http://www.online.bg/kultura/

Косово през април 2003 година -
път към независимостта
или връщане в огледалния свят?

Методология на изследването

Екипът беше съставен от петима специалисти: историк-балканист, историк-антрополог, лингвист-антрополог, журналист-балканист и преводач-медиатор1. Това е вече утвърдилият се основен състав на изследователската група, която се специализира по теренните проучвания на Западните Балкани.
Теренната работа се проведе от 31 март до 7 април 2003 на територията на Македония и Косово с допълнителни интервюта на територията на България с членове на семействата на българския полицейски контингент, както и с полицаи от американския полицейски контингент към ЮНМИК, които започнаха в Прищина и продължиха в София. Член на екипа посети отново Грачаница, Косово, в края на май, за да направи някои допълнителни проучвания.
Целта на проучването беше да установим границите и възможностите за мултиетническо съжителство в Косово; да установим зоните на съвместимост и несъвместимост между различните етнически и религиозни общности. Искахме да анализираме доколко съжителството е мимикрия и опит да се демонстрира толерантност - като нагаждане към европейските стандарти, и доколко това е реалност и възможност в перспектива. Възможно ли е зоните на търпимост да бъдат разширявани в бъдеще, или надделява тенденцията за стесняване на разбирателството във всички сфери на обществения, социалния и политическия живот.
Разбира се, както и в досегашните изследвания, обект на нашия интерес бяха визиите за албанските перспективи, за бъдещето на областта Косово на различните етнически общности, както и на различните социални групи, на международната администрация и умиротворителните сили.
Теренното проучване се проведе в Качаник, Щръпце, Призрен, Прищина, Косовска Митровица, Грачаница. Стратегията на изследването предвиждаше да бъдат посетени както етнически чисти населени места, така и селища, където в някаква степен съществува мултиетнична среда.
Бяха интервюирани около 70 души мъже и жени на възраст между 17 и 80 години. Респондентите бяха местни жители албанци и сърби, мюсюлмани, католици и православни. Бяха подбрани представители на всички социални групи - политици, интелектуалци, студенти, наемни работници, селяни, безработни, духовни лица. Интервюта и анкети бяха осъществени с представители на полицейските контингенти на ЮНМИК - българи, американци, германци и др., а също така и с военни от КФОР от различни националности, които са дислоцирани в големия военен кампус Х. край Призрен.

Администрация, политика, икономика, общество - четири години по-късно

Съвсем видимо животът в провинцията е нормализиран, особено когато сравняваме с хаоса и напрежението в началото на 2000 г. Международната администрация се подготвя да предаде постепенно управлението в ръцете на местните политици и сили за сигурност. Това се извършва дори чрез демонстративни актове: административните монолитни сгради се освобождават от служителите на ЮНМИК и другите международни служби, за да се настанят там местните им аналози. Служителите на ЮНМИК се прехвърлят в специално оборудвани за целта преносими контейнери или временни павилиони. В момента в Косово има няколко официално действащи полиции: на мисията на ООН (ЮНМИК), военната - на КФОР, Службата на полицията на Косово (КПС), на Корпуса за защита на Косово (ТМК).
От януари 2003 г. е в ход двегодишен преходен период, през който международната администрация трябва поетапно да предава своите правомощия на местната администрация и полиция. Предаването на управленските и охранителните функции започва от малкото райони със смесено население, а международните сили ще упражняват само наблюдение и контрол, за да консултират и коригират недостатъците на местното управление.
Първата напълно предадена полицейска станция е в община Щръбце, в която живее компактно сръбско население. В следващите месеци предстои предаването на станциите в Грачаница, Косовска Каменица и Косово поле. В този двугодишен период заедно с предаването на станциите следва да бъде намаляван броят на международните служители на ЮНМИК, както и военните контингенти на КФОР. Определени са процентни квоти, чрез които да бъде постепенно намалявано международното присъствие в Косово. През 2000 г. В Косово са били разположени около 50 хиляди войници на КФОР, в началото на 2003 г. броят им е намален на 30-25 хиляди, като плановете за съкращаването на контингентите до началото на 2004 г. предполагат да бъдат сведени до 15 хиляди, след това и до 7 хиляди.
Според думите на нашите респонденти - полковник, майор и няколко лейтенанти от КФОР в база Х., както и полковник, подполковник и майор от Полицейска станция -1 на ЮНМИК - структурирането на военните и полицейски служби от местни хора е изключително активно. Сформираният през 2000 г. Корпус за защита на Косово наброява вече 5400 души, от които 1000 жени. Имат бюджет, програми, техника, камиони с номера и т.н. Имат дори нещо като военна академия. Използвани са активно през 2002 г., когато беше земетресението в Гниляне. Първи са се озовали там, където е имало жертви и разрушения. Те ще бъдат вероятно ядрото на бъдещата армия.
Полицейските сили се рекрутират от местните жители със средно образование, от 21 до 55-годишна възраст, психически и физически годни, мъже и жени. Изискването е да има представители на всички етнически групи, да не са осъждани и да имат валидни лични карти, издадени от администрацията на ООН. Намеренията са в началото на 2005 г., когато ще завърши двегодишният преходен период, полицаите да наброяват 7 хиляди, а войниците 5 хиляди, като 30% от тях да не са албанци.
В момента на нашето проучване в Косово международната полиция се разделя на две части според функциите: 3300 полицаи - между които са и нашите респонденти - служат в полицейските станции в различните общини и в Главния щаб; други 11 000, които са представители на десет нации, са разделени в 10 бази и са със статута на специални полицейски сили - живеят в базите, имат пехотно стрелково въоръжение, бронирана техника и се вдигат само при специални случаи. Те охраняват свидетелите и съдебните състави при съдебни процеси, охраняват сгради, грижат се за реда при демонстрации и граждански вълнения, транспортират затворници.
Местните полицаи са поели почти изцяло грижата за пътния трафик, охраната на обществения ред, работата в тила и администрацията. В криминалното разследване функциите все още не са им предадени. Така или иначе през 2005/6 г. в Косово трябва да останат само наблюдатели.
В момента на нашето теренно проучване се подготвя протестен митинг на сърбите срещу предложението на М. Щайнер (цивилния управител на протектората) за прехвърляне на компетенциите на международната общност към новосъздадените институции в Косово. Респонденти в Северна Митровица и в Грачаница ни разясняват мотивите за този протест: "Преди всичко ние сме против факта, че сегашните институции са съставени от хора, които носят отговорност пред Хагския трибунал. Не сме убедени, че подобни институции са готови да поемат управлението. Парламентът сам по себе си дискредитира идеята на Щайнер, защото е очевидно за всички, че това е институция, която е дискриминационна, не зачита човешките права, която има за цел да пречи на всяка инициатива на сръбската общност и на другите малцинства, които са единствено фигуранти. Парламентът вече е доказал, че не се съобразява с международните разпоредби. Щайнер не може да осъществи обществените интереси без договор между Белград, Прищина и международната общност, без да бъде определен статутът на Косово. Всъщност г-н Щайнер по един перфиден начин се опитва да подготви фактическата реализация и приключването на албанския проект за независима държава".
Цивилните управители на областта се оценяват много критично от момента на създаването на протектората. Първият управител на Косово Бернар Кушнер иронично беше прекръстен от самите албанци на Кушнери поради безволевата му политика да въведе ред в областта и да обуздае агресията на албанците. Настоящият управител Щайнер се компрометира също чрез небалансирана политика в полза на албанците и с факта, че подготвя сватбата си с местна жена. Любовната история на Щайнер с албанската красавица, съпроводена с многообразни клюки от лично и политическо естество, са най-обсъжданата тема сред международните сили в Косово.
Албанците в политическия живот. След проведените местни и общи избори в Косово на политическата сцена има три основни албански партии, чието влияние не оспорва никой: ДЛК (Демократична лига за Косово) на Ибрахим Ругова, ДПК (Демократична партия на Косово) на Хашим Тачи и АДК (Алианс за демократично Косово) на Рамуш Харадинай.
Несъмнено най-висока популярност има лидерът Ругова и неговата партия и това е отговорът на респонденти от различни социални слоеве. Задаваме въпроси за популярността на лидерите в Качаник, в с. Мушаник, в Призрен и Прищина. Отговорите са приблизително сходни, но може би най-точно формулират пристрастията трима студенти от Прищинския университет - албанци-католици, които предварително заявяват, че не са политически активни и не се интересуват много от политическия живот в областта. На нашия въпрос: "Защо все пак одобрявате преди всичко Ибрахим Ругова?", те отговарят: "Ругова и преди, и сега винаги е действал не за себе си и за своите политически ползи, а за всички нас. Той единствен мисли в перспектива за бъдещето. Всички останали политици мислят само за днешния ден и се интересуват единствено от своите лични интереси".
За всички анкетирани хора Ругова продължава да олицетворява не само правилния подход за постигане на независимостта на Косово през 90-те години, но е и стратегът, който планира бъдещето на областта за десетилетия напред.
След разговорите по тази тема в различни населени места и сред различни обществени групи от населението, стигаме до извода, че има силно разочарование от политиците и политическия живот в Косово и е започнал процес на отрезвяване и загуба на илюзиите по отношение на ефективността на новата свободна и демократична политическа система. Приблизително съставяме съотношението на рейтингите на политическите лидери: около 15 - 18% подкрепят Ругова, между 12 - 14% са поддръжниците на Хашим Тачи и над 2% от най-радикално настроените албанци стоят зад Рамуш Харадинай.
През последната година са станали видими напреженията между тримата лидери. По-радикалните Тачи и Харадинай са се групирали като политически опоненти на Ругова. На 5 март 2003 г. за първи път на стадиона в Прищина са проведени официални чествания на "четиригодишнината от освобождението на Косово". Провежда се военен парад на части от Корпуса за защита на Косово, както и на новите полицейски сили на Косово. Респондентите, както и някои външни наблюдатели, отбелязват факта, че на трибуната на парада посрещат Хашим Тачи и Рамуш Харадинай заедно с гостите, които са представители на военните крила на албанците от Южна Сърбия, Западна Македония и Гърция. Президентът на Косово Ибрахим Ругова отсъства от официалните тържества.
Респонденти коментират предположенията, че веднага след приключването на парада гостите от различните области, както и двамата косовски партийни водачи, са провели тайно заседание на военното крило, на което са взети определени решения. Предполага се, че най-спешни са решенията за подновяване на напреженията в Южна Сърбия, за да се попречи на започналите преговори между Прищина, Белград и международните посредници за статута на провинцията. Командващият ТМК ген.Агим Чеку е правил опити да посредничи между двата лагера и да помири Тачи и Харадинай с Ругова, но безуспешно. Напрежението между политическите лидери очевидно го безпокои, защото то се материализира в тайни насилия в провинцията, приписвани на новата нелегална Албанска национална армия (АНА или АКШ), която действа не само на територията на Косово, но и в Западна Македония. Напрежението е принудило Ругова от съображения за сигурност да започне да формира своя партийна милиция, която предстои да се попълни до 1000 бойци. Подобна партийна милиция има също Тачи, който разполага вече с 1000 бойци, част от които са набрани от Албания. Тачи се стреми заедно с отрядите на своята милиция да разшири влиянието си в общините Вучитрън, Чичевица, Дреница и Качаник. Лидерът на Алианса за демократично Косово Рамуш Харадинай също има под свое командване около 900 бойци, които контролират селата в Юничките планини и действат в района на Джаковица, Печ и Дечани. За тях се предполага, че задачата им е да сплашват привържениците на Ругова.
Задаваме непрекъснато един и същи въпрос: "Кой стои зад АКШ?" Респондентите се колебаят в отговорите си, но надделява мнението, че "отрядите на АКШ са под контрола на Рамуш Харадинай и брат му ген. Реми, който в момента е арестуван и подсъдим в един от "генералските процеси". Предполага се, че всъщност става дума за борба между албанските лидери за контрол на трафика".
За нас като изследователи се разми границата между бойците от АКШ и отрядите на партийните милиции, но едно не подлежи на съмнение в нашия анализ - неизбежно е, след намаляването на числеността на умиротворителните сили в Косово, значението на партийните милиции да нарасне и да влияе съществено върху политическия и икономическия живот в страната.
Журналисти от в. "Коха диторе" направиха собствено разследване и изнесоха следните свидетелства на очевидци: Н. от с.Лука (до Дечани): "Внукът ми беше болен и макар да знаех, че след 8 часа не трябва човек да напуска дома си, тръгнах да търся помощ. Бях в колата със снаха си и внука, возеше ни един съсед. Спряха ни петима с войнишки дрехи и черни маски. Попитаха ни къде отиваме и ни пуснаха. По-късно други трима с маски ни спряха отново, познах единия по гласа, но не посмях да попитам. Страхувах се, защото бяха въоръжени с калашници".
И. от същото село: "Никой не се е оплакал от физическа разправа, но нахлуват нощем по къщите в селата Лука, Пожар, Люмбард, Ирсник, Грамачел, Царабрек. Понякога, за да сплашват, гърмят във въздуха."
Н.Р. от с. Грамачел: "Двама души се опитаха да запалят къщата ми, но ги заплаших, че ще отвърна със същото. Може би помислиха, че съм ги разпознал и се отдръпнаха, но от гняв стреляха 60-70 пъти във въздуха. Аз съм член на партията на Ругова. Съобщих и в полицията, но целта им не беше да ме екзекутират, а да ме сплашат".
С.Д. от с.Царабрек: "Бяха трима с маски и униформи. Тропаха на всички къщи в селото, но само аз отидох да подам оплакване. Другите се страхуваха. Движат се с два джипа и са организирани. Когато бяхме заедно със сърбите, знаехме от кого да се пазим, но сега не знаем откъде да очакваме лошото. Властта в Дечани, както цивилна, така и полицейска, казва, че няма информация. Знаят всички, но не ги интересува, предпочитат да не се намесват."
Б.С., председател на АДК (Р.Харадинай) в Дечани, се опитва да отклони съмненията от АКШ: "Не е възможно хора с маски да са бойци от тази армия, това са криминални групи. Според самите представители на АКШ това са неконтролируеми елементи, които не са доволни от властта..."
А.Х., който е член на партията на Хашим Тачи, отива още по-далеч в предположенията си: "В този район винаги е имало колаборационисти на Сърбия. Те са действали тук и по време на войната, и днес..."
Полицейските сили в района имат информация, че съществуват такива отряди. Б.Б., който е международният наблюдател за полицейската станция в Дечани, казва, че имат само информация от втора ръка - неофициална. Единствено С. се е оплакал писмено от нападение и насилие и те не могат да предприемат нищо. Зам.-началникът на полицията се опасява, че тези хора са организирани и в последно време разширяват дейността си на цялата територия на Косово.
Действително е много тънка границата между албанските политици и бандите, които се занимават с политическо насилие или контрабанда. Това е най-ясно видимо в нашумелите "генералски процеси" над бивши командири от разформированата УЧК, които за албанците продължават да са герои от освободителната война.
Над 50 000 албанци в много градове на Косово протестираха против присъдите на петима души от групата на Давут Харадинай, брат на Рамуш Харадинай, които бяха осъдени общо на 31 години затвор за насилия, отвличания и убийства на албанци. По време на войната двамата братя командват VI-та оперативна зона на УЧК и са едни от първите сподвижници на Хашим Тачи.
Самият Рамуш Харадинай след войната е заместник на ген. Чеку в Корпуса за защита на Косово. Преди първите местни избори през 2000 г. срещу него е извършен атентат. Ранен е на 7 - 8 места, след това откаран с хеликоптер в Германия. След оздравяването си се връща и създава АДК, която е третата политическа сила в парламента в Косово. В момента на нашето пребиваване в областта продължава процесът срещу Рустем Мустафа - ген. Реми, обвинен в изтезания над цивилни албанци и в убийството на албанско семейство, от което са оцелели само две деца. Тъй като главният свидетел по делото е убит чрез взрив в кафене "Дардания" през ноември миналата година, прокурорите разчитат единствено на свидетелствата на оцелелите деца.
През февруари Международният трибунал в Хага съобщи, че ще поиска екстрадирането на 10 бивши командири на УЧК, сред които някои вече са партийни водачи, оглавяващи свои партии. Още през февруари бяха арестувани и изправени пред съда в Хага говорителят на партията на Хашим Тачи, герой от войната и генерал от военния щаб на Тачи - Фатмир Лимай (през 2000 г. нашият екип беседва пространно с него), а също и командирите Хайредин Бала, Исак Мислиу и Агим Муртези.
Възможно е в бъдеще да бъде потърсена съдебна отговорност и на действащите в момента политици - Тачи, Харадинай и Чеку.
Сърбите и техните политически възгледи. Парламентът в Косово е 120-членен, като според въведената избирателна система на сърбите се полагат 10 места по право и още 10 места се разпределят между другите неалбански малцинства в Косово - турци, горанци, бошняци и др. Стоте места се разпределят на базата на изборните резултати.
Нашите респонденти от ЮНМИК опровергават оплакванията, които чухме от сръбските ни събеседници в Щръбце: "Независимо от това, че общината ни е компактно населена със сърби, бе ни натрапен кмет албанец". Полковник от полицията обаче отхвърли това: "Сами са си виновни. На предишните избори бойкотираха и не се явиха. Естествено беше избран албанец за кмет, а той от своя страна доведе 20 души албанци в общинската управа. На последните избори се явиха 10 или 11 различни сръбски партии и всичките спечелиха по нещо, а албанците взеха само четири гласа. Глупаво е, разбира се, че сърбите си разпиляват гласовете."
Друг респондент допълва: "На парламентарните избори предоставиха възможност да участват около 200 000 сръбски разселени лица от Косово, но те не се явиха да гласуват. Бойкотираха, а биха могли да си осигурят второ място в парламента след Ругова. Можеха да изпреварят по гласове партията на Хашим Тачи и да имат по-силно влияние в политическия живот."
Това налага да изясним най-сетне какъв е броят на сърбите, които са останали в областта. От респонденти сърби чуваме видимо преувеличени числа - 160 000 на цялата територия на Косово, като от респондент от Косовска Митровица научаваме, че само в общините на Северно Косово са близо 70 000 души. Тези твърдения дори разсмиват респондент от администрацията, който ни убеждава, че това са тенденциозни числа: "Всъщност всички сърби в Косово не надхвърлят 65 000. В Северна Митровица заедно със Звечан сърбите са между 12 000 и 20 000."2.
В офиса на Координационния център на Съюзна република Югославия и Република Сърбия за Косово и Метохия, който е разположен в Грачаница, разговаряме за Косовския парламент с респондент депутат от сръбската група: "Сърбите сме само фигуранти, присъстваме, за да се каже, че парламентът е мултиетнически. Всъщност той функционира само за една нация - за албанската. Аз бях от политиците, които активно поддържахме мнението, че сърбите трябва да участват активно в изборите. Бях убедена, че трябва да участваме в парламента, за да работим за процеса на помирение, за правата на човека, за нормализиране на живота за всички хора на територията на Косово и Метохия. Участието ни в парламента по някакъв начин е направо безсмислено и не води до сближаване на общностите, нито до реализацията на проекта за човешките права. Парламентът нарушава резолюция 1244. Лидерите на институцията са основно албанци, които използват мултиетническия състав на парламента, за да пропагандират еднонационален проект за независима държава Косово".
Задаваме въпрос за диалога: "С никой от албанските лидери и депутати ли не е възможно да се разговаря? Не е ли поне някой от тях по-диалогичен? Ругова например?" Отговор: "Съжалявам, че Ругова поради определени причини вероятно е излязъл фрустриран от войната, но неговата партия е най-твърда в реализирането на проекта за независимост. Мисля, че можем да не разговаряме персонално с личностите, които трябва да отговарят за престъпленията - все едно от коя страна са, но сме готови да разговаряме с партиите на Тачи и Харадинай, които се създадоха от бившата УЧК, но разговорите с тях са извънредно трудни. Истината е, че албанците не искат никакви връзки със Сърбия, а сърбите без институционални връзки със Сърбия не са готови да се върнат, което не означава, че са се отказали от своите домове в Косово и Метохия".
Въпрос от член на екипа: "При какви услови биха се върнали сърбите?" Нашата респондентка - депутат от парламента - отговаря: "Всъщност ЮНМИК не са готови да върнат сърбите. Знаят отлично, че връщането им означава възстановяване на някои сръбски институции, убийствата на сърби от страна на албанските екстремисти, проблеми със Сърбия. Няма нито един сърбин, живеещ в Косово, който иска да се отделим от Сърбия. Подобно на споровете между Палестина и Израел, международната общност не само че не иска да върне сърбите, тя не иска да задържи тези, които останаха тук."
Проблемът е, че институционалната дискриминация води неизбежно до радикализация. В Косово през 60-те години до появата на Милошевич е съществувала доминация на албанците във властта и съответно е имало дискомфорт и дискриминация спрямо сърбите. Тогава близо 150 000 сърби са напуснали Косово. След това Милошевич създава институции, които да дискриминират албанците, лишава албанската общност от възможността институционално да защитава своите права. Това естествено води до силна радикализация на албанската общност.
В момента се създава огледална политическа и обществена конюнктура. Сърбите са уплашени за съществуването си, нямат каквато и да било институционална защита и тенденцията е да вървят към все по-ясно осъзната и крайна радикализация. Упреците към международната администрация са, че не успя да промени причините и факторите за вечно повтарящия се огледален свят на Косово: когато доминират сърбите, те налагат своята концепция за власт, когато нещата се обърнат и доминират албанците - те също налагат своята властова концепция, в която няма място за "другите". Едната общност в миналото, а другата сега, отново на принципа на огледалото, се опитват да оцелеят и да се опазят, като създават паравоенни отряди, както и паралелни институции. В момента вече четири години Косово е международен протекторат и европейските администратори позволяват една етническа общност да доминира над другите, да диктува правилата на живота във всички сфери; тя не е в състояние да осъществи, ако не мултиетнически вариант на съвместно съществуване, то поне равнопоставено участие на малцинствата в управлението и икономиката - не де юре, а де факто.
Наша респондентка изразява проблема много красноречиво: "Вие дори не си представяте колко е трудно и мъчително, още щом се родите, да знаете от коя страна сте. Не можеш да избираш дали си вляво, вдясно, или пък социалдемократ, а може би център - това е нещо, което е познато за вас. Вие познавате политическото разделение, но и правото на избор, а при нас няма политическа власт, има етническа власт и нямаш право на избор. Тук, в Косово, се раждаш сърбин и отиваш при сърбите, раждаш се албанец - мястото ти е при албанците; няма нюанси и всички тези мултиетнически проекти на международната общност за съжаление винаги са били една сива зона, която винаги е била обречена, не е имала шанс, нито има перспектива."
Размишляваме по въпроса какви в такъв случай са най-реалистичните варианти за бъдещето на Косово и кой от тези варианти би бил най-приемлив за сърбите. Предлагаме възможностите и очакваме отговор от респондентите: "Независимо Косово с двойно самоуправление - за едната и за другата общност, или кантонизация, или разделяне на Косово чрез промяна на границите, или може би друга възможност?"
Респонденти сръбски политици обобщават проектите за бъдещия статут по следния начин: "Реалността е, че в Косово сме два основни ентитета, които искат да имат свои органи за управление. Ако се извърши някаква федерализация, тя ще бъде на базата на това самоуправление на ентитетите. На централно ниво трябва да имаме общи органи, сръбският ентитет би искал близки връзки с Белград, а албанците - с Тирана. Това няма да бъде независима държава, но би било някаква дългосрочна перспектива за стабилизация. Другият вариант - разделяне на Косово, означава верижна реакция, ако се създаде прецедент, ще последват поделена Македония, не се знае какви биха били събитията в Черна гора и Гърция. Защо да не рефлектира в Румъния, може и в България, и така едно прехвърляне на процесите на дезинтеграция в Европа."
Икономика или косовските й еквиваленти. Възстановяването на икономиката в областта е в застой. Големият рудодобивен комплекс Трепча, както и другите индустриални комбинати в Северно Косово където преди са работили над 20 000 работници, са затворени. Нито едно от големите индустриални предприятия не е започнало отново работа. Няма официални данни за нивото на безработицата, но не е и необходимо, защото тя се вижда. В Косовска Митровица например от общото население - 130 000 жители в града и общинските села около - 53 300 души са безработни, от тях 42% са безработните жени.
Възможностите за трудова заетост са предимно в обслужващата сфера, търговията, строителството, транспорта, шивашките цехове. Средната работна заплата е около 120-150 евро, доста по-високи са възнагражденията на местните хора, които са наети като обслужващ персонал или преводачи във военните бази или в международната администрация. С помощта на европейски фондове, консултанти и НПО местни бизнесмени и активисти се опитват да създадат и развият малки и средни предприятия за производство на строителни материали, санитарна керамика, текстил.
На пръв поглед се създава илюзията, че цари стопанско оживление, но то идва от мащабното строителство, както и от активната търговия - основно вносни стоки, поради отсъствието на местно производство. Всички законно и незаконно спечелени пари се влагат в строителството на големи къщи, строят се и голям брой нови хотели и заведения.
В южната (албанската) част на Митровица гостуваме на наша респондентка, която държи малък шивашки цех и осигурява работа на 3 жени. Роклите и бродериите, които произвеждат, имат добра женска клиентела и, което е впечатляващо за този разделен от моста над р. Ибър град, в малкият цех влизат не само албанки, но и бошнячки, туркини и горанки. Бизнесът й оцелява много трудно, защото е започнала от нищо сама, заедно със своя приятелка, и плаща наем за помещенията, в които се помещават шевните машини и материалите. Мечтата й е да разшири цеха, за да наеме поне 8 - 10 жени, защото е убедена, че албанките имат нужда да се еманципират и да печелят свои пари, както и да не бъдат така закрепостени към домовете и съпрузите си.
Разказва ни, че е невъзможно да получи кредит от банка, защото няма нищо, което да предостави като банкова гаранция. Задаваме й въпрос: "Видяхме много богати албанци с очевидно проспериращ бизнес, не би ли могла да поискаш заем при определени условия от някой от тях?" Жената се смее искрено и силно: "Тук всеки работи за себе си и за своята фамилия. Никой на никого не помага. А освен това аз съм жена - няма бизнесмен, който би разговарял с мен за бизнес, още по-малко пък за пари и заеми".
Може би именно поради това в общината на града респондентка общински съветник ни обяснява, че с помощта на европейски програми са съсредоточили усилията си в квалификацията на жените - шивашки курсове, фризьорство, козметика. Общината е подготвила проект, за да стартира 9 малки предприятия за дограма, за тестени изделия, за текстил и санитарни материали. Идеята е повече жени да бъдат мотивирани не само да работят в тези бъдещи предприятия, но да бъдат собственички, да отворят собствени фирми. Респондентката, с която разговаряме, е председател на новосъздадената "Асоциация на жените бизнесмени", която се стреми да обедини усилията на предприемчивите жени от двете страни на разделения град.
След множество разговори оставаме с впечатлението, че общата администрация, събирането на данъците, регистрацията на бизнесмените - всичко това е фикция в разделения град, където мостът е превърнат в свръхохраняем обект с бодлива тел, чували с пясък и тежковъоръжени войници от френския контингент на КФОР. Общуването между северната и южната част на града е дотолкова невъзможно, че представител на общинската служба специално ходи в северната част при сръбските бизнесмени, за да ги опише и регистрира на място. Има сърби, които сами пресичат р.Ибър, за да се регистрират със своя бизнес - вече са около 300, но повечето предпочитат да идват с охрана на ЮНМИК.
Стопанският дисбаланс се усещат силно и по дефицита на електроенергия. В цялата провинция е въведен режим на тока и това е превърнало в модна стока малките генератори, които трещят пред всеки магазин или кафене по градските улици. Задаваме на респонденти въпроси за състоянието на енергоснабдяването доста учудени, защото е известно, че от България и от Сърбия се внася електричество и то на преференциални ниски цени. Според някои от хората, с които разговаряме, недостигът на електроенергия е породен от препродажбата на част от закупеното евтино електричество на много по-високи цени в Италия.
Естествено, част от икономиката на Косово е свързана с контрабандата и незаконния трафик на хора, наркотици, оръжие и други стоки. Два дни преди нашето пристигане в Косово войници от КФОР са заловили значително количество оръжие, пренасяно нелегално от Албания през зелената граница. В обществото съществува невероятен дефицит на информация - подобни данни не се огласяват и никой от гражданското общество не е наясно кой пренася оръжието, откъде точно и за кого е предназначено. Истината е, че населението не се интересува от това, защото приема контрабандата, както и оръжието като част от нормалния бит.
Според полицейските служители, след специалната инструкция на ООН от януари 2001 г., която регламентира дейността на полицията и контролиращите функции на Международната организация по миграциите, ситуацията с незаконния трафик на жени и с проституцията са били обуздани в някакви рамки. Най-важното е, че тази инструкция е отменила действащия закон, които третира жертвите на трафик като престъпници, еднакво с трафикантите и сводниците, и регламентира, че всички, които са обект на трафик, се считат за жертви. Това е развързало ръцете на полицията за повече действия и, разбира се, в името на спасяването на стотици жени, отвлечени или подмамени в робство.
През 2002 г. в Косово са проведени няколко мащабни полицейски акции за проверка на заведения, използвани като публични домове, което, без да прекрати дейността на сводниците, ги е принудило да легализират дейността на всички момичета. В момента момичетата работят с официални документи и с договори като сервитьорки, барманки или като танцьорки и не е така лесно да бъдат държани в робство.
Разпитваме полковник от полицията, който е специалист в тази област: "Изградена е система, като има три пътя за трафик на момичета в Косово - през Сърбия, през Македония и през Албания. Трафикът протича на три етапа: набират се момичета чрез обяви за работа; после се транспортират до трите страни - междинни дестинации, където ги малтретират и насилват, докато ги пречупят, и след това ги продават на посредническите мрежи, като цената на момичетата варира между 3 и 5000 евро; третият етап е транспортирането на жените през границите на Косово, най-често през зелената граница, където отново са препродавани на местни структури, които ги разпределят и препродават на заведенията. Според следователи, прокурори и полицаи впечатляващо е, че нараства силно броят на албанските проститутки, каквито допреди 10 години не е имало. Най-голям е броят на проститутките от Украйна, Молдова, Румъния, Русия и България. Проститутките от България са 10%, от тях около 80% са ромки ".
Опитът от Босна показа, че в областите и държавите, които в продължение на години са обект на омиротворителни международни операции, както и на европейски цивилни администрации и наблюдатели, трафикът на жени и проституцията се превръщат в бизнес, по-печеливш от трафика на наркотици. В Косово още със създаването на първите заведения с функции на публични домове са изготвени специални забрани за полицаите от ЮНМИК, както и за военните от КФОР. На всички е раздаден списък със забранените за посещение места, в които се предлагат компаньонки. Този списък всеки месец се актуализира и допълва. Залавянето на служител от международните мисии в някое от местата от забранителния списък се санкционира строго и най-вероятно е да доведе до отзоваването на нарушителя от Косово. Според твърденията на респондентите от международните мисии, тези мерки са ограничили възможността на международните военни и цивилни служители да се оплетат в корупционни отношения и съучастие с местните мафиотски структури. Косовската естетика. Албанците са по традиция много добри строители, затова мащабното строителство впечатлява. Смущава само нескромната квадратура на построените домове, но все пак това са големи патриархални фамилии, които имат нужда почти от монументално строителство. И все пак изкушенията да се следва естетиката на новобогаташите е завладяла косоварите, които влагат всичките спечелени пари в бетон, много етажи, тераси и изключително много орнаменти в неясен стил.
Неразделна част от новата архитектурна естетика е масовото строителство на джамии. Всъщност това отговаря на потребностите на албанското общество от утвърждаване на всички белези за ясна и силна идентичност. Стига се до една показна реклерикализация чрез строителството на храмовете и чрез издаването и разпространението на религиозна литература. Съществува и тенденция сред младежите да се насочват към религиозните фондации и организации като сътрудници или доброволци, а също и да правят своя образователен избор сред религиозните училища и университети. Разговорът ни с трима студенти католици помогна да направим заключението, че за младежите това са интереси и дейности, които си струва да се опознаят и да се измери тяхната прагматична стойност. Доближаването до религиозните институции и организации е нещо неизвестно досега, което си струва да се усвои и опита, защото може да се окаже приложимо в определен момент. Нашето наблюдение напълно се покриваше с метафората на албански лидер, който преди няколко години ни каза: "Ние сме като семейство в празна къща. Искаме като другите да имаме всичко в нея - и маси, и столове, и легла..."
Не трябва да се пренебрегва и острата битка между модерността и строгата албанска традиционност, като привържениците на последната се опитват да съхранят статуквото, ясния потестарен модел и патриархалната йерархия с помощта на религията.
Потискащо кичозни са многобройните паметници на героите от войната за освобождение. Обикновено това са два-триметрови обелиски или плочи от черен мрамор, върху които в цял ръст е изобразен героят, непременно с "калашников" в ръка и множество патрондаши и други военни атрибути. Има и съответните героични надписи, понякога описания на заслугите, понякога обещания за продължение на делото на героя, а също и много изкуствени цветя, дори изкуствени храсти и дръвчета. Очевидно това е необходимо като част от изграждането и затвърждаването на новите митове и част от естетиката на героизацията.
Еманацията на косовския моден стил са творенията, посветени на "Освободителката" Америка. Косовските албанци са влюбени в САЩ, а президентът Бил Клинтън е издигнат до ранга на национален герой. В Прищина една от главните улици се казва Бил Клинтън, на Бил Клинтън са кръстени каменарна и сервиз за автомобили. Близо до тази главна улица има кафене "Хилари". Още при навлизането в града, пътешественикът остава поразен от голямо копие на Статуята на свободата, нелепо издигащо се на покрива на новопостроения хотел "Виктория".
Местните хора и всички наши респонденти албанци са убедени, че американците са най-силният защитник на албанската кауза и ще подкрепят исканията им за независимо Косово. Биха искали американските военни да останат колкото е възможно по-дълго в Косово, това ги кара да се чувстват спокойни. Подкрепят 100% войната в Ирак, макар да изпитват известна ревност, че вниманието е отклонено от албанския национален проблем и независимостта на Косово към Близкия изток и петролните находища.
По време на нашето теренно проучване в ТВ програми и ежедневниците в Македония и Косово, в Сърбия и България се коментираше прогнозата на професор Франсиско Вейга от Университета в Барселона за това, че САЩ са решили да намерят нов верен съюзник на Балканите и затова ще подкрепят създаването на Велика Албания. Развълнуваната балканска преса публикува карти. А нашият екип си купи за 5 евро карта на Етническа Албания, каквато се продаваше навсякъде по улиците в Прищина. Тази карта е разпростряла етническите територии на албанците до Ниш, включва цяла Южна Сърбия, Западна Македония, като границата лежи много на изток от Скопие и Куманово и опира във Велес. Разбира се вътре в границите са Косово, Албания, но също така Северна Гърция и Чамерия (Теспротия). Голяма част от Черна гора заедно с адриатическото крайбрежие и столицата Подгорица също са част от албанските етнически граници. Всъщност на бедните черногорци май беше оставено само Цетине с приходящите села. Този пасаж не е отклонение от темата на съответния параграф в настоящия текст, а е част от геополитическата естетика в Косово.

Обществени настроения, митове и надежди в двете основни общности

Албанците - краят на еуфорията. През изминалите четири години от края на войната в албанската общност се е случило нещо, което е може би най-видимата промяна - конфликт между поколенията или, казано по-меко, увеличаване на дистанцията помежду им. За нас като анализатори, този факт е впечатляващ, защото добре познаваме строгата традиционна патриархалност на албанците. Причините за разкъсването на основната тъкан на албанския културен модел в толкова кратък времеви отрязък е предизвикателство за социалния антрополог. След натрупването на десетки интервюта с мъже от всички възрастови групи, които най-достъпно бихме определили чрез семейните връзки като четири поколения: баща - синове - внуци - правнуци, можем да направим някои предположения.
В основата на изтъняването на поколенческите връзки стои отношението към настоящето и оценката на миналото. Поколението от 45 до 80-годишна възраст страда от определена югоносталгия, която при по-старите се е стеснила до крайно митологизиране на маршал Тито. Средното поколение също има добри спомени от югославския период и автономията. И едните, и другите са крайно критично настроени към сегашното състояние на обществото, политиката и икономиката в Косово. Младото поколение, от своя страна, помни само униженията от края на 80-те или 90-те години, нелегалните училища, апартейда по времето на Милошевич, раздикалните философии и трупането на омраза. Били са преки или косвени участници във войната. Те са щастливи от настоящето в Косово и с оптимизъм очакват бъдещето. В една ранна утрин пред пощата в Призрен, където възрастни хора от града и близките села очакват пенсиите си, започваме пространни беседи. Всеки един от нашите събеседници потвърждава, че е глава на голяма фамилия.
Респондент от с.Опоя: "Семейството ми се състои от 15 души - имам трима синове и една дъщеря. Всичките живеят при мен със снахите и децата. Синовете ми са безработни, но не искат да заминават нелегално в Европа. Очакват някаква възможност легално да потърсят работа извън Косово." Старецът респондент е работил три години и половина в Германия и оттам получава пенсия 45 евро. Допреди войната е получавал 800 динара пенсия. Тази информация придружава с коментар, който се споделя от другите възрастни хора пред пощата: "Вече няма Югославия, няма и пенсия. Не ме интересува политиката, след като не ми стига пенсията. Как се живее с 45 евро и толкова много хора в семейството, които разчитат на мен?"
Все пак дълго го увещаваме да направи някои политически оценки и той неохотно се съгласява: "Три войни съм преживял и знам със сигурност, че при маршал Тито беше най-добре. Велик човек и голям политик! Може и сега да стане добре, но кога ли, сигурно няма да сме живи. Истински живот с достойнство имаше само при Тито, след това всичко е лайна!"
Нашият респондент се развълнува и разгневи, поради това сменихме бързо темата: "Твоите синове познават ли Кануна? A техните синове?" Отговор: "Не само че познават Кануна, но го спазват - и децата, и внуците ми. Аз съм главата на семейството и всички трябва да ме слушат! 14 души в семейството една крачка не могат да направят, без да ме попитат." Въпрос: "Мислиш ли, че традицията ще се запази след смъртта ти?" Респондентът се колебае: "Кой знае, дали ще спазват Кануна след смъртта ми. Големият син ще заеме моето място, вярвам, че ще продължи да ръководи фамилията според старите правила". Връщаме се към политическата тема: "В Прищина вече имате собствен парламент, нима не очаквате да се подобрят нещата, да има работа, по-добри възможности за живот?" Отговор изпълнен с гняв: "Главата на Косово е КФОР, нищо не може да направи парламентът, а не се знае дали искат и могат младите там, след като са загубили уважение към всичко".
Един от нашите респонденти ни засипва с псувни и рядко срещана агресия: "Няма вече държава. Сега тук е немечка (немско). Заради сърбите е всичко. Сърбия трябва да я газиш с танк, от друго не разбира. Славизмът навсякъде бих го газил с танкове. Както направи УЧК. (Псувни...)!" Учен от екипа: "Ние сме българи, има и много други славяни освен сърбите, различни сме, всички ли мразиш?" Отговор: "Няма разлика, славянството е болест, всички славяни трябва да бъдат избити...!"
Намесва се друг респондент от с. Лесковац, който е притеснен, че сме изслушали подобна тирада и необуздани ругатни: "Не му обръщайте внимание, не се обиждайте. Той е от най-отвратителната порода, която войната извади на дневна светлина. Убиец е. Уби жена си и неин приятел. Петнайсет години лежа в затвора и щеше да лежи до живот, но по време на войната го пуснаха заедно с още много криминални. Сега се прави на герой - политически затворник, изстрадал, само крещи, заканва се, по-екстремист от най-крайните политици". Нашият толерантен респондент също има нужда да сподели: "Получавам 35 евро пенсия, живея много трудно. Ядосва ме най-много това, че цари хаос, всичко е объркано, управляват ни американците, а ние живеем в страх. В момента в Косово не е възможно да се говори открито и критично истината за нашия живот. Щом те чуят, пристигат екстремисти като този преди малко и те заплашват, че ако много говориш и не си затваряш устата ще те пребият или ще те тикнат в затвора".
За съжаление между поколенията съществува странно единомислие в расистката оценка на славянството. Подобен разговор - разбира се, много по-спокоен и изискан - водим в кафенето на Прищинския университет със студент по литература: "Не искам да ви обиждам, но не харесвам славяните. Никак не ги харесвам. Всички славяни са еднакви. А бошняците са катастрофа". Предчувстваме, че сме по следите на фашизоидна расова теория, която се разнася на цялата територия на Косово, затова продължаваме този разговор: "Имаш ли предубеждения и към други нации?" Отговор: "От европейските нации не харесвам гърците, французите и италианците". Търсим подкрепа в друг студент, който следва френска филология: "Предполагаме, че ти който изучаваш френската култура, не си съгласен с оценките на твоя приятел?" Отговор: "Аз също не харесвам французите, а и италианците..." И тримата ни събеседници обобщават, че ако трябва да избират, биха предпочели англичаните... За ромите въобще им се струва безсмислено да разговарят: "ромите са винаги с тези, които са на власт - боклуци", а към горанците не хранят лоши чувства, "но все пак са славяни мюсюлмани и са много близки със сърбите..."
Всъщност срещаме типичните симптоми на национално високомерие и самодостатъчност. При последвалите въпроси към студентите става ясно, че те харесват единствено и изключително много всичко албанско. Един от студентите, който е от Джаковица, обяснява: "Не би трябвало да ни задавате въпросите за Кануна в критичен план. Това са правила и закони, които би трябвало да се въведат в цяла Европа. Това е един добър албански опит от векове, който би трябвало да се усвои от конституционните и правовите системи в европейските страни". Учен от екипа: "А кръвното отмъщение, а фактът, че твоите родители трябва да посочат жената, за която да се ожениш? Одобряваш всичко това и искаш да го разпространиш в Европа, така ли?" Отговор: "Нека да говорим като реалисти. Аз изучих в университета подробно Кануна на Лека Дукагини и мисля, че 60% от описаните в него правила могат да се прилагат навсякъде и от това светът би станал по-добър. Разбира се, 40% могат да се отхвърлят или да се прередактират критично, преди да се прилагат". Въпрос: "В кои факултети се изучава Кануна?" Отговор: "Всеки в хуманитарните дисциплини може да изучава Кануна като избираема дисциплина, например във факултета по литература, изучава се също в юридическия факултет". Макар да са фенове на традиционното право, задаваме въпроси, за да преценим докъде се простира бунтът на младото поколение срещу традицията: "Бихте ли позволили вашите родители да посочат за кого да се ожените? Колко деца бихте искали да имате или ще се подчините на техните препоръки за броя на децата?" Отговорите от всички студенти бяха еднотипни: "Няма да позволя да ме оженят. Ще поискам мнението им, разбира се, но аз сам ще избирам. Децата ще бъдат две, най-много три, каквото и да казват нашите родители".
Съвсем ясно е, че пристрастието към Кануна на Лека Дукагини е част от утвърждаването на албанската идентичност, част от култа към албанизма и сърцевина на албанския национализъм. Съвсем не е стремеж да се спазват неотклонно предписанията и нормите, както са спазвани от дедите и родителите, напротив модернизацията и бунтът срещу правилата е налице.
Със студентите продължаваме интервютата по темата за бъдещия статут на Косово. Задаваме въпрос: "Бихте ли живели на друго място, мислите ли за емиграция?" Отговор от няколко младежи в един глас: "За мен Косово е най-доброто място в целия свят. Да учим другаде - да, но ще работим в Косово". Студентите разказват, че издръжката им в университета е поета от техните роднини в Европа. Таксата за учебна година е 130 евро, а наемът за квартирите е около 50 евро на човек. Имат братя и сестри в чужбина и коментират: "Роднините ни, които работят в Европа, инвестират в нас". Студент по литература има двама братя в Германия: "Разбрали са се помежду си и единият брат ми изпраща по 200 евро на месец. И един човек от семейството да работи навън е достатъчно - помага."
Въпрос от нашия екип: "Съществуват ли някакви страхове във вашия живот? От какво се страхувате най-много?" Отговор: "Съществува разочарование от Тачи и Харадинай, много от хората казват, че са с тях и ги подкрепят от страх. Ако политик говори срещу друг политик, може и да го убият, но в политиката е така и другаде по света." Друг младеж се включва с актуален коментар: "Най-много се страхуваме от войната в Ирак, защото е възможно да изтеглят американския контингент оттук. Тогава ще се върнат сърбите". "Страхуваме се от много неща - от безработицата, от това, че ще ни накарат да живеем заедно със сърбите или се страхуваме от разделянето на Косово, че част от територията на Косово ще бъде дадена на Сърбия." Един от младежите обобщава мъдро: "Истината е, че и ние, и сърбите в Косово живеем още с илюзии. Ние, албанците, чакаме независимостта, а сърбите искат Косово да е сръбско или нещо подобно." Въпрос: "Представете си, че се влюбите в сръбско момиче, какво ще стане, бихте ли се оженили за нея?" Отговор: "Ако се влюбя, бих правил любов с нея, но да се оженя - никога!"
Разговаряме дълго и за Македония, и за албанците навсякъде, където живеят на Балканите, и разбира се, за Голяма Албания. Започва спор между студентите по темата дали биха воювали за Велика Албания. Резултатът е две на едно в полза на тези, които не биха искали да воюват: "Ако трябва да защитавам независимостта на Косово, бих воювал и бих пожертвал живота си. Ако някой обаче започне да събира армия в името на Велика Албания - не бих се записал доброволец, не бих жертвал себе си за подобна кауза." И обратното мнение изказано доста патетично от младеж от Джаковица: "Родината е прекрасна и когато те убиват за нея, бих воювал и дал живота си за реалните граници на албанците. Границите на Албания трябва да са онези, които са били по времето на Втората световна война - тогава албанската територия е била 60 000 кв.км, а сега е 20 000 кв.км; ако ни помогне Америка, до година и половина ще се реши статутът на Косово и границите".
Мъжете от поколението на 40-50-годишните, с които разговаряме в Призрен, в Качаник и в други населени места, предполагат, че Косово ще се кантонизира: "Запишете си го - ще имаме независимо и кантонизирано Косово". Те също смятат, че нищо не зависи от парламента в Прищина, че решават САЩ и международната общност.
В Качаник младите хора, с които разговаряме, допълват темата за независимо Косово: "Това със самостоятелния статут е неизбежно, защото ние вече сме решили въпроса - за десет години Косово ще стане най-голямата държава на Балканите - ще има 10 милиона население. Любов с чуждия етнос не е много приемлива, за мъжете е възможно, но момиче да има връзка с друг етнос - не". Смеят се дружелюбно: "Може би все пак е приемливо да се женим с българи, също и с турци..."
Качаник е много голямо селище - 8-10 хиляди души. Безброй деца изпълват през междучасието местното училище. Християнският храм се пази от КФОР, както и всички други християнски обекти на територията на Косово. Нашите събеседници имат спомени, че преди 100 години в Качаник е имало българи и по този повод коментират иронично Македония: "Няма такава държава. В Македония живеят българи, албанци, турци, сърби и цигани. Други няма." Сръбските анклави, депресията и радикализацията на сръбската общност. Когато навлизаме в Косово, на граничния пункт срещаме полицай от ЮНМИК, който ни разпитва, разбира, че сме изследователи, затова накратко коментира ситуацията в Косово. Казва ни с типичния цинизъм на изморен от дългата служба войник: "Ако искате да разберете как се чувстват сърбите, идете в с. Щръпце - от сутринта стоят в кръчмата и пият, псуват, плачат, пеят..." Впечатлени сме и преди да тръгнем право към Щръпце, питаме: "А какво ще кажеш за албанците, те какво правят?" Отговор: "Албанците ли? Албанците правят деца и нищо друго...е, разбира се, правят и бизнес. Прагматични са".
Общината Щръпце е голяма - 13 000 жители, училището е многолюдно, казва се "Йован Цвийич". Градинките пред къщите са обработени, през селото тече планинска река. В центъра на сградата на общината има табела "Република Сърбия/Автономна покрайнина Косово и Метохия/Скупштина Щръпце". До общината има паметник на жертвите от Балканската и Първата световна война - изписани са имената на всички загинали войници и офицери. ОССЕ е разположил канцелариите си в същата сграда. По централната улица се срещат една-две бронирани машини на КФОР, но очевидно нещата са предоставени на ОССЕ, защото техните леки автомобили преобладават.
Разбира се, спираме направо в кръчмата, която също е в идеалния център на селото, непосредствено срещу училището и общината. След малко вече разговаряме с двама пенсионери, които веднага започват да излагат тревогите си: "Живеем като през окупация. Това не е демокрация, това е културна окупация. Истинска демокрация имаше само при Тито." Единият от пенсионерите, който е работил близо 10 години в Германия, получава пенсия 1000 евро и затова черпи с широка ръка приятелите си в кръчмата с коняк: "Добра ми е пенсията, но и един милион евро да получавам, за какво са ми, какво да правя с тях, като живеем като затворници тук - никъде не можем да отидем. Не мога да пътувам дори до Скопие и Белград. Не мога да започна бизнес!"
В община Щръпце, Сириничка жупа, която е на границата с Република Македония, са 12 села, населени със сърби. По време на войната многочислена сръбска военна част е била разположена в този район, а веднага след изтеглянето на сръбската армия областта е била заета от КФОР, което е предпазило населението от нападенията на УЧК. Сега този сръбски анклав живее напълно изолирано от съседните общини Качаник и Призрен, които са населени компактно с албанци. Населението поддържа връзка със Сърбия, има пътнически автобуси, всеки ден докарват сръбски вестници, а възрастните хора получават пенсии в динари от Сърбия. В общината основната парична единица е динара. В рамките на общината хората се чувстват защитени, но се страхуват да работят на нивите си. На 4-5 км. от Щръпце се намира известен планински курорт - в хотелите са настанени сърби, които са пожелали да се върнат, но домовете им са в албански селища и в тях вече са настанени албанци. Местните хора са потиснати и си дават кураж като се надяват в областта да бъде възстановена сръбската държава: Никога няма да има албанско Косово. Прапрадедите ни са живели тук. Това е Стара Сърбия, а не Белград! Какво искаме? Да живеем в сръбска държава, да се движим и да работим свободно, а не да се чувстваме като по време на окупация.
Единственият сръбски анклав, който граничи пряко със Сърбия, се намира в Северната част на Косово - Северна Косовска Митровица, Звечан, Трепча и Лепосавич. Тук е концентрирано половината от останалото в областта сръбско население. Статутът на разделения град е особен - например стоките, които се внасят от Сърбия, се регистрират и обмитяват не на косовската административна граница, а едва при преминаването им през разделената Митровица. Местните сърби участват в политическия живот в Косово, но са активисти и в Сърбия. Де факто най-северните общини са сепарирани етнически и икономически от Косово. Това може би е една от причините сърбите в Северно Косово да са настроени най-радикално и да са убедени, че каквото и решение да се приеме за статута на Косово, те са в състояние да отстояват докрай своето самоуправление, което напомня на автономия и което в техните представи трябва да доведе до независимо Северно Косово.
През февруари в Косовска Митровица бе създаден Съюз на сръбските общини и общностите в КОСМЕТ (така сърбите наричат Косово). Разговаряме с лидера на Сръбския национален съвет в Северна Митровица и той ни обяснява, че новосъздадените и новоизбрани косовски институции категорично се определят като албански. Сърбите не са заинтересувани да участват в тях и залагат на самоуправлението. За тях всяко решение, което не гарантира пълното местно самоуправление на сръбските общини, е неприемливо и ще означава продължаване на процеса на изселване на сърбите от провинцията. Когато през февруари беше създаден Съюзът на общините, който на практика предложи вариант за реорганизирането на Косово в два отделни ентитета, М.Щайнер коментира, че това е опит да се установи нова паралелна структура, базирана на моноетничността и директно опонираща на международната мултиетническа концепция за Косово. Нашият респондент сръбски лидер заявява: "Не съществува желание за съвместен живот сред самите албанци. Мултиетничност според албанските концепции означава етнически прочистено общество и за това говорят 90% от териториите, които вие сте пропътували и видели." Той обяснява, че техните предложения за общи сръбски общини са единствено за самозащита на сърбите и като единствен шанс да се завърнат в областта част от бежанците.
Респондентка, председател на Сдружение на жените от Северна Митровица, ни изкачва на висок хълм в най-високата част на града, посочва ни надолу към цял квартал разрушени къщи и казва: "Ето това е мултиетническо Косово според албанците. Когато войниците от КФОР се изтеглиха, албанците разрушиха десетки къщи на роми и сърби, за да ги прогонят завинаги." Сърбите от Северна Митровица живеят изолирано от другите анклави и пътуват до останалите градове и села, в които има сърби, с автобуси със специални надписи, наричани "сини коридори". Нашата респондентка заявява: "Искам помирение, но ако се провъзгласи независимо Косово, ще напусна!"
Близо до Прищина се намира с.Грачаница, което е разделено на албанска и сръбска част, където са останали също като в анклав да живеят 2-3 хиляди сърби. В сръбския анклав се намира Грачанишкия манастир, изграден в началото на ХV в. при управлението на крал Милутин и съпругата му Симонида, дъщеря на византийския император Андроник II Палеолог. Впрочем интересен факт е, че Грачаница е предпочитано място, където работещите в Прищина полицаи от ЮНМИК наемат квартири. Не се учудваме, че българите са се насочили към сръбския анклав, но сме изненадани, че това място е като оазис за американските полицаи. Те обясняват: "Няма смисъл да плащаш 800 евро за един скапан апартамент в мръсната Прищина. Тук е чисто, тихо, подредено и наемаш цяла къща с двор и градина за 500-600 евро."
Разпитваме и други сръбски активисти за това, което вече се очертава пред нас като намерение и политическа перспектива за тях. Задаваме съвсем директен въпрос: "Не се ли създават наистина сръбски паралелни структури в Косово и няма ли това да навреди на процеса на нормализиране на отношенията между общностите?" Разгневен радикал сопнато ни казва: "С техните камъни, по тяхната глава. Те нали успяха чрез паралелни структури, чрез паравоенни образувания. Сега е наш ред - ще си създаваме паралелна държава, ще разчитаме на Сърбия, така както те получаваха помощ от Албания, ще си направим и Армия за освобождение на сърбите в Косово след като такъв бил номерът..."
Същият въпрос от наша страна предизвика раздразнение и в респондентка сръбски политик, но отговори въздържано: "Да, съществуват подобни частни звена в областта на здравеопазването, образованието, които се поддържат от Сърбия. Но всички трябва да знаят, че това са животоспасяващи институции. В болницата в Прищина не работи и не се лекува нито един сърбин, в пощата се говори само на албански, по телевизията също. Сърбите не ходят на театър, защото пиесите са на албански, в кината също, нито пък смеят да ползват градския транспорт. Това естествено наложи да направим в Грачаница 3 малки болнични отделения за лекарска помощ, сръбските деца вече учат в частни училища на сръбски език, а някои учат по къщите."
В покрайнините на Прищина е с. Косово поле, в което са останали съвсем малко сърби. Работят в Дома на здравето, който се държи от руския международен контингент. Нашият респондент е от с. Липлян, а в Косово поле държи кръчма. Не е ясно на какво се крепи този бизнес, защото кръчмата е празна, ако там не се отбият български полицаи или руски войници. Иначе сърбите там се събират на една маса, толкова малко са. Респондентът разказва как пазарува в шиптарските магазини под конвой на КФОР, за да зареди ресторанта: "Няма живот за нас тука. Бих продал къщата си в Липлян, ако някой плати достатъчно. Тръгнат ли си руснаците, тръгваме си и ние. В Прищина живеят едва 300 сърби - само баби и дядовци. Засега сме 1:1, нужна е още една война..."
Единствено в град Призрен се усеща някакъв дух на мултиетничност, тъй като албанци и турци съжителстват сравнително добре. В града и околните села населението е близо 200 000 души, от които 20 000 са турци. Впечатлени сме от факта, че много от албанците говорят и двата езика - знаят добре и турски. Не са изключени и случаите на смесени бракове. Сърбите обаче са само 63-ма, а до войната са били 12 000. Всички църкви в Призрен са оградени, строги надписи забраняват доближаването до тях и се охраняват от постове и бронирани машини на КФОР. На един от хълмовете се намира богословското училище "Св. св. Кирил и Методий", където се крият 10-12 сръбски бежанци.
Най-драматична и емблематична е семейната двойка на албанец и сръбкиня: "Живеем насила. Никъде не можем да си намерим място. Добре, че нямаме деца." В ужаса си те очакват визи, за да емигрират в Австралия - искат да избягат възможно най-далеко, на друг континент.
Бежанците живеят с по 35 евро месечно: "Като затворници сме", а по пътя към тяхното убежище са изписани графити: "Ще ви убием, гниди!"
В църквата "Св. Георги", построена през 1856 г., се запознаваме със свещеника, който се е опитал да събере отвсякъде икони, които са оцелели, за да ги опази. Той ни казва: "Не мога да ги изоставя, нищо че са само около 60 души. Вече четири години минаха и все очаквам някои да се завърнат, но никой не си дойде. От време на време ходя в Белград, където е семейството ми. А аз вече четвърта година се возя на танк до дома си..."

Съдбата и възгледите на няколко жени в огледалния свят или кривите огледала на политическата перспектива в Косово

Две еманципирани албанки от диаспората. В Призрен срещаме две жени албанки, около 45-годишни, по професия медицински сестри. Участвали са като студентки в демонстрациите през 1981 г. и са били принудени да емигрират по политически причини. Работили са във Франкфурт на Майн, Германия, в продължение на 20 години. Хората от тяхното поколение емигрирали главно в Германия, Швейцария, също и в арабските страни, например в Либия.
Върнали са се в освободено Косово , за да помагат - струва им се, че в момента в Косово има много неясни неща, които могат да попречат на перспективата за независимо Косово: "Трябва повечето водачи от диаспората да се върнат тук и да работят в конкретната политическа обстановка. Макар и навън албанците по целия свят да работят за каузата".
За нашия екип вече от няколко години е ясно, че албанската диаспора в Западна Европа и в САЩ е един от най-важните фактори, които влияят върху събитията в Косово, а и в Македония. Преди всичко диаспората притежава значителен финансов ресурс, привързаност към фамилните структури и съпричастност към националната кауза. В средите на диаспората се е формирало ядрото на идеолозите за бъдещето на албанската национална идея и стратегиите за нейното осъществяване. Поради факта, че представителите на албанската имиграция живеят продължително извън родните си места, те се влияят много по-слабо от регионалните различия и съперничествата, свързани с нивата на културната модернизация, със спецификите в идентитета, с фамилните и икономическите интереси. С подобни противоречия са заредени вътрешноалбанските отношения на общностите, където и те да са диспергирани на територията на Балканите. От дистанцията на времето и далечните разстояния албанската диаспора вижда по-ясно перспективите за албанското национално и политическо единство.
През последните няколко години албанските ръководители, които живеят в Западна Европа, все повече се превръщат в движеща сила за организирането и финансирането на въоръжените акции на албанците в Македония, Южна Сърбия и в самото Косово. Според мнението на командири и бойци, които са участвали в сражения и в трите области, важните решения, свързани с военното и политическото планиране, са дело на албански национален стратегически център (по традиция наричан съвет на старейшините), чието седалище се пази в тайна, но вероятно се намира в Германия или Швейцария. Албанците, които са участвали в бойни действия на различни места на Балканите, казват, че не биха били ефективни без значителната логистична помощ, пари, оръжия, медикаменти и военни специалисти отвън. Изготвянето на плановете за действия също се приписва на този задграничен албански стратегически център.
В известен смисъл нашите респондентки от Призрен потвърждават отново всичко, което сме чували досега, разбира се, с определени нюанси и детайлите, липсващи досега. В Германия двете жени са членували в Албанска национална демократична лига (BKDSH - Beselidlya Kombetare Demokratike Shiptare), която е регистрирана в Германия и представлява сдружение на всички албанци, не само на косовските. Лигата е създадена през 1928 г. като наследник на политическите идеи на Призренската лига от 1878 г. В края на трийсетте години прекъсва своята дейност и я възобновява след края на Втората световна война в Германия. Има представителства в Албания и в Косово. В момента официалният лидер в Германия се казва Емин Фазлия, известен като Емил Кастриоти. Лигата е имала грижата за албанците имигранти в Западна Европа - настаняване, намиране на работа и т.н. Що се отнася до влиянието й тук в областта, респондентките твърдят, че "уставите на всички албански партии в Косово са заимствани от устава на Лигата, а и всички партии и много от лидерите са подготвени от нея".
Естествено, разпитваме ги за техните политически възгледи и намерения. Обобщено те изповядват няколко неща: "КФОР не е в състояние да направи за Косово онова, което самите албанци, привърженици на нашата партия могат. Основният проблем е, че сърбите унищожиха интелигенцията на Косово. Една част емигрира и все още е навън, други са станали колаборационисти на Белград. Сърбите бяха направили живота невъзможен за почти всички албанци - не можехме да се храним заедно до сърбите, нито да работим с тях, бяхме разделени във всички сфери на бита. Днес положението е по-добро и ние искаме да се реализираме тук." Въпрос: "А какво мислите за статута на Косово?" Отговор: "Рано е да се разговаря за статута на Косово, защото раната е още прясна и не е възможно да се мисли върху мултиетническото съжителство. Едно е ясно със сигурност - няма да позволим на никого повече да ни управлява и командва!" Разбира се, за нашите наблюдения ни интересуват възгледите на нашите събеседнички за възможното обединение на албанците: "Има едно парче земя в Македония, Черна гора, Косово, Албания, всичко това е албанска земя. Албанците също трябва да получат своето си." Едната от респондентките тропа с крак по земята и казва: "Всеки роден на това място има право на него. И в Македония албанците трябва да получат своето. Там нямат възможност дори да говорят езика си, а имат и икономически и политически проблеми. Не говоря за агресивни действия, но щом има проблеми те трябва да се решат спокойно и всеки да получи своето..." Въпрос: "Възможно ли е в някакъв момент обединение на Косово и Западна Македония?" Отговор: "А защо не. Между нас няма проблеми. Ние не искаме да вземем принадлежащата на чужд народ земя, само искаме нашият народ и нашата земя, искаме си нашата територия, където сме албанци и да живеем спокойно с всички останали албанци." Въпрос: "Все пак очевидно искате обединение на всички албанци, т.е. Велика Албания?" Отговор: "Сръбската пропаганда измисли темата за Велика Албания. Ние бихме искали да живеем заедно - всички албанци. И албанците от диаспората, които са по-многочислени от албанците, които живеят по-домовете си тук и там, тогава ще се върнат, ще помогнат да се провежда една правилна политика".
Когато разговаряме за албанските традиции, от тях чуваме нещо, което ни изненадва, защото се покрива изцяло с възгледите на нашите респонденти студенти от Прищинския университет: " Не трябва да възприемате Кануна само като нещо отрицателно - това са мъдри правила, които са улеснявали живота на хората и са поддържали определен ред. Канунът е велик и сега го изучават в САЩ. Той трябва да се практикува в част от своите глави и параграфи, а отрицателното да се отхвърли. Независимо от всичко, да знаете, че Господ е добър към албанците! От десетилетия ходим къде ли не по света и се молим във всички църкви за свобода, независимост и обединение. И Господ ни чу, защото за албанеца всеки храм е свят - черква или джамия."
Сръбкинята от Прищина и албанката от Южна Митровица разглеждат съдбата си в кривото огледало на "ново независимо Косово". И двете са красиви и силни жени на около 45 години. Смехът им си прилича - открит и заразителен. Те самите удивително си приличат - физически и ментално, макар да ги делят километри разстояние и много бронирана техника и постове на КФОР. Разделя ги и това, което спомена едната: "В Косово още когато се родиш, мястото ти е определено - сърбина при сърбите, албанеца - при албанците." И двете не искат да се примирят с това правило и до такава степен са сходни в размислите си, че е изключено да не бъдат описани заедно.
Разказва за себе си сръбкинята Р.: "Целият ми живот е преминал в Прищина. Първо с родителите ми, после се омъжих, родила съм и съм отгледала трите си деца в този град. Преподавах в Университета, работих и като завеждащ-отделение в болницата. Днес вече не мога да отида свободно до своята къща, живея в анклава Х, в чужд дом.3 Международната общност присъства в Прищина и в цяло Косово вече 4 години и какво от това за мен и моето семейство, след като дори не знам кои са хората, които живеят в дома ми. Не искам нищо повече, нищо извънредно, а да получа обяснение защо не мога да посетя дома, където съм отгледала децата си. Не защото съм по-добра или по-лоша от албанките, не защото съм по-умна или по-глупава от тях, по-работлива или пък по-мързелива, а просто защото съм сръбкиня. За съжаление след четири години това е отговорът - етническа дискриминация. Слава Богу, че децата ми са големи и самостоятелни. Учат в Европа, нима мислите, че аз като майка, която вижда перспективите тук мога да им кажа: "върнете се!"
Ние разпитваме за новата армия, за която сме чули, че действа на територията на Косово и Македония - АКШ/АНА (Албанска национална армия), а също за това какво сме научили от албанците по темата за Велика Албания. Нашата събеседница разглежда картата на Етническите албанци, която разгръщаме пред нея и се смее: "Как само са се разширили! Задавате глупаво въпроса за Велика Албания. Естествено е всеки да твърди, че това е сръбска пропаганда. Всъщност стремежът за статут на нова държава Независимо Косово е маската за международната общност, за да бъде прикрит проектът за Велика Албания. Албанците са нация, която никога не е била и сега не е готова да живее с никого. Огледайте се на Балканите, където има албанци, там са най-чистите етнически територии. Дори в курортите е така - ски курортът около Щръпце се посещаваше от сърби, от македонци, но сега вече той е препълнен единствено от албанци, нима не е същото в част от адриатическото крайбрежие на Черна гора? Онова, което албанците поемат под свой контрол, не може да се посещава вече от "други". Веднага променят всичко - от табелите, та до разрушаването на всичко, което свидетелства за "чуждото" присъствие - архитектура, гробове, храмове.
Безсмислено е, да питате непрекъснато за разликите между АОК, АНА/АКШ, АОПБМ, това са различни имена на едно и също нещо. Дори не е сигурно, че тези армии се роят поради различни групови интереси. По-скоро така объркват наблюдателите и замитат следите. Същото е и с партиите. За да се отклони вниманието от АДК и радикалните им позиции, изведнъж се обявява нова националистическа албанска партия Бали Комбетар, която действа на същите територии - в Косово, в Албания, в Македония - и съобщава същата програма - обединяване на всички албански територии. Какво ново?
Аз имам една теория, може би защото съм лекар. Наталитетът е най-примитивният начин за завладяване на територии. Същинският проблем навсякъде, където живеят албанци е пълното поробване на техните жени и превръщането им в машини за разплод. Правила съм анкети с албански жени - всички те казват, че след раждането на първото дете семейството им диктува да имат незабавно още и още деца. Никой не ги пита искат или не искат. Това е абсолютно потъпкване на човешките им права, на достойнството им, което се извършва вътре в техните затворени и оградени къщи. Помощ от- никъде. Всъщност аз им съчувствам, те имат нужда от подкрепа, за да се еманципират. Това е истинският проблем и той е цивилизационен.4 Раждаемостта на албанците бе тема табу, която никога не се коментираше в Сърбия и Югославия. Откъде ли не се оглеждаха проблемите, но за еманципацията, за освобождаването на албанските жени нито дума. Сега, струва ми се, и международната общност намира за срамно и безцеремонно да разговаря по тази тема, било расистко. А какво е, когато една бедна общност има по 5-6-10 деца. Естествено, че не може да ги образова, че не може спокойно да им осигури нормален стандарт и това ще доведе до престъпност. Аз помня преди години - ние сме две деца и родителите ни осигуряваха всичко необходимо. Естествено е да има омраза, след като аз карам велосипед, а десетте деца на комшията, моите връстници и съученици, се чудят как да утолят глада само с хляб. Затова настъпва време, когато идват моите съседи разярени с оръжие, за да ме убият, да ме окрадат, да вземат всички хубави неща, които аз имам, а те нямат.
По определен начин този огромен наталитет заплашва самите албанци, защото има огромна безработица, прехвърлят престъпност в Европа - Франция, Германия, Швеция. Нима западните общества не си дават сметка колко застрашени са от албанските мафии и престъпност. Разбира се, че знаят, защото имат разузнаване, имат наблюдатели, имат анализатори като вас. Истината е, че Европа иска да създаде независима албанска държава, ще скупчат албанците на едно място като в гето с обещанията, че всички ще бъдат интегрирани в ЕС и ще прочистят Европа. Лошото е, че тези планове се правят за сметка на сърбите и на нашите земи и домове, защото взеха от нас, за да направят тази "черна зона" на Балканите с един хубав санитарен кордон наоколо."
Разговаряме с албанката Ф. в Южна Митровица: "Родителите ми са от Долно Студиме, работници, почтено семейство, никога не сме се занимавали с политика. Баща ми имаше възможност, беше помагал на титови партизани и му предлагаха постове, не прие. Казваше и на брат ми, че "политиката е голяма неприятност и винаги човек може да изцапа доброто си име." Поради това и аз сега се опитвам да разширя бизнеса, предлагат ми разни европейски програми, но всичките са обвързани по някакъв начин с политика, а аз не бих искала да се захващам. Искам човекът да е човек, не се интересувам какъв е по религия и националност. Искам да знам и всички езици, за да се разбирам с хората и да общувам пряко с тях, без преводач. Така общувам с клиентите си - с всяка жена на нейния език.
Моят живот е преминал в Северна Митровица, там имахме голяма къща, работилница и отгледахме петте си деца. По време на войната се опитах да остана, исках да продължа да живея със съседите си, но се оказа невъзможно. Имаше групи, които ни заплашваха и побягнахме чак в Албания. Две седмици след войната отидох в къщата си, там вече се беше настанило сръбско семейство. Не ми позволиха да взема нищо от покъщнината, дадоха ми само снимките на децата. Всичко друго ми взеха и все се чудя как е възможно да ползваш чуждите вещи, особено личните...Най-неприятно ми беше, че познавам хората, които се заселиха в дома ми. Струва ми се, че щеше да ми е по-леко, ако бяха непознати, а то човек, с когото съм работила през годините...
Не съм от тези, които се оплакват. Дойдох в южната част на Митровица и започнах живота си отначало. Живея под наем и най-трудно ми беше да събирам наново покъщнина - легла, завивки, столове. Обичам всичко да е със стил, обичам красивото и съм свикнала на висок стандарт. Бяхме доста богати. Сега съм бедна, но животът пак е интересен. Наех и това помещение за шивашко ателие, плащам 350 евро на месец. А навремето работех като секретар на директора на сектор "Претопяване" в Металургичния комбинат в Звечан. Доста важна ми беше работата. Голямо предприятие, работила съм със сърби, съседи, колеги. Шиенето ми беше хоби, а сега това хоби ме храни. От 30 години се занимавам с шиене в свободното си време. Бях се специализирала да шия дори традиционни булчински носии, сега вече само фолклорните групи ги търсят.
Започнах с една шевна машина на сестра ми, но видях мои приятелки и други албанки, че също имат нужда да припечелват свои пари, за да не са зависими. Тогава направих добър проект и една немска организация ме подкрепи. За съжаление условието беше да наема албанки, които връщат от Германия. Нямам нищо против и го направих, но сега мечтая да разширя още, защото искам да давам работа на още жени, които се опитват да се разкрепостят. Това е много важен проблем за Косово - еманципацията на жените. Вие не си представяте какво е да си затворен, зависим и да раждаш и отглеждаш цял живот деца.
Аз имам пет деца, двама от синовете ми са във Франция. Обичам ги всичките, от никое не се отказвам, но сигурно бих родила по-малко деца, ако можех да избирам. Сега имам чувството, че съм загубила доста години от живота си. Мечтая си, нищо, че съм на възраст - искам да имам пари, да живея, да обиколя света, много искам да пътувам. Не бих искала да съм богата по начина, по който сега богатеят албанците. Има нещо отблъскващо в това - въртят търговия на едро, трупат пари или строят огромни къщи. Не знам дори какво правят с парите си.
Промених се много след всичко. Сега не бих строила къща и не бих трупала обзавеждане, защото разбрах колко лесно е за миг да загубиш всичко. Ние албанците сме и католици, и бекташи, а аз съм от мюсюлманите. Не съм набожна, знам най-важното: не кради, не убивай, не лъжи. Видях ги по време на войната: много набожен, а краде и убива. Няма такава вяра, която да те учи да вредиш на другите. А ние всички си причинихме големи злини. Аз обаче съм оптимист, че пак ще заживеем заедно. Стига да не вземат връх екстремистите - има ги и сред албанците, но в момента още по-радикални са сърбите. Ако само можеха да се смирят..."

Заключение

Както в теренните проучвания, публикувани в двата тома на поредицата Спешна антропология (Албанския национален въпрос и Балканите, IMIR, 2001 и Албански перспективи, IMIR, 2003), целта на настоящия теренен дневник е да даде възможност чрез богатия материал да се направят многостранни и интердисциплинарни изводи, без да се натрапва мнението на автора.
Все пак две неща изпъкват съвършено ясно във всички интервюта, анкети и наблюдения:
- политическата и обществената среда в Косово в настоящия момент представляват в някакъв смисъл огледален изкривен образ на етническия апартейд и сегрегацията в ерата на Милошевич. Това естествено води до постепенна организация на сърбите, изолирани в няколко анклава и тяхната мобилизация, за да радикализират своите идеи и политически действия и да създадат свои паралелни управленчески структури в името на оцеляването. На практика - да се борят с всякакви средства за федерализирането на областта.
- сред трите основни политически субекта на албанското мнозинство в Косово съществува напрежение, което е довело до създаването на почти равностойни по численост и въоръжение партийни милиции, влияещи силово и деструктивно на политическия и икономическия живот в Косово. След евентуалното изтегляне на ЮНМИК и съкращаването на числеността на КФОР, присъствието на тези милиции (и отрядите, които неизбежно ще бъдат създадени в сръбските анклави), ще бъде фактор, който несъмнено ще доведе до някакъв вид перманентна партизанска война.

 

Антонина Желязкова
 


1 А.Желязкова, В.Григоров, Д.Димитрова, Т.Мангалакова, А.Чауши.

2. В момента населението на Косово по данни на ЮНМИК е между 1 800 000 и 2 400 000 жители, което прави 300 души на кв. км. или най-високата гъстота на населението в Европа.

В град Прищина в момента живеят над 500 000 албанци и едва 170 сърби, докато през 1999 г. в този град населението е било 250 000 жители, от които 40 000 сърби.

3 Според данни на международната администрация в областта Косово албанците са се настанили в 77 000 чужди жилища, апартаменти и друга собственост, а над 37 000 са опожарените и изгорени сгради.

4 Областта Косово има най-високата раждаемост в Европа - 27 на хиляда. От 2000 г. насам по данни на ЮНМИК годишно в областта се раждат между 55 000 и 57 000 деца

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени