В Русия и в нейната "близка чужбина"

с пълзящ преврат се завръща

400-годишният имперски деспотизъм


http://oshte.info/004/01/X-mass/001.htm

27 декември 2003 15:10

Заявление на сенатор Джон Маккейн*

 

 

Господин Президент,

Пълзящият преврат срещу силите на демокрацията и пазарния капитализъм в Русия застрашава основите на отношенията между САЩ и Русия и извиква призрака на нова епоха на студен мир между Вашингтон и Москва. Новият авторитаризъм в Русия не е просто проверка на способностите на Америка да защити универсалните ценности, които не успяха да пуснат дълбоки корени след краха на съветската империя. Това е фундаментално предизвикателство срещу американските интереси в цяла Евразия. Съединените щати не могат да поддържат нормални отношения, да не говорим за партньорство, със страна, която повече прилича на своето съветско и царистко минало, отколкото на съвременна държава, каквато претендира да изгражда Владимир Путин.

На 25 октомври маскирани агенти на руското ФСБ, приемника на КГБ, щурмуваха частния самолет на руския бизнесмен Михаил Ходорковски по време на престоя му в Сибир. Сега той е в затвора в очакване на съда, обвинен в укриване на данъци, измама, подправяне на документи и присвояване на чуждо имущество. Най-богатият човек в Русия, основател и ръководител на нейната най-успешна частна компания, първият, който въплъти в деловата практика западните принципи на отчетност и прозрачност, щедър дарител на благотворителността, Ходорковски е извършил това, което в очите на Кремъл е най-тежкото възможно престъпление поддържал е политическата опозиция на президента Путин. Станал е алтернативен център на властта, заплашващ върховния политически контрол на Кремъл.

Като дойде на власт през 2000 година, президентът Путин отправи знаменития си ултиматум към водещите руски бизнесмени, чието състояние беше натрупано през 90-те години при пожарната разпродажба на руската държавна собственост. Стойте настрана от политиката каза им президента Путин и запазете богатствата си, или ги рискувайте с политическа ангажираност. Мнозинството олигарси предпочетоха да го послушат. Трима не се съгласиха. Магнатите Борис Березовски и Владимир Гусински бяха принудени да напуснат страната, защото подкрепяха опозиционни политически партии и свободни медии. Михаил Ходорковски се опита да се възползва от основните политически свободи, гарантирани на теория за всички руснаци. И в резултат беше хвърлен в затвора.

Вероятно господата Гусински, Березовски и Ходорковски не могат да бъдат определени като идеални борци за демокрация и свободен пазар в Русия и защитата на хора с такива биографии не е най-удобният начин за утвърждаване на нашите демократични принципи. Но ако ние не можем да ги защитим, признаваме циничното твърдение на Кремъл, че тези хора са преследвани за незаконни печалби. Тези трима руски магнати бяха нарочени заради тяхната дейност в подкрепа на опозиционни политически партии и свободни медии. В действителност макар съгласуваната кампания за чистка в руската политика и общество да се стреми да обхване всички ъгълчета на Кремъл и всички кабинети на началници по цяла Русия, това не се случва. За добро или за зло в руското общество съществува общото мнение, че миналото трябва да си остане минало, а Русия трябва да върви напред. Ако водещите държавни дейци и бизнесмени трябва да бъдат наказвани за простъпки с десетилетна давност, тогава за своите престъпления трябва да отговаря и бившият офицер от КГБ Владимир Путин, който помагаше на ръководителите на Щази и на Ерих Хонекер да потискат немския народ.

Арестът на Михаил Ходорковски, както и политически мотивираните обвинения срещу Березовски и Гусински, трябва да се разглеждат не като наказание за финансови сделки с десетилетна давност тогава би трябвало да бъдат подведени под отговорност хиляди руски бизнесмени и политически дейци а като елемент от съперничеството между привържениците на държавния контрол и либерално-олигархичния елит. Този, който победи, ще заведе далече Русия назад по пътя на царистко-имперските амбиции или напред по новите пътища на интеграцията в либералния международен ред. Изходът от тази борба ще има огромно значение за руснаците и за целия свят.

За народа на Русия управлението на Путин бе ознаменувано от унищожаването на независимите руски медии, от яростното смазване на политическата опозиция и от водената кървава война срещу гражданското население на Чечения. Като назначава бивши офицери от КГБ на ръководни постове в руските министерства и в Кремъл, Путин започва да употреби дългата ръка на държавата, за да унищожава вътрешните разногласия, да затваря устата на политическата опозиция и да смазва свободните медии. По време на първата чеченска война руснаците получаваха информация от независимата НТВ на Владимир Гусински повече, отколкото от държавните медии. Днес почти няма свободни медии в Русия. Заплахи, принуда, убийства на журналисти, въоръжени нападения на спецслужбите блокират работата на останалите независими издания и станции. Побоите и убийствата на журналисти говорят не за нова Русия, а за тъмното наследство на съветското минало. Съществуващите все още независими медии по неволя се научиха на автоцензурата, характерна за Съветския съюз. Днес мнозинството руснаци, четящи вестници или включващи радиото или телевизора, чуват единствено гласа на руската власт както във времената на тоталитарното управление.

В страна, където финансовата подкрепа за опозиционните политически партии идва предимно от бизнеса, арестът на Михаил Ходорковски, както и обвиненията срещу Березовски и Гусински, изпращат заплашително ясно предупреждение към руското бизнес общество, че тяхната собственост остава в безопасност, докато се държат встрани от политиката. Самият Путин изказа такава заплаха към олигарсите през 2000, неговото правителство очевидно изпълнява това указание, а Ходорковски стана последната му жертва.

Политическите убийства също демонстрират колко е опасно да се говори срещу властта. По-рано тази година депутатът в Държавната Дума Сергей Юшенков, водещ разследване за възможната връзка между взривовете в жилищни домове в Москва през 1999 и началото на втората чеченска война, беше убит пред дома си. Депутатът в Държавната Дума Юрий Щекочихин, също проучващ ролята на ФСБ във взривовете в Москва и скандал за участието на офицери от ФСБ в нелегална търговия, бе убит при тайнствени обстоятелства. Двете престъпления остават неразкрити. В днешна Русия както в Съветска Русия, както в царска Русия държавата използва своята власт за потискане на политическото инакомислие. Арестът на Михаил Ходорковски се вписва в дългата традиция на политически арести и присъди, която се простира през огромната диктаторска тундра на руската история.

При президента Путин руските граждани в Чечения станаха жертва на престъпления срещу човечността, извършвани от руските въоръжени сили. Когато господин Путин заемаше премиерския пост през 1999, той започна втората чеченска война след взривовете в жилищни сгради в Москва. Съществуват обосновани твърдения, че руската Федерална служба за сигурност е причастна към тези взривове. Господин Путин стана президент през 2000 година, обвинявайки за тези престъпления чеченците и започвайки нова военна кампания в Чечения. Той зае този пост, яхвайки яростта на обществения гняв. Оттогава между 10 и 20 хиляди чеченски граждански лица бяха убити, а стотици хиляди бяха изселени от руските сили. По заповед на Путин Кремъл проведе неотдавна демонстративни избори в Чечения, в които за победител бе обявен кандидатът, назначен от Москва. Основната част от гласоподавателите бяха руските войници на срочна служба в Чечения. Москва дори не се опита да започне диалог с недоволното население, което все повече се радикализира поради жестокото руско управление. Да, сред чеченците има терористи, но много чеченци взеха в ръцете си оръжие след зверствата, извършвани от руските войски, изпълняващи заповедите отначало на Елцин, а след това на Путин.

Накратко, господин Президент, аз съм разтревожен, че правителството на г-н Путин е продължение на 400-те години автократична държавна власт и репресии. След края на студената война много западни наблюдатели с оптимизъм говореха за фундаментални промени в руското управление. За съжаление това не е така. И при царете, и при Сталин, Брежнев и Путин, руската държава остава над руското общество. Тя се стреми изцяло да го управлява, не да отговаря на изискванията му. Народът служи на правителството, не обратното. Това не е поведението на съвременна европейска нация. Това е разновидност на непросветения деспотизъм, наметнал мантията на международен авторитет, получена от Русия заради отношенията й с другите велики държави в частност със Съединените щати.

Назначението на бивши офицери от КГБ на властови позиции в различни структури на руската държава подчертава тази тенденция. Определено КГБ-ветераните Игор Сечин и генерал Виктор Иванов, заместник-шефове на президентската администрация в Кремъл, са ръководили атаката срещу господин Ходорковски. Аз трябва да поздравя КГБ с ареста на един от най-прозападните ръководители на бизнеса в днешна Русия, на когото лично и на неговата корпорация, приела западните бизнес стандарти и осъществяваща широка благотворителност, се дължи нарасналото в последните три години доверие към Русия повече, отколкото на дейността на руското правителство. ФСБ не успя да разкрие убийствата на водещи независими журналисти. То не можа да предаде на правосъдието нито един заподозрян за убийствата на демократични политици. То не можа да разкрие нито един случай на корупция в руското правителство. Нито един руснак не бе привлечен към отговорност за престъпления срещу човечността в съветския ГУЛАГ. На нищо такова ФСБ не е способно но то може да арестува Михаил Ходорковски. Колко смел трябва да си, за да разбиеш вратата на частния самолет и да арестуваш невъоръжен човек.

Доминирането на ФСБ в руското правителство съживи призрака на имперската съблазън, която от векове ръководи руската външна политика. За твърде много от съседите на Русия това е като старата песен на Битълс Back in the USSR. При президента Путин Русия отказа да се съобразява с условията на Договора за конвенционалните сили в Европа. Руските войски окупираха части от Грузия и Молдова. Русия на практика анексира грузинската провинция Абхазия, която е окупирана от десетилетие. Москва подкрепяше опитите за преврат срещу правителствата на съседни държави, които проявяваха прекалена независимост от руските обятия. Руският военен флот наскоро опита да отнеме от Украйна контрола върху пролива, свързващ Азовско и Черно море. Руските тайни служби са убедително обвинявани в намеса в изборите в Азербайджан и Грузия. Руските агенти работят по въвличането на Украйна все по-плътно в орбитата на Москва. Руснаците подкрепят последната европейска диктатура в Беларус. И Москва се опита цинично да манипулира руското малцинство в Латвия и да затегне хватката си върху енергийните доставки за Латвия, за да притисне демократичното проамериканско правителство в Рига.

При президента Путин Русия следва спрямо своята близка чужбина политика, която трябва да създаде империя на влияние и покорност, ако не и на пълен контрол. На 9 октомври руският министър на отбраната Сергей Иванов заяви, че Русия си запазва правото на военна намеса вътре в Общността на независимите държави, когато спорни въпроси не могат да бъдат разрешени чрез преговори. По време на същата пресконференция президентът Путин заяви, че тръбопроводите в Централна Азия и в Кавказ, доставящи на Запад нефт и природен газ, са били построени от Съветския съюз и че Русия има правото да ги обслужва, за да защити националните си интереси - дори когато части от системата са разположени извън руските граници. По време на войната в Афганистан президентът Путин получи сериозно доверие, защото позволи на Съединените щати да използват военни обекти и въздушни бази в независимите страни в Централна Азия. Но Русия има толкова право да говори от името на тези страни, колкото и ние. Доктрината на Путин, претендираща за правото на имперска намеса в близката чужбина, съчетана с възхода на ФСБ, припомня дискредитираното руско имперско минало с неговите милиони жертви. Руските претенции за политически контрол върху съседите говори не за модерната визия на руските реформи и обновление, а отразява царисткия импулс да бъдат подчинени съседните народи. Такова е външното измерение на растящия държавен контрол вътре в страната.

Драматичното влошаване на демокрацията в Русия поставя въпроса за отправните точки на нашата руска политика от 1991 насам. Американските лидери трябва да пригодят политиката на Съединените щати към реалностите на руското управление, което би могло да тръгне към неоимпериализъм навън и авторитарна власт вътре в страната. Време е да осъзнаем неприятните факти за Русия. Русия върви в погрешна посока и върви бързо. Докато Съединените щати извършват необходимото и широко преосмисляне на нашата политика, аз смятам, че трябва да бъде прекратен привилегированият достъп на Русия до евроатлантическите структури. Този достъп бе даден с убеждението, че президентът Путин приема свободния пазар, върховенството на закона, плуралистичната демокрация, свободната журналистика и законовото ограничаване на разузнаването и службите за сигурност. Както стана ясно, това предположение е било погрешно.

Руското правителство не се държи по начин, подходящ за член на клуба на индустриалните демокрации. Съединените щати ще домакинстват на следващата среща на Г-8 в Кинг Айлънд, Джорджия, през юни 2004. Русия бе поканена да участва и тя се стреми към това участие, но вътрешната и външната политика на президента Путин работят в обратна посока. Путинска Русия няма място на следващата среща на Г-8.

Конгресът не бива да разглежда въпроса с отмяната на поправката Джаксън-Ваник спрямо Русия. Не е уместно да се разглежда отмяната на един закон, създаден в отговор на съветските репресии, когато руското правителство продължава с подобно поведение. Аз ще се противопоставя на всеки опит да бъде отменена поправката Джаксън-Ваник, докато Русия върви в погрешната посока.

На американския бизнес, обмислящ инвестиране или търговия с Русия, аз просто ще кажа, че това не е място, където властва върховенството на закона и западните правила на управление. Вие инвестирате на свой риск. Много конгресмени са чули разказите на американски бизнесмени, загубили пари в Русия поради отсъствието на законност. Американската делова общност е предупредена: поведението на Кремъл напоследък е ясен сигнал, че вашите инвестиции не са сигурни. Аз призовавам своето правителство, особено Export-Import Bank и Overseas Private Investment Corporation, да отменят всички гаранции за инвестициите в Русия заради неприемливия риск от държавна намеса и експроприация, вече демонстриран с действията на руското правителство. Парите на американския данъкоплатец не бива да бъдат използвани за субсидиране на американските инвестиции в Русия, докато властта на ФСБ надделява над властта на закона.

Разбира се в личните си срещи президентът на Русия се опитва да убеди президента на Съединените щати, че е събрат демократ. Натрупалите се доказателства ме принуждават да направя противоположния извод. Надявам се да греша, но все повече се тревожа, че духът на г-н Путин е неразривно свързан с 400-те години руски гнет. Под водачеството на президента Путин Русия се стреми към западния просперитет, технология и модернизация, но всячески се старае да избегне западните ценности. Страхувам се, че визията на президента Путин не е Русия, в която процъфтяват демокрацията, свободата и върховенството на закона, а Русия с полицейски произвол в страната и подривна дейност и заплахи навън. Политиката на администрацията трябва да отчита студените реалности на путинска Русия.

Отговорностите, които следват, са ясни: време е за трезво и безпристрастно преосмисляне на американската политика в отговор на възраждането на авторитарните сили в Москва. Време е да дадем знак на правителството на президента Путин, че недемократичното поведение ще изключи Русия от общността на западните демокрации. Не може да бъде игнорирано смазването на независимите медии и на политическата опозиция. Американската политика трябва да отразява трезвия извод, че едно руско правителство, което не споделя нашите основни ценности, не може да бъде приятел или партньор и рискува да се постави със собственото си поведение в положението на противник.

- - -

* Джон Маккейн е роден през 1936 в семейството на потомствени офицери - дядо му е адмирал, участник в двете световни войни, баща му, също адмирал, е главнокомандващ американските сили в Тихия океан по време на войната във Виетнам. Маккейн завършва военна академия и 22 години е пилот във военноморския флот. През 1967 е свален над Виетнам и е военнопленник до 1973 година - пет и половина години, повечето от които прекарва в единочка. Маккейн отказва да приеме предсрочно освобождаване, за да не обслужи виетнамската пропаганда. Уволнява се от флота през 1981. През 1982 е избран в Конгреса. Сенатор от Аризона от 1986. Председател на сенатската комисия за търговия, наука и транспорт.

Джон Маккейн бе съперник на Джордж Буш-младши за номинацията на Републиканската партия за президентските избори.

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени