ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ

 

НЯКОЛКО ЛЕГЕНДИ ЗА ПЛАНИНИ, СКАЛИ, ЕЗЕРА, РЕКИ И СЕЛИЩА

УРВИЧКАТА КРЕПОСТ КРАЙ СОФИЯ

Населението от цялата околност е строило каменната крепост над стръмната урва. Турците били удивени от храбростта на защитниците й и дирели път как да завладеят тая твърдина. Нейното превземане откривало път към София, затова султанът бързал и често пришпорвал пашата. като не могли чрез бой и победа, решили с хитрост да опитат или чрез предателство някакво.

Една жена от село Бистрица пасла стадото си и с гордост поглеждала към Урвичката крепост - сама работила дълго време на укрепителната стена и знаела тайната врата, през която нощно време слизали към Искъра да налеят вода и да я занесат на смелите бранители на крепостта. Всички строители се клели да не издават тайната врата, дори и на страшни мъки да ги подложат.

Жената държала в ръцете си невръстно дете, което заплакало. Тъкмо тогава пашата обикалял тия места и оглеждал твърдата крепост, що му задавала толкова грижи и ядове. По рева на детето той открил овчарката. Поздравил я той с добър ден, а тя му отвърнала с дал бог добро. После пашата рекъл:

- Не бой се, булка, нищо лошо няма да ти сторя, ако ми кажеш истината - ти помага ли, когато поправяхте стените на Урвич?

- Па помагах, целият народ помага и работи там.

- Посочи ми тогава вратата, през която слизат нощя за вода на Искъра.

Стреснала се жената. Тръпки я побили при мисълта да престъпи клетвата, която дала - да запази в тайна вратата към Искъра.

- Ако не ми кажеш, ще те блъсна заедно с детето ти в пропастта - заплашил я пашата.

- Не знам, аго, не мога да кажа, клела съм се да пазя тайна - проплакала жената.

- Не знаеш, не искаш, клела си се! - извикал свирепо пашата и заповядал на войниците си да я хвърлят в пропастта.

- Стойте! Ще кажа, бог да ме убие - извикала жената и посочила витата скала. - Ей оттам...

Пашата наредил да пуснат жената и се спуснал надолу по сипея, а след него и войниците му.

Ведена, така се казвала овчарката, останала горе при стадото си, притискала детето до гърдите си и се молела Богу да прости греха, който сторила заради детето си. Цяла нощ не мигнала, а сутринта чула страшни писъци и олелия откъм крепостта.

Войските на българския цар, защитниците на крепостта, доловили навреме предателството и успели да се измъкнат през нощта из обсадата. По стръмната пътека за манастира "Архангел Михаил" забегнали към Самоков и Доспейското кале, което и досега се знае като "Шишмановото кале", а върхът - Шишманица, уж там загинал Иван Шишман.  А турците превзели и разбили Урвичката крепост - останали само руините. Предателката Ведена се вкаменила с детето си над самия бряг на реката, която оттогава нарекли Ведина река.

В село Бистрица, което днес е квартал на София, и досега разказват за предателството на някогашната им съселянка Ведена. Според техния спомен, когато Ведена предала калето, цар Шишман и войниците му усетили, че ще се случи нещо лошо - от няколко дни турците били спрели натиска. Съгледвачите на царя, които обикаляли из полето да узнаят силите на нападателите и намеренията им, видели пашата да разговаря с овчарката и тя с ръка да сочи към крепостта. Разбрали предателството и побързали да се вмъкнат по тайния път в Урвич, та донесли видяното на царя. Той повикал болярите си и им рекъл:

- Не ще можем повече да държим Урвичката крепост, защото е предадена на турците тайната врата към Искъра. Ако я залостим, ще удържим крепостта още някой и друг ден, но ще измрем за вода. Трябва да бягаме и да се спасяваме, да спасим и войниците. Затова тайно ще се измъкнем в тъмното, ще се изтеглим към Самоков и там ще дадем силен отпор на турците.

Болярите се съгласили с думите на цар Иван Шишман. Взели царските съкровища и знаци и ги закопали в скалата под Градището, а после пробили планината и пуснали водите на река Искър да минават направо. Водата заляла дупката със съкровищата, заличила я напълно. Царят заедно с всички защитници се измъкнал тайно и избягали, но накъде - никой не знае. По тия места повече боеве не са се водили. Може турците да са ги настигнали някъде из планината и там да са посекли царя, да са разбили цялата царска войска и да са завладели България.


*Урвичката крепост е била свързана с другата витошката крепост - "Батил" - над село Бояна, с един хубав за времето си път. Крепостта е била много силно укрепена, следи от нея се откриват и досега около 21-ия км по пътя София - Самоков. В народната памет тя е свързана с името на цар Ясен и цар Иван Шишман. Паисий в "История славянобългарска" бележи, че цар Иван Шишман, като не могъл да се задържи нито в Търново, нито в Загорието, нито в Стара планина, дошъл в София и се настанил в крепостта Урвич. тук преживял с велможите и войските си седем години, докато най-после турците успели да го прогонят...

 

 

 

 

Използвани източници:

Огнянова, Елена. Достигнало до нас. Предания и легенди. София, издателство "Отечество", 1984.

 


Copyright 1998-2011  “OMDA” Ltd.  ® All rights reserved.

 

 

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История |
Етнография и фолклор | Българска кухня |Хайд парк