ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ

 

НЯКОЛКО ЛЕГЕНДИ ЗА ПЛАНИНИ, СКАЛИ, ЕЗЕРА, РЕКИ И СЕЛИЩА

ПИРИН ПЛАНИНА

Някога, в далечното езическо време, хората вярвали в бог Перун, който живеел на най-красивата планина. Но когато християнската вяра била възприета навсякъде, бог Перун, се оттеглил полека-лека на най-високото място в планината, която била наречена на негово име – Перин.

Живял езическият бог Перун заедно със сестра си Перуника, ненадмината хубавица, що надгрявала слънцето. Колкото била хубава, триж била по-работна – не се спирала, никога не оставала без работа. През цялата зима тъкала платна, а рано напролет слизала към голямото пиринско езеро да ги бели, а ги простирала да съхнат на близкия връх. Оттогава останало върхът да се нарича Момин двор.

Перуника умряла млада - дали от болест или се пресилила в работата, не се знае. На гроба й израснало хубаво синьо цвете, което нарекли по името й – перуника. То цъфти само през месец май – времето, когато красивата Перуника белела платната си и всички можели да я виждат и да се радват на хубостта й.

Един християнски поп се качил на планината да дари бог Перун и тогава за пръв път видял езерото, в което Перуника белела изтъканите през зимата платна. Седнал попът край езерото, да си отпочине от дългия път и да се порадва на красотата наоколо. По това време бог Перун стоял на височината и без да иска съборил един камък, който се търкулнал, та ударил седящия поп, който цамбурнал в езерото. Оттогава езерото било наречено Попово езеро, а когато турците завзели българските земи и дошли по тая планина, прекръстили езерото на турски - Папазгьол.

Сред тукашното население се е запазила вярата, че в това езеро живее воден овен, който не позволява на никакво друго водно животно да припари и да се засели там - нито риба, нито жаба, нито змия или пък друга някаква гадина. Мнозина са пренасяли и пускали в Попово езеро риби, за да се завъдят, ала скоро ги намирали мъртви край езерото.


*Траките са наричали планината Орбелос - белоснежна планина, а славяните, населявали долините на Струма и Места, я наричали Перин, името на бога гърмовержец Перун. Тя е масивна планина, втора по височина у нас - 2915 м. Има много езера и извори, високи и красиви върхове. Възпята е в десетки народни песни. Легенди съществуват за почти всички нейни върхове и езера.

 

Пирин

Национален парк Пирин

(външна връзка)

 

 

 

 

 

Използвани източници:

Огнянова, Елена. Достигнало до нас. Предания и легенди. София, издателство "Отечество", 1984.

 

 


Copyright 1998-2011  “OMDA” Ltd.  ® All rights reserved.

 

 

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История |
Етнография и фолклор | Българска кухня |Хайд парк