"КРЪГЛА МАСА"

Бюлетин[1] на Съюза на демократичните сили

в България

№ 0

 

      Защо е необходима Национална "Кръгла маса"?

 

Мнения на участници в предварителните консултации по процедурни въпроси на "Кръглата маса", състояли се на 3.1.1990 г.

 

 

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

         Нашата делегация се отнася с изключителна сериозност към настоящата "Кръгла маса" и към преговорите, които ще се водят на нея. Ние сме убедени, че много от най-важните въпроси на демократичния процес, който тече у нас, могат да се решат на "Кръглата маса", ако и двете страни се отнасят еднакво сериозно към нея, ако те гледат на нея като на място, където наистина може да се върши конструктивна работа.

Трябва да кажа, че подобни надежди към "Кръглата маса" възлага и нашата общественост. Много от обажданията, които ние получаваме по телефона, в лични разговори, понякога със съвсем случайни хора на улицата, неизменно се изразява надеждата, че на "Кръглата маса" могат и трябва да се решават най-наболелите и важни въпроси на сегашния етап от развитието на нашето общество.

Всичко това ни кара отново да се върнем към въпроса за характера на "Кръглата маса" и да декларираме отново своето виждане и разбиране за нея. Ние считаме все пак за необходимо още веднъж да уточним, че за нас "Кръглата маса" е мястото, където първо, се водят преговори, а не разговори, и второ, че тези преговори се водят между официалните власти на страната и политическата опозиция, представяна от сдруженията и партиите, обединени в Съюза на демократичните сили.

         Трето, че на "Кръглата маса" не могат да присъствуват и други страни - трета, четвърта, пета и т.н. Това за нас няма да бъде "Кръгла маса" и ние не бихме желали да участвуваме в такава "Кръгла маса", където няма да могат да се решават въпроси. Не става дума за обсъжданията. Те могат да се правят на всякаква кръгла маса и ние ги приветствуваме.

         Представяйки се като политическа опозиция и излизайки от тази позиция, ние бихме искали да кажем, че нашата роля е конструктивна. Не желаем самоцелно да се противопоставяме на официалните власти, за да изглеждаме като опозиция. Нашата цел не е на всяка цена да се конфронтираме, за да се представим в такава роля. Там, където властите показват воля и последователност в борбата за демократизация, ние ги поддържаме твърдо и безусловно. В потвърждение на това ще приведа два примера. Ние подкрепихме сегашните власти, сегашното партийно ръководство, новия курс на 10 ноември, когато Живков и неговата клика бяха свалени от власт. Тогава ние проведохме огромен митинг в подкрепа на курса, който то води, екипа, който то овладява. Ние също така подкрепихме и подкрепяме твърдо официалните власти сега при решаването на етническите проблеми. Впрочем, това са наши становища, които през времето на режима на Живков неведнъж сме защитавали с всички последствия за активистите на нашето сдружение, някои от които бяха задържани в Главно следствено управление, други бяха уволнявани от работа и пр.

Не го казвам това с цел да търся някакви дивиденти от тази история. Ние просто се радваме, че тук нашите позиции съвпадат и нямаме абсолютно никакви различия.

Какво ни дава право да претендираме, че СДС представлява тази политическа опозиция? [2]

Този въпрос е редно да бъде поставен, за да няма тук недомлъвки и неясни неша, тъй като съществуват и други сдружения, много по-малобройни, които също претендират за такава роля. Но това са сдружения, които възникнаха обикновено след 10 ноември, а не преди, възникнаха буквално дни след 10 ноември и които претендират също непременно да дойдат тук на "Кръглата маса", за да участвуват в преговорите. Някои от тях, аз вече имах един такъв случай, даже поискаха да имат място в коалиционно правителство. Аз им казах, че нашата цел не е такава, ние не се борим за власт[3], ние не желаем, не се стремим към това да вземем властта. Целта на нашия съюз като демократична опозиция е демократизацията на България, демонтажа на тоталитарната система и превръщането на страната в една действително демократична държава.

Мисля, че беше нужно отново да поставя въпроса за това, за да няма неясноти в позицията на едната и другата страна. Ние нямаме нищо против от другата страна да присъствуват и Комсомолът, и Отечественият фронт, и Профсъюзите, но като друга страна, защото те са структури, които са зависими от официалните власти, те са част от официалната структура. Тяхното желание да бъдат независими ние го уважаваме естествено, но те не са доказали още подобно нещо чрез своите действия, чрез политиката, която провеждат, и докато това е така, ние ще настояваме да има яснота по този въпрос и да знаем - кой от коя страна е на "Кръглата маса".

Що се отнася до въпросите, които трябва да се разискват тук на "Кръглата маса", аз мисля, че това са въпроси на договаряне. Ние също така имаме план за темите, по които ще трябва да се разговаря и естествено също така ще покажем този наш план. Разбира се, ние не държим да бъде само той единствен и евентуално тук ще трябва да се преговаря, да се търси една обща гледна точка и някакво споразумение, за да се водят реални разговори.

А сега общо трябва да кажа, че нашата ориентация е такава:

Ние смятаме, че е нужно да се разисква най-напред и преди всичко по политическите теми, по въпросите от политическата сфера, не защото нямаме и не можем да имаме някаква позитивна програма в икономиката, ние програма сме имали и имаме и по редица юридически проблеми, и по въпроса за бъдещата Конституция и изборите, а също така и по икономическите въпроси имаме екипи, които работят, екипи от специалисти по тези теми, но ние смятаме, че не може да се решават тези въпроси, докато не се решат други проблеми, които се отнасят на първо място до политическата структура.

Самият опит показва, че в миналото е имало много случаи, когато са пускани в действие нелоши икономически програми, но те, когато влязат в тая политическа система, в края на краищата, от тях не излиза нищо, самите програми биват компрометирани. Затова за нас въпросите на политиката, политическите проблеми имат приоритетно значение и то категорично. Затова ние бихме настоявали на тях да се отдаде именно това значение.

 

Д-р ПЕТЪР БЕРОН:

Бих искал да предложа да се съсредоточим върху основните въпроси, които ние изброихме в нашата декларация, а това са основните въпроси на политическата система. Д-р Желев достатъчно добре мотивира защо е необходимо това. Това са споменатите осем групи:

Първа група - премахване на монопола на една партия върху властта. Тук ние не казваме специално за БКП, тъй като може и друга партия да прояви желание да бъде единствен изразител на народната воля, така че това се отнася за която и да е друга партия, което включва:

          Първо. Отпадане на целия чл. 1 от Конституцията на НРБ. Знаете много добре, че Конституцията в момента е един напълно негоден инструмент за управление на държавата, защото има цели големи части от нея, които трябва да отпаднат, има множество отделни членове, които трябва да отпаднат, но това ще бъде направено при преработката на тази Конституция. Ние обаче смятаме, че не само ал. 2 и 3 на чл. 1 трябва да отпаднат, а и ал. 1, защото тя също няма място в настоящата Конституция така, както са написани трите алинеи.

          Второ. Разпускане на първичните партийни организации по месторабота.

Смятам, че това е ясно за всички защо го искаме, но за тези, които ще кажат "Защо се бъркате в нашите партийни работи?" ще си позволя да кажа две думи в отговор: Защото това се отнася първо до съдбата и живота на всички непартийни членове, които работят в тези предприятия или учреждения и второ, защото ние смятаме, че тези първични партийни организации дублират и пречат на работата на административните управления на работните места.

Трето, отделяне на БКП и БЗНС от държавата във финансово, кадрово и структурно отношение. Смятам, че е достатъчно ясно.

Четвърто, деполитизиране на армията, милицията, съда и прокуратурата. Това е една сериозна операция. Ние съвсем не си правим илюзии, че е нещо лесно или приемливо абсолютно за всички, но то е нещо, което трябва да стане, за да могат въоръжените сили на страната, както и нейните съдебни органи, да станат инструмент на държавата, а не инструмент в ръцете на която н да е партия.

Втората част са реалните гаранции за многопартийната система, тъй като всеки може да каже: и сега имаме многопартийна система, и сега съществува БЗНС, но вие знаете много добре какво е положението. Затова е необходим закон за партиите и другите демократични организации: кой може да формира партия и при какви условия; кога какъв достъп ще имат тези партии до средствата за масова информация и всичко останало, което се нарича свобода на политическа дейност, естествено със съответните ограничения, които няма смисъл да изброявам, като например да има забрани за създаване на фашистки партии, за човеконенавистническа пропаганда и т.н. Ясно е, че но този въпрос всички сме на едно мнение .

Пето, премахвана на партийния монопол, не само монопола на БКП, а изобщо на какъвто и да е партиен монопол върху радиото и телевизията.

Друга част е разделянето на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Това също смятам, че е достатъчно ясно.

-    Провеждане на свободни избори през 1990 г. по нов демократичен Избирателен закон.

-    Привеждане на законодателството в съответствие с международните ангажименти, поети от нашата страна. Това разбира се не е необходимо да се разглежда на пленарни заседания, а може да бъде предмет на разговор и на работа на специализираните групи и заинтересованите специалисти.

Шесто, приемане на основните принципи за цялостна концепция по националния въпрос.

Седмо, равенство и равнопоставеност пред закона на всички форми на собственост: държавна, кооперативна и частна.

Осмо, това е фактически група "разни":

-    отменяне на противоконституционни закони и подзаконови актове.

Това са нещата, които ние смятаме, че трябва да бъдат предмет на подобни разговори. Останалото е наистина до известна степен в сферата на емоциите и може да бъде взето по един или друг начин, но тези точки просто апелирам най-сериозно да се приемат.

 

 

 

ДЕЛЕГАЦИЯ

на Съюза на демократичните сили за преговорите около "Кръглата маса";

 

ръководител на делегацията              - Д-р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ


 

БЗНС "Никола Петков"                    1.     милан дренчев

2.           крум неврокоПски

3.           михаил михайлов

 

БСДП                                    1. д-р Петър Дертлиев

2.           руен крумов

3.   янко янков

 

Движение "Гражданска инициатива"      - 1. любомир собаджиев

2.           емил стумбов

3.           христо пеев

 

Зелена партия                         - 1. АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ

2. ЛЮБОМИР ИВАНОВ

3. СОЛОМОН ПАСИ

 

 

Клуб за гласкост и демокрация         - 1. петко симеонов

2. Проф. ЧАВДАР КЮРАНОВ

 


 

Клуб на репресираните след 1945 г.         1. ДИМИТЪР БАТАЛОВ

2. ИВАН НЕВРОКОПСКИ

3. ВАСИЛ ГЬОРЕВ

 

Комитет за защита на религиоз-
ните права, свободата на съвест-
та и духовните ценности                 1. Йеромонах XРИСТОФОР СЪБЕВ

2. пеТър кънев

3. Антон радков


 

Независимо дружество за защита

правата на човека в България            1. РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ

2.   КОСТАДИН ГЕОРГИЕВ

3.   ДРАГОМИР ЦЕКОВ


 

 

 

Независимо сдружение; "Екогласност"   - 1. ПЕТЪР БЕРОН

2.    ГЕОРГИ АВРАМОВ

3.    ДЕЯН КЮРАНОВ

 

Независима федерация па труда "Подкрепа"

                                        1. д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ

                                                  2. ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ

3. д-р ЛЮБОМИР ПАВЛОВ


 

 


 

Радикал-демократическа партия           1.    Д-р ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА

2.     МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ

3.   АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ


 

 Федерация на независимите

студeнтски дружества

                                        1. ЕМИЛ КОШЛУКОВ

2. ВЛАДИМИР КЪНЕВ

3. ВАСИЛ ПЕТРОВ


 

 


 

Говоритeл                       ГЕОРГИ СПАСОВ


 

 

ПОЗИЦИЯ

 

 

На 15 януари 1990 г. Координационният съвет на Съюза на демократичните сили се обърна с писмо до официалните власти. В него отново се разяснява ясната и недвусмислена позиция на Съюза във връзка с началото па Националната "Кръгла маса".

А тя е:

1. Датата, на която ще започне Националната "Кръгла маса" да бъде и дата, на която да има и официално разрешение за издаване на всекидневен вестник "Демокрация" - орган на СДС и седмичник "Свободен народ".

2.    Същата дата се приема за начало на Националната "Кръгла маса" и на същата дата СДС трябва да притежава своя сграда.

3.  По време на Националната "Кръгла маса" са нежелателни по принцип други паралелни прояви, които да се наричат "Кръгла маса".

4.   Пряко предаване на разговорите около Националната "Кръгла маса" по Българско радио.

5.  Представяне на двучасов репортаж за разговорите в централно програмно време на телевизията.

 

  

АПОСТРОФ

 

Във в. "Работническо дело" - бр. от 16.1.1990 г., съобщението за началото на Националната "Кръгла маса" е публикувано почти невидимо на последната страница.

Големият въпрос е защо?

Отговори много. Ето един от възможните: Вестник "Работническо дело" иска да излъже отново българската общественост. Той няма друг шанс, за да продължи да пази своята доказана консервативна същност.

На добър му път! И без това неговите читатели непрекъснато намаляват. И това е съвсем обяснимо.

 

  

И Н Ф 0 Р М А Ц И Я

 

 

I. Председатели на комисии от страна

на Съюза на демократичните сили

 

1.     По темата "Многопартийната политическа система" - Петко Симеонов - председател на Клуба за гласност и демокрация.

2.По темата "Отделяне на партиите от държавата. Деидеологизация - Петър Берон - секретар на Съюза на демократичните сили.

3. По темата "Разделяне на законодателната, изпълнителната и съдебната власти" - Янко Янков - БСДП.

4. По темата "Национален въпрос" - Румен Воденичаров - председател на Независимото дружество за зашита правата на човека в България.

5. По темата "Частични избори. Нов избирателен закон" - Петър Дертлиев - председател па БСДП.


 

[1] От този бюлетин, чийто инициатор и изпълнител беше Александър Йорданов, има още един брой. От 12 февруари 1990 г. започна да излиза вестник "Демокрация", където се отразява дейността на Кръглата маса. В бюлетина са използвани стенографските протоколи от заседанията, които цялостно са поместени тук в сайта, в омда.

[2] Ръководството на БКП имаше уж четири възможности да посочи своята опозиция - 1. Да преговаря със Симеон Втори. Това означаваше веднага да постави под въпрос референдума от 1946 година и републиканската форма на управление. БКП, колкото и да бяха притиснати в ъгъла, не бяха толкова глупави; 2. Да преговаря с Ценко Барев (БЗНС "Никола Петков") и политическата емиграция. За БКП това означаваше, че още преди да седне на масата за преговори, се отрича от  45-те години, в които е управлявала, нещо, което тя не можеше да си позволи; 3. Да преговаря с нововъзникнали след 10 ноември 1989 година формации, които нямаха влияние в страната, повечето от тях водени от хора, без известни на обществото политически прояви на независимост до 10 ноември; 4. Да признае за опозиция СДС (неформалите отпреди 10 ноември 1989 г. плюс възстановените (тук в страната!) стари партии). Ако допуснем, че ръководството на БКП е избирало, то нямаше какво да избира. Освен казаното - Симеон нямаше значима подкрепа (монархистите бяха около 4 на сто); Ценко Барев не можеше да си позволи да пренебрегне водачите на николапетковистите в страната. Ако СДС беше "пренебрегнато", радикализацията на СДС и на подкрепящите го граждани, щеше да доведе до трудно предвидими събития. Ще добавя накрая изключително важното: СДС и съставящите го организации имаха контактите и признанието на Западните посолства и големите партийни семейства (социнтерна, народните партии, зелените), Републиканската и Демократическата партия на САЩ, преди БКП да реши (средата на декември 1989 г.) да преговаря със СДС. Ръководителите на БКП не бяха щураци. Бел. на Петко Симеонов, 30 декември 2009 г.

[3] От дистанцията на годините, като имам предвид приеманите по това време документи на СДС, знаменитата фраза на Желев, че ние не искаме власт, е  съобразена с господстващия политически език в онези дни (да се бориш за власт, е лошо; да си комунист, е добро; капитализъм е лошо; НАТО е зло; САЩ са лоши; Съвтеският съюз е добър и пр.) Бел. моя П.С.

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени