Черани и Виктор Емануил за България

22 юни 2006 | 09:26 |

 

Вестник "Труд" публикува части от стенограмата от подслушаните разговори между бизнесмена Пиерпаоло Черани и Виктор Емануил.
Както изплува от размяната на реплики между Черани и Савоя, болницата не е единственият обект на бизнес на двамата аферисти, които се събират, за да създадат един голям, внушителен и добър предприемачески проект, който да се разпростре в здравеопазването, в телефонията, в аеротранспорта - сектори очевидно стратегически за всяка страна и още повече за една страна, която е в растеж, каквато е България. Така започва частта за България от близо 2 000 страници с подслушвани разговори на Виктор Емануил. И продължава - с толкова недвусмислена яснота става ясно, че причината, върху който наблягат Савоя и Черани, за да може да се проникне лесно на българския пазар и да се пребори конкуренцията, е представена от подкрепата на лидера на страната Симеон, който е кръвно свързан със Савоя и за когото Черани вече се е погрижил да бъде възнаграден.
По-долу публикуваме части от подслушаните разговори, като запазваме автентичния език. Извиняваме се за цинизмите в иначе аристократичния диалог, пише "Труд".




Принц Виктор Емануил: България е лайняна страна. Симеон - говно!

23 януари 2006 г. 12 часа и 41 минути

Черани: И исках да ти кажа, че говорих ... Търсих те, за да ти кажа, че ме търсиха от Австрия, за да ми кажат, че придвижват напред проекта за болницата, австрийците и министърът е развълнуван и идва на официална визита във Виена на 13 или 14 февруари и би трябвало да се подпише нов контракт.
Емануил: Договорът за България?
Ч.: За него, да.
Е.: Аз ... На 13 - и съм в Сестриере, защото знаеш, че има...
Ч.: Не, не, разбира се, но ...
Е.: Да, знаеш го.
Ч.: Да, но аз няма да отида, нито даже няма да отида във Виена, не трябва да ходим. Толкова добре го знаем нашия договор!


21 февруари 2006 г. 13 часа и 36 минути

Е.: Ало!
Ч.: Единственият човек, към когото имам чувство в живота, си ти! Мисля, че добре знаеш това ...
Ч.: Исках да ти кажа това, няма да изпусна България!
Е.: Не, ех?
Ч.: Не! Не я изпускам, защото говорих вчера с Банка Аустрия, с Chatto Box, който беше в Малайзия, и се връщам в България на 6-и.
Е.: Ау, пак за болницата? Но чуй, защото въпросът не става по телефона.
Ч.: Защото царят си пъха гагата!
Е.: Тоест?
Ч.: Тоест спря контрактът по концесията и - не мога да разбера. Пак отивам надолу! Защото ние имаме телефоните, самолетите и това... както се казва, кур? ... Болницата, диализата.
Е.: Той иска само да печели от това и толкова...
Ч.: И той ме попита: Кога ще се видим? Че трябва да ми говори, че нещата са интересни.
Е.: Хм.
Ч.: Аз не го потърсих, защото исках да говоря с теб на спокойствие. Тогава ...
Е.: Зарежи го в саламурата ...
Ч.: Но, знаеш, че не мога да го оставя в саламурата, връщам се в България. Направих го 30 пъти, ще го направя 31-ви път, защото похарчих много пари!
Е.: Кога?
Ч.: Бих искал да отида на 6, 7 или 8 март.
Е.: Ух ...
Ч.: Няма идея, но не мога да се оставя да загубя това.
Е.: Но той блокира всичко, защото не му даваме пряка парична облага.
Ч.: Не е вярно, защото аз вече му предложих пари и му дадох също пари за изборите. Помниш ли, че аз отидох да му ги занеса? И парите бяха взети. Бях като пребит. Чувствах се като шибан рогоносец. Отидох, направих всичко за него, доведох го в Скалата.
Е.: Но те засегна лошо?
Ч.: Не! Той ме засегна любезно, но любезно не се изиграва.
Е.: Невероятни неща.
Ч.: И така, както искаш! Аз трябва да отида, Викторе. Похарчих прекалено много, развалихме си здравето. Аз, аз ...
Е.: Нервите! Нервите!
Ч.: Нервите и парите! И един ден, един ден! Сряда, вторник, понеделник ...
Е.: И сега какво трябва да кажеш - Глупак съм?
Ч.: Не, знам. Не му се обадих повече от деня, в който той ми се обади. Исках да съгласувам с теб, че отивам.
Е.: Най-добре е да се направи последен опит, за да не бъдем после изиграни.
Ч.: Да, но аз не отстъпвам.
Е.: Не.
Ч.: Мисля, че ми се обади един от неговите министри, като бях в Америка, дали мога да доведа Андреа Бочели да пее на рождения ден на неговия цар.
Е.: Безплатно, разбира се.
Ч.: Не, безплатно - кура ми! Защото аз няма да похарча повече нито една лира за него. По-добре да отидем на проститутки, докато още сме здрави!
Е.: Много е добре. Парите са наши, да. Защото след Бочели ще се иска частен самолет.
Ч.: Да, с кура си ще го правя това.
Е.: Но, разбира се.
Ч.: Да, няма да похарча дори и един сантим за това.
Е.: Не, не, не, не, не. Абсолютно. Отиваме ... Имаме всички тези работи тук.
Ч.: Всичките са фиксирани.
Е.: И какво казва нашият Спас (Русев - бел. ред.)?
Ч.: Спас казва същото, което и ние: Цар бил и не искал да си мърда задника.
Е.: Но не можем ли... да го направим без царя?
Ч.: Той е този, който държи правителството, разбираш ли? Аз социалистите не ги разбирам, не ги познавам. Хвърлих 4 или 5 години, за да разкарвам министрите му по света.
Е.: Да.
Ч.: И сега всичко зависи от него ... Аз знам за какво иска да ми говори той. Или иска самолет. Или иска да му разреша проблема с онзи негов терен за къщата, който струва 100 млн. евро.
Е.: ... Да, да, ясно-терена. А, той какво не иска да направи?
Ч.: ... Иска да има пари в чужбина. По този въпрос той се прави на пич, а всъщност е син на проститутка. Той иска аз да намеря тези пари, както вече бяхме говорили, и някой, който да купи терена.
Е.: За 100 милиона? Не!
Ч.: Да. Това е огромен имот, който той е получил. Целият му интерес е да спаси тази собственост, преди да му го вземат ...
Ч.: Все пак той ми подписва документ, че правим бизнес.
Е.: Той, Симеон? И после? Зунино ми подписа на мен... Зунино е правилен избор.
Ч.: Най-правилният.
Е.: Не, не аз му го казах на Зунино ... Защото аз вече имам фирма със Зунино, но не това е централното, защото, съгласявайки се, ти и аз, ако фирмата не отнесе петдесетина, какво е тогава Зунино, разбираш ли?
Ч.: Да, все пак, ако Симеон се ангажира да пише, че дава мандат за водене на преговори, по тази точка можем да лавираме, ако не ...
Е.: Мандат за преговори за колко? За колко години искам да кажа?
Ч.: Ще го направим поне за 1 година.
Е.: Да.
Ч.: Все пак защо не, Викторе!
Е.: Абе да - и ако не си счупят главите като глупаци!
Ч.: Не, казвах, че аз оставам в готовност да отида, ако той ми подпише това.
Е.: Това е добре. И после какво ще правим? Оставяш ме да пропадна?
Ч.: Не, не, не! Аз, болницата, обадиха ми се българи, австрийци, които са ходили и в посолството и които са инвестирали близо 1 млн. евро, за да направят този проект.
Е.: Да.


23 ноември 2005 г. 18 часа и 44 минути

Е.: Ало.
Ч.: Във вторник сутринта отивам в София. Вчера говорих със Симеон.
Е.: А? И какво ти каза?
Ч.: ... на вечеря във вторник.
Е.: Да.
Ч.: Съгласен?
Е.: Защото имам нужда наистина да видя ... завършване.
Ч.: За болницата. Той, или решава, или казва: Благодаря, ще се видим. Загуби ми четири години и половина. Ако е една торба с пари ...
Ч.: Виждам Спас аз ... ех ...
Е.: Да?
Ч.: Това говоря със Спас. И също с Киско, ще го видя в понеделник, преди да пътувам.
...
Е.: Четири години ми загуби това говно.
Ч.: Да, виж, още нещо. O.к.! Ще ти звъня във вторник сутринта. Утре пращам всичко за Татони.
Е.: Да, но, искам да те питам нещо - ако не го направим ние, кой ще го направи?
Ч.: Никой.
Е.: Остава си една лайняна страна. (Смее се.)
Бел. ред. - Явно има предвид България.
Ч.: После ще трябва да чакаме 3 години, за да дойдат нови избори.
Е.: Да. Наистина това е една страна на кура!
Ч.: Почакай един момент, преди да плачеш. Ще отидем и ще видим.
Е.: Съгласен.
Ч.: O.к.?
Е.: О.к.
Ч.: ... прегръщам те.
Е.: Слушай, прегръщам те, ще ти се обадя утре със сигурност. Благодаря.
Ч.: Чакам те, чао, Виторио.
Е.: Чао.
Ч.: Чао.


23 февруари 2006 г. 15 часа и 00 минути

Е.: Говори ли с него?
Ч.: Преди една минута.
Е.: Какво ти каза?
Ч.: Пристига в Гщаад в събота.
Е.: Да.
Ч.: Някой ми каза, че ти няма да ходиш в Гщаад ... Защото си го поканил за уикенда.
Е.: Да, този някой е Мария Габриела.
Ч.: И така - той пристига в събота, опитвам да го поканя на вечеря, ужас. Искаш ли да ти се обадя по-късно?
Е.: Да, има важна вечеря с принца на Дания, но, кажи ми, много ме интересува.
Ч.: Каза, че пристига в събота.
Е.: Ах, ах.
Ч.: Казах му, че искам да го поканя на вечеря в ресторант или в твоята къща.
Е.: Да.
Ч.: Той каза, че вече има една задължителна вечеря, че са поканени гърци.
Е.: Ах.
Ч.: Негови гръцки приятели, не знам кои са.
Е.: Глупаци. После?
(Бел. ред. - Симеон изнася лекция в Гщаад. На нея присъства Виктор Емануил. Както и бившият собственик на фалиралата Банка за земеделски кредит Атанас Тилев, който живее там и е организатор на събитието.)


27 февруари 2006 г. 15 часа и 23 минути

Ч.: Каза ми да ти се обадя след час, защото беше на онзи обяд, докато аз говорех със Симеон.
Е.: Той какво ти каза?
Ч.: В случай, че Симеон дойде.
Е.: Да, ауу, защо платихме? Ти ще дойдеш ли, или не?
Ч.: Разбира се, че ще дойда.
Е.: ... предавам ти Марина ...
Ч.: Да, ама чакай да те информирам ... После ще говорим.
Е.: Да, не, мога да говоря всичко, което искаш.
...
Ч.: Говорих със Симеон в този ден, когато ти се обадих отново след 5 минути. Той пристига в събота.
Е.: Да.
Ч.: Има вечеря с гърците и с няколко свои гръцки приятели. Аз исках да вечерям с теб и с него.
Е.: Да, да, да.
Ч.: А той ми отговори - за съжаление имам друга вечеря, не знаех, че Виктор и Марина са ...
Е.: Ще се представят ...
Ч.: Ето. После ми каза, че ще ми звънне, когато е тук, за да ми каже в колко часа ще се срещнем с теб.
Е.: Трябва да говорим за това тук. За какво иска да говори той?
Ч.: Иска да говори ... не иска да говори.
Е.: Не, казвам за собствеността.
Ч.: Иска да говори, не каза за какво.
Е.: Да.
Ч.: Каза ми, че иска да говори, надявам се, че е за болницата, но ти и аз, но аз пристигам в събота по обедно време.
Е.: Да.
Ч.: Имаме време да обмислим заедно какво да говорим с него.
Е.: Прекрасно. Няма проблем.
Ч.: Ето, запазих, защото с мен ще дойде една приятелка.
Е.: А, да.
Ч.: Така няма да ти преча.
Е.: Къде? В Палас ли?
Ч.: В Палас.
Е.: Да.
Ч.: Ето, тръгвам от Милано в 9, 30 - 10, 00 ч, ще дойда около 2 ч. Едва пристигнал, ще дойда при теб.
Е.: Перфектно. Вярваш ли, че той иска да направи това, че иска да продаде онова нещо, или не?
Ч.: Според мен той иска да го продаде сигурно, на цяло, не на части. Трябва да говорим на живо с теб, за да видим как да се представим пред него. После той трябва да ни отговори за болницата.
Е.: Точно така.
Ч.: Защото ми е през кура всичко, което похарчихме.
Е.: Точно така.
Ч.: И после ще се надяваме, че той ще ни каже какво може да направи, за да ни възвърне всички разходи, които направихме за него.
Е.: Да.
Ч.: Ало.
Е.: Чувам те.
Ч.: Трябва бързо да направим болницата, кур! Ех?
Е.: Абсолютно.
Ч.: После фиксирах пътуване до България - 13, 14 и 15 март. Във всички случаи.


14 март 2006 г. 12 часа u 00 минути

Ч.: Свърших сега със Симеон.
Е.: А.
Ч.: Връщам се в хотела. Тия глупаци, австрийците, не усещат причина да действат, искат да чакат още един месец. Но те са най-оптималните за развитие на телефонията, направо да ти кажа изключителни. Сега се връщам в хотела и съм с тия приятели, либийците, за които ти бях говорил. Много добре се развива за Украйна, след два-три месеца трябва да сме там.
Е.: Добре, но е лошо, че не искахме да го направим с ... онова там.
Ч.: Това са ... точно като ташаците на кура ми. Чата бох е наистина глупак, разбираш ли?
Е.: Да.
Ч.: Не мога да ги притискам, ако не искат. Ще се върна в три при Симеон, но той не ми организира среща с министъра на здравеопазването. Другите трима са тук, обаждам ти се около ... Ще ти се обадя около ... Така ще ти дам детайли на спокойствие.
Е.: Да, но се надявам, че с телефонията всичко ще е наред?
Ч.: Добре се движи, защото направиха един договор с турците.
Е.: Добре, съгласен.

в. Труд - стр. 14 - 15