Главоблъсканица

Добре ли преговаряхме с ЕС

 

 

 

http://www.segabg.com/01072004/p0050005.asp

Доволни преговарящи

Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Изчитането на няколко хиляди страници позволява да сравним какво е договорила България и какво постигнаха 10-те нови членки

Георги Готев

За да си отговорим на въпроса дали България успешно е договорила членството си в ЕС, ще вземем за отправна точка това, което сме постигнали ние на фона на договореното от 10-те страни, които станаха членки на Евросъюза на 1 май. И тъй като целият обем мерки е невъзможно да бъде обхванат (това са хиляди страници), ще се съсредоточим в областта на издействаните преходни периоди и дерогации (изключения от определени европейски политики). Защо? Всъщност преговорите с ЕС не са истински преговори, това е договаряне на някои отлагания, най-често временни, от прилагане на задължения.
Другата отправна точка, която ще имаме, е сравнението на исканията на България в момента на отварянето и представянето на преговорните позиции с окончателния резултат. Неотдавна правителството най-сетне предостави част от материалите от преговорите, от които обаче липсва окончателно договореното. Като заместител ни служи обзорният материал на Европейската комисия "Гид на преговорите", а също "Доклад за резултатите от преговорите" на 10-те. И двата текста могат да бъде прочетени в Интернет.
Със сигурност можем да кажем, че България започна преговорите, без да има готовност за това. Междувременно и България, и Еврокомисията смениха по трима главни преговарящи. За разлика от десетката, от която ни разделиха в края на управлението на Иван Костов, България нито можеше, нито се опита да показва мускули или характер. България се движеше в браздата, издълбана с много усилия от десетката и на първо място от Полша. Доказателство за това е финансовата рамка на присъединяването ни - България нямаше абсолютно никакъв свой насрещен документ, така че на правителството не му остана нищо друго, освен да приветства спуснатото от Брюксел. Трябва да отбележим, че Евросъюзът общо взето спази пропорциите и не направи неприлично предложение на София.
Важна особеност, която следва да бъде взета предвид при оценката на работата на преговарящите е, че те работеха в условията на липса на контрол от страна на Народното събрание, което не пожела или не можа да им възложи мандат дори по финансовите глави. Има и нещо, което можем да си позволим да наречем безпросветност - пълно непознаване, но и липса на интерес, на смелост, да се навлезе в материята, от страна на политици, медии и общество като цяло. Това даваше възможност на управляващите и особено на външния министър Соломон Паси да обявява всеки път, когато се връщаше от Междуправителствената конференция в Брюксел, че договореното е възможно най-доброто. В сравнение с какво, никой не узна.
Така че упреците, ако има такива днес и ако се появят в бъдеще, не трябва да бъдат отправяни единствено към преговорния екип. От нашите преговарящи се изискваше главно бързо приключване на преговорите, като при правителството на Симеон Сакскобургготски определено се забеляза ускоряване на процеса. Политическата класа остави дипломатите да свършат работата, въпреки очевидния конфликт на интереси. Хората от екипа съвсем логично ще претендират за места в Европейската комисия и европейските институции, а мнозина от тях наистина заслужават такива.
Но ето как изглежда картината глава по глава:

1. Свободно движение на стоки

Това е гръбнакът на вътрешния пазар. Принципът на свободното движение на стоки изисква спазването на общи правила, на основата на които всеки продукт да може да намира пазар както в страната, в която е произведен, така и в целия Евросъюз. По тази глава 5 страни са договорили с ЕС различни преходни периоди за подновяването на разрешения за продажба на фармацевтични препарати: Кипър, Литва, Малта, Полша, Словения. Става дума лекарствата, които нямат разрешения да бъдат продавани на територията на ЕС, тъй като са произвеждани на основата на друго законодателство. Преходният период дава шанс за съобразяване с европейското законодателство и получаване на съответните разрешения. България не е договорила подобни преходни периоди, а български официални лица казаха, че такава нужда няма, тъй като фармацевтичното ни производство отговаря на изискванията на ЕС. Полша също така е договорила преходен период за получаване разрешение за медицински уреди.

2. Свободно движение на хора

Тази глава има пряко отношение върху живота на хората и техния личен и професионален избор. За свободното движение на работници един и същи подход е бил прилаган от ЕС спрямо 12-те, с изключение на Кипър и Малта, като срещу двете островни държави ЕС не е изискал преходни периоди. Малта е изразила безпокойство за своя пазар на труда и е договорила защитна клауза, от която може да се възползва в продължение на 7 години след членството.
Следва да се разбира добре, че между Брюксел и всички източноевропейски страни имаше явно търгуване и обвързване между преходните периоди за продажба на земя на чужденци и преходните периоди за свободното движение на работната сила.
Преходният период за източноевропейските страни е, както следва:
- през първите 2 г. след членството важат националните режими на старите членки спрямо новите;
- след този период се прави преглед на положението, задължителен преди края на втората година, и друг по искане на новата членка. Процедурата включва изготвяне на доклад от Еврокомисията и предоставя на старите членки решението дали да започне да се прилага европейското законодателство;
- преходният период продължава пет години, но може да бъде продължен с две години в тези стари страни членки, в които настъпят сериозни обърквания на пазара на труда, или заплахи от такива обърквания;
- предпазните клаузи могат да се задействат от старите страни членки до края на седмата година след членството.
Австрия и Германия си резервираха правото да прилагат национални мерки срещу обърквания на пазара на труда в сектори, засегнати от трансграничното предоставяне на услуги (например зъболекарски).
Професионална квалификация
Въвеждат се понятията "декларация" и "атестация", които гарантират на гражданите на старите членки на ЕС, че квалификациите на упражняващите професии от новите членки са адекватни. "Декларацията" се отнася до това, че след влизането на новата членка в ЕС, дипломите на гражданите от новите членки автоматично се признават, придружени с "атестация", че техните притежатели напоследък са упражнявали въпросните професионални занимания. Тъй като е трудно да се преценят образователните стандарти в новите членки, се предвиждат изключително строги мерки по мониторинг. Междувременно новите членки и кандидат-членки са призовани да гарантират ниво на образование, съобразено с европейските директиви.
Граждански права
Става дума за правото на гражданите да гласуват и да бъдат избирани в местни избори в чужда държава членка, както и за Европейски парламент. В някои случаи, както е с България, изпълнението на директивите за правото на гласуване изисква промени в конституцията към момента на присъединяване към ЕС.
Социална защита
Страните кандидатки са поели ангажимент да поемат задължения по финансовите трансфери, свързани с възстановяването на медицински разноски.

3. Свободно предоставяне на услуги

Става дума за финансовите услуги банково дело, застрахователно дело, инвестиционните услуги и пазара на облигации. България е договорила преходен период до края на 2009 г. по отношения на предвидения минимум от 20 000 евро за компенсиране на инвеститорите, предвиден по европейското законодателство. По отношение на банковото дело, застраховането и ценните книжа България не е искала преходни периоди. Такива са договорени от почти всички от 10-те нови членки на ЕС.

4. Свободно движение на капитали

То покрива не само паричните трансфери, но и недвижимата собственост. Много страни кандидатки поискаха и получиха преходни периоди за правото на чужденците свободно да инвестират в недвижими имоти.

Недвижимо имущество
Само Словения си издейства преходен период от 7 г. след членството, през който има право да се ползва от предпазна клауза.

Вили
Чехия, Унгария, Полша, Кипър, България и Румъния получиха петгодишен преходен период, през който те могат да запазят националното си законодателство по отношение на вилите. На Малта това право се предоставя завинаги.

Селскостопанска земя и гори
Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Естония, България и Румъния получиха 7-годишен преходен период, през който могат да запазят националното си законодателство по отношение на селскостопанската земя и горите. Този период може да бъде удължен с още 3 години в случай на сериозни сътресения. Полша си издейства 12-годишен преходен период в тази област. В първоначалните позиции България е искала 10 години преходен период, които на практика е получила.

5. Дружествено право

То включва директивите за публичното разкриване на лицата, упълномощени да представляват дадена фирма, както и нейното финансово положение, интелектуалната собственост, счетоводното законодателство, изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и др. Единствената особеност, приложена към всички 12 кандидатки, включително България, е договореният механизъм по правата на интелектуална собственост относно фармацевтичните продукти. Става дума за следното: собственикът на патента (стара членка) има право да предотврати вноса в ЕС на продукт, производството на който (в новата членка) е бил пуснат на пазара в миналото с или без нейно съгласие.

6. Политика на конкуренция

Става дума за антитръстовите правила, държавните помощи, държавните монополи, предприятията със специални или изключителни права и др. Тук са включени такива сложни теми като либерализацията на енергетиката, транспорта, далекосъобщенията и информационните технологии. България не е получила и не е искала преходни периоди. Такива са издействали Кипър, Чехия, Унгария, Малта, Полша, Словакия. Те са в различни области като преструктурирането на стоманодобивната промишленост, корабостроенето, трансформирането на държавната помощ на големи предприятия в регионална помощ за развитие и др.

7. Селско стопанство
Това е най-голямата преговорна глава и на нея ще бъде посветена отделна публикация. Ветеринарното и фитосанитарно законодателство на ЕС се състои главно от директиви, докато всички останали области представляват основно регламенти. За разлика от другите области това законодателство няма нужда да бъде приемано в новите членки във вид на закони, просто от деня на присъединяването то трябва да се спазва.
Частична оценка за степента на защита на интересите при преговорите може да бъде направена при сравнението на договорените преходни периоди. Те са много, ще дадем само примери. Латвия, Литва, Полша, Малта, Кипър и Унгария издействаха 5-годишни преходни периоди, през които ще произвеждат мляко с масленост, която не съответства с изискванията на ЕС. Те нямат право да го изнасят.
Преходни периоди за адаптиране на производствата си са получили, както следва:
Полша - 332 ферми за производство на месо; 113 ферми за производство на мляко; 40 рибарника.
Чехия: 44 ферми за производство на месо, 1 ферма за производство на яйца, 7 рибарника.
Унгария: 44 ферми за производство на месо.
Латвия: 29 рибарника; 77 ферми за производство на месо. (Спираме дотук, списъкът е по-дълъг.)
Преходни периоди за качеството на суровото мляко са договорени с Латвия, Литва и Малта.
Словения, Кипър, Малта и Латвия имат 5-годишен преход за изискванията за качество на зърното.
На този фон трябва да се изтъкне, че България не е договорила никакви преходи от този тип.
България предложи за референтен период за определяне на базисни площи, добиви и производство да бъде приет периодът 1987-91 г., който е бил най-благоприятен за страната. ЕС не прие това и определи най-близкия исторически период 2000 -2003 г., както постъпи спрямо 10-те. Така квотите за производство на различни селскостопански продукти се оказаха по-ниски.

8. Риболов

България не е поискала никакви изключения и преходни периоди, за разлика от Полша, Латвия и Малта, които са договорили значителен обем такива. Тези на Латвия и Малта обаче имат специфичен характер, само Полша е опитала да си издейства по-сериозни отстъпки и е получила малка част от поисканото.

9. Транспорт

Това е една от най-големите "глави", в която влиза около 10% от европейското законодателство. Подобно на глава Земеделие, това е главно "вторично" законодателство - неколкостотин регламенти, директиви и решения. В областта на транспорта България е поискала няколко преходни периоди и ги е получила. Става дума за постепенния достъп на чуждите автомобилни превозвачи до вътрешния пазар, по финансовата стабилност (изисквания към превозвачите за минимален капитал), по отношение на основата натовареност. На свой ред Евросъюзът е поискал преход за каботажния транспорт (между два пункта на територията на дадена страна членка). Управляващите у нас представиха това като успех на нашите преговарящи, но в действителност български фирми са ощетени, защото те няма да могат да извършват транспортни услуги между два германски града например - област, в която те са изключително конкурентоспособни.

10. Данъчна политика

Голямата част от тази глава има отношение към ДДС. Тук прави впечатление, че други страни кандидатки са издействали много по-големи отстъпки. България е поискала постоянна дерогация за прага за регистриране по ДДС, който да бъде определен на 50 000 лева от датата на членството. По-богатият Кипър си е издействал праг от 15 000 евро, а Латвия - от 17 000. Другите отстъпки, получени от България, са нулево ДДС при международния транспорт, специален режим на ДДС за алкохол за собствена консумация и по-ниско ДДС за цигарите само до 31 декември 2007 г.
За сравнение: Кипър си е издействал нулево ДДС за хранителните продукти, лекарствата, ресторантите за близо 3 години след членството (до 31 декември 2007 г.), както и освобождаване от ДДС за продажби на земя, предназначена за строителство. Естония, Чехия и Унгария имат намалено ДДС близо 3 години след членството за отоплението, Унгария има намалено ДДС за газта и електричеството една година след членството, Чехия има намалено ДДС за строителството. Малта има нулево ДДС за храните и лекарствата до 31 декември 2009 г., близо 5 години след членството, нулево ДДС за водата, новото строителство и земята за строителство. Полша има нулево ДДС за книгите до 31 декември 2007 г., намалено ДДС за екологическите горива една година след членството, намалено ДДС за строителството до 31 декември 2007 г., свръхнамалено ДДС за селскостопански семена, торове и други необходими за производството стоки. Словакия има намалено ДДС за отоплението до края на 2008 г., намалено ДДС за строителството до края на 2007 г. и намалено ДДС за електричеството и газта една година след членството. Спираме дотук, но има още.
В първоначалните позиции на България е имало искане не преходен период от 5 години за облагането с ДДС на протези, медикаменти и технически средства за инвалиди. Искали сме също 5-годишен преходен период по отношение прилагането на минимална акцизна ставка за спиртните напитки, тъй като при достигане на минималния за ЕС акциз на спиртните напитки тяхната цена на дребно ще се увеличи с 88%. Очевидно това не е могло да бъде договорено. Искали сме и 5-годишен преход за минималната акцизна ставка за цигарите (тъй като в противен случай цената им на дребно ще скочи с около 85% за цигарите с филтър и около 153% за цигарите без филтър), но сме получили преходен период само до 31 декември 2007 г., тоест една година. Искали сме преходен период от 5 години за прилагане на минималната акцизна ставка за безоловния бензин, тъй като в противен случай А-95 ще се увеличи с около 30%, а дизелът с 39%, но не сме ги получили.

