Три години управление на НДСВ
Георги Ангелов и Димитър Чобанов, Институт за пазарна икономика
25 юни 2004

През юни 2001 година Националното движение Симеон Втори спечели парламентарните избори с обещания за реформи, които да ускорят икономическото развитие и съответно да увеличат доходите на българските граждани. В тази статия ще се опитаме да направим анализ на изпълнението на тези обещания.

Увеличение на доходите

Едно от обещанията на сега управляващите през 2001 година беше за "незабавно и несимволично увеличение на доходите". Какво се случи в действителност?

По данни на Националния статистически институт през март 2001 г. средната работна заплата за страната е била 239 лв., а през март 2004 г. тя е 292 лв. Следователно номиналното нарастване на средната заплата е 22.2% за период от три години. Ако погледнем нарастването на нетните доходи на гражданите - това са доходите след облагане с осигуровки и данък върху доходите - ще видим, че разликата в сравнение с 2001 г. също не е голяма. През март 2001 г. нетният доход е бил 190.1 лв. докато през 2004 г. той е 232.80 лв. - т. е. нарастването е с около 43 лева или по 14 лева на година.

Дотук разгледахме състоянието на заплатите без да отчитаме инфлацията през периода. При реалните заплати повишението е много по-ниско и е в размер на 5.6% за три години, тъй като нарастването на средното равнище на цените е около 16%. Това означава, че заплатите в България са нараствали с 1.8% през трите години управление на НДСВ, което наистина може да бъде наречено "символично". А именно реалните заплати имат значение, тъй като те показват доколко българските граждани се приближават по доходи до тези от страните от Европейския съюз. При такова развитие спокойно можем да твърдим, че последните три години са загубени по отношение ръста на доходите, което до голяма степен се дължи на политиката на правителството.

Данъчно облагане

Най-значително намаление на облагането има при данъка върху печалбата - той намаля от 28% през 2001 на 19.5% през 2004 година. Въпреки това, в сравнение с десетте нови членки на Европейския съюз облагането на печалбата в България е сред най-високите, което намалява привлекателността на страната като място за инвестиции и бизнес. Не беше изпълнено едно от най-важните обещания на НДСВ - въвеждане на нулева ставка за реинвестираната печалба. Оправданието през 2001 година беше проблеми с бюджетния дефицит. През следващите години, обаче, въпреки преизпълнението на приходите в бюджета, премахването на облагането на инвестираната печалба не беше извършено.

Облагането на труда (данък върху доходите и осигуровките) през 2001 г. е в размер на 40.8% от разходите за труд, а в момента е 39.7%. Това, което плащат работниците пряко, е 20.5% от средната заплата през 2001 година, а в момента е около 20.3% от нея. Малкото понижение не е достатъчно, за да стимулира хората да работят и произвеждат повече. Трябва да отбележим, че докато все пак при подоходното облагане има известно намаление, то при осигуровките, които всъщност представляват по-голямата част от тежестта, не е направена никаква промяна, като съществува възможност дори от следващата година те да бъдат повишени заради здравното осигуряване.

Намалението на данъка върху печалбата и лекото намаление данъка върху доходите напълно се компенсира от нарастване на акцизите. Облагането на цигарите и алкохола се увеличи с около 50%, акцизът върху различните бензини нарасна между 20 и 120 процента, имаше значително увеличение на акциза върху дизеловото гориво и беше въведен акциз върху газта. Беше увеличен дори акцизът върху чая.

Като цяло резултатът от намалението на едни данъци и увеличението на други данъци е нарастване на общата данъчна тежест, измерена като приходи на държавния бюджет като процент от брутния вътрешен продукт. През 2001 година правителството събира 39.8% от БВП в бюджета докато през 2003 година този процент нараства на 40.9%. И това при обещания за постепенно намаление на данъчната тежест до 35% от БВП.

