Всеки втори трепери от местния бос

Положението с престъпността в половин България е дупнишко

 

Чавдар Найденов
Агенция АФИС

Наскоро общинският съвет и кметът на град Дупница приеха декларация срещу двама местни бизнесмени, които според тях командват целия живот в града и са недосегаеми за закона. Наистина безпрецедентно явление в политическия ни живот - законната власт се вдига на бунт срещу хора, които не заемат никакви постове.
Въпросът е дали безпрецедентният случай няма се превърне в прецедент. Засега подобен развой не изглежда особено вероятен. Достатъчно показателен е фактът, че по думите на министър Румен Петков в подразделенията на МВР
не са постъпвали оплаквания
срещу въпросните бизнесмени. Интересно, защо?
На въпроса: Има ли във вашия град влиятелни групи и лица, които налагат влиянието си с незаконни методи и средства?", 53% от жителите на градовете отговорят утвърдително, а една трета с "не знам", което може да се тълкува било като липса на интерес, било като неосведоменост. Но само 14% от анкетираните категорично отричат в техния град да има подобни групировки. Така че положението поне в половината страна изглежда "дупнишко".
Вторият показателен факт: в отговорите на въпроса биха ли посочили такива лица или групи, проличава несъмнена резервираност. Малко са анкетираните, които посочват конкретно име, 49,4% твърдят, че не са им известни никакви имена или заявяват, че се страхуват да ги кажат. Това позволява да се предположи, че обхватът на страха далеч надхвърля дела на хората, които си го признават.
Имат ли основания за толкова високо ниво на опасения?
На първо място - със 72% заема влиянието върху правосъдните органи в града. На второ място 66% посочват корумпирането на общинарите. По-нататък следват класическите форми на принуда чрез насилие или страх: 61% посочват заплахите на местните босове срещу неугодните или непослушните, а 48% - събирането на охранителския данък, по-известен като "рекет". На предпоследно място - 41%, се нарежда съставянето на политически формации, а на последно - според 33%, влиянието чрез контрол върху местните медии.
Тази картина на общественото мнение говори не просто за влияние, а за всеобхватен контрол, превръщащ града в нечий феод. Кой би могъл да спре бос на групировка от рода на тази, каквато се твърди, че е дупнишката? Кой би могъл
да му попречи да корумпира общинарите
след като той действа в тясна връзка с полицията и правосъдието? Кой би могъл да прекъсне тези връзки, след като босът има собствена политическа тежест и даже формация? И кой би могъл да разкъса този затворен кръг, след като е елиминирана четвъртата власт - медиите?
В какво вижда общественото мнение изхода от тази ситуация? То очевидно е объркано, но едно поне личи ясно: доминиращото упование в централната власт. 44% смятат, че законите трябва да са по-строги, а 10% - че трябва да бъдат сменени местни ръководители на правоохранителните институции. Далеч по-малко значение се отдава на мерки, които са в правомощията на местното самоуправление: едва 23% предлагат политиците, които си сътрудничат със сенчестия бизнес, да бъдат санкционирани, а според 6% е важно общинарите да престанат да общуват с подобни лица или групи.
Същата закономерност се проследява в отговора на въпроса кой трябва да бъде субектът на предполагаемите промени. На първо място (56%) е поставена полицията, на второ - пак централната власт (48%). Т. е. тук се стига до явен парадокс - масовото съзнание отново се насочва към мерки, които, първо, имат пожелателен характер, и, второ, се свързват тъкмо с онези институции и органи, чието бездействие фактически води до сегашното положение.
Има още един факт, който по своему е не по-малко показателен: половината (45%) посочват нов, некомпрометиран фактор - организираната съпротива на гражданите. В предпочитанията на анкетираните тя изпреварва и местната власт (40%), и политиците (38%), и дори Европейския съюз (32%).