11. Икономически и валутен съюз

Става въпрос за бъдещето приемане на еврото. Страните членки могат да приемат еврото, или по силата на дерогация да не го приемат. Страните кандидатки ще участват в Икономическия и валутен съюз от датата на членството си, без веднага да приемат еврото (защото не могат и защото има период на мониторинг). Тук нито една страна кандидатка не е договаряла дерогации. В първоначалната позиция на България е записано, че въпреки че отношението на държавния дълг към БВП спадна под 100%, България все още е далече от задължителните 60% отношение дълг/БВП.

12. Статистика

Става дума за способността на страните да осигуряват достоверни и хармонизирани статистически данни, което до голяма степен зависи от административния капацитет. Няма нищо особено за отбелязване, нито една страна не е договорила нищо "встрани".

13. Социална политика и заетост

Става въпрос за трудовото законодателство, равенството между мъжа и жената, мерките срещу дискриминацията на работното място по пол, възраст, етнически и религиозен произход, социална и здравна обезпеченост, обществено здравеопазване, социална защита, социален диалог, положението на лицата с увреждания и др. Голяма група страни са договорили преходни периоди за прилагане на различни директиви за минимални изисквания на работното място по отношение на шум, въздействие на химическа, физическа и биологическа среда и т.н. България е изискала само един преходен период от 9 години по отношение на максималното съдържание на катран в цигарите, с цел да се извършат промени в производството на тютюневи изделия така, че да отговарят на изискванията на ЕС, и е получила такъв преход от 4 години. От направените досега публични изявления е очевидно, че българските преговарящи особено много се гордеят с този постигнат преходен период, който наистина е уникален по характер.

14. Енергетика

Евросъюзът е най-големият вносител и вторият по значение консуматор на енергия в света. Зависимостта на ЕС от внос на енергоносители може да достигне 70% през 2020 г., ако не бъдат взети мерки. Затова през 2001 г. Еврокомисията лансира дебат и бяха започнати да бъдат приемани мерки за сигурността на доставките на енергоносители. От страните кандидатки се изисква да се подготвят за кризисни ситуации, включително като установят 90-дневни запаси петрол, да въведат мерки за пестене на енергия, да увеличат дела на възстановяемите енергоизточници, да осигурят сигурността на своите АЕЦ, да осигурят надеждното складиране на ядрените отпадъци.
България поиска и получи 6-годишен преходен период в областта на задълженията за натрупване на 90-дневни запаси на нефт или петролни продукти. Подобни преходи получиха почти всички 10 нови членки. Освен това България си запазва правото да забави отварянето на енергийния си пазар, ако не й бъде предоставена възможност за покриване на невъзстановяемите разходи в електроенергетиката. При необходимост това ще стане с нотификация на Еврокомисията към датата на присъединяването.
Някои страни членки са си издействали преходни периоди за прилагането на европейските директиви за газта и електричеството.
Макар и да не фигурират сред материалите на преговорите на България с ЕС, предоставени от правителството на журналистите, задълженията, поети от България за затваряне на 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй" през 2002 и 3 и 4 блок през 2006 г. са записани в обзорния справочен материал на Европейската комисия "Гид на преговорите", който може да бъде прочетен в Интернет.
 

Главоблъсканица

Добре ли преговаряхме с ЕС (2)

В глава "Екология" е договорен 7-годишен преходен период за заводите, които излъчват вредни газове.

Снимка: Архив "Сега"

Отговорът ще дойде през следващите месеци и години най-вече от българските фирми, но и гражданинът има какво да каже

Георги Готев

За да си отговорим на въпроса дали България успешно е договорила членството си в ЕС, ще вземем за отправна точка това, което сме постигнали ние на фона на договореното от 10-те страни, които станаха членки на Евросъюза на 1 май. И тъй като целият обем мерки е невъзможно да бъде обхванат (това са хиляди страници), ще се съсредоточим в областта на издействаните преходни периоди и дерогации (изключения от определени европейски политики). Защо? Всъщност преговорите с ЕС не са истински преговори, това е договаряне на някои отлагания, най-често временни, от прилагане на задължения.
Другата отправна точка, която ще имаме, е сравнението на исканията на България в момента на отварянето и представянето на преговорните позиции с окончателния резултат. Неотдавна правителството най-сетне предостави част от материалите от преговорите, от които обаче липсва окончателно договореното. Като заместител ни служи обзорният материал на Европейската комисия "Гид на преговорите", а също "Доклад за резултатите от преговорите" на 10-те. И двата текста могат да бъде прочетени в Интернет.
За да си отговорим дали нашите преговарящи са защитили националния интерес ще трябва да мине време. Отговорите ще дойдат постепенно, първо от българските фирми, които ще откриват подводни камъни, за които не са подозирали. Поеманите ангажименти от правителството към чужди инвеститори биха могли да се окажат неизпълними, в светлината на задълженията, поети в глава "Конкуренция", и да доведат до изплащане на големи компенсации от джоба на данъкоплатеца. Изобщо ще видим.
В миналия брой разгледахме положението по първите 14 глави. Ето продължението.

15. Индустриална политика

Тази глава е особена. Тя не изисква пряко пренасяне в законодателството на страната-кандидатка на конкретни мерки, а по-скоро придържането към политики за конкурентоспособност, които не са задължителни за страните членки. Страните кандидатки трябва да представят своите политики и стратегии, за да се прецени дали те се вписват в тези на общността. Тази глава е била отворена и затворена изключително бързо във всички 12 държави.

16. Малки и средни предприятия

Положението тук е сходно с това от предишната глава - няма задължения за придържане към конкретно законодателство, с изключение на една единствена директива за статистика в областта на туризма.

17. Наука и изследвания

Състои се от голям брой решения на Съвета и на Комисията в 2 области:
- рамкови програми на общността в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрациите и на Европейската общност за ядрена енергия;
- споразумения за научно и технологично сътрудничество с трети държави.
Рамковите програми са основният инструмент за финансиране на научните изследвания в Европа. Страните-кандидатки бяха асоциирани към тези програми. Не е необходимо кандидатките да приемат специално законодателство, по-скоро става дума за създаване на възможности за ефективно участие в програмите. И тази глава е било отворена и затворена бързо от всички 12 кандидатки.

18. Образование и професионално обучение

Областта е предимно от компетенциите на страните членки, не на общността. Общото законодателство се състои от директива от 1977 г. за образованието на децата на работниците имигранти, както и от решения на Съвета по въпроси като равенството на половете, борбата с неграмотността, сигурността в училищата, условия за малцинствата и др. България не е искала преходни периоди в тази област, което със сигурност значи, че съществуващите сега полови квоти за прием в гимназиите и ВУЗ, ще бъдат премахнати към 1 януари 2007 г. И тази глава е била отворена и затворена много бързо от всички 12 кандидатки.

19. Телекомуникации и информационни технологии

Става дума за политиките на ЕС за пълна либерализация на пазара на телекомуникациите, която е факт от 1998 г. България е поискала два кратки преходни периода и е получила един - отсрочка от една година за възможността да смениш мобилния си оператор, като запазиш същия телефонен номер, както е в страните от ЕС.

20. Култура и аудио-визуална политика

Още една област, в която няма нищо за преговаряне и в която никой не е искал преходи или изключения. Фокусът на тази глава е директивата "Телевизия без граници", което означава пълна свобода на телевизионния пазар в ЕС и свързаните с него дейности като рекламата и продукцията на аудио-визуални програми.

21. Регионална политика и координиране на структурните инструменти

И тук няма територия за "пазарлъци". Става дума за установяване на условията, за да може новата членка да се възползва от структурните фондове и от кохезионния фонд от деня на членството. България декларира, че цялата й територия отговаря на критериите за финансиране по Цел 1 след присъединяването към ЕС (изоставащи региони).
Преговорите продължиха относително дълго (от ноември 2001 г. до юни т. г.), защото Брюксел искаше да се увери, че у нас се създадоха институционална рамка за изпълнение на европейското законодателство. В първоначалната си позиция България постави искането за нарастване на финансирането от ЕС за изоставащите райони от 4% на 8% от БВП, за да може успешно да се преодолеят различията между показателите за България и средните за ЕС, но то не е било взето под внимание.
В тази област София пое много ангажименти за въвеждане на законодателство и може да очаква да бъда подложена на внимателен мониторинг на неговото изпълнение.

22. Околна среда

Тази глава е много голяма, включва голямо количество мерки, главно под формата на директиви, в областта на екологията, производствените процеси, както и продуктите. Установени са задължителни стандарти за въздуха, преработката на отпадъците, водата, контрола на промишленото замърсяване, химикалите и генетично модифицираните организми, шума, ядрената сигурност и т. н. Тук е включена и темата за намаляване на трансграничното замърсяване, стандартизацията на продуктите за вътрешния пазар.
Спазването на европейското законодателство в този раздел ще струва на 10-те нови членки между 80 до 120 милиарда евро. Изпълнението на европейските политики обаче ще доведе и до ползи, изчислени от Европейската комисия за същите 10 страни в размер между 134 милиарда и 681 милиарда евро.
България е преговаряла по тази глава 2 години - от юли 2001 до юни 2003 г. Връчени са голям брой документи и са били договорени редица преходни периоди. Ето някои от тях:
- за съдържанието на сяра в течните горива, до 2011 г.;
- за емисиите на летливи органични съединения при складирането на петролни продукти (от бензиностанциите) до 2009 г.;
- за събирането и рециклирането на опаковки до 2011 г.;
- за третирането на отпадъчните води на населените места до 2014 г.;
- за въздушното замърсяване от големите заводи до 2014 г.
Подобни преходи са договорили и 10-те нови членки, като някои от тях отиват доста по-далече във времето - при Полша те достигат до 2017 г.

23. Защита на потребителите

Тази глава включва директиви в областта на подвеждащата реклама, отговорността на производителя, продажбите по домовете, опасните имитации, туристическите пакети, нечестните клаузи в договорите за предоставяне на услуги, тайм-шеър, продажбите по каталог, сравнителната реклама, цените на хранителните продукти и т. н. Подобно на 10-те нови членки България не е предвидила преходи.

24. Правосъдие и вътрешни работи

Тази област по правило не допуска преходни периоди. Целта на Евросъюза е в области като граничния контрол, нелегалната миграция, трафика с наркотици, прането на пари, организираната престъпност, полицейското и съдебно сътрудничество, опазването на данните и взаимното признаване на съдебните решения да бъдат създадени условия страната кандидатка да бъде снабдена с най-добрите инструменти за изпълнението на европейските политики. Установяването на независими, надеждни и ефикасни полиция и съд са от първостепенно значение.
Най-важната част от европейското законодателство е това от Шенген, свързано с премахването на вътрешните граници в ЕС. Въпреки това членството в ЕС няма да доведе до незабавното премахване на границите между старите и новите членки, това ще бъде предмет на отделно решение на Съвета.
В Договора за присъединяването на 10-те нови членки ЕС въведе предпазна клауза по отношение на съдебното сътрудничество по граждански и наказателни въпроси: в случай не неадекватно изпълнение на европейското законодателство през първите 3 години от членството, прилагането на тези мерки може да бъде суспендирано по отношение на новата членка. Предпазната мярка ще продължи, докато нередностите се отстранят.
Европейското законодателство по глава "Правосъдие и вътрешни работи" само по себе си не е голямо предизвикателство за България. Проблемите са борбата с организираната престъпност и реформата на съдебната система, която не е част от главата, а се изисква "на по-високо равнище" - като политически критерий за членството. Мониторингът в тази област ще бъде безпощаден, тъй като Евросъюзът няма да присъедини държава, в която европейските фирми и физически лица рискуват да станат жертва на престъпления и след това на съдебен произвол. Тази тема заслужава отделна публикация, която ще подготвим допълнително.

25. Митнически съюз

От първия ден на членството митническата администрация на новата членка ще трябва да контролира тези граници, които се превръщат във външни на съюза, в интерес на ЕС. Тъй като ЕС няма единна митническа администрация, става дума за прилагане на митническото законодателство на общността. То включва обща номенклатура, обща митническа тарифа с търговски преференции, тарифни квоти и др. Освен това общото законодателство включва мерки за борба с търговията с фалшифицирани и пиратски стоки, с прекурсори за наркотици и износа на културни ценности. От страните-кандидатки се изисква предоставяне на информация за техните капацитети да прилагат това законодателство, установяване на компютърни системи, намаляване времето за чакане на границите, борба срещу организираната престъпност, борба с корупцията на митническите служители, подобряване на сътрудничеството между митническите и правоприлагащите и съдебни органи.
България не е договаряла преходни периоди, както и повечето от 10-те нови членки. Унгария е получила тригодишен преходен период за внос на алуминий при по-ниска митническа тарифа. Малта получи 5-годишен преход за внос на вълна.

26. Външни отношения

Става въпрос за икономическите и търговски отношения със страни извън общността. Не трябва да се бърка с Външната политика и политика на сигурност (глава 27). За общия пазар и митническия съюз на ЕС е важно да има унифицирани правила за внос и износ извън общността и способност да се говори с един глас с третите страни. Търговската политика на ЕС е до голяма степен производна на споразуменията, сключени в рамката на Световната търговска организация. Тя покрива също правилата за антидъмпинг и предпазните мерки, мерките срещу вноса на субсидирани стоки, както и забраните с политически характер (ембарго и санкции). Общността има множество търговски споразумения с трети страни. Някои се отнасят за всички аспекти на търговията, други - за специфични стоки. Част от тази глава е и помощта, която ЕС оказва на трети страни.
България първоначално е предвиждала преходен период, за да запази преференциален търговски режим с Македония. Впоследствие това намерение е било изоставено.

27. Обща външна политика и политика на сигурност

Тази област няма правни инструменти (директиви, регламенти) както другите глави. Тук се използват инструменти като общите действия, общите позиции, изявления и декларации, както и Заключенията на Съвета.
Това е областта, на която Евросъюза се позова, за да предупреди България и други източноевропейски страни да не сключват двустранни споразумения със САЩ, които освобождават гражданите на САЩ от отговорност пред Международния наказателен съд. Несъобразяването с Общата позиция на 15-те по този въпрос би довела до евентуална криза в преговорите, последиците на които е трудно да се предвидят, защото тя всъщност няма аналог.

28. Финансов контрол

Общото законодателство в тази област представлява неголям брой регламенти. То се отнася по-скоро за общоприети принципи на здравословното финансово управление и контрол. От Европейската комисия се изисква да проучи системите за финансов контрол на кандидатките в 5 направления:
- Държавен вътрешен финансов контрол - става дума за одита на държавния сектор;
- Външен финансов контрол - става дума за независимостта на Сметната палата;
- Контролни мерки, свързани със собствените ресурси - става дума за събирането на митническите задължения и данъците, контрол на ДДС и акциз и др.;
- Предприсъединително финансиране и бъдещи структурни мерки - става дума за правилното използване, контрол и мониторинг на финансирането от ЕС;
- Защита на финансовите интереси на ЕС - способност да се води ефективна борба срещу злоупотребите, сътрудничество със съответната служба на ЕС - ОЛАФ.
И по тази глава няма нищо за "преговаряне".

29. Финансови и бюджетни въпроси

Главата включва правилата за организацията, съставянето и изпълнението на бюджета на ЕС, който се формира от отчисления от ДДС и от митнически постъпления, както и от членския внос на членките. Законодателството по нея се състои от регламенти и директиви, които трябва да се изпълняват от първия ден на членството и няма нужда да се превръщат в национално законодателство. Така че става дума за капацитета на кандидатката да прилага тези правила, което има връзка с други глави - митници, селско стопанство, статистика, данъчна политика, финансов контрол.
В първоначалната си позиция България е отправила искане за преходен период по отношение плащането на пълния размер на членския си внос. Записано е, че в първите години от членството България очаква да плаща повече в бюджета на ЕС, отколкото ще получава от него. Посочен е и проблемът с трудностите по усвояването на средства. За да няма спекулации, ето точен цитат от текста на официалния български документ:
"Република България очаква през първите години да бъде нетен получател на средства от бюджета на Европейския съюз. Въпреки това, през първите години от членството си в Европейския съюз, тя очаква финансовите вноски в бюджета на Европейския съюз, произтичащи от законодателството по глава 29 "Финансови и бюджетни въпроси" да надвишат постъпленията от бюджета на ЕС. Това очакване произтича от факта, че от деня на присъединяването си България следва автоматично да поеме задължението за плащане на пълния размер на дължимите вноски към бюджета на ЕС, докато същевременно средствата, идващи от Европейския съюз, ще бъдат усвоявани с по-бавен темп.
Като резултат нетната бюджетна позиция ще се влоши, дори отчитайки влиянието на предприсъединителните средства, които подкрепят бюджетната позиция на България към момента на присъединяването й. На настоящия етап България извършва радикални реформи, целящи създаването на функционираща пазарна икономика и изграждането на капацитет за прилагане на законодателството на ЕС (изискванията по критериите от Копенхаген), което е свързано със значителни бюджетни разходи."

Очевидно е, че това искане не е било удовлетворено.
За 10-те нови членки в рамките на тази глава бяха договорени допълнителни плащания, наречени "Временен кешов трансфер", в милиони евро, както следва:
--------
Кипър Чехия Естония Унгария Полша Словения Литва Латвия Словакия Малта
38 358 22 211 1443 101 47 26 86 66

Забележка: Полша договори 1 млрд. евро от полагащите й се средства по структурните фондове да бъдат прехвърлени като попълнение на бюджета.
------------
Целта на този фонд е да се осигури бюджетното положение на новата членка да не бъде по-лошо в първата година след членството в сравнение с последната година преди членството. Става дума за това, че голяма част от сумите, които ще се изплащат например на селскостопанските производители, ще трябва да се извадят от националния бюджет, и се възстановяват доста по-късно от бюджета на общността.
В случая с България и Румъния ЕС отказа да договаря суми за временния кешов трансфер по време на обсъждането на глава 29, тъй като бе преценено, че до членството на тези страни остава още доста време. Затова в глава "Други" бе посочена сумата от 240 милиона евро за две пера - Шенген, тоест осигуряването на външните граници на ЕС, и Временния кешов трансфер. Тези суми не бяха предвидени във финансовата рамка, която Еврокомисията предложи през февруари т. г. Правителството в лицето на външния министър Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева представиха пред българската общественост като голям техен успех отпускането на тези средства, но за осведомените беше ясно, че те не са отпуснати допълнително, а просто на бяха предвидени по-рано. Кунева обясни, че "по тактически съображения" не сме договорили Временния кешов трансфер в рамките на глава 29. В действителност обаче не сме имали избор.

30. Институции

Става дума за представянето на новата членка в институциите на ЕС. Още в Договора от Ница на България бяха осигурени гласове в Съвета и брой евродепутати, равни с тези на Швеция и Австрия, с които страната ни е почти равна по население. Сега обаче бе приета Европейската конституция, която променя начина за вземане на решения с квалифицирано мнозинство. Информация какво точно е записано в глава "Институции" правителството не предостави.

31. Други

Това е най-интересната глава, защото позволява да се предоговори това, което е било пропуснато по-рано, или да се вземат предвид настъпили нови обстоятелства. Трябва да се има предвид, че именно в тази глава Литва получи запис, съгласно който ще затвори блок 1 на АЕЦ "Игналина" преди 2005 г. и блок 2 до 31 декември 2009 г. В тази връзка за периода 2004-2006 тя ще получи финансово съдействие от 285 млн. евро, като конкретно е записано, че това финансиране ще продължи след 2006 г. Словакия постигне запис, съгласно който ще затвори блок 1 на АЕЦ "Бохунице" до 31 декември 2006 г. и блок 2 до 31 декември 2008 г., срещу което ще получи финансиране от 90 млн. евро. Конкретно е записано, че финансирането ще продължи и след 2006 г.
Преди няколко месеца бившият премиер Иван Костов, а след него и президентът Георги Първанов призоваха да се използва тази глава за предоговаряне условията за предсрочното закриване на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй. Минималните възможности можеха да бъдат търсени в три посоки. Първата беше привеждането на договореността с ЕС в съответствие с решението на Народното събрание, според което закриването не може да стане преди членството. Втората беше договарянето на по-добра финансова компенсация. Третата беше изричното записване, че финансирането ще продължи отвъд сегашната финансова рамка, която е от 2007 до 2009 г. Висши представители на Еврокомисията бяха казали в прав текст, включително пред журналисти, че такова подобряване на офертата е възможно.
Българските преговарящи обаче пропуснаха тази възможност. Меглена Кунева изтъкна, че глава 31 е затворена рекордно бързо. Най-непонятното е, че България се съгласи над нея да се прилага строг мониторинг, който дава на ЕС възможност да забави членството ни с една година, ако се окаже, че не изпълняваме постигнатите при преговорите договорености. Европейската преса се удиви на лекотата, с която България прие това условие. То си е за чудене.

 

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени