януари - Началникът на канцеларията на президента Ивайло Трифонов заявява, че президентът е обезпокоен от това, че българският гражданин Симеон Борисов се нарича Симеон Втори Кобургготски – цар на българите. И. Трифонов отбелязва, че след приемането на новата конституция може да има и референдум.

     

     - 21 януари - ПСДС заявява, че ако бъде наложен изборът на Андрей Луканов за председател на парламентарната комисия по външна политика, представителите на СДС в нея ще я напуснат.

    - 21 януари 1991. Оперативното бюро на Федерацията препоръчва на клубовете да станат инциатори за създаване на местни комисии за получаване и разпределение на чуждестранната хуманитарна помощ, пристигаща в България.

     

     - 24 януари - Андрей Луканов е избран за председател на Комисията по външна политика. СДС, БЗНС и ДПС напускат комисията. Изборът на Луканов, въпреки несъгласието на останалите политически сили, беше повратен момент през 1991 година.

    За всички стана ясно, че не можем да вървим напред по пътя на договаряне с БСП.

     

     - 28 януари  - На брифинг на СДС се констатира с тревога, че вече се нарушава политическото споразумение. Филип Димитров отбелязва, че нищо не е направено по въпроса за имуществото на БСП, а има опасност и от забавяне на изборите. Според СДС парламентарните избори през май са най-същественият момент в политическото споразумение.

     

     - 1 февруари  – либерализация на цените.

     

    - 2 февруари - провежда се съвещание на Националния консултативен съвет на СДС, което приема декларация с настояване изборите да се проведат до края на май.

     

     - 18 февруари – НКС на СДС “преценява опитите за политическа разправа със съпредседателя на ПСДС Стоян Ганев чрез противозаконно обявяване на избора му за невалиден като акт с непредвидими последици, като стремеж за дестабилизация на обществения живот”.

     

     - 22 февруари – ВНС приема Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

     

     - 25 февруари 1991. Обявено е премахването на военната част на Варшавския договор.

     

    - Края на февруари (началото на март) - На Национален съвет с висшегласие Зелената партия е приела становището, че общинските избори трябва да бъдат съгласно Споразумението от 4 януари, а парламентарните - според ситуацията.

     

    - 20 март 1991. Среща в президентството на представителите на политическите сили, представени във ВНС.

     

    - 21 март 1991. Вицепремиерът Луджев прави изявление по радиото - изборите да са през есента.

     

    - 21 март 1991. Заседания на НКС. Господства мнението, че пред СДС са тежки дни. Филип Димитров дори пита - дали да не обявим разцепване на Съюза.

     

    - 13 април 1991. Заседание на Съвета на Федерацията. Във Федерацията членуват над 4 000 души. Вземат се важни решения. Приета е нова платформа. Първите три точки от политическата резолюция гласят:

    "1. Задължава представителите на Клубовете в координационните и консултативни съвети да работят за единството на коалицията СДС в предстоящите избори.

    2. Призовава Клубовете в цялата страна да подпомагат изграждането на граждански клубове на СДС. В тези клубове да се включват безпартийни, които отстояват синята идея, отстояват идеята за демокрация.

    3. Приема за основа на дейността на клубовете за демокрация идеите на либералната демокрация, които са изложени в платформата на Федерацията."

     

     -Независимо от стремежа на ръководството на Федерацията да се запази единството на СДС, вървеше упорита агитация против него. Рушителите на СДС говореха, пишеха, обикаляха страната и публично атакуваха. Само като пример посочвам едно писмо от Пловдив.

     

     

    - Средата на май - средата на юли 1991. Месеци на политическо напрежение: за избори, за конституцията. В цялата страна има сблъсъци от различно естество. Посочвам за пример Ловеч.

     

    - 18 май 1991. Провежда се НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ на Федерацията на тема:

    “ЗА СМЯНА НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ”, при дневен ред:

    /1/ Разглеждане и приемане проект за Програма на ФКД;

    /2/ Разглеждане и приемане проект за нов Устав на ФКД;

    /3/ Разискване по участието на Федерацията в предстоящите избори;

    /4/ Доклад за дейността на ФКД до този момент;

    /5/ Избор на ръководни органи на Федерацията.

     

    Националната конференция наред с много други неща решава: "Организационната структура на СДС да укрепва като коалиция и като всенародно движение на базата на ново политическо споразумение без квоти."

     

    - 19 май 1991. Национално съвещание на СДС, свикано като консултативно, при откриването му е обявено за “Национална конференция” и последва опит за премахване на "коалицията СДС" и създаване на "национално движение СДС", където членството е индивидуално. Имаше остри сблъсъци.

    По това време във федерацията участват около сто клуба. От тях около 60 бяха активни в централно организираните форуми. За състава на клубовете в провинцията дават представа списъците на клубовете в с. Бойка, с. Бистренци (Русенско), Елин Пелин, с. Тича, Бургаско, Плевен, с. Медвен, Несебър, Кубрат, Перник, с. Водица, гр. Бяла, с. Орлово.

     

    - 19 май 1991. След конференцията се провежда заседание на несъгласните със "СДС-движение" - БСДП (Петър Дертлиев), Екогласност (Стефан Гайтанджиев, Георги Аврамов), БЗНС "Никола Петков" (Милан Дренчев, Любен Божинов), Клуб на репресираните (Димитър Баталов), Федерацията на Клубовете за демокрация (Петко Симеонов), Федерацията на независимите студентски дружества, Зелената партия (Александър Каракачанов). Прие се съобщение за печата, в което се препотвърждава коалиционният характер на СДС. Съобщението беше прочетено по радиото от Петко Симеонов в шест часа на 20 май.

     

    - 23 май 1991. Оперативното бюро взема решение, с което упълномощава свои представители да започнат предварителни разговори със Зелената партия и Политическия клуб "Екогласност".

     

    - 27 май 1991.  Оперативното бюро отново разисква предстоящите разговори със зелените и Екогласност. Беше изразена готовност да се проведат консултации с всички останали партии - вътре н вън от СДС - които са изградени върху либерална платформа. Евентуалното споразумение следва да получи одобрение от Съвета на федерацията.

     

    - 29 май 1991. НКС взема решение за изключване от СДС на всички подписали новата конституция и по този начин елиминира коалиционния характер на съюза.

    Федерацията разглежда ситуацията и заявява: "Издиганите лозунги на нетърпимост, ултиматумите, цялостното поведение на "десните", макар да отговаря на тежненията на немалка част от твърдия електорат на СДС, не разкриват по-далечна перспектива."

     

    - 5 юни 1991. В Оперативното бюро вече се разисква темата за "СДС - либерална платформа", в която се включват Зелена партия, Политически клуб “Екогласност” и ФКД.

     

     - 20-21 юни 1991. В Банкя се провежда първата национална конференция на ФКД. Конференцията предлага да се подпише ново актуализирано политическо споразумение между партиите и организациите в СДС. Приема се документ за категорично противопоставяне на СДС-движение. В следващите дни се състоя Федеративен съвет, на който се доразви поетата линия на политическа идентификация.

     

     - 9 юли 1991. Подписано е ново предизборно споразумение между партиите и организациите в СДС, с което се запазва коалицията, без да се рушат гражданските комитети СДС. Подписват: БЗНС "Никола Петков", БСДП, ФКД, Екогласност, Клуб на репресираните, Зелената партия. Поканени са всички останали да се присъединят. 

    Учреден е софийският клуб за либерална демокрация. За атмосферата в тези дни красноречиво говори един непроизнесен доклад.

     

    - Средата на юли 1991. Ръководството на Федерацията вече формира СДС-либерали. Разпрастранено е Обръщение към българския народ. Въпреки това все още е жива илюзията, че различните части на СДС биха могли да запазят своето единство и заедно да участват в изборите.

    Част от клубовете начело с Йордан Василев напускат Федерацията и остават в СДС-национално движение.

     

    - 29 юли 1991. В НКС на СДС е гласувано решение, чрез което ФКД е изключена от Съюза на демократичните сили.В следващите седмици се провежда кампания за изгонване на членове на ФКД от СДС, както и за разцепване на Федерацията. Посочвам случая с Георги Ганев.

     

    - 1 август 1991. Броят на клубовете оставащи във Федерацията след нейното изключване от СДС е 86.

     

    - 3 август 1991. В Шумен продължава първата конференция на ФКД, започнала в Банкя на 20-21 юни. Присъстват делегати от няколко центъра. Приети са документи в стил "Ние изповядваме исконните идеи на либералната демокрация". Прието е Становище за годшнината от Руско-турската война (1877-1878); писмо до антикомунистическите -демократични политически орлганизации...

    - началото на август. Започнала е неприкритата атака срещу президента Желев. Федерацията застава в негова защита.

    - средата на август - разделението в СДС очевидно е дълбоко и трайно.

     

    - 16 август 1991. Излиза съдебното решение, с което Федерацията на клубовете за гласност и демокрация става Федерация на клубовете за демокрация.

     

    - Средата на август 1991. Започва структурирането на СДС-либерали.

     

     

    - Краят на август - краят на октомври 1991. Цялата дейност на Федерацията е съсредоточена в СДС-либерали.

     

    - 3 ноември 1991 година. Заседание на Федеративния съвет в Казанлък. Взема се решение Федерацията на клубавете за демокрация да стане либерална партия.

     Решението става юридически факт на 26.03.1992 г, на заседание на  Софийския градски съд, който се произнася:

     

    "РЕГИСТРИРА промяна в наименованието на организацията “Федерация на клубовете за демокрация”, като в бъдеще същото ще е “ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ”.

    Регистрира устав на Партия ЛИБЕРАЛИ – УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК, приет на 3.11.1991 година, който да се счита неразделна част от настояшето решение.

    Регистрира и вписва нов ръководен орган – НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ на Партия ЛИБЕРАЛИ в състав от 37 члена, по протокола на Комисията по изборите от 3.11.1991 г."

     

    И накрая: Дори и в най-напрегнати дни през изтеклите години, членовете на Клуба поддържат помежду си нормални човешки отношения, а понякога се обединяват за общи изявления...

     


    [1] Мария Динкова, "Искра Панова, или добродетелта на крайностите.", сп. Везни, 2006 година, бр. 3, стр.74.

    [2] Пак там, бр. 3, стр. 78.

    [3] Пак там, бр. 3, стр. 84.

    [4] По спомен на Невена Стефанова, разказан пред мен на 18 юли 1995 година.

    [5] Евгения Иванова и Георги Величков, Невена Стефанова и Михаил Величков, Искра Панова и Чавдар Кюранов са семейни двойки. Георги е племеник на Михаил.

    [6] Всъщност всички участват в "подбора". Взаимно се препоръчват.

    [7] По спомен на Мария Бойкикева, разказан пред мен на 18 юли 1995 година.

    [8] Братовчедка на Антонина.

    [9] Съпруг на Светла Ганева.

    [10] Румяна и Васил тогава са съпрузи, приятели на Светла и Анри.

    [11] Тя е сестра на бащата на Антонина.

    [12] Съпруг на Бинка Желязкова.

    [13] След учредяването на Клуба Георги Фотев изрази желание пред мен да стане член, но аз отклоних поканата му заради произхода му - той беше уязвим. (бел. моя - Петко Симеонов).

    [14] Например - Цочо и Пепка Бояджиеви приеха за съхранение  ръкописа на романа ми "Света Петка Българска" (бел. моя - Петко Симеонов).

    [15] По спомен на Борис Спасов, разказан пред мен на 20 юли 1995 година. (бел. моя - Петко Симеонов).

    [16] Режисьор, приятел на семейство Желеви, антифашист.

    [17] Всички декларации на Клуба са събрани в сборник, който ще бъде издаден от Фондация "Желю Желев".

    [19] Малина Петрова не беше формално член на Клуба, защото щеше да й се "събере много" след активността й по времето на Русенския комитет. Беше преценено, че "трябва да стои настрана". Очевидно властите не бяха впечатлени.

    [20] Членът гласи: "Който съзнателно разгласи неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или нейните мероприятия или да внесат смут в обществото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд."

    [21] За колорит ще отбележа, че днес (2006) Мария Бойкикева продължава да е член на БСП, а мнозина от онези, които тогава са я ругали, включително и партийни работници, са сред критиците на "комунистите".

    [22] Стефан Продев става по-късно член на Клуба.

    [23] "Какво да се прави?" - заглавието на книга на руския демократ от ХІХ век Чернишевски. В нея се разисква обществено-политическото развитие на Русия и мястото на индивида. Въпросът "Какво да се прави?" се беше превърнал в израз, с който се акцентираше на колебанията и терзанията на интелигента пред обществено-политическите проблеми.

    [24] "Работническо дело", 21 февруари 1989, доклад на Т. Живков "Преустройството на нашето общество - призвание и отговорност на интелигенцията."

    [25] Копринка Червенкова се изказва на конгреса на кинодейците.

    [26] ЦДА, Фонд 1Б, опис 68, а.е. 3620, лист 163-165

    [27] Споделено с мен от служители на контраразузнаването на 12 януари 1994 година. 

    [28] За колорит: Един от ръководителите на акцията на ДС е Димитър Иванов - шеф на шести отдел на шесто управление на Държавна сигурност. Сега (2006) издател, разпространител на българския печат, собственик на голяма колекция от антики и историк. Има къща в Калифорния, САЩ. Без съмнение един от най-влиятелните хора в България, център на медийна и институционална власт. Днес (2006) социалното, политическото и икономическото положение на всички задържани в този ден е същото, каквото е било в деня на ареста. Изключение прави Желев, който като бивш президент е държавен пенсионер и председател на Балканския политически клуб.

    [29] ЦДА, Фонд 1Б, опис 68, а.е. 3650а.

    [30] Ако не беше активността на Турция, турските тайни служби, турски националисти и мюсюлмански фундаменталисти, тези вълнения на български граждани с издигани лозунги за права и демокрация без съмнения щяха да бъдат истинското начало на българския поход към демокрацията. За съжаление, колкото повече време минава, толкова по-отчетливо се вижда, че те бяха част от турански и мюсюлмански натиск върху християнска държава в края на ХХ век.

    Благодарение обаче на изключителната активност на неформалите - християни и мюсюлмани, организирани от НЗДПЧ, Клуба и Подкрепа, борбата на българските турци за права и свободи се превърна в общонационална задача и стана част от българския демократичен процес.

    [31] Споделено с мен от служители на контраразузнаването на 12 януари 1994 година.

    [32] Комисията е в състав - Димитър Филипов (директор), Велчо Иванов (заместник-директор), Йордан Венедиков.

    [33] Виж Желю Желев, Въпреки всичко,С.,2005, стр. 254.

    [34] Виж "Работническо дело" от 28 септември 1989 г.

    [35] Дотук съм записал. Това е споделено с мен от Николай Добрев - по време на тези събития той е секретар на Коларовски район на БКП.

    [36] Виж Желю Желев, Въпреки всичко, С., 2005, стр. 249

    [38] Петър Младенов "Животът - плюсове и минуси" С., 1992, стр. 148.

    [39] Използвам лични записки - бел. П.С.

    [40] Според бележките на Светлана Шаренкова редът на изказалите се е – Иван Николов, Михаил Величков, Копринка Червенкова, Радой Ралин, Кирил Василев, Иван Джаджев, Николай Василев, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Чавдар Кюранов, Валери Петров, Ангел Ахрянов, Александър Миланов, Дучо Мундров, Стефан Продев, Борис Спасов, Петко Симеонов.

    [41] Ангел Ахрянов, Блага Димитрова, Владимир Димитраков, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Евгения Иванова, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Петко Симеонов, Стефан Матев, Теодор Шишманов, Христо Иванов.

    [42] Всеки от учредителите, особено членовете на Управителния съвет, записваше в Клуба по свое усмотрение.

     

     


    Copyright 1998-2014 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

    НазадНазад към Съдържанието

     ОбратноОбратно към електронните книги