Ако си върнеш предсрочно кредита, те наказват

 http://www.sedembg.com/page6.htm

Ако го бавиш – ти взимат жилището 

 

Доц. д-р Лилия МЕТОДИЕВА 

 

 

Наскоро една новина разтърси много българи, решили на подобрят жилищните си условия, като вземат ипотечен банков кредит. Банковата консолидационна компания  реши да защити банките от недобросъвестни кредитополучатели, които бавят вноските си и си извоюва права, каквито няма нито една банка в  благоденстваща Европа.

 

Ето текста, който осигурява тези привилегии: "Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка за цялата дължима сума". Този текст присъства в два закона. Той е чл. 41(1) от Закона за банките (Из. ДВ, бр. 68 от 2006) и чл. 60 (2) от Закона за кредитните институции. Защо е така?

Защото Законът за кредитните институции влиза в сила от 01.01.2007  и тогава престава да действа Законът за банките. Но промяната е направена чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за договорите за финансово обезпечение. (ДВ, бр. 68 т 2 август 2006) Поправката е по искане на Асоциацията на търговските банки, внесена е от МС и е приета от парламента на 13.07.2006. Текстът минава през правната комисия без промени. Подминати са

 

редица  диспропорции и несъответствия

 

с европейското законодателство. Ето някои от тях:

V Датите не се договарят. Те се определят от банките и нямат нищо общо с датата на заплатата на съответния длъжник.

V Банката представя договора и ако клиентът се опита да промени някои клаузи, отсрещната страна не се съгласява. Или се приемат условията на банката, или не се получава кредит. Или вземаш кредит при условията на банката, или оставаш без жилище.

 V По-нататък в закона е записано: "В договора може да се предвиди, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба, издадена съответно от министъра на правосъдието и управителя на БНБ. Този ред не се прилага за залозите, учредени по закона за особените залози."

Да, в договора може да се предвиди всичко, но нищо от предвиденото не зависи от кредитополучателя. Правата на банката се гарантират от закона, а начинът на продажба се определя от съвместна наредба. Защо

 

няма равнопоставеност между субектите

 

по кредитните взаимоотношения? Отговорът е, за да бъде по-лесно манипулиран самият търг. Така теоретически една банка може да извади изпълнителен _лист и за последната вноска на даден клиент и да продаде един апартамент за 50 или 500 лева. Изгодно пазаруване за определени кръгове. Подобна възможност за евтини жилища съществува и по закона за ЖСК, където цената е на основата на себестойността. Но има кооперации, построени  преди 10-15 години. За някои от тях още се водят дела. Има случаи, когато след деноминацията практически може да се купи построен от съкооператорите ти апартамент за 200-300 лева поради факта, че някой е бил изключен от кооперацията с мотива, че е пречил да се постигнат нейните цели. За справка: дело № 3338/05, СГС, IV Г. В. състав и предишни решения - на СРС от 02.12.1996 г., 33 състав, СРС - 04.06. 1997 г., 30 състав, СРС - 25.11.1999 г., 24 състав, СРС - 2001 г., 27 състав и на СГС - 08.09.2003 г. IV-B отделение.

 

Повече от 13 години текат дела

 

които не могат да се приключат, защото законът за ЖСК дава, макар и ограничена, възможност на хитреци да получават апартаменти на безценица. И ако в този случай депутатите могат да бъдат упреквани само че не са променили и този закон, при кредитите положението е различно. Тук има теоретична възможност властимащите да се обогатяват за сметка на останалите. В нито един закон не е казано например, че продажбите стават само по пазарни цени или по данъчни оценки, въпреки че те са доста по-ниски. Липсва и задължението банките да продават така, че да покрият, макар и частично, и разходите на кредитополучателите. Банките никога не кредитират цялата цена на жилището. Най-често те покриват около 70% от разходите. Разбира се, има и изключения. ОББ покрива 90% от цената и е единствената известна ми банка, която дава кредит при кота нула, когато става дума за строеж. Първа инвестиционна банка например кредитира само  ако строежът се извършва от фирма, с която банката има сключен договор. Тогава клиентът не може да избира нито район, нито цена.

Нима при тези условия може да става дума за конкуренция? А толкова много банки има.

 

Кой, ако не законодателят

 

може да създаде конкурентна среда? Но това не може да стане, без да се отчитат интересите на хората. Защо "социалният" президент не е върнал този неизгоден за кредитополучателите текст? Обяснението на Левон Хампарцумян, че те защитават интересите на вложителите, пазейки ги от лоши кредити, е несъстоятелно. Нима хората са раздали лошите кредити? Те само ги връщат чрез данъците си. А тези, които ги раздадоха и които ги получиха, не бяха наказани с нищо. Затова ето какво трябва да направят МС и НС,  ако не искат втора банкова и

политическа криза и облагодетелстване на приятелски кръгове:

V Незабавно текстът да бъде променен, като жилищата на т. нар. недобросъвестни кредитополучатели се продават така, че да бъдат гарантирани и техните интереси.

V Незабавно да се премахне наказателната лихва и по старите кредити, и по новите. В Европа няма такава. У нас, ако искаш да си върнеш предсрочно кредита, ще те накажат с 5%, повече отколкото е лихвеният процент в страните от ЕС. А ако закъснееш, пак ще те накажат, като ти продадат жилището. Как да им угодиш на тези банкери?

V Незабавно да се въведат преференции за хората и бизнеса, които могат и се стараят да си върнат кредитите предсрочно.

V Незабавно да се създаде законова база, гарантираща правата и на кредитодателите, и на кредитополучателите и създаваща конкуренция и условия за приравняване на лихвените проценти към европейските. Постепенността на подобни мерки е недопустима. Тя е в интерес само на банките и скоро няма да доведе до конкуренция. Най-важното условие за конкурентна среда е възможността за рекредитиране. Но това може да се случи само ако бъдe премахната бариерата, наречена наказателна лихва.

V Да се създадат гаранции, че хората ще получават навреме заплатите си. Дори в Русия беше приет подобен закон, а българските работодатели продължават да закъсняват с плащанията.

Ако това не бъде направено, Комисията за защита на потребителите да уведоми ЕК. Щом правителството и парламентът се държат като мащехи към избирателите си, единствената надежда за българите остават европейските институции.