Икономически растеж

Най-важният измерител на икономическото развитие е нарастването на брутния вътрешен продукт. Растежът му през последните години може да бъде характеризиран като умерен. Средно за периода на управление на НДСВ и ДСП той е 4.4% годишно и с подобни темпове на икономически растеж доходите на българите ще достигнат средните за ЕС за период от 50 до 60 години.

Само за сравнение можем да добавим, че средният ръст на реалния БВП в Ирландия, Литва и Латвия е между 7 и 8% през последните години, което показва, че такива стойности са напълно възможни и постижими и за страни като България. Те са постижими, обаче, само ако се направят съответните реформи, които да позволят на икономиката да се развива бързо. Повечето от реформите, обаче, не бяха извършени досега, въпреки че бяха записани в предизборната програма на НДСВ.

За съжаление НДСВ успя да изпълни единствено обещанието си за запазване на валутния борд. Все пак управляващите успяха да нарушат дори някои от принципите на този режим, като използваха парите от фискалния резерв за провеждане на квази-парична политика - чрез депозиране на част от средствата в търговските банки с цел увеличаване на ликвидността през април 2003 и в момента течащия процес на изтегляне на тези депозити. Резултатите от подобни операции са намаляване на доверието в борда и по-голяма нестабилност на междубанковия пазар в страната.

Нулевият бюджетен дефицит през 2003 г. е едно постижение, което се дължи не толкова на политиката и желанието на управляващите, а по-скоро на външния натиск от страна на Международния валутен фонд.

Свидетелство за това е планираният дефицит от 0.4% от БВП и през тази година въпреки значителното превишение на приходите над разходите в бюджета от началото на годината (над половин милиард лева), което очакваме дори да се повиши.

През 2003 г. превишението до края на третото тримесечие беше изхарчено в края на годината за допълнителни заплати на бюджетните служители, нови компютри и автомобили и за субсидиране на някои губещи предприятия. Очакваме това да се случи и през тази година, още повече че наближават изборите за народно събрание и управляващите ще се опитат по този начин да привлекат допълнителни гласове.

Що се отнася до създаването на по-благоприятна среда за бизнес чрез "обслужването на едно гише" и опростяването на процедурите по събиране и администриране на данъците това се случва единствено чрез разработване на стратегии и други подобни документи, но не и на практика. Разходите за работа с администрацията продължават да са много високи и да са пречка пред инвеститорите, независимо от това дали са местни или чуждестранни.

Когато говорим за реформи, които подпомагат икономическото развитие, не можем да не споменем съдебните процедури, защитата на собствеността и договорите между стопанските субекти. Българската съдебна система продължава да е бавно и скъпо /за икономическите агенти/ средство за решаване на спорове, което увеличава риска и намалява потенциалните възможности за разширяване на пазара и включване на нови субекти в него.

Намаляването на срока и опростяването на процедурата за възстановяване на ДДС продължава да е нещо, което в голяма степен предстои да се случи. При администрирането на останалите данъци пък проблемът е в сложните данъчни декларации и множеството справки, които трябва да се подават, най-вече по отношение на осигурителните вноски. Намалението на разрешителните и лицензионните режими върви бавно, доколкото въобще се случва, но от друга страна постоянно се въвеждат нови режими. Регистрацията на юридически лица в България продължава да е бавен и скъп процес, свързан с множество процедури и плащания на различни институции.

Една от важните реформи, която се забавя, е приватизацията на останалите държавни активи. Общо от 2001 година насам са приватизирани около 5% от активите, което е много по-бавно отколкото преди 2001 година. По тази причина все още държавата управлява множество ресурси, които не се използват оптимално. Подобен проблем се създава и от съществуването на монополни компании, които не срещат конкуренция и не действат в пазарна среда, което е вредно както за потребителите, така и за развитието на съответните отрасли.

Изводът е, че българската икономика остава прекалено регулирана, с високи данъци, множество бюрократични пречки, бавно действаща съдебна система, голямо количество държавни активи, не много добра бизнес среда и неоптимизирани държавни разходи. Все още повечето от необходимите реформи предстоят да се направят.

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени