КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Документи

ДОКУМЕНТИ, ПРИЕТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА

Декларация за ролята и статута на Националната кръгла маса,  12 март 1990 година

Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система, 12 март 1990 година

 

Споразумение по политическата система, 12 март 1990 година

Споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии, 29 март 1990 година

 

 

Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България, 30 март 1990 година

Споразумение по принципите и основните положения на Законопроекта за избиране на Велико народно събрание, 30 март 1990 година

Споразумение във връзка с основните положения на Статута на Българската телевизия и Българското радио, 14 май 1990 година

Споразумение за предизборната кампания по радиото и телевизията, 14 май 1990 година

Споразумение по създаването на гаранции за произвеждане на свободни избори, 14 май 1990 година

Декларация на Националната кръгла маса, 14 май 1990 година

Етичен кодекс на предизборната кампания, 14 май 1990 година

30 март '90
 

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

ПО ПРИНЦИПИТЕ И ОСНОВНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ НА ЗАКОНОПРОЕКТА

 ЗА ИЗБИРАНЕ НА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

  

Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по принципите и основните по­ложения на законопроекта за избиране на Велико народно събрание.

Страните подчертават особената важност на този Избирателен закон за свободното произвеждане на демократични избори за Велико народно събрание, от което в значителна степен ще зависи развитието на демократическия процес в страната. Изхождайки от това разбиране и в съответствие със Споразумението по политическата система, участниците в Националната кръгла маса се съгласиха да предложат на Народното събрание в Избирателния закон да намерят място следни­те основни положения:

1. Изборите за Велико Народно събрание да се произведат на основата на принципите на всеобщото, равното и прякото избирателно право с тайно гласуване.

2. Изборите да се произведат по смесена система, при която:

200 депутатски мандата да бъдат заети чрез преки избори на кандидати в едномандантни избирателни райони по мажоритарния принцип с мнозинство повече от половината от действител­ните гласове;

200 депутатски мандата да бъдат заети въз основа на пропорционалния принцип чрез избори в многомандатни териториални райони по партийни листи;

всеки избирател има два гласа: първи глас за избор на кандидат в едномандатен избирателен район и втори глас за избор по партийна листа.

3. Приемат предложения в законопроекта ред за съставяне на избирателните списъци.

За да се предотврати злоупотребата с удостоверенията за гласуване на друго място, намира за целесъобразно да се ограничи тяхното издаване. Секционните избирателни комисии да съставят отделен списък за гласувалите по този ред, като прилагат към него удостоверение на гласувалите.

Районните избирателни комисии да осъщестяват контрол върху издаването на удостоверенията за гласуване на друго място.

4. Държавният съвет образува избирателните райони и утвърждава избирателните книжа при консултации с Централната избирателна комисия най-късно 55 дни преди изборния ден.

Министерският съвет да предостави на политическите партии и другите политически организации, участващи в изборите, достъп до данните за образуване на избирателните райони.

Многомандатните избирателни райони да се формират на основата на бившите окръзи.

5. Организацията и произвеждането на изборите да се осъществява от избирателни комисии, в състава на които се включват юристи, лица с друго подходящо образование, безпартийни и равен брой представители на политически партии.

Централната избирателна комисия да се назначава от председателя (президента) на републиката след консултации с ръководствата на партиите най-късно два месеца преди деня на изборите.

Районните избирателни комисии се назначават след консултации със съответните ръководители на политическите партии от изпълнителния комитет на съответния областен народен съвет, а секционните от изпълнителните комитети на съответните общински народни съвети.

Да отпадне изискването за регистриране на назначените по посочения ред комисии пред съд, тъй като това само ще усложни и затрудни работата.

6. Централната избирателна комисия:

а) регистрира предизборните коалиции и цветовете на партиите и коалициите;

б) разглежда жалби против незаконни актове и действия на районните избирателни комисии и взема окончателно решение по тях;

в) обявява изборните резултати за цялата страна;

г) осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на районните избирателни комисии.

Решенията на Централната избирателна комисия могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд на НРБ.

7. Районните избирателни комисии:

а) организират произвеждането на изборите в съответния избирателен район;

б) регистрират индивидуални кандидати и партийни листи;

в) осъществяват методическо ръководство и контрол по отношение на секционните избирател­ни комисии.

Решенията на районната избирателна комисия могат да бъдат обжалвани пред Централната избирателна комисия.

8. Кандидатите в едномандатните райони могат да бъдат предлагани:

а) от ръководствата на политическите партии и партийните коалиции;

б) най-малко от 500 избиратели.

9. Всеки кандидат може да бъде регистриран само в един едномандатен избирателен район и в една партийна листа.

10. Когато партиите формират предизборна коалиция, те излизат с обща листа в отделните избирателни райони. В този случай те не могат да излизат и със самостоятелна листа.

11. Ръководствата на партиите съставят партийните избирателни листи, като определят и поредността на кандидатите.

12. Регистрацията на кандидатите и партийните листи се извършва най-късно 30 дни преди изборния ден.

13. Всеки кандидат може да има до десет застъпници, които го подпомагат в избирателната кампания, представляват неговите интереси пред държавните органи, обществените организации, избирателите, Централната и другите избирателни комисии. В заседанията на избирателните комисии застъпниците участват с право на съвещателен глас и могат да вписват възражения в протоколите на избирателните комисии.

14. В Закона за избиране на Велико народно събрание следва да се създадат необходимите правни предпоставки за гарантиране свобода на агитацията на гражданите, на партиите, на кандидатите и на техните застъпници, като се предвиди:

еднакъв достъп за кандидатите и партиите до източниците на информация, необходими при предизборната кампания;

еднакъв достъп до средствата за масово осведомяване;

възможност за изготвяне и използване на агитационни материали;

да не се допуска разгласяването на социологически анкети по-късно от осем дни преди изборния ден, агитация и раздаване на бюлетини 24 часа преди изборния ден, както и в деня на изборите;

широка гласност на финансирането на предизборната дейност;

забрана и санкция за унищожаване на агитационни материали в нарушение на установения ред.

15. Да се забрани финансирането на предизборната дейност на кандидатите от чужди държави, партии, физически и юридически лица. Да се разреши на български граждани да правят индивидуална вноска по 100 лева и на юридически лица до 2000 лева за предизборни цели. Цялата сума за предизборна кампания на един кандидат да не надхвърля 20 хил. лева.

Кандидатите могат да ползват материалната база и финансите на партиите, в които членуват.

16. Срочнослужещите в БНА да гласуват в избирателните секции в съответните населени места. Командирите на поделенията съвместно със секционните избирателни комисии съставят разп­ределение и график за гласуването на военнослужещите.

17. Да се предложи на министъра на народната отбрана съвместно с Централната избирателна комисия да издадат и огласят указания за реда, по който ще се провежда предизборната кампания и гласуването в армията. В него да се предвидят равни условия за запознаване на военнослужещи­те с програмите на партиите и на кандидатите.

18. Българските граждани, живеещи постоянно в чужбина, се вписват в избирателни списъци, ако заявят лично желанието си да участват в изборите, най-малко една седмица до деня на изборите. Гласуването се отбелязва в задграничните паспорти.

19. Български граждани, пребиваващи повече от два месеца в чужбина и незавърнали се до деня на изборите, се заличават от избирателните списъци в страната.

20. Централната избирателна комисия съвместно с министъра на външните работи да разработят и огласят указание за реда, по който ще участват в изборите живеещите в чужбина български граждани. Да се обсъди възможността за гласуване по пощата.

21. По време на гласуването в изборното помещение могат да присъстват представители на партии, застъпниците, журналисти и гости.

22. Всяка партия или предизборна коалиция участва в изборите с определен цвят. Кандидатите по едномандатни райони, издигнати от група избиратели, участват в изборите с бял цвят.

23. При определянето на изборните резултати присъстват представители на партиите, кандидатите, техните застъпници, журналисти и гости.

Празният плик се счита за недействителна бюлетина.

Преброяването на гласовете се извършва поотделно за всяка листа и за всеки кандидат.

24. За избран народен представител в едномандатен район се смята кандидатът, който е получил повече от половината от действителните гласове, подадени в избирателния район, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели по избирателния списък.

В случай, че в изборите са участвали по-малко от половината избиратели или нито един от кандидатите не е избран, в срок от една седмица се произвежда нов избор. Когато в избирателния район са били регистрирани повече от двама кандидати и никой не е избран, при повторното гласуване се предлагат двамата от тях, получили най-много гласове при първия избор. За избран се счита кандидатът, който е получил повече гласове.

25. Като база за разпределение на мандатите по пропорционалния избор се взимат всички действителни гласове, подадени в избирателните райони за партийни листи. Право на участие в разпределението на местата по партийни листи имат партиите, получили минимум 4% от действителните гласове във всички избирателни райони.

Всяка партийна листа получава мандати, пропорционално на подадените за нея действителни гласове. Местата се заемат от кандидатите на партията съобразно с поредността им в партийната листа.

26. Всички жалби за незаконни действия на държавни органи, длъжностни лица, партии и граждани по произвеждането на изборите, които дават основание да се счита, че е опорочена волята на избирателите, да се отправят до Великото народно събрание в двуседмичен срок от обявяването на изборните резултати.

Мандатната комисия на Великото народно събрание ги проучва и докладва своите заключения пред него.

27. Новоизбраните народни представители в двумесечен срок след изборите декларират пред мандатната комисия на Великото народно събрание източниците на финансирането и разходите, които са направили по време на избирателната кампания.

28. Да отпадне институтът на отзоваването, като се възприеме свободния депутатски мандат.

29. Под партии в настоящото споразумение се разбират политическите партии и други политически организации и движения, които според Закона за политическите партии участват със свои кандидати в изборите.

30. Предизборни партийни коалиции могат да образуват само посочените в предходния текст партии, организации и движения.

Предизборните партийни коалиции се заявяват пред Централната избирателна комисия в срока за издигане на кандидатури.

31. Да се организира национална кампания за разгласяване сред избирателите на избирателната система и реда на гласуване.

*

*  *

Кръглата маса ще съгласува отделно споразумение относно гаранциите за провеждането на свободни и честни избори, създаването на независима национална организация за обществен кон­трол върху свободата на изборите и статута на нейните представители, както и на представители на международни организации и чужди държави.

 

София, 30 март 1990 г.

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

  

Александър Лилов

 (за Българската

 комунистическа

партия)

Желю Желев

          (за Съюза на

   демократичните

сили)

 

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКА ЧАНОВ за Зелената партия

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ за Родопски съюз „Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА за Радикалнодемократическата партия

ЕМИЛ КОШЛУКОВ за Федерацията на независимите студентски дружества

ИВАН ВЕЛИНОВ за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ за движението Гражданска инициатива"

МИЛАН ДРЕНЧЕВ за БЗНС „Никола Петков"

МИХАИЛ ИВАНОВ за Комитета за национално помирение

НОРА АНАНИЕВА за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН за Независимо сдружение „Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности  


 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени