АНАЛИЗ НА ДЕНЯ
 http://www.focus-news.net/
Тероризмът и медиите

 
 23 юли 2004 | 10:37
 Terrorismanswers


Интересуват ли се терористите от публичността?
Изключително много. Ученият Брайън Дженкинс обяви през 1974 година, че “тероризмът е театър” и самите терористите дълго време са го разглеждали по този начин. Руската анархистка група от края на ХІХ век “Народна воля” схваща своите насилствени действия като “пропаганда чрез вестниците”. Оттогава терористите планират своите атаки така, че да максимизират публичността и да отправят посланията си по всички възможни канали. Според експерти атаките срещу Световния търговски център и Пентагона, например, са били режисирани така, че да дадат на милиарди телевизионни зрители кадри, символизиращи уязвимостта на САЩ и са предизвикали големи дискусии около Ал Кайда и нейния ислямистки дневен ред.
Други специалисти обаче смятат, че природата на тероризма сега може би се променя. Дженкинс много добре е посочил, че терористите желаят много хора да гледат, а не много да умират. Появата на религиозни терористични групи с апокалиптични възгледи и способност да се доберат до оръжия за масово унищожение може би показва, че причиняването на масови жертви е изместило публичността като първостепенна цел на някои терористични акции.

Приспособява ли се модерният тероризъм към медиите?

Да. Терористите искат правителствата и публиката да отделя внимание а медиите са канал за това. Според експерти тероризмът е пресметнато насилие, обикновено срещу символни цели, целящо да предаде някакво политическо или религиозно послание. Отвъд това, цели на терористите могат да бъдат също спечелване на масова подкрепа, провокиране на атакуваната страна да действа прибързано, привличане на последователи, поляризиране на общественото мнение, демонстриране на способността им да причиняват мъка или да разклатят дадено управление.

Опитват ли се терористите да привлекат вниманието на медиите?
Да, а терористите казват, че те планират операциите си по съответния начин. Тимъти Маквей, който бе осъден за бомбения атентат в Оклахома сити, който отне живота на 168 души, заяви, че е избрал федерална града като цел, защото има “доста отворено пространство около нея и дава най-добра възможност за снимки и телевизионни кадри”. Италианската лява групировка “Червените бригади” обичали да осъществяват нападенията си в събота, за да може информация за тях да излиза в неделните вестници, които са най-четени. А палестинската група “Черният септември” взема за заложници израелски спортисти по време на Олимпиадата през 1972 година в Мюнхен, защото всички световни телевизии предават игрите и по това време там са съсредоточени много чужди журналисти, които раздухват историята. Терористичните групи изучават внимателно медиите а някои от тях имат собствени – колумбийската лява организация ФАРК например, има собствени радиопредавания, много други групировки имат интеренет сайтове.

Помага ли медийното внимание на терористите?
Тук мненията на специалистите се разминават. По-възрастните смятат, че всяка публичност е добра, когато става дума за тероризма – дори когато убития липсва а бомбата не се е взривила, една атака може да повиши съзнанието за каузата на терористите. Тероризмът, който събира непропорционално голям процент от медийните новини, може да придвижи пренебрегвани въпроси към челото на политическия дневен ред – като сериите атаки през 70-те и 80-те години направиха с каузата на палестинския национализъм. Тероризмът може да провокира и политически дебати и обществена дискусия като осветли радикалните възгледи на терористите и интуитивния страх на жертвите от терористични атаки и техните семейства. Други експерти обаче се съмняват, че медийното представяне помага реално на терористите. Атаките могат да доведат до затягане на контрола или да имат непредвидими последици – прекалено многото и кървави убийства могат да отчуждят потенциалните поддръжници и симпатизанти, терористичните действия имат различно значение за различната аудитория, и дори когато терористичните планове работят те не могат задължително да гарантират, че техните действия ще бъдат отразени и възприети. И накрая, определянето с пейоративния етикет “терорист” фокусира вниманието върху методите на групата а не върху нейното послание и може да делегитимира нейната кауза в очите на обществото.

Защо медиите отразяват терористичните атаки?

Защото според журналистите терористичните атаки са новини. Много изследователи на тероризма установяват симбиозна връзка между терористите, които желаят внимание и медиите, които търсят драматични истории, за да повишават популярността си. Повечето нови организации, съзнавайки, че терористичните групи ги манипулират, желаят да съобщят за важни събития без да станат платформа за терористите. Критиците смятат, че живите телевизионни новини особено податливи към превръщането им в неволни партньори в театъра на тероризма.

Могат ли медиините репортажи да предопределят изхода от един терористичен акт?
Да, по различни начини. Експерти твърдят, че отразяването на отвличането понякога запазва живота на заложниците, като изгражда международна симпатия към тяхното състояние. То обаче може също така да удължи заложничеството, тъй като терористите може да протакват, докато публичността – оттук вниманието – спадне. Когато една развиваща се атака се отразява от телевизията, затишието в случващи се в реално време събития може да го направят да изглежда като че ли правителството не отговаря на атака или да доведе до натиск върху служители да разрешат ситуацията, може би необмислено, с опасни последици. Медийното отразяване може също така да провали или предпази антитерористични операции. То може да каже на похитителите как протича тяхната атака и дори да ги информира за някакъв рискован опит. То обаче може да доведе и до арести. Решението на големите американски вестници да публикуват антимодерния политически манифест на Unabomber - самотен сериен бомбаджия чрез пощата, който се измъкваше от служителите на ФБР 17 години, доведе до неговото идентифициране и залавяне.

Ставали ли са медии цел на терористични групи?

Да. Според експерти това може да помогне да се привлече вниманието или да се оформи отразяването. Писма с антракс бяха разпратени до няколко редакции, ислямистки бойци в Пакистан, свързани с “Ал Кайда” подмамиха журналиста от Wall Street Journal Дейниъл Пърл, че ще му дадат интервю само, за да го заловят и убият, а доклади на разузнаването посочват, че “Ал Кайда” е проучвала пражката централа на Радио “Свободна Европа”, като евентуална цел. По-рано терористи в Бейрут убиваха или отвличаха чужди кореспонденти, чиито репортажи разглеждаха като враждебни – репортерът на Асошиейтид прес Тери Андерсън прекара седем години като заложник в Ливан – а баската сепаратистка групировка ЕТА уби испански редактор, чийто вестник публикува антитерористичен манифест.

Опитват ли се демократичните режими да контролират медийното отразяване на тероризма?
Да. През 80-те години например, Великобритания забранява излъчването на изявления на членове на терористични организации и техни поддръжници, следвайки аргумента на премиера Маргарет Тачър, че най-сигурният начин да се спре тероризма е да се спре “кислорода на публичността”. Демокрациите, които не регулират медийното отразяване на тероризма понякога молят медиите да им оказват доброволна подкрепа – или по причини за националната сигурност, или за да лишат терористите от трибуна за техните политически възгледи. След атаките от 11 септември, например, администрацията на Буш поиска американските медийни гиганти да не показват записи на Осама бен Ладен, защото според правителството те можели да съдържат кодирани послания с инструкции за бъдещи атаки. Други американски служители казаха, че показването на уязвимите точки, свързани с вътрешната сигурност – от ядрени централи до кибертероризма – представлява подарък за терористи, планиращи бъдещи атаки.
Медиите заявяват, че проучват грижливо дали да интервюират терористи или да предават кадри с техните действия и, че предпочитат са установяват собствена политика за отразяването на терористичната дейност, вместо да приемат правителствената цензура или натиск. Също така те смятат, че администрацията на Буш никога не е демонстрирала по какъв начин записите на Бен Ладен съдържат кодирани послания и че показването на уязвими за националната сигурност обекти привлича вниманието към тях и подтиква правителството да ги има предвид. Критиците обаче твърдят, че много медии се фокусират основно върху изгодите, отколкото върху службата в името на обществото.

Променят ли новите медии поведението на терористите?
Да. Специалистите твърдят, че терористите са се научили да приспособяват методите и посланията си към медиите. Отвличането на пътнически самолети, например, стана единна терористична стратегия едва след влизането в употреба на първия международен телевизионен сателит, който позволи на зрителите от целия свят да станат свидетели на драми в реално време. В последно време, стратегията на “Ал Кайда” да не поема отговорност за атаки – за разлика от предишните поколения терористи – помага за увековечаването на несигурността и придвижва медийното покритие. Увеличаването на сателитните телевизии като случая с “Ал Джазира” и възможностите за гледане на канали по интернет – принуди терористите да правят видеозаписи, като тези показващи убийството на Дейниъл Пърл или самоубийствените атентати в Палестина – това може да бъде видяно дори ако CNN или BBC решат да не го показват.

Как терористите използват интернет?
Терористите са се научили да използват интернет за тайни комуникации между тях, за улесняване на планирането и набиране на средства. Те имат сайтове, които съдействат за тяхната кауза. Според експерти, обаче информационния поток в световната мрежа е трудно да бъде предвиден или контролиран, а интернет все още не може да достигне до всеки, както това прави телевизията. Понякога обаче слуховете, разпространяват чрез интернет се филтрират от другите медии.
 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени