Двойното гражданство - инструмент за източване на пари
Александър Вълков
13 юли 2004, Mediapool

Исмаил е от Бурса - "Гяур Бурса", както наричат града в Турция. Причината: всеки втори там е или преселник от България, или дете на български изселници. По неофициални данни - защото точна статистика няма - българските турци оттатък Капитан Андреево са между 1.5 и 2 милиона. Най-облагодетелствани са тези, на които по настояване на премиера Тургут Йозал меджлисът разреши през лятото на 1989 г. двойно гражданство. Целта беше новоприетите турски граждани да могат да участват в изборите през 1991 г.

През 1997 г. изселниците с двойно гражданство бяха над 270 000. Днес са поне два пъти повече. И започва новият процес: внуци, че и правнуци на изселили се в Турция български турци, които са родени и израсли там, подават молби за българско гражданство. Първите сигнали вече дойдоха от местната паспортна служба в Кърджали, където постъпват молби.

На идните избори част от тези хора ще станат и потенциален електорат на ДПС. Първата активност - в сравнение с предишни вотове, дойде на местните избори. В Кърджали изселническите гласове обърнаха резултата в полза на кандидата на Доган - Хасан Азис.

В Турция двойното гражданство е инструмент и лост на голямата политика. От една страна, Анкара се бори да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз, от друга, така се създават общности с турско самосъзнание в чужди страни. Пример: турската колония от над 2.5 млн. в Германия. Преди 5 години точно поради този проблем избухна бурен дебат - срещу внесения от социалдемократи и зелени законопроект за двойното гражданство, по идея на канцлера Герхард Шрьодер, срещу който се надигнаха християндемократите. В разгара на скандала се намеси и тогавашният министър-председател на Турция Бюлент Еджевит, който каза: "Смятам, че с двойно гражданство турците ще могат да бъдат по-добре интегрирани в Германия. Макар и да живеят и да са израснали в Германия, дълбоко в себе си те запазват връзката си с Турция и затова желаят да запазят своето турско гражданство". В крайна сметка законът бе приет с ограничението, че потомците на емигрантите при навършване на определена възраст трябва да изберат гражданин на коя страна искат да бъдат.

В България двойното гражданство е лост за ДПС, но започва да се превръща в сериозен икономически проблем за държавата.

Проблемът има две измерения и те се наричат Национална здравно-осигурителна каса и предприсъединителни фондове.

Първият - благодарение на българския паспорт и липсата на информационна система на НЗОК, която да дава информация кой редовно си е плащал здравните вноски и е здравноосигурен и кой - не, всяка година у нас се лекуват български турци с двойно гражданство. Част от тези хора, които не са в пенсионна възраст, плащат здравни вноски в Турция, но при поредната екскурзия до родните места ползват български специалисти и се лекуват в български болници. После се прибират обратно.

Засега държавната власт успешно и силно си затваря очите. Проблемът вече бе идентифициран от Националния осигурителен институт при първото засичане през 2003 г. на данните от постъпващите в НОИ здравноосигурителни вноски и листите на пациентите на семейните лекари. Появиха се и предложения да се въведат ограничения за лечението на български граждани, които плащат в друга държава здравните си осигуровки. Реална промяна засега няма.

Към момента срокът за издължаване на неплатени здравни вноски е удължен до септември т.г. Но дори и да се платят, "благодарение" на липсата на информационна система на здравната каса, семейните лекари, които дават направления, няма как да знаят кой от идващите при тях пациенти е здравноосигурен и кой - не.

Вторият проблем е свързан с предприсъединителните фондове и по-конкретно САПАРД.

Според добре осведомени източници, изселници с двойно гражданство са успели да получат пари по проекти от САПАРД, с част от които са си купили имоти в Турция. В схемата били замесени ръководни кадри на ДПС.

Самата схема била изключително проста и ефективна. Първо, веригата: областни служби по земеделие - министерство на земеделието в смесените райони е кадрово обезпечена с хора на движението на Доган. Така чичо Исмаил например, който е с легитимни български документи, може да участва в проект по САПАРД заедно с още неколцина. С помощта на добър счетоводител проектът може да бъде представен, че струва например 500 000 вместо 300 000 лева. Половината от средствата плаща програма САПАРД. Сумата над реалната стойност на проекта успешно се разпределя.

Според ревизори няма пречки тази схема да се осъществи. За разлика от другите две предприсъединителни програми ФАР и ИСПА, САПАРД се управлява децентрализирано - тоест проектите се одобряват у нас, а не от Брюксел. Контролът на Европейската комисия и Европейската Сметна палата е последващ.

Брюксел осъществява контрол над 5% извадка от усвоените по САПАРД кредити в България. Какъв е проблемът министерството на Мехмед Дикме да организира успешното представяне на тези 5 на сто? Отговорът е - никакъв. Ами останалите?

Големите проверки по САПАРД обаче тепърва предстоят, независимо че средствата се водят усвоени. Нищо чудно да се окаже - както при Гърция, Португалия, Испания и други европейски страни, че България ще трябва да връща няколкостотин милиона евро. Със суми от 100 млн. до над 250 млн.евро Европейската комисия наказа въпросните държави, при които бяха установени нередности при усвояването на фондовете специално в областта на селското стопанство.

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени