КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

19 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8  

       

    Национална кръгла маса

    пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    19 март 1990 г., понеделник, начален час - 15:10

     
     

    Ж. ЖЕЛЕВ: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на КМ. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам заседанието да протече при следния дневен ред:

    1. По Меморандума на правителството до Европейската икономическа общност.

    2. По законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.

    3. Обсъждане на проекта за споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за политическите партии.

    Този дневен ред беше уточнен в края на миналото заседание. Ако не възразявате, да пристъпим към първа точка от нашия дневен ред.

    АЛ. ЛИЛОВ: Извинете, но защо не чувам проекта за изборите? Той е един от проектозаконите, които бяха раздадени на делегациите.

    ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: По него ще докладва г-н В. Мръчков и това влиза в обсъждането на тези два законопроекта, за които стана дума.

    АЛ. ЛИЛОВ: Благодаря ви за разясненията, д-р Желев, ние сме доволни от тях.

    ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Давам думата по първа точка, по Меморандума на правителството до Европейската икономическа общност, на Ал. Йорданов – представител на Радикално-демократичната партия, да прочете декларация по този въпрос.

    АЛ. ЙОРДАНОВ: Декларация на СДС по повод Меморандума на правителството на НРБ за икономическата политика и потребностите от международна подкрепа.

    В Меморандума на еднопартийното правителство на НРБ са изложени позициите и възгледите на БКП по следните въпроси:

    1. Цялостният процес на реформите в България.

    2. Икономическото положение на страната.

    3. Основните направления на правителствената програма за стабилизация и структурно преустройство на икономиката и за радикална стопанска реформа.

    4. Основните приоритети на българската външна политика и на икономическите отношения с нашите западни партньори.

    Ние разглеждаме този документ като една изключително отговорна, с трайни и дългосрочни последици политическа стъпка, която се предлага в момент, когато страната навлиза в етап на предизборна борба. Политическата тенденциозност на тази стъпка е недвусмислена. Внимателният и задълбочен анализ на правителствения меморандум доказва неговата непоследователност и двузначност. От една страна, той декларира отношението на България към общоевропейския процес на сътрудничество, желанието за разширяване територията на икономическия диалог със страните от ЕИО, със САЩ. От друга страна, приема за основа на това сътрудничество една търпяща много и принципни възражения и критика икономическа програма.

    Дискусиите, проведени на Националната КМ по икономическата реформа, показаха не просто отделни слабости на правителствената икономическа платформа, но разкриха нейната неефективност в структурно системен аспект. Неефективност, която би рефлектирала веднага и върху евентуал­ни международни договорености и взаимоотношения.

    Ето защо обвързването на различните политически сили в страната чрез един документ, който по неизбежност има временен и едностранчив характер, отразявайки позицията и възгледите на БКП и настояващ тези възгледи и позиции да придобият смисъл и значение на национално съгласие, ние оценяваме като недалновиден политически риск с трудно предвидими последици за бъдещето на стра­ната. Основанията ни за това са главно в условността и хипотетичността, с които сегашното правителство характеризира развитието на демократичния процес в България.

При положение, че политическата ситуация в страната се характеризира с нестабилност, с изчакване, не с реални реформи; че тоталитарната политическа и икономическа система, въпреки постигнатото споразумение по политическата система на КМ, тази система не е разградена. А изразените становища и обръщения в правителствения меморандум целят преди всичко определен политически ефект в предизборната кампания.

СДС споделя разбирането, че националните и респективно икономическите интереси на страната трябва ясно и категорично да стоят над политическите интереси на една или друга политическа сила.

Ето защо, като изразяваме принципно съгласие по въпроса, който има национално значение – интерпретацията на България в ЕИО, ние същевременно обръщаме внимание на следното:

1. В своята същност Меморандумът на правителството дава политически оттенък на реалните икономически проблеми, а оттук и на реалните икономически отношения на България с ЕИО.

2. Той се появява в момент, когато се създава ситуация за неговото използване в предизборната борба на БКП чрез „спасителната” формула за загриженост за интересите на страната.

3. В него не се посочва конкретно виновникът за досегашното икономическо положение в страната.

4. По-голямата част от предлаганите икономически стъпки и нови икономически отношения разчитат на една вече изградена структура на икономически отношения, а не на принципно нова, изграждаща се в перспектива икономическа структура на страната.

Във връзка с това СДС настоява да се разгледа Меморандумът на правителството като предварителна заявка за започване на сътрудничество и взаимодействие със страните на ЕИО с цел оказване на международна подкрепа на бъдещото българско правителство, което единствено ще има пълномощията да носи отговорност и да провежда икономическа реформа в страната.

Същевременно СДС счита за изключително важно и необходимо всички икономически консултации с представители на ИО, включително и подготовката за правна обвързаност и договореност, тяхното задълбочаване, както и конкретното реализиране на приетите след изборите договорености, да бъде основна задача на новото българско правителство. Ние обръщаме внимание на сегашното българско правителство да се въздържа от приемане на конкретни решения, които при неговата политическа едностранчивост могат да имат трайни неблагоприятни последствия върху икономиката и развитието на страната.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на Йорданов. Тъй като това е декларация на ръководството на СДС, която изразява отношението към проекта за самия меморандум, тя няма да бъде обсъждана. Ние я четем за сведение. Но ако има някакво отношение, което би могло да бъде изразено от другата страна, ние, естествено, няма да възразим на това.

А. ПАПАРИЗОВ: Уважаеми г-н председател. Току-що чутата декларация действително е документ, с който внимателно трябва да се запознаем, преди да го коментираме. Но той значително се различава от текста, който съгласувахме с икономистите от вашата страна на масата във връзка с Меморандума на българското правителство и който на миналото заседание, доколкото си спомням, всички участници приеха по принцип. Аз, може би, трябва да припомня този съвместен документ, който подчертава, че КМ изразява съгласие с Меморандума на българското правителство и счита, че той представлява основа за започване на сътрудничеството и взаимодействието с групата на 24-те – оказване на международна подкрепа за развитието на българската икономика и осъществяване на прехода към пазарно стопанство. По-нататък се заявяваше, че КМ счита, че в хода на по-нататъшната работа по разработването на икономическата реформа и в консултациите с широките обществени сили и специалисти, за които се говори в сегашната декларация, ще бъдат конкретизирани основните насоки на меморандума и уточнени потребностите на страната от съдействие в отделните области.

На трето място се казваше, че КМ счита за важни и полезни консултациите с представители на европейските общности по меморандума. Тя изразява надежда, че тези консултации ще станат осно­ва за приемането на конкретни проекти за съдействие на НРБ.

Мога да ви уверя, че на срещата, за която се договорихме на предишното заседание, с участието на икономистите и от СДС, и на всички политически партии, преобладаваше именно този конструкти­вен дух – в петък от 18 до 20 часа, който е отразен и в тази предишна съвместна декларация. И трябва да ви кажа, че представителите на комисията в петък останаха с впечатление, дори бяха изумени от факта, че икономистите от двете страни, както заяви вашият говорител, за една седмица ще могат да се договорят по програмата на правителството, тъй като, независимо от различията, за които се споменава в началото на декларацията, има много общо в подхода, има много общо в решенията и е въпрос наистина на оценка, на степен, на синхронизация, на комплексен подход, за да се намери едно общо решение.

Така преминаха съвместните разговори в петък и така, с това впечатление си отиде първата група от представители на комисията.

Сега, ако трябва отново да припомням документа, който се коментира в новата декларация, той далеч не се позовава на досегашната структура на българската икономика, а говорейки за икономи­ческото положение на страната, подчертава, че икономическото положение в България сега се характеризира с увеличаващ се бюджетен дефицит, значителен външен дълг и структура на икономиката, която благоприятства за производството на средства за производство и промишлени стоки и недооценява потреблението, което казваме всички ние. По-нататък, давайки конкретни данни за дефицита, се подчертава, че важна причина за това състояние, включително и за платежните баланси, е дефицитът със страните от Общия пазар и резултат от тези фактори, като пренебрегването на развитието на селското стопанство, намаляването на традиционния износ на селскостопански продукти, гигантоманията в страната.

Мисля, че тези оценки, които се съдържат в меморандума, далеч не могат да бъдат приписани на традиционния подход в предишните години към проблемите на икономиката.

Прочетох само няколко цитата от оценките, за да подчертая това становище, което е становище и на комисията на Общия пазар, че Меморандумът в своя анализ е ефективен и че той цели, така както целеше и българското правителство, да отрази обективно положението в страната, да даде една вярна картина за едни верни мерки в приоритети, които досега не се оспорваха – селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, екологията, туризма и другите видове услуги, да даде като приоритет, наред с икономическите мерки, решително подобряване на състоянието в областта на здравеопазването. Мерките, също така и насоките на меморандума, съвпадат с основните насоки, по които досега страните от общността оказват съдействие на отделни източноевропейски страни. Те започват от областта на квалификацията и образованието, подобряване условията на достъпа до пазара, т. е. благоприятни условия за българските износители в перспектива, ползване на възможностите на общата система от митнически преференции. Също така в още по-далечна перспектива – споразумение за асоцииране с общността. Другата област е трансфер на технологии, техническа помощ и професионално обучение, в които се подчертава и нашата готовност специално внимание да се отделя на обучението в областта на мениджмънта, на банковото дело, области, които специално споменаха вашите експерти на срещата с представителите на комисията, на програмата „Темпо", за която също така се говори в петък вечерта.

След това се засягат тези области, където може да се насърчава търговското инвестиционно сътрудничество. Ясно се подчертава, че за да осъществим реално такова сътрудничество, на нас ни е нужна, както и вашите експерти казват, реална система за счетоводна отчетност, реална статистика на основа на препоръките на органите на ООН. Очертават се области на инфраструктурата и телекому­никациите – неща, за които ние всички заедно говорихме в петък вечерта с представителите на комисията.

Също така въпросът за финансовото съдействие е поставен по начин, който въобще не изисква непосредствено предоставяне на помощ само на това българско правителство, а се поставя въпросът за финансово дългосрочно съдействие на основата на една реална икономическа програма, каквато в момента или поне до момента се разработваше с участниците от двете страни на масата.

Също така са поставени въпросите и на отношенията с международните икономически органи­зации – ГАТТ, Международния валутен фонд, Банката за развитие, чиито експерти вече работиха у нас миналата седмица и ще продължават да работят. Просто искам да ви информирам, че комисията на общността, както и другите междуправителствени организации желаят, независимо с коя страна ра­ботят, независимо колко политически партии и сили има, да работят с една координационна точка в рамките на правителството на съответната страна. И така желаят да работят засега в България.

От наша страна възможност за контакти с експерти предоставяме и в момента на ваши представители и сме готови да предоставяме и в бъдеще. Но ми се струва, че тук не трябва да се смесват някои общи интереси на страната, за които всички ние говорихме миналата седмица, и очевидно други интереси, които изглежда преобладават в току-що чутата декларация.

Благодаря.

Г. ПИРИНСКИ: С ваше позволение, г-н председател, бих искал само да допълня изказването на началника на управление в Министерство на външноикономическите връзки А. Папаризов, който, както знаете, е натоварен с воденето на разговорите и преговорите с ЕИО по подготовката на търговско-икономическо споразумение за сътрудничество и по изясняване на идеите и предложенията, които се съдържат в меморандума, за който става дума. Между впрочем, меморандумът беше подготвен в началото на февруари, когато правителството не беше още еднопартийно. Той беше връчен на 12-ти февруари в Брюксел на зам.-председателя на Комисията на общността по настояване именно на Комисията на общността, тъй като въпреки че нашата страна тогава информира комисията, че бихме желали още да поработим върху него, включително и да се посъветваме с другите политически сили малко по-подробно по неговото съдържание. Ставаше дума, че ако ние тогава не бяхме връчили този  меморандум, нашите заявки за съдействие нямаше да попаднат в онези заседания на органите на комисията, които разглеждаха помощта за източноевропейските страни. Ние бихме изпуснали реда си, така да се каже.

Поставянето под въпрос на момента и съдържанието на предаването на меморандума ние трябва всички да разбираме, че сериозно намалява нашите шансове да получим това съдействие, което ЕИО е готова по принцип да предостави на източноевропейските страни. И тази декларация, която току-що чухме – аз не мога да не изразя дълбокото си съжаление за нейното съдържание и нейното огласяване именно по този начин, след като ние до днес бяхме с впечатлението, че Меморандумът се подкрепя от всички политически сили, независимо от някои нюанси, коментарии и доуточнения, които би могло да има по отделни, съдържащи се в него моменти.

Аз бих желал само да подчертая актуалността и важността на тези мерки, които се предлагат, които съвсем нямат някакъв политически характер, а са от жизнено значение за нашата икономика, с някои данни, които сравняват резултатите от икономическото развитие през периода януари-февруари тази година със същия период на миналата година. Общата продукция за този период в сравнение с миналата година е някъде с над 1 милиард лева по-малко, или с 10 % имаме намаление за този двумесечен период на нашето производство. В цветната металургия това намаление е над 17%, в химическата и нефтопреработвателната – 17%, строителните материали – 16%. Имаме сериозен спад в стоките за вътрешния пазар –  53 на сто. Основните стоки за вътрешния пазар са с много по-малък обем на производство през първите месеци на тази година в сравнение с миналата година.

Очевидно е, че в една такава икономическа ситуация, при едни такива тенденции всички ние сме заинтересувани час по-скоро да се стабилизира положението в икономиката. Бих изтъкнал и някои особено важни натури, които са сериозно засегнати над средното намаление, като кафяви въглища – с над 21 %, черни метали – 20%, листова стомана – 42%, изделия от прокат от черни метали – 20%, фосфорните торове са намалени на 50%. Става все дума за този двумесечен период в сравнение с двата месеца на миналата година.

Не бих искал да отнемам повече време с такива цифри, но мога да ви уверя, че те будят особено сериозно безпокойство у всеки, който е загрижен за това, да не се допусне по-нататъшно хлъзгане назад и надолу на нашата икономика.

Ще отбележа само още една тревожна тенденция, която също трябва да ни безпокои. От края на миналата година досега са възникнали 486 трудови конфликта, от които като искания са били 368, символични стачки – 38, фактически стачки – 66. Приключили са 124 конфликта. Според нас не може да има никакво съмнение, че в тази обстановка всяко съдействие, което ние можем да получим, само би трябвало да подпомогне нашите вътрешни усилия, които трябва да положим всички съвместно, час по-скоро да се преустановят разстройващите икономиката процеси и действия, за да можем ние пред нашите партньори да излезем като икономика и общество, което ясно разбира къде са националните интереси, къде е законната среда за практическо противоборство; и да можем и да решаваме дългосрочните си проблеми, и да се развие в страната един нормален политически процес, който не е застрашен от икономическа разруха.

В декларацията, която чухме, се отправят обвинения за политическа тенденциозност, за предиз­борна тактика и т. н. Аз няма да коментирам тези обвинения – само слушайки ги, човек неизбежно се сеща за поговорката, че крадецът вика дръжте крадеца.

Благодаря.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на господата. Ще дам думата на Д. Луджев, който да отговори на тези обвинения, тъй като той е по-добре запознат с въпроса.

Д. ЛУДЖЕВ: Ние се уточнихме в контактната група, че няма да обсъждаме днес въпроса за меморандума, но обсъждането тръгна вече. Длъжен съм да направя някои пояснения за позицията, която заема СДС.

Първо, искам да кажа, че този текст, който се прочете, беше проект, подготвен действително с участието на нашите специалисти в работната група. Този проект беше внесен за обсъждане в ръководството на Координационния съвет на СДС. Това беше внесено за обсъждане след допълнителните консултации, които се направиха.

Обсъжданията, както и някои допълнителни анализи на икономическата група, на хората, които внимателно се занимаваха и с документа, и с неговите задачи и цели, доведоха до тази декларация, която чухте. И тя има малко по-друго съдържание, отколкото в момента се помъчиха представителите на БКП да представят. СДС ясно изразява своето положително отношение към развитието на сътрудничество със страните от Общия пазар и към всякакви форми за отваряне на българската икономика към международно сътрудничество, особено с развитите страни, от които твърде много зависи изходът от тежкото състояние, в което се намира страната. СДС има най-ясно съзнание, че това са въпроси, свързани с висши национални интереси, и че от тяхното решаване зависят реалните възможности за преодоляване на сегашната кризисна ситуация и за извършване на един истински преход към пазарна икономика. Ние дори подчертаваме в декларацията, че приемаме тази стъпка на правителството като стъпка във вярната посока. Същевременно обаче, както се чу на дискусията по икономическите въпроси на предишното заседание, има твърде ясни различия както по принципите, така и по конкретните насоки за преодоляване на икономическата криза, за преход към пазарна икономика между декларираната правителствена програма, и въобще политиката на правителството, и позицията на СДС. Още при обсъждането на Меморандума бе казано, че ние не можем да приемем в този вид нито първия дял, който обхваща принципните подходи на правителството, нито пък още по-малко втория дял, най-общо казано, свързан с конкретните искания, конкретните оценки и някои конкретни мерки, които се набелязват в Меморандума.

Искаме ясно да се разбере, че ние декларираме отношението си в момента към конкретния документ, изготвен от правителството, и поддържаме позицията, че ще участваме в бъдеще в съвместни консултации, в съвместна работа по изготвяне на един, може би, нов документ, който далеч по-цялостно и далеч по-точно ще отговори на реалните нужди, реалните потребности на страната и именно с оглед на преход към пазарна икономика. Защо казвам „именно с оглед"? Защото документът, изготвен от правителството, както и цялата антикризисна програма, са обременени от някои, така да се каже, вътрешни недостатъци, които са свързани със сегашната политическа обстановка в страната и особеното положение, в което се намира еднопартийното правителство. Ние не можем да се съгласим с един цялостен подход, насочен главно към ограничаване, към едни защитни мерки за стабилизация в момента, не можем да се съгласим с подход, който в по-голяма степен изхожда от сегашната структура на икономиката, от сегашните принципни устройства и механизми на тази икономика и в по-малка степен е насочен към тяхното преодоляване, разрушаване, към по-бърз преход към една пазарно действаща икономика.

В такъв случай мислим, че има да се извърви още дълъг път, че има да се потърсят доста нови решения, за да стигнем фактически до един документ, в който да бъдат отразени действителните нужди на страната и да бъдат дадени насоки на взаимоотношенията ни с развитите страни, както и с другите страни от Западна и Източна Европа, които да ни гарантират не просто преодоляване на кризата, не просто стабилизация, свързани с някои и политически амбиции, по наше мнение, а действителен преход и в икономическите отношения, и в политическите отношения на страната. Нека да не се забравя, и аз мисля, че тук се спекулира малко с национални интереси, с надпартийни интереси, че при нашата обстановка, при нашите условия в никакъв случай не можем да отделим и реално са неотделими политическите и икономическите отношения, че върху икономическата политика на правителството в момента тежи един огромен идеологически, исторически и политически багаж, от който то не може да избегне. И ако си говорим справедливо и честно, мисля, че правителството ще има много по-големи проблеми с партията, от която изхожда, за да тръгне към една по-решителна програма за преход към пазарна икономика, отколкото с тази страна на масата.

В такъв смисъл, с това завършвам, ние сме за по-нататъшно сътрудничество при решаването на тези въпроси, но сътрудничество, при което ще имаме действително реални възможности да изразим, ако щете, и да внушим по-определено нашите възгледи както принципни, така и по конкретните иска­ния и пътища за разрешаване на тези изключително сложни и трудни проблеми, пред които е изправена България в момента.

Благодаря.

Г. ПИРИНСКИ: Само един чисто процедурен въпрос, г-н председателю. Стана дума в изложението на г-н Луджев, че сме се уговаряли да не се обсъжда Меморандумът на днешното заседание. Ние наистина очаквахме, че ще бъде потвърден проектът на това споразумение, което беше подготвено. И затова действително така се бяхме уточнили. Просто бих искал да кажа, че на нас не ни беше съобщено, че ще бъде прочетена принципно различаваща се декларация по този документ от проекта на споразумение, който ние считахме за съгласуван.

Ето защо се наложи да се коментира съдържанието на тази декларация. А що се отнася до изложението, което направи г-н Луджев, аз ще се въздържа да го коментирам.

Ф. БОКОВ: Може ли една реплика, г-н председателю?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Имате думата.

Ф. БОКОВ: Благодаря. Искам да взема повод от последните думи на г-н Луджев, когато той каза, че СДС може да се присъедини към Меморандума тогава, когато има по-голяма възможност да учас­тва в решаването на икономическите въпроси. Поне аз така схванах техния смисъл. Искам да напомня, че на СДС беше предложена една изключителна възможност да участва в правителството тогава, когато се съставяше сегашният кабинет, и СДС отказа да вземе участие. Така че лично мен днешната позиция на Съюза, изразена в декларацията, не ме учудва. Тя е продължение на тази линия, която той провежда всъщност от самото начало на КМ. Но може би, ако аз бях на мястото на г-н Луджев, бих се чувствал неудобно, тъй като на миналото заседание на КМ той заяви пред нашите радиослушатели и телевизионни зрители, че по принцип проектът за споразумение по Меморандума се приема. Очевидно, настъпили са някакви събития, които са предотвратили едно такова решение. Учудваща е обаче една страна на позицията на СДС, изразена в декларацията, а именно, че те призовават сегашното правителство да се въздържа от вземането на решения. Това е позиция, която според мен трудно може да бъде защитена, като се познава състоянието на страната. Тук моят колега Георги Пирински даде някои данни.

Не се ли получава така, че както казва поговорката, нито сам го яде, нито на друг го дава? Не искаме да участваме в решаването на тези проблеми, но не даваме и на другите да се занимават с тяхното решаване. Това е позиция най-малко странна. Благодаря ви.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря. Има думата Ал. Йорданов за кратко пояснение.

АЛ. ЙОРДАНОВ: Аз ще се въздържа да взема отношение към басните и поговорките, макар че съм литератор по професия. Искам само да обърна внимание на следното. Меморандумът, съчетан с антикризисната програма, и изготвянето на тази антикризисна програма бяха осъществени от прави­телството в един сложен наистина политически и икономически момент. Но те бяха представени пред обществеността и по-скоро пред европейската общественост и заинтересованите икономически и политически среди, без да минат на обсъждане на КМ. В момента, в който ние говорихме тук за повишаване статута на КМ, за превръщането на тази маса в един постояннодействащ орган, който да решава именно ключовите, съдбоносните проблеми и стъпки на страната и да взема отношение към тях, правителството заобиколи КМ и предложи своята програма чрез формата на Меморандум директно на западните партньори. Що се отнася до тези моменти в декларацията, които издават наличието на един по-твърд тон и които насочват вниманието към сложността на ситуацията, в която всяка една стъпка на днешното правителство би имала непредвидими последици – защото днешното българско правителство е едно изключително временно правителство, то е едно правителство с двумесечен срок. Как то ще изглежда в бъдеще, след изборите, това ще каже нашият народ. Но ние като умни и трезви хора, обединени около тази маса, трябва да си дадем сметка не само за добрите перспективи, които очертава този Меморандум и нашата протегната ръка за помощ към Запада, но и за неговата неизпипаност и за факта, че той се предлага именно от едно временно правителство, от едно правителство с много кратък срок. Как бъдещото правителство ще понесе и евентуалните рискове и тежестта на евентуални грешки на този меморандум, след като ние му даваме благословията на сегашното правителство? ...

Ето тези неща са много важни. Те не са нито за басни, нито за поговорки, а са за сериозно обсъждане. И аз призовавам, ако наистина трябва нещо да обсъждаме по повод на меморандума, то да бъде именно неговият политически и неговият икономически аспект. Икономическият аспект на меморандума вече бе разяснен от специалистите. Те си казаха думата. Грешките и слабостите на икономическата програма на правителството бяха разяснени. Ред е сега на нас като хора, обединени около тази маса във връзка с определени политически възгледи и решения, да си кажем и думата по политическата страна на проблема. А тя, струва ми се, стои точно така, че ние натоварваме, от една страна, с огромна отговорност едно правителство, което има срок два месеца само, а от друга страна, това правителство не ни вдъхва онова необходимо доверие, че то чертае и бъдещата линия на политиката на България след изборите. Ако някой от вас, от отсрещната маса, може да гарантира, че линията, начертана от това правителство, ще продължи и след изборите в същия смисъл, в същата степен, каквато е сега, мисля че не бихме възразили. Благодаря.

 
Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени