СДС ИМА БЪДЕЩЕ!

Петко Симеонов

 

Юруков се държи нормално. Направи важна крачка преди няколко седмици. Срещна се с Желев. Беше знакова среща.

За всички нас - свързани със замислянето и създаването на СДС, това значеше много. Значеше, че СДС е готов да се превърне в нормална демократична партия. Защото историята на партията е такава, каквато е. Никой няма основания да се срамува или страхува от миналото. Напротив.

 СДС беше движеща политическа сила в България през цяло десетилетие. СДС преобърна България, докато други я разграбваха и "османизираха".

Под думата "османизация" разбирам процеса на оживяване и налагане на най-долни османлийски маниери в българския живот. Това е особеният агалък, който си придават политиците и новозабогателите. То е наглост, бабаитлък, паразитизъм, перчене и, разбира се, простотия. Открит отказ да се съобразяват със законите - от правилника за движение по пътищата, до отказа да подават декларации в Сметната палата. То е наглостта да се върши угодното, без да се зачита закон и морал. Заплатата се вдига, защото на агата му е "воля". Османлиите приемат очевидно несправедлив и уронващ държавата закон, ей така, за да угодят на кефа си или да защитят необявени, макар и прозрачни, интереси. От нощните екскурзии с деца, до екскурзионното гласуване. Едни от османлиите демонстрират, други прикриват органичната си омраза към Запада, но единно го мразят. Отнасят се с пренебрежение и подигравка към всяко самоотвержено дело. Това са според тях хаймани, чапкъни. Агите говорят с презрение за българското дисидентство, колкото и скромно да е то, ругаят началото на демократичното движение.

Успелите "аги" и "бейове", за разлика от традиционните българи, не вдигат къщи като "прогимназии", а строят "конаци" и "сараи". Редом с агите са неуспелите "раи". Раята хленчи и моли за закрила. Раятско поведение и раятски манталитет на "податното население" крепят получилата се политическа система. Страх пред силните, неразбиране на собствените права, безразличие към общото дело, отказ от общо дело.

Османлиите ("аги" и "рая") са ориенталци в най-лошия смисъл на думата. Пренасят в новото време най-долните образци на поведение от Османската империя. Вярно е, че някои от лидерите на ДПС са водещи фигури в "агалъка", но основното ядро са българи, които нямат нищо общо с ДПС. В смисъла, в който употребявам термина, османизацията не е свързана със съвременна Турция или българските турци. Това е повикът на "забравените навици".

СДС през 1989-1990 година беше тотален и радикален отказ от османизацията. Той беше дело на отговорни и свободни хора, устремени към модерното и Запада.

Ще припомня, че СДС възникна като широка коалиция. В него участваха неформални структури, стари партии и някои нововъзникнали като Зелената партия и Обединен демократичен център. Те покриваха целия политически спектър - от левица до десница. Координационният съвет беше с пълното съзнание, че сме ветрило от организации, а онова, което ни обединява, е желанието за демокрация и свобода. Ние бяхме против тоталитарната система, против диктатурата на БКП. Това беше първото СДС. То обединяваше волята на целия народ за промяна. Мисля, че начинът, по който действахме, беше потребност и за много от членовете на БСП.

Защото СДС тикаше и социалистическата партия към промяна, принуди я от комунистическа да стане социалистическа и да върви към социалдемократизиране. Тази принуда беше отвътре, от страната - да приеме НАТО, Европейския съюз, да се съгласи за нова външнополитическа ориентация на държавата.

През изтеклите години в СДС се случиха много неща.

Аз подписах конституцията и бях отлюспен, изгонен от синята коалиция. Най-много удари в живота си съм получил именно от СДС. Върху мен са се изливали тонове помия. Имаше функционери на СДС, които дори призоваваха да бъда вкаран в затвора. Понесъл съм много удари от партията, но не съм променил убежденията си.

Вярвах и вярвам, че демократичните политически сили са двигател на развитието. България може да върви напред само със силна десница. А днес вдясно има една сериозна партия - СДС.

Бях на срещата на 7 декември в НДК. Когато влязох в залата, очаквах таванът да падне. Не падна. Миро Севлиевски ме видя и се учуди: вярно не пада!

Слушах внимателно. Същите лица, но хората други. Помъдрели.

За съжаление в момента СДС е в тежко състояние. Навремето, беше 1994 година, когато състоянието на СДС също не беше добро, една журналистка ме попита кога ще се оправи СДС. Тогава й отговорих полу на шега, че ще тръгне нагоре и ще стане нормална партия, когато ме поканят на свое официално събиране, а не да ме гонят като престъпник.

Днес в СДС са разбрали простата истина, че трябва да живеят в мир с историята си.

Каузата на СДС, според мен като страничен човек, е изграждането на България като държава на индивидуализма, т.е. европеизацията на страната. Да се работи за културата на индивидуализма. Нормативно и в социалната практика да бъдат защитени правата на отделния човек, неговата свобода и възможността да има свой проект за живота си и с успех да работи за него.

В момента е трудно човек да започне собствен бизнес. Трудно е за дребния и среден собственик. Ако не го смачкат бандюгите, чиновниците ще му видят сметката, а ще го довършат монополите. СДС трябва да поеме защитата на частната собственост и личната инициатива. Борбата срещу мафията, срещу явните и скрити монополи е борба за свобода. Това, според мен, е каузата на СДС. Да стане инициатор за подобряването на действащи закони и въвеждането на нови, които да защитават индивида, частната собственост (като почнете от жилището), конкуренцията, прозрачния пазар.

Мисля, че защитата на индивидуалните права и свободи е първостепенна задача на СДС. Човекът сам по себе си да бъде уважаван в обществото и държавата. Защото е човек, а не в зависимост от мястото му в обществената йерархия или поради размера на имуществото му. Това е мечтата за плоския свят, където хората са самоценни в едно нейерархично пространство. Оттам идва идеята за обръщението "господине" и "госпожо", това е признанието за самоценност. Госпожа е и жената в мерцедеса, и тази, която мете улицата. Това трябва да бъде изведено във всички сфери на публичния живот. Тук, според мен, е голямата битка на СДС.

Либералната демокрация е един безкраен път. Това е идеал, към който трябва да се стремим непрекъснато. Бробата за свобода не спира и всяка генерация води своите сражения.

Поздравявам Александър Йорданов, който в словото си изброи имената на починалите "разномислещи" безспорни демократи - Любомир Собаджиев, Георги Спасов, Петър Дертлиев, Милан Дренчев... Миналото на СДС, колкото и да смятаме, че сме били прави, е натрупан политически опит. То не е причина за взаимни нападки и омрази. Различията и разномислието трябва да се приемат като естествени за демократична политическа сила. Да се поучим от БСП. БСП оцелява и все се изправя, защото има търпимост към всякакви мнения - карат се, но не се маскарят, не се преследват, не се гонят...

Ще припомня, че вдясно все възникват "чисти" партии, все "правилни". През 1991 година СДС имаше претенцията да бъде най-чистата. Георги Марков, ах какъв убеден демократ!, викаше: "Десет процента да останем, но да сме истинските опозиционери". Той беше от водачите. Заедно със Стоян Ганев. Ваклото агне на демокрацията. И ангелоподобния Едвин Сугарев, който подстрекаваше тълпата да къса и гори "Фашизма" на "предателя" Желев и да скандира клетви по негов адрес.

До никъде не води такава политика!..

Твърдях го още през 1991. Не изпитвам задоволство, че съм бил прав.

Създаването на ведра и толерантна атмосфера на "Раковски" 134 е основното условие за излизане от дъното на цялата десница, защото не може да се скрие - всички сме излезли от там. Който пък не е от там, да си гледа здравето. От "Раковски" 134 се задава тонът на мелодията. Кошлуков ще прави своето Ново време, Костов своите Силни демократи, д-р Миланов, Бакърджиев своите си, но от "Раковски" 134 зависи как те ще се отнасят помежду си и дали отново ще тръгнат подир едно знаме.

Могат да се намерят верните думи. Петър Стоянов е единственият, когото лично съм нападал в една предизборна кампания. Не вярвах, че ще бъде добър президент, но се излъгах. Хубаво е, че съм се лъгал. Той няма защо да се отдръпва от активна дейност. Интелигентният Филип може отново да бъде водеща фигура. Александър Йорданов има достатъчно натрупан опит - и у нас, и в чужбина. Надявам се, че е разбрал, че успехът идва със събиране на хора, а не с гонене. Надежда никак не е за изхвърляне...

Толкова много лични хора, ако тръгнат напред, няма сила в България, която може да ги спре.

Юруков е прав, когато говори за хоризонтална структура на СДС. Диалогът с гражданите (избирателите) е възможен само при отвореност и достъпност на всички йерархични нива в партията. Юруков има делови и организаторски опит. Създава впечатление на разумен човек.

Значи налице са всички условия за успех: избиратели, които са готови да подкрепят дясна (не бясна!) демократична сила; партия с достойна история; привлекателни идеи; достатъчно известни лица; разумен лидер.

СДС може отново да стане първа политическа сила.

Всичко зависи от Юруков и неговия екип.

Той трябва да бъде подкрепен, защото другото е тъмнотия.

 

 

12 декември 2007


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени