КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

26 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

 

Национална кръгла маса

Второ пленарно заседание

НДК, зала № 6

26 март 1990 г., понеделник, начален час - 9:36

       

    ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Уважаеми дами и господа,

    Другарки и другари, с ваше разрешение откривам днешното заседание на Кръглата маса. Как­то се договорихме, днес трябва да разгледаме на закрито заседание на Кръглата маса следните въпроси (това е всъщност пакетът от проектозакони за политическите партии):

    Закон за изборите;

    Закон за изменение на Конституцията;

    Икономическата програма на правителството.

    Предлагам да започнем с проекта за Закон за политическите партии. Имате ли възражения, д-р Желев?

    Ж. ЖЕЛЕВ: Аз не възразявам на това. Бихме могли да започнем.

    ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря Ви. Предоставям думата на др. Любен Кулишев.

    Л. КУЛИШЕВ: Благодаря Ви, др. председател. На вниманието на участниците на Националната кръгла маса е представен проект за споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за политическите партии. Този закон цели да осигури условия за развитие и утвърждаване на политическия плурализъм в страната. Във връзка с това той има голямо значение за произвеждането на свободни и демократични избори за Народно събрание.

    Сред съгласуваните в работна група, а след това и в контактна група основни положения, в съответствие със Споразумението за политическата система, се предлага Народното събрание да включи в Закона за политическите партии и следните основни положения. Аз ще се спра на по-важните от тях:

    1. Да се гарантира конституционното право на гражданите свободно да се сдружават в политически партии. Членуването или нечленуването в партия, както и прекъсването на членството, няма да създава предимство или ограничение в правата на гражданите.

    2. На всички партии да се гарантират равни права за участието в политическия живот, по-специално що се отнася до помещенията и други материални средства, необходими за осъществяване на тяхната дейност, до собствени печатни издания и извършването на издателска дейност и достъпа до държавните средства за масова информация.

    В проекта за споразумение, т. 5, се предвиждат поредица от важни забрани с оглед да се гарантира мирното развитие на демократичния процес. Тези забрани се отнасят:

    – до недопускането на партии, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конс­титуционния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториална цялост, разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, нарушаване на правата на гражданите;

    – до партии, които се стремят да постигнат целите си чрез насилие или други недопустими от закона средства;

    – до изграждането на партии на етническа или религиозна основа;

    – до създаването на военизирани или нелегални формирования на партиите;

    – до създаване към партиите на детско-юношески организации, в които да влизат лица до 16 години;

    – до намесата на партиите в дейността на държавните органи и учреждения армията, милицията, органите на сигурността, правозащитните органи, стопанските организации, държавните средства за масово осведомяване, здравеопазването, творческите съюзи, религиозните организации, науката и образованието;

    – до забраната за изграждане на организационни структури на партиите по месторабота;

    – до забрана за организиране на политическа дейност по месторабота (става дума за митинги, демонстрации, събрания и други форми за публична агитация в подкрепа на политическите партии и техните кандидати за избори и други). Това се отнася и за други организации и движения - профсъ­юзи, обществени движения, дружества и др.

Съгласно т. 6, Законът за политическите партии следва да регламентира източниците и средствата за издръжка на партиите, възможността за субсидиране при определени условия и от държав­ния бюджет, както и за осъществяване на стопанска дейност, свързана с техните уставни цели. В Закона за партиите да се предвидят условията и редът за получаване на средства от държавния бюджет за компенсиране на изборните разходи.

Важни ограничения се съдържат в т. 7, където като принцип е постановено, че се забранява финансирането на политически партии под каквато и да е форма и начин от чужди държави в лицето на техните органи, учреждения и организации. Предвижда се партиите да не могат да получават парични средства и друго имущество от чужди организации със стопанска и нестопанска цел, както и от анонимни източници.

Допуска се възможността чужди граждани да правят индивидуални или колективни дарения в полза на политически партии в размер най-много до.500 щатски долара - за индивидуалните, и 2000 долара - колективните. Предвижда се партиите да не могат да се финансират от държавните органи и учреждения и от стопански предприятия.

Като временна мярка в допълнителните разпоредби към закона да се предвиди възможността в едногодишен срок от деня на влизането на закона в сила политическите партии да могат да полу­чават да рения от чуждестранни организации с идеална цел във форма на технически средства и материали, пряко необходими за дейността на партията, или техния паричен еквивалент. Когато тези дарения са в парична форма, то средствата задължително да се превеждат по целева валутна сметка в Българската външнотърговска банка на името на съответната партия.

Важна разпоредба е също така контролът за законността по придобиването и разпореждането с имуществото на партиите да се осъществява от парламентарно-обществен постоянно действащ орган към Народното събрание.

В тясна връзка с тези законови забрани относно финансирането на политическите партии от чужбина са и забраните, предвидени в споразумението по проекта за Избирателен закон, който ние след малко ще разглеждаме, с оглед да не се допусне финансирането на предизборната дейност на кандидатите от чужди държави, партии и сдружения.

Предвижда се облекчено данъчно облагане върху имуществото на партиите.

Важно значение има т. 7, която предвижда, че политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и Други организации и движения. Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участват в предизборни и парламентарни коалиции, те следва д а се регистрират по реда, предвиден за партиите, и по отношение на тях ще се прилагат разпоредбите на Закона за партиите. Обществени организации и движения не могат да бъдат колективни членове на политически партии. Що се касае по-специално за издигането на кандидатурите за народни предста­вители, народни съветници и т.н. по ограничението, предвидено само за партиите, това ограничение се появява и в Закона за изборите за Народно събрание. Тук трябва да отбележа, че по този въпрос вече бяха манифестирани някои възражения, които вероятно ще чуем тук.

Много важна е в т. 8 постановката, че за други организации и движения с политическа цел, които не са партии, с цел, изрично заявена в техния устав и програма, ще се отнасят забраните, предвидени в т.т. 5 и 7 от това споразумение, за което споменах.

Също така се предвиждат условията и редът за прекратяване на политическите партии, включително и възможността за разпускането им от Върховния съд, когато дейността им е в противоре­чие със забраните, уточнени в това споразумение. Сега забелязвам, че пропуснах да отбележа опростения ред за регистриране на партиите, предвиден в споразумението, като този ред предвижда, че в 7-дневен срок след регистрирането това трябва да бъде обнародвано в Държавен-вестник.

Искам да отбележа накрая, че някои от тези положения, отбелязани в споразумението, са отразени вече в законопроекта, разглеждан в Законодателната комисия. Други са отразени, но недостатъчно са конкретизирани, поради което и ние сме се спрели тук върху тях. А трети не са записани в този законопроект и се предлага те да бъдат включени в него.

Във връзка с основните положения на това споразумение, държа да отбележа, че работната група е подготвила и някои проекти за конкретни текстове, които ще бъдат предложени на внимани­ето на Законодателната комисия.

Това са основните положения във връзка със Споразумението на политическите партии, което се предлага на вашето внимание.

Благодаря Ви, др. председател.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви и аз, др. Кулишев. Д-р Желев, бих желал да се посъветвам с вас дали да не изслушаме и другите доклади по другите проекти и да ги обсъждаме или държите поотделно да обсъждаме всеки един?

Ж. ЖЕЛЕВ: Мисля, че ще бъде по-добре да процедираме по ред. Така по-лесно и по-ефективно ще се изчистват.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Един по един?

Ж. ЖЕЛЕВ: Да. Иначе ще се смесят много въпроси и няма да можем да минем нито един про­ект.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре, щом предпочитате така да работим, няма да възразяваме.

Какви съображения имате по този законопроект? Кой желае думата?

СТ. ГАНЕВ: Имам едно предложение на стр. 5. „За други организации и движения с политичес­ка цел, изрично заявено в техния устав и програма, да се отнасят забраните, предвидени в т.т. 5 и 7 от това споразумение". Предлагам да се добави „както и предвидените в т. 4 от споразумението права".

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Много ви моля да ме извините, но аз не можах да схвана вашето предложе­ние. 

СТ. ГАНЕВ: Освен предвидените забрани за организациите и движенията с политическа цел да се отнасят и правата, предвидени в т. 4 от споразумението.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви. Някой друг желае ли думата? Другарят Г. Ганев има думата.

Г. ГАНЕВ: Няколко думи само във връзка с предложението в проекта за споразумение, отразе­ни в т. 8 за това, че за да участват в изборите, всички обществени организации, грубо казано, за да издигат кандидати, трябва да бъдат регистрирани като партии. Този въпрос пряко вълнува дейците на Отечествения фронт, защото се правят такива разсъждения. Петдесет души могат да направят една партия и чрез това могат да издигат или да поставят кандидатури в цялата страна. А иначе, ако се тръгне по пътя на издигането на така наречените независими кандидати от самите избиратели, трябват 500 души, и то един-единствен кандидат на едно място, в един избирателен район.

Второ. Какво ще правят тези много активни граждани, които биха искали да се кандидатират като независими кандидати? Трябва да тръгнат по този път само. Всъщност защо искаме да елими­нираме по този неравноправен начин една голяма част от нашето население, се питаме ние? В гражданското общество гражданите господстват. И сега искаме да тласнем може би окуражавайки многопартийността, разслояването на обществото на много повече партии. Даже много движения и организации, които имат практическа дейност, за да могат да поставят кандидатури. Дали достатъч­но е мислено по този въпрос и не си ли струва още веднъж да се преразгледа той?

Мен ми се струва, и не само на мен, ние обсъждахме този въпрос и вчера при нас още веднъж, че една голяма категория граждани, наричаме ги досега безпартийни, те може би не биха искали да се кандидатират чрез листата на Съюза на демократичните сили и на Българската комунистическа партия. Тогава какъв избор имат те? Добре, ще бъдат издигнати тук или там от 500 души избиратели. Кой ще им направи изборната кампания? Как става това? Нали трябва една група хора, която да ги подкрепя. С други думи, още веднъж казвам, те ще започнат да действат като партия.

Изказвам се малко нестройно, защото не искам да взема едно окончателно становище по въпроса, но ми се струва, че този въпрос трябва да се редискутира тук. Благодаря ви.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви и аз, др. Ганев.

Д. ЛУДЖЕВ: Все пак може би др. Ганев ще предложи нещо, някакво подобрение.

Г. ГАНЕВ: Другарю Луджев и другари, мен ми се струва, че този въпрос трябва да се види най-напред като съображение. Текст лесно се прави във връзка с това. Има други законодателства, струва ми се чехословашкото, което неотдавна разреши на големи обществени сдружения да могат да се кандидатират. ГДР също. Не става дума за обикновени малки звена на обществеността. Това също трябва да се има предвид.

Д. ЛУДЖЕВ: Въпросът е: дали да се регистрират като партии или не тези големи обществени сдружения?

Г. ГАНЕВ: Разбира се. Има големи сдружения, които по състава си и по манталитета си не искат да се регистрират като партии.

 

Д. ЛУДЖЕВ: Ако обичате, едно пояснение. Аз се учудвам на тази реплика на Г.Ганев. Той беше в течение защо се вкара този текст. Тук никой не иска да наложи на някое движение да става партия или да не става партия. Проблемът беше да се намери някакъв точен критерий специално за избо­рите. И ние се споразумяхме за това, че тези организации, движения и каквито да е други с полити­ческа цел, пък и да не са с политическа цел, издигайки кандидати за изборите конкретно, те ще трябва да минат под разпоредбите на Закона за партиите. И в такъв смисъл да се регистрират като партии, а не че ще станат партии. След преминаване на изборите те си запазват статута на движе­ние. По какъв друг начин можем да направим тази граница?

СТ. ГАНЕВ: Ако позволите, едно допълнение. Това не е привеждане на тези организации към партиите, не е отнасянето им към партиите както вие се опасявате. Това е една до голяма степен юридическа техника, която позволява организации, които не са партии, които не искат да имат физиономията на партия, за участието си в изборите, ако издигат кандидати, за тях да се отнасят правата и задълженията, включени в Закона за партиите.

Г. ГАНЕВ: Вижте какво пише в текста. „Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, съвети и т.н., те следва да придобият статут на политически партии". Статут юридически се придобива чрез регистрация, а не по друг начин. Ако искаме друго да кажем, трябва да го кажем ясно.

СТ. ГАНЕВ: Ние се договорихме в контактната група за една корекция.

Г. ГАНЕВ: Каква е корекцията тогава?

Д. ЛУДЖЕВ: Ние вече се договорихме в контактната група за една корекция.

Г. ГАНЕВ: Каква е корекцията тогава?

Д. ЛУДЖЕВ: Придобиването на статута не означава, че те стават партии. Статутът, както знае­те, е съвкупност от права и задължения.

СТ. ГАНЕВ: Текстът беше прочетен от Любен Кулишев. „Те следва се казва в коригирания текст да се регистрират по реда, предвиден в Закона за партиите, и по отношение на тях да се прилагат разпоредбите на Закона за партиите." Предложението на Съюза на демократичните сили беше въобще да се запише, че по отношение на тях важат разпоредбите на Закона за партиите, без никакви други уточнения. Тъй като статут и да се отнасят разпоредбите на Закона за партиите е все едно и също за нас. Но по настояване на делегацията на Българската комунистическа партия се добави и тази разпоредба за едно уточняване.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Предоставям думата на др. Кулишев да разясни този въпрос.

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ: Колегата Ганев точно прочете изменението, което беше направено в проекта завчера. Въобще текстът, както е замислен, означава, че организация, която желае да издигне кандидати в изборите, следва да се регистрира като партия, макар че тя може да си запази, разбира се, името и всичко останало и сама за себе си да не се счита задължена да извършва всички тези дейности, които извършват партиите. Това е едно изискване, което конкретно важи за изборите, с оглед да не се позволява на различни организации да заобикалят закона за изборите.

Г. ГАНЕВ: Другарю Кулишев, кое е предложението? Прочетете го пак, защото това, което се каза, не променя нещата.

Л. КУЛИШЕВ: Ще прочета точно предложението. То не променя съществено нещата. „Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участвуват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участвуват в предизборни и парламентарни коалиции, те следва (тук вече е променено) да се регистрират по реда, предвиден за партиите, и по отношение на тях ще се прилагат разпоредбите на Закона за партиите."

Г. ГАНЕВ: Извинявайте, съпредседатели, но с тази корекция се прибавя и това, че даже следва да се регистрират по реда на Закона за партиите, което още повече утежнява нещата.

Предлагам на съпредседателите, ако тази идея си струва да се гледа отново, да се отделят няколко души, ако има обща воля за това, да мислим как да прецизираме това предложение, защо­то то с това допълнение ми се струва, че още повече утежнява нещата.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря. Нека изслушаме и др. Мръчков и тогава да вземем решение.

В. МРЪЧКОВ: Другарю председател, аз искам да взема отношение по предложението, което беше направено от др. Ганев: в т. 4 от проекта за споразумение, за обществените организации, да се гарантират за тях и равни права. Мисля, че по този начин, като прибавяме към задълженията и забраните, които са установени за политическите партии и които се разпростират и към обществените организации и движения, и правата, ние по същество сме изправени пред фигурата на една политическа партия. Политическата партия е едно образувание със специфични права и задължения; едно образувание, което има права, а няма задължения, предвидени за политическата партия, не е политическа партия.

Следователно предлага ни се да изравним правното положение на тези образувания към поли­тическите партии. Но при една съществена разлика, че за тези образувания няма да се прилага режимът за регистрация и за юридическо легализиране на тези организации. Ако се възприеме това разрешение по същество, Кръглата маса би излязла с едно предложение да се създаде механизъм за заобикаляне на закона: създаване на статут на едно образувание с неговите права и задължения на политическа партия, без да са спазени законните изисквания и процедура за неговата регистрация. Мисля, че заради престижа на Кръглата маса не би трябвало да се формулират идеи, които още отсега сочат пътя за заобикаляне на един закон, около който искаме всички да се обединим и да го приемем.

Тогава, когато в споразумението, т. 8, се предвижда, че към тези организации и движения, които не са политически партии, се прилагат само забраните за тях, идеята е съвсем друга. Идеята е да не се позволи по този начин обществени организации и движения да имат де факто положението на политически партии, без да са регистрирани. Следователно тази идея, аз я споделям по принцип, е, която трябва да остане, а другото означава да минираме прилагането на Закона чрез създаването на ред за неговото заобикаляне и да обречем на неефективност действието на този закон. Благодаря.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: И аз ви благодаря. Бихте ли приели едно предложение, доколкото въпросът се повдига и се вижда, че ние едва ли можем веднага да вземем решение по него. Дали не е добре да върнем този въпрос в групата да обмисли още веднъж страни и аргументи?

Г. ГАНЕВ: Тъй като действително е необходимо да се уточни тази добавка, която беше дадена в контактната група за регистрирането по реда, предвиден за партиите, ние считаме, че е по-удачно да се каже, че те следва да се регистрират по реда, предвиден за участие на партиите в изборите.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз виждам, че и вие имате корекции. И понеже не е предложена редакция от страна на др. Ганев, поради това предлагам да възложим На групата да прегледа всички неща още веднъж и спокойно да ни предложи една редакция, която би била приемлива. Ако сте съгласни, разбира се, тъй като ако сега се опитаме да редактираме този текст, може би това ще бъде много набързо направено и няма да може да огледаме всички страни на този въпрос.

Д. ЛУДЖЕВ: Само с една добавка, ако обичате. Понеже искаме днес да протече работата експедитивно и в работен порядък, нека да направим така, че в момента да се отделят няколко души от двете страни, да потърсят решение на въпроса и да го докладват веднага.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Аз съм съгласен с това.

Г. ГАНЕВ: Нека да видим, ако има въпроси при обсъждане на Закона за партиите, и те да бъдат включени и работната група да отиде да обсъжда.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Това е разумно, което предлагате. Има думата Петко Симеонов.

 
Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени