КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Документи

ДОКУМЕНТИ, ПРИЕТИ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КРЪГЛА МАСА

Декларация за ролята и статута на Националната кръгла маса,  12 март 1990 година

Национално споразумение за гарантиране на мирното развитие на прехода към демократична политическа система, 12 март 1990 година

 

Споразумение по политическата система, 12 март 1990 година

Споразумение по основните идеи и принципи на Законопроекта за политическите партии, 29 март 1990 година

 

 

Споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България, 30 март 1990 година

Споразумение по принципите и основните положения на Законопроекта за избиране на Велико народно събрание, 30 март 1990 година

Споразумение във връзка с основните положения на Статута на Българската телевизия и Българското радио, 14 май 1990 година

Споразумение за предизборната кампания по радиото и телевизията, 14 май 1990 година

Споразумение по създаването на гаранции за произвеждане на свободни избори, 14 май 1990 година

Декларация на Националната кръгла маса, 14 май 1990 година

Етичен кодекс на предизборната кампания, 14 май 1990 година

 

30 март '90
 

 

СПОРАЗУМЕНИЕ

 ПО ОСНОВНИТЕ ИДЕИ И ПРИНЦИПИ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА НАРОДНА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  Участниците в Националната кръгла маса постигнаха съгласие по основните идеи и принципи на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България.

Промяната на Конституцията е необходимо условие за по-нататъшното осъществяване на мирния и легален преход към демокрация. Предлаганите изменения са поредна стъпка в посока към цялостна конституционна реформа на обществената система.

В съответствие със Споразумението по политическата система участниците в Националната кръгла маса се съгласиха по следните основни положения, които да бъдат отразени в Закона за изменение и допълнение на Конституцията.

I. ПО ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА

1. Възприемат определението на Народна република България като демократична и правова държава.

2. В конституционния текст като основно начало на политическата система да се включат принципите на политическия плурализъм, демократизъм и хуманизъм.

3. В конституционния текст да се посочи, че народната република е единна и неделима, като държавата признава и съдейства за развитието на местното самоуправление, което се урежда със закон.

4. Да се осъществи последователна и пълна деидеологизация на конституционните текстове.

5. Българският език да се обяви за официален език в НР България.

II. ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА

1. Икономическата система на НР България да се основава на свободната инициатива и стопанската конкуренция при всички равнопоставени форми на собственост, като същевременно е насочена към увеличаване на благосъстоянието на цялото общество.

2. В условията на пазарна икономика държавата да поема закрилата върху социално слабите слоеве от населението, а безработицата да се установи по конституционен ред като един от основ­ните осигурени социални рискове.

3. В Конституцията да се ограничат обектите на изключителна държавна собственост и да се посочат основните обекти на общинска собственост.

4. Държавното регулиране на стопанската дейност да се осъществява с икономически средства, като при това не се допуска установяването на монопол, нелоялната конкуренция и нарушаване­то на правата на потребителите.

III. ПО ОСНОВНИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ НА ГРАЖДАНИТЕ

1. Да се установят правни механизми и да се създават реални условия за осъществяването на конституционните права и свободи на гражданите в съответствие с международните актове, подписани от НР България.

2. В конституционния текст специално да се определи роля на политическите партии като една от основните форми за сдружаване на гражданите и тяхното свободно участие в политическия жи­вот на страната.

3. Конституционното определение за свободата на изповеданията да се приведе в съответствие с международно приетите норми.

4. Свободата на мнение да се обособи в отделен текст и да се формулира в разгърнат вид.

IV. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПРИ ПРЕХОДА КЪМ ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ

1. При прехода към парламентарна демокрация последователно да се прилага основополагащият принцип на разделяне на властите в съответствие с общоприетите стандарти на парламентарните демокрации и конституционни гаранции срещу прекомерно съсредоточаване и злоупотреба с властта от отделни лица или институции.

2. Новоизбраното Велико народно събрание в срок от една година и половина да изработи и приеме нова Конституция на страната и да реши да се проведе референдум, чрез който народът да я утвърди. Едновременно с това то да функционира като работещ парламент, като приема всички закони и други актове, необходими за нормалната дейност на държавата.

До приемането на нова Конституция Великото народно събрание може да внася промени в действащата Конституция, освен в разпоредбите, отнасящи се до държавния глава.

Участниците в Националната кръгла маса изразяват мнението, че след приемането на новата Конституция Великото народно събрание единствено може да реши да прекрати или да продължи своята дейност, в съответствие с разпоредбите на новата конституция.

3. Великото народно събрание да функционира като постоянно работещ законодателен орган.

4. Великото народно събрание да се състои от 400 народни представители.

5. Участниците в Кръглата маса изразяват своето съгласие с промените в гл. V на Конституцията да бъде отменена институцията Държавен съвет на НРБ. Същевременно да се определи статутът на държавния глава председател (президент) на републиката, който в сегашните условия да бъде избран от Народното събрание.

Участниците в Кръглата маса изразяват своето съгласие за държавен глава на страната да бъде избран действащият председател на Държавния съвет на НРБ.

С новата Конституция на страната да се регламентира формата недържавно управление, включително функциите и мандатът на държавния глава.

6. С измененията в действащата Конституция да се определят следните правомощия на държавния глава:

да олицетворява единството на народа и да гарантира суверенитета, териториалната цялост, отбраната и националната сигурност на страната;

да осигурява функционирането на държавните органи според Конституцията и законите;

  да представлява държавата в страната и международните отношения;

да назначава правителство, след като неговата програма и състав получат одобрение на парламента;

да отправя обръщения към народа и парламента;

да осъществява общо ръководство на отбраната и сигурността на страната и изпълнява фун ­кциите на главнокомандващ на Въоръжените сили;

да назначава посланици, да приема акредитивни писма, да дава награди и звания, както и да взема решения за помилване, предоставяне на гражданство и право на убежище, да сключва международни договори, да осъществява и други представителни функции;

в изпълнение на своите правомощия издава укази и решения, които нямат нормативен характер;

когато е застрашена сигурността на страната и териториалната й цялост, при стихийни бедс­твия и в случаите, когато е нарушено функционирането на органите на държавната власт, в съотве­ствие с Конституцията и законите може да обяви обща и частична мобилизация или извънредно положение по предложение на Министерския съвет, когато Народното събрание не заседава. В такива случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да вземе решение;

- обявява положение на война при въоръжено нападение срещу Народна република България или при необходимост от неотложно изпълнение на международно задължение за взаимна отбра­на, ако Народното събрание не заседава и не може да бъде свикано. В тези случаи Народното събрание се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

- не може да изпълнява други ръководни държавни, политически, обществени и стопански функции, да бъде член на ръководството на партия или да бъде народен представител.

V. ПО СТАТУТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО                                                            

1. Необходимо е създаването на силно, компетентно и отговорно правителство, което, осъщес­твявайки пълноценно своите функции, да е в състояние да провежда последователна политика, на­сочена към извеждането на страната от икономическата криза и прехода към пазарна икономика.

VI. МЕСТНО УПРАВЛЕНИЕ

Участниците в Националната кръгла маса намират за необходимо скорошното провеждане на избори за местни органи на управление, не по-късно от края на 1990 г.

Изборите за Велико народно събрание да се произведат по смесена система, при която:

200 депутатски мандата да бъдат заети чрез преки избори на кандидати в едномандатни избирателни райони по мажоритарния принцип с мнозинство повече от половината от действителните гласове,

200 депутатски мандата да бъдат заети въз основа на пропорционалния принцип чрез избори в многомандатни териториални райони по партийни листи;

всеки избирател да има два гласа първи глас за избор на кандидат в едномандатен район и втори глас за избор по партийна листа.

Участниците в Националната кръгла маса ще подпишат Споразумението по основните положения за произвеждането на изборите за Велико народно събрание.

Националната кръгла маса предлага на Народното събрание да отрази в законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ съгласуваните в работната група проекти за текстове, съгласно споразумението по политическата система.

  

София, 30 март 1990 г.

 

Съпредседатели на Националната кръгла маса:

Александър Лилов

(за Българската

комунистическа

партия)

 

Желю Желев

(за Съюза на

демократичните

сили)

 

 

Следват подписите на ръководителите на делегациите, участвуващи в Националната кръгла маса. Подписали:

АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ за Зелената партия       

БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ народен представител

БОРИС КЮРКЧИЕВ за Демократическата партия

БРАНКО ДАВИДОВ за Родопски съюз „Родолюбив"

ВИКТОР ВЪЛКОВ за БЗНС

ГИНЬО ГАНЕВ за Отечествения фронт

ДИМИТЪР БАТАЛОВ за Клуба на репресираните след 1945 г.

ДИМИТЪР АРНАУДОВ за Общонародния комитет за защита на националните интереси

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА за Радикалнодемократическата партия

ЕМИЛ КОШЛУКОВ за Федерацията на независимите студентски дружества

ИВАН ВЕЛИНОВ за Съюза на юристите в България

КОНСТАНТИН ТЕЛЛАЛОВ за Комитета по правата на човека

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ за Независимата федерация на труда „Подкрепа"

КРЪСТЬО ПЕТКОВ за Конфедерацията на независимите синдикати в България

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ народен представител

ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ за движението „Гражданска инициатива"    

МИЛАН ДРЕНЧЕВ за БЗНС „Никола Петков"

МИХАИЛ ИВАНОВ за Комитета за национално помирение     

НОРА АНАНИЕВА за Демократичния съюз на жените

ПЕТЪР БЕРОН за Независимо сдружение Екогласност"

ПЕТКО СИМЕОНОВ за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ за Българската социалдемократическа партия

РОСЕН КАРАДИМОВ за Българска демократична младеж

РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ за Независимото дружество за защита правата на човека

ТАНИ ТАНЕВ за Съюза на бойците против фашизма и капитализма

йеромонах ХРИСТОФОР СЪБЕВ за Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности


 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени