Извинете, Вие македонец ли сте ?
 

2 февруари 2004 | 10:44


Утрински вестник, Македония


Мимоза Ристова, преподавател на Природо-математическия факултет в Скопие

По време на всяко мое посещение в България трябваше емоционално да се защитавам от великобългарските провокации. На всяка провокация, че македонците са българи или същите хора аз отговарях с борбен патриотизъм и се опитвах да ги опровергая, и да защитя македонската самобитност. Но, вече ми писна да повтарям същото отбранително становище и по време на последното ми посещение в Банско, в Пиринска Македония, реших да не чакам да ме провокират,а аз да започна първа. По този начин реших да поставя потенциалните хегемони в ситуация на мъчителна защита и да триумфирам заради тяхното объркване в неочакваната ситуация.
Още от първия ден започнах да им задавам неочаквани, полицейски въпроси, на които лесно получавах желания отговор. На всеки от приятните и добронамерени домакини задавах ключовия въпрос: Извинете, вие македонец ли сте? Отговорът бе или срамежливо да или Ами, аз съм от тези краища. Аз отново попитах: Ама, македонец ли сте? Най-често срещаният отговор беше: Ами да, македонец съм.
Както и да е, успях по време на моята мисия да получа утвърдителен отговор от 5-6 души от общо 10. Недейте да си мислите, че ми беше лесно. Срещах и много твърди глави, а и истински българи. Попитах един сервитьор или собственик на една механа: Признай, че си македонец. Той ми отговаря със смях: Аз съм от Стара Загора, чист българин. Все пак и тогава успях да получа признание. Неговият отговор означава, че има и нечисти българи, т. е. тези нечистите за тях са македонците.
Моят опит говори, че населението от региона на Благоевград бе предразположено да каже истината, макар и само невербално, телесно и с прикрити знаци, които лесно се забелязват.
Преди около две десетилетия академичният хор Мирче Ацев бе поканен на концерт в Благоевград. На концерта присъстваха голям брой граждани, но между тях имаше малко представители на градски власти. На концерта присъстваха и македонски представители от югославското посолство в София, кореспондентът на вестник Нова Македония и други. Последна песен, изпяна на концерта беше Миле Попйорданов, която достигна върха с последното изречение: Миле Попйорданов за народ загина, за Македония. Ние, хористите достигнахме върха с думата Македония. Не знам за другите, но вярвам, че всички хористи се чувстваха еднакво. Аз смятах, че с подчертано изпятата дума Македония ще предизвикаме гняв сред публиката, съставена от хегемонистични българи. На инат всички извикахме с вкичка сила Македония. Последствията бяха неочаквани. Ние достигнахме върха, а публиката масово се разплака. Разплакаха се и членове на хора. И тъй като песента Миле Попйорданов бе последната песен, голяма част от хората, стари и млади, в бедни и вехти дрехи дойдоха зад сцената, за да ни прегърнат.
Това бяха прегръдките и сълзите на тяхното признание и публичното деклариране, че са македонци. Те се чувстваха като македонци и се възползваха от този момент, за да излеят това, което години наред е било в душите им. Емоционален плач на думата Македония.
Благодарение на новосъздадената българска апатия по македонския въпрос в момента, в който българите си трият краката на чергата пред вратата на Европа македонците в България вече не се страхуват да кажат, кои са. Както и да е, един ден европейците ще наредят на българите на следващото преброяване на населението в страната да оставят празна графа и за македонците, и ще се потвърди, че македонците ги има в България, а те ще могат не само със знаци, а и с думи да кажат, че са македонци.
В цялата тази моя игра за доказване на някаква истина най-накрая разбрах нещо много интересно, че великобългарската позиция за същите хора всъщност не е била толкова лоша за македонците, и започнах да го приемам като комплимент. Започнах да се гордея с това, че българите години наред харесват македонския фолклор и го смятат за техен. Тъканите и извезани платове, които се продават на улиците, са с македонски дизайн. В по-голяма част от механите в региона се слуша македонска музика, която се пее на книжовен македонски език (според Блаже Конески). По-голяма част от улиците имат македонски имена: Охрид, Вардар, Скопие, да не споменавам Климент и Наум Охридски, Гоце Делчев и други. В рекламните брошури на някои хотели пише, че тук се слуша македонска музика. И не случайно, това не е така навсякъде в България. Не се слуша македонска музика например в Боровец или във Варна, а само в Пиринска Македония. Хората от този регион благодарение на интересната политика за същите хора не са били принудени да си променят имената, а са останали същите в продължение на десетилетия. Само, че са нямали правото да декларират националната си принадлежност.
В края на краищата, великобългарският хегемонизъм е малко дете в сравнение с великогърцкия, а и този на Сръбската патриаршия. Това са нашите истински неприятели. Но, и техният край ще дойде тогава, когато се приобщим към Европа. Тогава, надявам се, че ще ни бъде все тая, кои сме и от къде сме. Единственото, което ще бъде важно тогава ще бъде въпросът, колко струваме на европейския пазар на труда.