Иван Славков - професия играч

http://capital.bg/show/index.php?broi=2004-31&page=22-31-1&rubr=cen

Иван Славков е роден на 11 май 1940 г. в София. Дипломиран инженер от ВМЕИ „В.И.Ленин“, той е професор по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет. Владее английски, немски и руски език. Славков е работил като редактор във вестниците „Работническо дело“ и „Труд“ и главен редактор на сп. „Българско фото“. От 1971 г. в продължение на 11 години е генерален директор на БНТ. В част от този период е и председател на Съюза на българските филателисти, както и зам.-председател на Комитета за култура. През 1982 г. е избран за председател на БОК, през 1987 е вече член на МОК, а от 1995 г. е и президент на Българския футболен съюз. В края на 2003 г. получи орден „Стара планина“. Нагадата му бе връчена по случай 80-годишнината от създаването на БОК и заради „изключителния му принос“ за развитието на физическата култура и спорта. Иван Славков е женен, с две деца.

„Иван Славков е сред малцината, които попадат и в двете категории - на обруганите и възхваляваните. Любимец е и на две олимпийски богини - на съдбата и на победата. Първата го подхвърля на изпитания, втората му помага да побеждава. Животът му, бурен и противоречив, е неотклонно възходящ. Отношението на обществото към него е без резки колебания, а краят на неволите му винаги е щастлив. Защо? Може би отговорът се крие в нещо, което дори ние от Шести отдел не сме доловили?!“

Димитър Иванов в книгата си „Шести отдел“

Станил ЙОТОВ, Елеонора ГУНЧЕВА

Любимецът на двете олимпийски богини с неотклонно възходящ живот за пръв път от много време насам изглеждаше сериозно притеснен във вторник, 3 август, когато даде пресконференция по повод разкритията на предаването на Би Би Си „Панорама“, че именно той е членът на Международния олимпийски комитет, попаднал в капана на разследването на британската телевизия за опит да се купуват гласове за домакинството на игрите през 2012 г.
Големият въпрос в момента е дали Иван Славков, чието име стана синоним на оцеляване при всякакъв вид власт, партии и политически системи, ще успее и този път да излезе от калта. Без съмнение 64-годишният председател на Българския олимпийски комитет (БОК) и Българския футболен съюз (БФС) е впрегнал всички свои прословути връзки и познанства, за да се справи със ситуацията, и както Би Би Си съобщи, дори върху самата медиа е бил оказан натиск да не излъчва филма „Да купиш игрите“. Нещо, което е типично в стила на Батето.
За него се твърди, че е един от най-големите играчи в широкия смисъл на думата, които са се раждали в България през последното столетие. На практика пътят на бившия ватерполист от Коньовица до политическото семейство Живкови, началническия пост в Българската телевизия, най-високите управленски длъжности в спорта в страната и света на големите пари в така нареченото олимпийско семейство не е нищо друго освен завършен портрет на един от най-големите апаратчици, раждали се някога под слънцето.

В политическото семейство Живкови

Въпреки че често пъти Иван Славков парадира с биография в духа на „софиянче, коньовичарче“, изкачването му по стълбата започва с брака му с Людмила Живкова. По нещастно стечение на съдбата едва 25-годишен той овдовява, след като първата му съпруга Светла Маринова е една от стюардесите в злополучния полет на БГА „Балкан“ до Братислава, в който загива целият екипаж, в това число и оперната певица Катя Попова. Вторият брак обаче дава възможност на Славков да влезе в политическото семейство Живкови и да заеме ключова роля в него. В „Нова книга за българския народ“ проф. Никола Георгиев отбелязва, че Славков влиза в династията по схема, според която бащата управлява държавата, дъщерята - културата, а зетя - физкултурата.
Преди да оглави БОК обаче, Иван Славков изкарва десетгодишна школовка, от една страна, като шеф на телевизията, а от друга - като председател на ФК „Левски-Спартак“. Първото е в контекста на 70-те години, когато повечето от децата и потомците на тогавашните партийни величия се увличат да работят в телевизията и съвсем естествено ведомството е оглавено от Живковия зет. В „Левски-Спартак“ присъствието на бившия ватерполист трябва да компенсира факта, че лично по нареждане на Тодор Живков от дружеството и въобще от министерския му пост е отстранен тогавашният вътрешен министър Ангел Солаков.

Майор Сотиров: „Цапардосваха се държавни пари“

За работата на Славков в „Левски-Спартак“ може да се съди по думите му, че „едно време в „Левски“, като трябваше да вземем някой мач, се обаждахме на първия секретар на партията и всичко беше под контрол“. В телевизията зетят на Живков прави впечатление на новатор, работи с размах. Заедно с Янчо Таков - син на бившия политкомисар на червенобрежкия партизански отряд и член на ЦК Пеко Таков, плюс Кеворк Кеворкян, създават предаването „Всяка неделя“. Името на Славков присъства и като сценарист в някои от най-нашумелите продукции на БТ в онези години, като например изключително популярния милиционерски сериал „Синята лампа“.
Майор Георги Сотиров, бивш служител в Шесто управление на ДС, който се е занимавал с телевизията, свидетелства: „Телевизията беше най-силна във времето на Иван Славков. Той работеше със замах. И заедно с това се цапардосваха държавни пари, пак с голям замах. Защото Иван Славков беше навсякъде консултант. Уж сценарист на поредици, той дори не знаеше за какво става дума. Получаваше от къде ли не пари. В неговия джоб влизаха стотици и хиляди левове на ония години...“

Оставката на ген. Стойчев

Големият си удар обаче Иван Славков осъществява през 1982 г. Още преди това той си е харесал едно по-особено място - председателския пост в Българския олимпийски комитет. Институцията, макар и да не изглежда толкова ключова в онези години, е изключително авторитетна. Комитетът се е управлявал през годините от елита на България, като се почне от Чапрашикови, мине се през дипломати от кариерата и се стигне до популярния генерал Владимир Стойчев. През 1982 г. обаче на един от пленумите на БОК ген. Стойчев изненадващо си подава оставката с мотив за напреднала възраст и издига за поста Иван Славков.
По-късно, отново с препоръка от генерала, зетят на Тодор Живков е приет и за член на МОК.
Какви са предимствата на председателското място в Българския олимпийски комитет? Позицията е много важна за страната, тъй като тогава са двата поредни бойкота на игрите в Москва през 1980 г. и Лос Анджелис през 1984 г., и е ясно, че постът трябва да се заема от проверен партиен другар, който да изпълнява указанията от Москва. Свързан е с непрекъснати задгранични командировки и предоставя много голямо влияние във властта. Има обаче и още един, по-завоалиран аспект, който го няма в олимпийската харта...

Аферата с оръжието

Ако се вярва на Андрю Дженингс, който е разследващ журналист от Би Би Си, специализиран в разследване на корупцията в МОК и консултант на филма „Да купиш игрите“, Иван Славков е използвал тогава поста си в Международния олимпийски комитет, за да се занимава с търговия с оръжие. В книгата си „Господарите на петте кръга“ Дженингс цитира например член на МОК, пожелал анонимност, който се чудел как по-деликатно да отхвърли офертата на Славков за продажба на автомати „Узи“.
Впрочем това е само един от случаите, при които името на Иван Славков е замесено в такъв вид скандали. Първият е още от април 1984 г., когато британският вестник „Обзървър“ съобщава, че бившият зет на Живков снабдява с оръжие, съветско производство, поне две размирни държави в Африка. Малко по-късно се оказва, че в ДС неколкократно са постъпвали данни с различна степен на достоверност, че западногерманският гражданин Петер Ханс Мулак, търговски партньор на ВТО „Кинтекс“, е предоставял на Иван Славков директно или чрез австрийските граждани от български произход Мария Келемер и Вера Майерхофер суми под формата на комисиони в размер над
200 000 щатски долара. Редица западни медии също твърдят, че Славков е прибрал крупни комисиони от Мулак, Келемер и Майерхофер по т.нар. оръжеен бизнес.
Какво обяснява самият Славков? В интервю доста години по-късно той твърди: „Цялата история за това оръжие стана заради Мария Келемер, с която имах лавстори... Тогава се намеси едно лайно от Виена, баш кука от посолството... и ми каза: „Направена е тука една сделка за оръжие, нищо скрито-покрито. Искат да го изнесат с чужд кораб, а ако се изнесе с наш, за България печалбата ще е голяма.“ Огнян Дойнов отговаряше за икономиката в ЦК и аз му се обадих по телефона. И това беше всичко.“
Швейцарската телевизия от своя страна излъчва предаване, в което са били показани документи за парични преводи, извършвани за Иван Славков по линия на „Кинтекс“. Филмът обаче впоследствие изчезнал мистериозно от видеотеката на телевизията.

Бизнесът с гласовете

Идва ред и на темата, във връзка с която Иван Славков в момента се пече на олимпийския огън. Става въпрос за купуването на гласове, когато трябва да се възложи домакинството на зимни или летни игри. Понеже съвременната олимпиада отдавна е надхвърлила измеренията само на спортно състезание и представлява мултинационално събитие с отличен икономически ефект, интересът към организиране на игри става все по-голям. И всичко зависи от гласовете на членовете на МОК.
Андрю Дженингс отбелязва преди повече от десет години: „Доста са тесни връзките на Славков и с хората, известни като купувачи на гласове при олимпийските кандидатури. Може би най-уютното гнездо принадлежи на фамилия Такач. Вътрешни хора в олимпийското движение, посредници в нечисти сделки, хора, които топло се ръкуват на всяко съвещание, които се подръпват свойски за ръкавите в коридорите, спекуланти до мозъка на костите си. Най-дълго в играта е Артур Такач, който се появи във Фалун (град - кандидат за домакин на зимните игри през 1994 г. - бел.ред.), носейки „нашивките“ на най-високопоставен спортен съветник на Самаранч.“ Ларс Ерегц, шеф на оргкомитета по кандидатурата на Фалун, добавя: „Славков ни увери, че е в наша изгода да се срещнем с Горан Такач, сина на Артур. Горан е голям професионалист и един от най-добрите спортни консултанти, ние сме приятели, увери ни Славков. Ние посетихме Лозана, обядвахме с Горан, обсъдихме проектите му за рекламната кампания на нашата кандидатура и накрая отклонихме офертата му. Вярно, провалихме се, но София, Кортина д'Ампецо и Бризбейн, които го бяха наели, също не спечелиха.“
Очевидно, че Иван Славков и до ден днешен работи по схемите на апаратчика, предпочитащ старите връзки и познанства. Такач е главно действащо лице в скандала с предлагания подкуп, той е и консултант на кандидатурата на София за домакин на зимната олимпиада през 2014 г. Бил е лобист и при предишните две кампании на българската столица за игрите през 1992 и 1994 г.
Впрочем за тези две кампании, които бяха водени още по времето на Тодор Живков, се твърди, че са били истинско разхищение на държавни средства. При това във време, когато в България токът се пускаше по схемата „два към два“, а най-големият деликатес в магазините бе хамбургският салам. Резултатът - на 15 септември 1988 г. кандидатурата на София понесе потресаваща загуба, след като домакинството на зимната олимпиада бе спечелено от Лилехамер.
Според Андрю Дженингс сметките на Иван Славков, че неговият покровител Хуан Антонио Самаранч ще играе за софийската кауза, са излезли доста погрешни, както и тези на „Адидас“. „Сигурен, че президентът на МОК подкрепя София, хората от „Адидас“ също подкрепиха българите, пише Дженингс. Защо въпреки това София загуби изборите, като получи само 17 гласа?“ Според журналиста причината е в решението на Самаранч 24 часа преди избора да заложи на Лилехамер с надеждата да получи Нобелова награда.

Футболът е бамбашка работа

С тази фраза президентът на БФС Иван Славков преди няколко години обясни отношението си към подопечния му спорт. През ноември 1995 г. е свикан редовен конгрес на БФС, като преди това ФК „Славия“ издига кандидатурата на Славков за президент. На 21 ноември - само шест дни след като националният отбор се класира на Евро `96, Славков печели изборите с 80 гласа повече от Христо Данов, като зад него застават столичните клубове и по-голямата част от провинциалните. Управлението на Славков е съпътствано от масовото навлизане на групировките на бивши състезатели по борба в клубния футбол. Върху екипите на отборите от А и Б група са надписите на
ВИС-2, СИК, „Зора инс“, „Корона инс“, „Литекс“ и Мултигруп, а шампионатът се корумпира тотално. Шампионски титли спечелват отборите на СИК, „Мулти“, „Литекс“ и групировката около „Мобилтел“ и Майкъл Чорни. За всички тези отбори бе характерно, че голяма част от мачовете им минаваха в другарска атмосфера и при предизвестени резултати. Никой от тях не постигна нищо значимо в европейските клубни турнири. Във времето на Славков БФС спечели най-много пари от участието на националния отбор на големи финали. Приходът от Евро `96 бе 2.6 милиона долара, подобна сума дойде и от класирането на България на световното първенство през 1998 г. Срещу Иван Славков имаше само един действително сериозен опит за свалянето му. На 21 декември 1996 г. опозицията, сформирана около „Литекс“ и ВИС-2, свика извънредни избори в съюза, издигайки Димитър Ларгов. Резултатът бе 295:85 гласа в полза на бившия зет на Тодор Живков. Впоследствие Славков спечели с подобни разлики и срещу Валентин Михов и Стефан Софиянски, който се подлъга да се кандидатира за президент на съюза и понесе разгромна загуба. Преди поредния изборен конгрес Иван Славков обяснява пред медиите: „В БФС за близо пет години не излъгах никого. Когато бях председател на „Левски“, „Левски“ печелеше шампионската титла по футбол за пет години четири пъти и май три пъти купата. А сега за пет години имаме четири шампиона - „Ловеч“, ЦСКА, „Славия“, „Левски“. По-голяма обективност от това здраве му кажи.“ В последните няколко години Славков с уменията на изпечен апаратчик успяваше да лавира между натиска на отделните групировки и винаги довеждаше първенството до такъв край, че да няма недоволни.

 

След падането на Тодор Живков през 1989 г. срещу цялата фамилия започват съдебни процеси. Живков е обвинен в незаконно раздаване на апартаменти, внукът му Тодор Иванов Славков - в участие в групово изнасилване, а самият Иван Славков - в незаконно притежание на оръжие и злоупотреба с 14 000 лева.
Специално срещу Иван Славков процесът за оръжието е в голяма степен политически, тъй като става въпрос за колекция от антични пушки и пистолети, като например този на легендарния мексикански герой Панчо Виля. Славков ги е събирал по време на командировките си в чужбина и, използвайки поста си, ги прекарвал без проблеми в България. При експертизата обаче се оказа, че някои от пушкалата все още могат да произвеждат изстрел. Славков бе оправдан по това дело, както и по другото за 14-те хиляди лева. Сумата всъщност е била отпусната, за да бъде пратен синът му Тодор Славков на олимпиадата в Калгари.
Делото срещу Славков стана по-известно заради мярката за неотклонение, която му наложи главният прокурор Иван Татарчев. Той му иззе международния паспорт и по този начин Славков загуби възможността да пътува зад граница. Пропусна няколко важни сесии на МОК, заради което покровителят му Самаранч пристигна в България, за да увещава властите да му върнат паспорта. Татарчев обаче отказа да го приеме. В крайна сметка Славков си получи обратно документа едва през 1994 г. от началника на отдел „Следствен“ Ангел Ганев, като използваха едно отсъствие от страната на Татарчев. За благодарност Ангел Ганев впоследствие бе един от привилегированите прокурори, съдии и юристи, които бяха избрани в ръководните органи на БФС.


 


 

The Best of Батето

„Като се връщам назад в спомените - тръгнах от физкултурата, минах през културата и се върнах пак във физкултурата.“
след получаването на титлата доктор хонорис кауза от Националната спортна академия

„Писна ми от конгреси! Няма за какво да се събираме пак. Знаете, че когато има конгреси, обикновено ги печеля.“
след тегленето на жребия за купата на България по футбол през 2000 г.

„Избрахме Симон Спасов, за да вземем парите на тотото и да ги похарчим за олимпийска подготовка.“
след избора на тогавашния шеф на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Симон Спасов за заместник-председател на БОК през ноември 2000 г.

„Признавам, че футболът ни е в нокдаун, но пък държавата ни е в нокаут.“
след срамната загуба на националния отбор по футбол от Чехия с 0:6

„Всяка жаба да си знае кочината, пардон, гьола!“
по адрес на военния министър Николай Свинаров

„Не ми говорете за САЩ. Такава държава за мен не съществува. Аз закрих САЩ, те вече са само военен полигон и производствено предприятие.“
по адрес на САЩ

„Като стана президент, парламентът ще се състои само от мен и още един. Няма да харчим пари. Ще бъде само един стол и той ще бъде с дистанционно управление.“
по повод кандидатирането си за президент на България

„Вие що си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав винпром имате с ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите!“
към футболистите на „Поморие“

„В досието си Владимир Илич за професия е посочил журналист. Аз още пазя картата на СБЖ и пазя много хубави спомени от международния дом на журналиста в „Дружба“. Само жена ми да не разбере.“
в пристъп на откровение

„Щангистите да се зобат, колкото си искат. Нашият човек ще ги оправи. Най-голямото ми постижение в личен план е, че изтърпях съпругата си Валя още една година. Ще ревизирам основно живота на съдиите. Ако разбера, че вземат рушвети, ще им наредя незабавно да почват да делят с мен, щото ще ги навра в миша дупка. Както може съдебната система да търпи съдии, които по 10 години да не решат по едно кокошкарско дело и да останат недосегаеми, така и аз ще дам на моите футболни съдии имунитет. Да лапат, колкото искат рушвети, а аз няма да ги закачам, стига да делят с мен.“
по повод на български съдия в международния спортен съд

„Смени плочата, моля те, мини на DVD!“
към журналист

„Представи си, че изтърва нов априлски пленум, а аз спя. Избухването на демокрацията, а аз спя. Как ще гледам децата си в очите? Не спя.“
в предаването „Здравей, България“ на Нова телевизия

„Какво висше има в нашето първенство, че да се нарича Висша лига?!“
по повод решението за възстановяване на старото име А група по футбол

„Първо, този човек, Вуцов, не може да бъде отстранен от футбола. Така че, каквото реша, това ще правя. Не е той препъникамъкът в българския футбол.“
в отговор на журналистически въпрос дали ще бъде уволнен главният секретар на футболния съюз Иван Вуцов, който е кумец на Славков

„Когато аз казах куци коне, бях много прав. Купуваме осморазредни футболисти от чужбина. Не даваме път на нашите.“
по повод привличането на чуждестранни футболисти в българските отбори

„Нека стачкуват, това много ще ме облекчи, защото ще си останат тези, които играят за здраве. Да стачкуват колкото искат.“
по повод заплахите на отбори за стачка

„На мен на този турнир тук най ми харесаха стюардесите.“
по време на турнир за аматьорски футбол (бел.авт. - Славков вероятно има предвид момичетата на „Каменица“, които изпълняваха ролята на мажоретки)

„Това е престъпление, позор за съда и България.“
след решението на Софийския градски съд да допусне екстрадицията на южнокорееца Джон Хун Ким, син на вицепрезидента на МОК Ун Йон Ким

„Когато предупреждавах, че не трябва да се навираме там и да играем по свирката на американците, никой не ме слушаше и ми се подиграваха. А когато обстрелваха базата ни всяка нощ, всички ми дойдоха на самолетоносача. Няма смисъл да наливаме още вряща смола в сърцата на арабите. Всичко в тази война е фалшиво.“
по повод войната в Ирак в интервю за „24 часа“ през април 2004 г.

„Самият американски президент е фалшив, защото той загуби изборите от Ал Гор.“
по адрес на Джордж Буш в същото интервю

„Ще си го върнем, когато ми цъфнат налъмите.“
на въпрос дали ще си върнем иракския дълг

„България винаги е плакала някой да я оправи. Големият брат, малкият братовчед. И ни оправят, ама те винаги са отзад. Стига толкова!“
за народопсихологията на българите

„Ние сме водили освободителни войни в Ирак и Либия, а не поробителни. Плюс това българите произлизаме от тези земи. От триречието. Вавилон. Може би трябва да забравим цялата си история преди 681 г. А тя е още няколко века.“
за произхода на българите

„Глупости са да се твърди, че толкова пари са влезли в България. Поне аз щях да спечеля нещо. А както виждате, чакаме на спортното министерство.“
за „Петролгейт“

„Не може да се използва идеята и олимпийските кръгове без нашето съгласие и други да лапат парите.“
по повод стартирането на олимпийска игра в Държавната лотария без съгласието на олимпийския комитет

„Лично на мен бракът ми харесва. Аз съм се женил три пъти.“
за брака

„Уволнявам феновете!“
на въпрос на журналист дали ще бъде уволнен националният треньор Пламен Марков