ЕТНОСИТЕ И ВЛАСТТА

Подписването от българския президент на Европейската конвенция за защита правата на малцинствата и предстоящото й ратифициране от Народното събрание фокусираха по нов начин общественото внимание върху проблемите, свързани с различните етноси, живеещи в България. Доскоро те ставаха център на внимание главно в предизборните кампании, след което интересът към тях заглъхваше. Сега обаче въпросът за малцинствата в България вече се ситуира съдържателно в рамките на процеса на приобщаването на страната към установените в Европейския съюз социални ценности и норми. Това придава нова тежест на този въпрос, като се има предвид и колко голяма е историческата обремененост на процесите и взаимоотношенията в тази област у нас. Проблемът се усложнява и от това, че в условията на прехода върху основните малцинства в България- турското и циганското- с най-голяма сила се стовариха неговите икономически и социални трудности. В резултат на това, независимо от получените формални права и свободи, тези малцинства изпаднаха в положението на жертви на прехода, което от своя страна заплашва да ги маргинализира в голяма степен и създава опасността те да потърсят неадекватни форми на социално оцеляване и утвърждаване. В търсене на изход от това положение изкристализира и идеята за необходимостта от интегриране на малцинствата в българското общество и по-специално за съответното им представяне в структурите на властта, за прякото им участие в решаването на собствените им проблеми в контескста на решаването на проблемите на цялото общество.
 Засега въпросът за малцинствата и за отношенията им с мнозинството в този му аспект се третира главно в рамките на политическите дискусии. За да намери обаче задоволителното си решение, той трябва да се разглежда и в рамките на политическата полемика на основата на сериозни научни, преди всичко социологически, анализи. Една възможност в това отношение предоставя проведеното от Националния център за изучаване на общественото мнение специализирано емпирично изследване на тема "Етносите и властта". То предлага информация по такива основни въпроси като отношението на малцинствените етноси (главно турци и цигани) към властта в лицето на нейните институции, техните възможности и желанието им за участие в управлението, както и политическите им ориентации и пристрастия.
 За сравнение тук привеждаме данни, както за турците и циганите, така и за българите. Това е не просто любопитно. Така се разкрива по-добре кое е различното и специфичното в мненията на мнозинството и на малцинствата, както и в техния реален обществен статус. Така например отговорите на въпроса за отношението към основните държавни институции (фиг.1) показват, първо, че съществува обща тенденция в тяхното одобрение и неодобрение и, второ, че като правило неодобрението на малцинствата и особено на циганите е по-голямо. Единствено изключение е по-високото одобрение от страна на турците за местната власт, което очевидно е свързано с факта, че те живеят в компактни маси и избират местните управляващи от средите на своя етнос.

Фигура 1
Какво е вашето отношение към следните обществени институции? (в%) 
Българин
Турчин
Циганин
Парламента
Одобрение
29
26
21
Неодобрение
53
47
59
Нямам мнение
18
27
20
Президента
Одобрение 
72
67
54
Неодобрение
19
15
28
Нямам мнение
9
18
18
Правителството
Одобрение 
40
36
30
Неодобрение
45
42
49
Нямам мнение
15
22
20
Вашата община (кметство)
Одобрение 
37
41
24
Неодобрение
46
44
62
Нямам мнение
18
15
14
Полицията
Одобрение
45
42
22
Неодобрение
35
28
57
Нямам мнение
21
30
22

Това се потвърждава и от процента на отговорилите с "да" на въпроса за доверието към различните субекти на властта (фиг.2) . За сметка на това циганите, които практически не участват в структурите на властта изпитват най-голямо доверие към лидерите на своята общност - 74% от анкетираните.

 Фигура 2
Имате ли доверие?
Българи Турци Цигани
В българските държавни институции 69 % 53 % 37 %
В местните органи на управление 58 % 65 % 35 %
В лидерите на вашата етническа общност 25 % 59 % 74 %
В лидерите на другите етнически общности 5 % 15 % 13 %

Неодобрението на държавните институции се подхранва и от убеждението на изследваните лица, че властта не се грижи достатъчно за техните права (фиг.3). Към това може да се добави, че само 4% от циганите и 6% от турците отговарят, че в тяхното населено място се търси мнението им при вземането на важни управленски решения.

Фигура 3
Грижи ли се според вас властта за вашите права? 
Българи
Турци
Цигани
Да
12 %
15 %
8 %
Отчасти
40 %
42 %
19 %
Не
49 %
43 %
74 %

За да се промени очертаното от приведените данни състояние на нещата, разбира се, е необходим цял комплекс от разнообразни мерки. .Основната и изходна между тях е по-широкото включване на малцинствата в структурите на властта. Това обаче не може да става механично. Не е достатъчно само присъствието в тези структури, това присъствие трябва да бъде качествено. Това е извод, който се потвърждава и от факта, че недоволството от дейността на представителите на малцинствата в органите на властта е доста голяма (фиг.4).

Фигура 4
Доволни ли сте от дейността на хората от малцинствата,
които работят в органите на властта?
Българи
Турци
Цигани
Да, от всички
2 %
8 %
12 %
Да, но не от всички
15 %
45 %
23 %
Малко са тези, от които съм доволен
17 %
22 %
19 %
Не
65 %
25 %
47 %

При сегашната готовност и нагласи на представителите на малцинствата за участие във властта постигането на необходимото качество обаче не е толкова лесно. Повечето цигани и турци, както впрочем и българи, нямат нагласата за пряко лично участие във властта. Това обаче не е безразличие към участието на малцинствата във властта, а е въпрос на личен избор. Иначе 93% от турците и 95% от циганите смятат, че всички общности в България трябва да участват пряко в управлението.
Представителите на етническите малцинства имат подчертано предпочитание към участие в общинските структури на управление. Това е лесно обяснимо доколкото именно тяхната дейност е най-пряко свързана с битовите проблеми на малцинствата, които за тях стоят на първо място. На второ място те поставят участието на свои представители в парламента- обстоятелство, което в аналитичен план хвърля веднага мост към голямата политика и по-точно поставя въпроса за мястото и участието на малцинствата в нея. Преди да се спрем на политически аспект на разглеждания проблем обаче ще посочим , че изследваните лица очертават и необходимите условия за участието на малцинствата в управлението (фиг.5) .

Фигура 5

 

Какво трябва да се направи, за да могат малцинствата да участват в управлението?
Българи Турци Цигани
Изпълнителната власт да информира малцинствата 26 % 35 % 20 %
Образование и квалификация сред етническите общности 36 % 38 % 38 % 
Като се отдели експертна квота за малцинствата 13 % 22 % 27 %
Като към общината работят представители на малцинствата 19 % 35 % 42 %
Обществени съвети, с представители на малцинствата 16 % 41 % 37 %
Малцинствата не трябва да участват в управлението 35 % 2 % 3 %

Последните данни между другото разкриват и един специфичен факт - че много българи считат за нежелателно участието на малцинствата в управлението. Процентът на така мислещите българи е още по-голям - 45% - при отговора на прекия въпрос дали всички общности в България трябва да участват пряко в управлението. Тази нагласа у мнозинството, независимо от своите обяснения, отново ни връща към голямата политика, защото интеграцията на малцинствата в българското общество и тяхното участие във властта се формулират преди всичко като политически въпрос и нерядко е предмет на политически спекулации. Ето защо в изследването бяха потърсени "координатите" на малцинствата в политическото пространство на България.
 Малцинствата явно добре разбират значението на политическото присъствие, защото категорично се обявяват за това да имат свои политически партии - 87% от турците и 85% от циганите. В личностен план обаче нещата изглеждат доста по-различно. Много малко турци и цигани изразяват желание да членуват в някаква партия (фиг.6).

Фигура 6

Данните показват, че социалната идентификация на тези малцинства се реализира преди всичко на етническа основа, което се потвърждава и от отношението им към водещите политически формации в страната (фиг.7).
 

Фигура 7
На коя политическа формация (партия, обединение или 
политически лидер) симпатизирате?
Българи
Турци
Цигани
Не симпатизирам
39%
39%
50%
ОДС
38%
29%
27%
БСП
18 %
4 %
13 %
Евролевица
4 %
0 %
3 %
ОНС
1 %
44 %
6 %
БСДП
0 %
0 %
0 %
БББ
0 %
0 %
0 %
Монархисти
0 %
0 %
1 %
Народен съюз
2 %
1 %
0 %

Високата степен на индиферентност и значителният процент на турците, изразили симпатия към включващото ДПС Обединение за национално спасение, са открояващите се в този план реалности. Това са фактически реалностите на етническата (само)изолация и капсулирането на малцинствата. Тяхното преодоляване е изключително труден проблем. Първо, защото хората от малцинствата са по-склонни да се утвърждават и реализират социално, включително и във властта, именно етнически, а не като членове на българската нация. И, второ, защото те перманентно се оказват заложници в безпринципни политически боричкания и интриги, които тровят обществения живот в България. Нещо, което хората от малцинствата усещат добре и което ги прави безразлични и недоверчиви. Така, че пълноценното им интегриране в българското общество, включително чрез участие в структурите на властта, не е процес, който може да се осъществи бързо и лесно.

2000 г.

Ст.н.с. Илия Наумов

д-р на социологическите науки


 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени