КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

 

27 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 

       

    Национална кръгла маса

    Второ пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    27 март 1990 г., вторник, начален час 17:10, край 22:02

     
     

    ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Добър ден на всички и добре дошли.

    Преди да започнем нашето поредно заседание, бих искал да кажа няколко думи за онази информация, която през тези дни изнесоха средствата за масова информация в България. Става дума за жертвите на терора в Ловеч. Тази информация потресе българската общественост и аз предлагам да почетем паметта на тези жертви с едноминутно мълчание и ставане на крака.

    (Всички стават на крака. Едноминутно мълчание.)

    Благодаря.

    Със съгласието на уважаемия съпредседател, смятам че можем да започнем заседанието.

    ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Разбира се.

    ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Аз ще си позволя да направя едно кратко въведение, което мисля, че би могло (поне така се надявам) да ни придвижи към основните задачи на сегашното заседание.

    На вчерашното закрито заседание на КМ ние възлагахме големи надежди, макар че, както се оказа, то е събудило много повече подозрения сред обществеността, че ние зад гърба й се договаря­ме. Вярвахме, че без присъствието на радиото и телевизията то ще успее в делови тон да доведе до съгласие по трите изключително важни законопроекта, които трябва да бъдат приети от предстояща­та сесия на НС. Става дума за законопроекта за политическите партии, за изборите и за законопро­екта за изменение и допълнение на Конституцията.

    За съжаление, макар да заседавахме до 22.05 часа вчера, до съгласие стигнахме само по зако­нопроекта за политическите партии. По останалите два законопроекта за изборите и за изменение и допълнение на Конституцията, такова съгласие не се получи. Но все пак, нашият труд не отиде напразно. Ние успяхме още по-пълно и цялостно да опознаем позициите си, аргументите, с които се защитават те, общото и различното между нас.

    Това, според мен, представлява важна предпоставка за едно по-бързо и конструктивно прид­вижване напред, естествено, при наличието на добра воля. Може би най-важното е, че ние установихме нашите основни различия, за преодоляването на които сега трябва да намерим формула. Това е много важно, тъй като и изборите, и Конституцията са едни и същи за двете страни на КМ. Нито опозицията, нито управляващите могат да си измислят свой собствен избирателен закон, по който да се правят избори. Ето защо аз ще си позволя съвсем накратко да очертая основните моменти на нашите различия, за да можем да започнем разискванията директно по тях.

    Първото различие се отнася до характера на НС. Какво НС трябва да изберем? СДС е за Велико НС, докато другата страна все още не е определила съвсем точно своята позиция по този въпрос, или поне с такова убеждение оставаме.

    Защо СДС иска Велико НС? Съществуват няколко съображения.

    България, подобно на другите страни от Източна Европа, или по-точно от бившия социалистически лагер, извършва мирен преход от тоталитарната комунистическа система към демокрация, към съвременна, модерна демокрация с политически плурализъм, многопартийна система, независимо гражданско общество, правова държава, стопанство с пазарна икономика, където преобладаваща ще бъде частната собственост с добре развита социална система за защита на социално слабите. Колкото и мирен да е този преход, той, сумарно взето, представлява същинска социална революция, която изменя икономическите, политическите и социални отношения на обществото, променя държавните и обществени институции и организации. На практика това води до необходимостта от промяна на целия конституционен ред в обществото.

    Такава радикална промяна, свързана по необходимост с приемането на нова демократична Конституция на страната, която трябва юридически да фиксира и затвърди всички тези изменения, може и редно е да направи едно Велико НС. Още повече, че това е и в нашата национална историческа традиция.

Второто съображения да искаме Велико НС е неговата много по-голяма представителност, която му придава и много по-демократичен характер. Удвоеният състав на Великото НС е гаранция, че то по-пълно и по-надеждно ще представлява българския народ в сегашния му вид в различните политически търсения, движения, стремежи и интереси.

Това обстоятелство става допълнителна гаранция, че ще бъде приета и една демократична Кон­ституция, която, подобно на Търновската за онова време, ще определя за дълъг период нашия обществен живот и бъдещето на страната. Съчетано с обстоятелството, че Конституцията ще се гласува с квалифицирано мнозинство от 2/3 от състава на народните представители, създава още по-сигурна гаранция, че никоя заинтересована сила няма да може да прокара недемократична Конституция. Това на практика ще се окаже невъзможно.

Най-сетне, демократичният характер на Великото НС се изразява и във факта, че след като приеме новата Конституция и нов Избирателен закон, то се саморазпуска, за да бъдат насрочени избори за обикновено НС за 4-годишен срок.. Разбира се, ако то не реши или не бъде заставено от обстоятелствата да си удължи пълномощията за по-дълъг период, за да започне да законодателства.

Вторият пункт на нашите различия се отнася (така, както те вече се очертаха) до броя на народните представители. Ние смятаме, че във Великото НС те трябва да бъдат 500 души. Нашите опоненти ги определят на 200 души. За обикновено НС това може да се окаже целесъобразно, но за Велико НС в никакъв случай.

Всъщност тук различията произтичат от характера на самото събрание.

Трети пункт на различията засяга избирателната система.

СДС предлага избирателната система да бъде пропорционална със съответните корективи, кои­то биха могли да компенсират едни или други нейни недостатъци, тъй като съвършена избирателна система няма никъде. Нашите опоненти предлагат мажоритарна система също със съответни корективи.

Защо СДС държи за пропорционална система? Защото първо, тя е поначало по-демократична, по-добре и по-справедливо представя различните партии и организирани движения, които участват в изборната борба.

Второ, за нашите сегашни условия тя е по-подходяща, защото представлява борбата на идеи, идейни платформи, за разлика от мажоритарната, която изразява много повече борбата на личности. В нашето общество, което сега излиза от състоянието на тоталитарност, няма ярко изразени и утвърдени политически личности. Една от най-характерните особености на тоталитарното общество е тъкмо обезличаването на хората, включително и на политиците, които биват или директно обезличавани, или превръщани във фалшиви личности. Да си спомним екипа на Живков, неговия ЦК, неговото Политбюро всички блестяха с отразената светлина на своя патрон, който на свой ред беше достатъчно голямо безличие.

В тоталитарната система самият начин на издигане на политиците е обезличаващ. Това е апаратният път, пътят на политическата преданост и вярност на шефа, на послушанието и безгръбначието, с една дума на самообезличаването. Всички политици в тоталитарната партия и държава влизат в политиката, така да се каже, анонимно, „през задния вход", но не отпред, не открито, не с борба, не чрез легитимиране със собствени идеи, възгледи, платформи. Това е причината, поради която сегашната БКП е обезличена и не може да изкара ярки, безспорни, общопризнати личности.

По друга причина, свързана пак с тоталитарния характер на това общество, е обезличена и опозицията. Тя също няма ярки, значими личности с общонационално значение. Фигурите, които сега се очертават в нейните редове, също не са могли досега да се изявят като политици, да покажат своите възгледи, идеи, характер и т.н.

При тази ситуация естествено е да предлагаме пропорционалната система, а не мажоритарната. Всъщност, световната практика показва, че към мажоритарната система обикновено се придържат или тоталитарните, фашистките режими, или високоразвитите и утвърдени демокрации, при това не всички. Първите - поради възможността да имитират избори. Вторите поради утвърдените демократични традиции, които изключват всякакви спекулации. В момента България не принадлежи нито към едната, нито към другата категория държави. Тя вече не е достатъчно тоталитарна, фашистка, за да си позволява изборна имитация, нито е още достатъчно демократична, с достатъчно утвърдени демократични институции и традиции, за да разчита на личности, следователно да си позволи лукса на една мажоритарна избирателна система.

Четвъртият пункт на нашите различия е въпросът за тъй наречената „президентска институция".

Всеобща е омразата към Държавния съвет като институция, който навремето беше създаден от Т. Живков, за да може да държи в ръцете си освен партийната, и цялата държавна власт. Създавайки видимостта на разделяне на партийната и държавна власт чрез отказа си от поста председател на Министерския съвет, Т. Живков създаде Държавния съвет като уж спомагателен орган към Народното събрание, а всъщност институция, която на практика изместваше НС и му създаваше статута на монарх.

Всеобщата ненавист към Държавния съвет е заради неговата консервативност преди всичко, и паразитизъм. Още дядо Славейков в своите речи във Великото НС го е разглеждал като такъв паразитен орган, наричайки го „денгап хане".

Затова и нашето общо съгласие Държавният съвет действително да бъде ликвидиран. Оттук обаче започват и някои от нашите различия, по които тепърва ние ще разискваме.

Аз не бих искал да предрешавам тези въпроси. Смятам, че от едната и от другата страна има достатъчно компетентни хора, които с тежки аргументи ще защитят своята позиция.

Благодаря за вниманието.

Предоставям думата на г-н Лилов.

АЛ. ЛИЛОВ: Г-н председател. Преди да изложа нашето становище по обсъжданите въпроси, бих искал да ви информирам вас и всички около КМ, че ръководството на нашата партия взе вече решение по повод на публикациите за злодеянията в лагера в Ловеч, с което настоява да се разслед­ват от компетентните държавни институции всички съществували и съществуващи лагери и затвори в нашата страна, за да бъдат приведени те в пълно съответствие със законите и Конституцията на страната.

Искам да ви информирам също така, че настояхме още на днешното заседание на КМ директорът на милицията в нашата страна полк. Христо Величков, да вземе отношение по вашите оплаква­ния на миналите заседания за допуснати към вас насилствени действия.

Аз ви моля, г-н председателю, да му дадете думата, когато счетете това за подходящо.

Другарки и другари, дами и господа,

Вчера и днес КМ обсъжда три законопроекта, от които в много голяма степен зависи бъдещето на демокрацията, бъдещето на политическата реформа у нас.

Ние вече се договорихме по проектозакона за политическите партии. Според делегацията на БКП това е сигурна крачка към създаване на многопартийна система у нас, на политически плурализъм, без което е невъзможна истинска демокрация. Законът ще постави в равни условия всички партии. Остава да си пожелаем диалогът и взаимодействието между партиите да служи на демокрацията, а не на политическата партизанщина, на България, а не на теснопартийните интереси.

Нашата партия декларира пред КМ и пред целия народ, че строго ще спазва новия Закон за партиите и ще изпълни своите национални отговорности за създаването на многопартийна демократична политическа система у нас.

Все по тази причина ние предложихме нашия известен пакет от седем политически инициативи и вече заедно подписахме тук с вас, около масата, три споразумения Общополитическо споразумение, Споразумение за мирен преход към демокрация у нас и За издигане статута и ролята на КМ, последните две от които са част от нашия пакет.

Ние разглеждаме тези споразумения като сериозен успех на демократичното строителство у нас. Ако ги спазваме честно, ние с общи усилия и отговорност ще предпазим страната от междуособици и кръв, както виждаме да става това в съседни нам страни, ще дадем зелена улица на политическия диалог и демократичния процес.

Заедно с това постигнатите и подписаните споразумения, освен че са сериозен успех, са и верен показалец за пътя, по който би трябвало да върви нашата КМ. Този път означава според нас национална отговорност, конструктивност, държавнически и политически разум, способност за компромиси между партиите в името на интересите на народа. ..-

Поради всичко това ръководството на нашата партия е готово да следва и занапред политиката на диалог, да работи за разширяване на постигнатото досега, да гради заедно с вас младата демократична политическа система в България.

Ние осъдихме авторитаризма и тоталитарните структури. Обновяваме себе си като модерна марксистка партия и ще се борим за радикална демократична реформа на нашето общество.

Това е нашата цел и смисълът на нашата работа днес.

За съжаление, по няколко важни въпроса КМ все още не можа да намери решение. 

Нашата делегация не драматизира този факт.

Предлагаме да продължим да търсим тяхното конструктивно и общоприемливо решение. Това поначало не са лесни въпроси. Освен това има натрупано недоверие и негативно политическо наследство по тях, което обременява тяхното спокойно и разумно обсъждане. И въпреки всичко, нашата делегация смята, че при общо желание и добра воля тези въпроси могат да бъдат решени. Най-достоверното свидетелство за това твърдение са конструктивните проекти, които бяха представени вчера от контактната група след направените предварителни консултации между ръководствата на делега­циите на БКП и СДС.

Ние изразяваме готовност да търсим заедно с вас необходимото реалистично и конструктивно решение.

Ето го нашето мнение по трите възлови въпроса, които обсъждаме днес.      ;

Най-напред за характера на НС, което предстои да се избере.

Критичната точка, която сега ни разделя, е какво да бъде предстоящото НС – дали само да под­готви и приеме за година, година и половина новата Конституция на България, т.е. да бъде Велико Народно събрание, или учредително, както някои го наричаха в началото, или да бъде пълномандатно НС, което да приеме както новата Конституция, така и новото законодателство като юридическа основа на демократичната и правова българска държава.

Както се вижда, това е голям въпрос.

Нашата делегация гледа на него по следния начин: НРБ преживява преломен период от авторитарна към демократична система. Сам по себе си този момент е исторически. Нашата държава се нуждае от нова, дълбоко демократична Конституция. Сам по себе си този акт е исторически. Следова­телно има основания на предстоящите свободни избори да бъде избрано Велико НС. Ние сме готови да приемем това.

Но, както вече казах, въпросът е голям и той има и втора страна, която никой отговорен български политик и политическа партия не може да игнорира. .

НРБ преживява изключително труден период задълбочаваща се икономическа криза, която в скоро време може да достигне критичен стадий; остри икономически, социални, екологически, политически, правни, културни и други проблеми; големи финансови дългове към чужбина; процес на реформи. Сам по себе си този период изисква не само нова Конституция, но и нови закони, които да отворят изходи от кризата.

Нашата държава се нуждае от широко коалиционно, силно, компетентно и стабилно правителство, независимо кой ще го състави, способно да решава тези остри проблеми. Сам по себе си този въпрос е така ясен, че се нуждае от обосновка.

Следователно необходимо е Великото НС, освен приемането на новата Конституция, да решава неотложни и съдбоносни за нашия народ и държава въпроси. Затова то следва да бъде пълномандатно според нас.

Освен това, нека се обърнем към най-ценното в собствения ни исторически опит. Нека самото Велико НС, след като приеме новата Конституция, по свое собствено решение и по примера на Търновското Велико НС, или на Великото НС през 1946-1949 г., само да реши своята съдба да се саморазпусне или да продължи като обикновено НС. Нашата делегация и нашата партия не разбират защо да не се възползваме от нашия собствен ценен исторически опит. Защо свободното избрано НС да не изпълни и двете мисии? Великата да създаде и приеме нова Конституция, и спасителната - да отговори на вопиющата нужда от икономическа и управленска инициатива, от труд, работа, производство, ред, реформи, промени във всички области.

Ние сме за такова НС, което ще бъде в състояние да реши сегашните неотложни проблеми на демократизацията и реформите в България.

Вторият въпрос за характера на избирателната система.

Знае се от опита на най-развитите демокрации, че няма съвършена избирателна система. Въпросът е от какво най-много се нуждае страната днес.

Ако искаме в парламента да бъдат представени всички, или повечето партии в страната, то трябва да изберем едната система пропорционалната, за която вие настоявате. Ако искаме в парламента да отидат най-способните мъже и жени на страната, а в управлението да има стабилност, трябва да изберем другата мажоритарната, както правят голяма част от напредналите демократични държави.

Нашата партия предлага обаче да се възприеме смесена избирателна система у нас. Защо?

Първо, защото днес България повече от всякога и от всичко се нуждае, според нас, от политици и държавници, компетентни, смели – професионално и граждански, честни и почтени, способни да решават нейните трудни проблеми, а не да политиканстват. Сред народа, в стопанството, в науката, в културата, в здравеопазването, в обществения живот има такива хора.

Второ, защото демокрацията у нас е още млада и партиите трябва да бъдат представени в парла­мента – всяка, разбира се, съобразно своето влияние.

Вие заявявате, че ще спечелите изборите. Добре. Ще ви поздравим и за изборната победа, и още по-искрено – ако решите проблемите на страната.

Ние от своя страна ще се стремим да предложим на народа две неща: сериозна платформа за реформи и за изход от кризата, и способни кандидати. Нека той да прецени дали са по-добри или по-слаби от вашите. Ще приемем гласа и волята на народа такива, каквито са.

Не може да се изгради и просперираща България без демократи и без способни политици. Избирателната система трябва да ги открие и да ги предложи на преценката и вота на нашия народ. И най-сетне, третият въпрос за въвеждането на президентската институция. Ние предлагаме да се избира държавен глава Президент на републиката, защото това е сигурна гаранция за стабилност в държавния и обществения живот при извършването на мирен преход към демокрация. Нашата партия непрестанно и неуморно поставя въпроса за мирен преход към демокрация. Предложихме и подписахме с вас специално споразумение по този кардинален въпрос. Би било чудесно, ако заедно с вас можехме да извършим една „нежна" революция, но ако това не можем, то сме длъжни пред народа и пред децата на България да извършим една безкръвна революция, безкръвен преход към демократично общество.

Понякога чувам и чета, че нашата партия „плаши народа" с обратната възможност. Удивлявам се и силно се тревожа от подобно политическо мислене. Да се подценява опасността от междуособици и катаклизми, от взривоопасни ситуации при днешната динамика, сложност и болезненост на процесите, които протичат у нас и около нас, при тази висока температура на политическия живот и настроенията в различните слоеве и райони, значи да се проявява или политическа наивност, или вярност на известния лозунг: „Колкото по-зле толкова по-добре!"

Политическата цена и на едното, и на другото е страшна и тя по правило се плаща от народа.

Ето защо ние настойчиво предлагаме да се избере Президент на републиката, който ще застане над партийните интереси и ще гарантира вътрешния мир, ред и стабилност, вътрешната сигурност и международния авторитет на страната.

Основната разлика между двете страни на масата е как да се избере Президентът.

Вие предлагате от парламента. Ние не сме съгласни с това. Защо? Защото ние сме тръгнали по пътя на демокрацията сериозно, убедено и не можем отново едно да прокламираме, друго да правим. Не може повече да заместваме народа и да решаваме от негово име или вместо него въпроси, които са негово суверенно право. Не може да разглеждаме авторитарната система като по същество я възпроизвеждаме. Не може да градим младата и демократична политическа система с недемократични средства.

Нашата партия осъди вчерашния ден и няма да се върне към него.   

Ето защо ние предлагаме пряк избор на Президента от народа. Вие не сте съгласни с това. Имате своите аргументи. Ние признаваме вашето право да ги имате и да ги отстоявате.

При така създалото се положение делегацията на БКП предлага да се направи референдум по този въпрос. Нека народът да реши да има ли и как да се избира президентът на България от народа, чрез преки избори, или от парламента. Народът стои над всички, в това число и над КМ. Нека не спорим кое ще бъде най-добре за народа той сам ще ни осведоми за това, защото по-добре от нас знае това.

Референдум по инициатива на КМ това би било според нашата делегация много силна демокра­тична проява на нашия общополитически форум.

Благодаря ви.

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря ви, г-н...

ХР. СЪБЕВ: Понеже се налага да ви напусна, може ли да кажа две думи?

Ж. ЖЕЛЕВ: Моля! Не съм дал думата!

ХР. СЪБЕВ: Искам да кажа само две думи...

Ж. ЖЕЛЕВ: Моля! Думата не съм дал!

ХР. СЪБЕВ: Искам да се извиня само. Ще напусна и искам само две думи да кажа. Ще ми разрешите ли, г-н Желев?

Ж. ЖЕЛЕВ: Добре.        

ХР. СЪБЕВ: За да се намали напрежението в страната, за да не се повтаря случай като Ловеч и прочие, и за да бъдем истински демократична и хуманна държава съм упълномощен от Християнския съюз „Спасение" да внеса предложение да се отмени смъртното наказание. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Поемам задължението да ви представя законопроект по този важен въпрос.

Благодаря за вниманието. Довиждане, господа, отивам на бдение.

Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени