Стенографски протокол
 
 Кръглата маса
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

3 януари '90, първо заседание 

  Част 1 2 3 4 5 

     

    НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

    СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ НА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА КОНСУЛТАТИВНА СРЕЩА С РЪКОВОДСТВОТО НА СДС ПО ПРОВЕЖДАНЕТО НА "КРЪГЛА МАСА"
     зала "Запад" на Народното събрание. Начало 11:40 часа
     
     

     

    Добър ден на всички участници в тази консултация. 
    Бих искал да започна с пожелания за щастлива и успешна 1990 година за всички присъстващи и най-вече за нашата България. 
    Искам да изразя задоволство от името на присъстващите от тази страна на масата, но не делим масата на две страни, от възможността да се проведе тази консултация и първото, за което бих искал да се посъветвам, е как да я водим, каква процедура да възприемем - на свободен разговор, нужен ли е председател или да дадем възможност на всеки да вземе отношение по въпросите, които ще разглеждаме. Да се уточним и по целта на тази среща. 
    Преди това бих искал да представя участниците от тази страна и след това да помоля някой от вас да представи участниците в тази група. 
    Започвам отдясно: Светослав Шиваров - член на Постоянното присъствие на Български земеделски народен съюз, др. Светла Даскалова - член на Постоянното присъствие, секретар на БЗНС и министър на правосъдието, др. Виктор Вълков - член на Постоянното присъствие, секретар на БЗНС и ръководител на парламентарната група на БЗНС в Народното събрание, акад. Благовест Сендов - народен представител, председател на Българската академия на науките, безпартиен, Любен Кулишев - народен представител, безпартиен, юрист, Андрей Луканов - член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, Александър Лилов - член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, Белчо Белчев - член на Политбюро на ЦК, министър на финансите, Георги Пирински – член на Централния комитет на партията, заместник-председател на Министерския съвет, Иван Ангелов – говорител на Централния комитет на партията, Тодор Кюркчиев - член на Централния комитет и завеждащ отдел "Организационен" на ЦК на партията. 
    Бих помолил да представите вашата група. 

    Преди да представя нашата делегация, бих искал да поздравя всички с настъпването на Новата година и да им пожелая лично щастие и успехи през новата година. На всички нас новата година да донесе демокрация, плурализъм, неща, за които се борим.
    Съставът на нашата делегация е следният: д-р Петър Берон – секретар на Съюза на демократичните сили, Желю Желев – председател на Съюза на демократичните сили, Петър Дертлиев – председател на Българска работническа социалдемократическа партия - обединена, Милан Дренчев – секретар на БЗНС - "Никола Петков", Димитър Баталов – председател на Клуба на репресираните, Румен Воденичаров – председател на независимото дружество за защита правата на човека, Георги Аврамов – секретар на "Екогласност", д-р Константин Тренчев – председател на Независимата федерация на труда "Подкрепа", Петко Симеонов – председател на Клуба за гласност и демокрация, Любомир Собаджиев – председател на Движението за гражданска инициатива, Петър Кънев замества отец Христофор Събев – председател на Комитета за защита на религиозните права, свободата и съвестта и духовните ценности, Емил Кошлуков – секретар на независимите студентски дружества, д-р Елка Константинова – председател на Радикално-демократичната партия и Георги Спасов – говорител на Съюза на демократичните сили. Това е съставът на нашата делегация.
     

      АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

    Благодаря.
    Ако можем да се уточним за целта и протичането на нашата днешна среща, която ние разглеждаме като консултация, като предварителна консултация така, както беше уточнено в контакти с представители на Съюза на демократичните сили.
    Бихме предложили днес да обсъдим процедурните въпроси и сроковете за начало на работата на срещите около "кръглата маса" и приблизителното планиране на работата, макар че това е много трудно да се направи много точно, тематиката, около която да съсредоточим вниманието си, начина за отразяването на срещите в средствата за масова информация. Разбира се, най-важният въпрос е приоритетната тематика.
    Ако нямате възражения, аз бих могъл да изложа някои предварителни мисли по този въпрос като база за дискусия.
    Преди това ще си позволя да кажа няколко думи по следния въпрос. Днес сутринта в този състав участвахме в една среща с повече от 20 български обществени организации - Отечествен фронт, профсъюзи, Комсомол, професионално творчески съюзи, съюза на научните дружества и други.

На тази среща редица участници повдигнаха въпрос, който помолиха да доведем до вашето знание и да се съветваме по-нататък. Според тях, независимо от това какви позиции по основни проблеми на националната политика, на националния обществен или социално-икономически живот заема една или друга организация, дотолкова доколкото тя реално представлява част от българското обществено мнение, доколкото зад нея стоят хора повече или по-малко, в някои случаи те са милиони, би трябвало да бъде участник в националния консенсус. Тук не става въпрос за техника, за начин на организация на срещите, които в крайна сметка изразяват общото желание за национален диалог, а по-скоро за крайния резултат.
Подчертано беше от участниците в срещата, че крайният резултат може да се разглежда като национален консенсус само, когато в него са участвали със свой принос – интелектуален, политически - всички организации, движения и структури, които представляват общественото мнение в България. В този смисъл беше подчертано също, че никой от нас - има се предвид и БКП, и БЗНС, и представителите на различни национални институции и обществени организации не биха могли да претендират самостоятелно, даже и заедно с други, с близки до него позиции, да представляват цялото българско общество, целия народ, че изразяват неговата воля, неговите предпочитания и в крайна сметка това трябва да станат свободните и демократични избори. Само след изборите може да се каже кой и в каква степен може да разговаря от името на народа.
Искам да предам това безпокойство в най-конструктивен дух, не с цел да се води полемика по въпроса. Интересува ни вашето становище, вашето отношение към тези постановки.
Очевидно към този въпрос ще се връщаме, особено на етапа, когато надявам се ще бъдем в състояние да формираме предложения от практически характер по основни въпроси на националния, обществено-политическия и социално-икономическия живот. Би било полезно, ако в хода на нашите разговори, тази тема бъде засегната. И аз бих помолил за това.
Още една бележка. При сегашните обстоятелства се наложи да водим паралелни срещи. Среща с обществени структури и организации в този състав и отделни срещи с тази група обществени движения и организации. Това разбира се, предизвиква определени трудности, но не това е главното. Аз още веднъж искам да подчертая, че главният въпрос, който неминуемо ще възникне пред нас ще бъде въпросът за националния консенсус.
Сега по организацията на нашите срещи. Ние бихме предложили да се уточним преди всичко по тематиката. Не искам да коментирам различните декларации, в това число и декларацията, която вчера беше оповестена от името на Съюза на демократичните сили. Малко по-късно ще се спра на друг неин аспект. Очевидно има доста голямо съвпадение в мненията кои са днес основните проблеми, които вълнуват нацията и които трябва да се разгледат, да се търсят общи становища като база за политически и законодателни действия.
Това са въпросите на политическата система, на държавното устройство, на демократизацията на обществото, на гаранциите за тази демократизация и на въпросите, свързани с провеждането на свободни демократични избори, тяхната основа, в това число законите за изборите и вероятно закона за партиите, за които се говори във вашата декларация. Можем да конкретизираме тази група теми, но това очевидно е единият голям приоритетен комплекс от въпроси, които вълнуват обществото и би трябвало да ги разгледаме. От него би могло да се отдели законодателната програма или да не се отделя. Но би могло да се отдели правната страна или част от въпросите от правен характер - това е законодателната програма, това са въпросите на правосъдието и правораздаването, на техния статут и положение в обществото, независимостта на съда и т.н. По този въпрос също бихме могли да се посъветваме.
Другата група въпроси от изключително важно значение за нацията, може да се каже от решаващо значение е социално-икономическата  - текущата стопанска ситуация, нейните социални последици, търсенето на оптимален изход и алтернативи, в това число и свръхпринципни въпроси като въпроса за собствеността, който също се повдига практически във всички декларации и изказвания на БЗНС, на БКП и във вашата декларация, в други изказвания.
Въпросът за социалната справедливост и социалните права, оптималната социална политика на днешния етап също се повдигат за разглеждане.
Третият въпрос, който беше повдигнат сутринта, който е от изключително значение и мисля, че ще се съгласите, това е за националното сплотяване, това е националният въпрос.
Националният въпрос преминава през една много сложна фаза, свързана със съдбините на нашето отечество. Това е въпрос надпартиен от всяка гладна точка. Що се отнася до Българската комунистическа партия вече заявихме, че смятаме за необходим един широк национален диалог по този въпрос.
Мерките, които се взеха за преодоляване на извращенията, допуснати в миналото, са само едно разчистване на почвата за действителна общонационална политика на сплотяване и единение.
И тук наслоенията са много, страстите са остри и аз имах възможност да се убедя лично в това вчера. Това е един въпрос, който смятаме, че трябва да се разговаря с приоритет.
Допълнително биха могли да се разглеждат и други важни въпроси. Един от тях е безусловно е въпросът за духовната и информационната сфера като изключително важна съставна част на демократичния процес. Биха могли да се разглеждат въпросите на екологията и други въпроси, ако има такова желание.
Аз бих извел напред тези три комплекса от въпроси - политическа система, държавно устройство, избори, социално-икономическа проблематика и въпросите на националното сплотяване.
Бих помолил за вашите мнения по тематиката, като можем да се договорим за една конкретизация на тази тематика в близките един-два дни, за да можем на тази основа всеки от участниците, искам да подчертая, че ние не участваме само като група, като делегация и БКП, и БЗНС, и присъстващите народни представители, които не принадлежат към никоя партия, запазват своето право и възможност да излагат своите становища, платформи и мнение на своите политически организации. В същото време, разбира се, присъствуват тук като партньори в сегашната управляваща коалиция. Връщам се към това, че бихме могли до два дни да конкретизираме тази тематика, да я доуточним внимателно и като втори етап да пристъпим към интензивна подготовка на становища, платформи, предложения по всички въпроси заедно по отделни въпроси, които ще обсъждаме.
Нашето мнение е, че за това ще бъдат необходими 7 или 10 дни като минимум, след което формално би могло да започне своята работа тази среща около "кръглата маса" като част от серията срещи, които предстои да проведем т.е. някъде след 15-20 януари.
Ние имаме две основни алтернативи. Едната е да разговаряме само на пленарни заседание с участието на всички представители и всички организации, а другата е да създаваме работни групи - по цели, по тематични блокове или по отделни проблеми, които изглеждат особено сложни и изискват по-задълбочено експертно разглеждане. И единият, и другият подход е приемлив. На нас ни се струва, че създаването на работни групи би било полезно за работата поне по някои въпроси.
Този процес на обсъждане, който би могъл да започне с експозета по принципните становища и една обща дискусия, според нас може да продължи толкова, колкото е необходимо, колкото се договорим, но не по-малко от 10-15 дни, след което би могло да се направи опит за първо обобщение за заключенията и за резултатите от нашите дискусии. Такъв един етап може да настъпи някъде в първата десетдневка на месец февруари.
Специално искаме да се спрем и на въпросите за уведомяване на обществеността и работата със средствата за масова информация. Очевидно е, че при този интерес, който съществува сред българската общественост, срещите около "кръглата маса" трябва да протичат в обстановка на гласност, адекватно осведомяване на българската общественост. Това е тема, която предлагаме да обсъдим.
В същото време ни се струва, че именно защото на тези срещи се възлагат надежди и тегне голяма отговорност пред целия народ, пред цялото ни общество, би било правилно да има някаква договореност, някаква база, върху която ние ще информираме обществеността. "Кръглите маси" поначало трябва да се разглеждат като път и средство за постигане на национално съгласие, за обединяването на нашата нация около определени цели и задачи, решения, не наложени от някой монополист, а постигнати в хода на един цивилизован и задълбочен диалог. Струва ни се, че начинът, по който ще бъде информирано общественото мнение поне в междинните етапи, бих казал, критичните етапи, през които ще минем в началото, би трябвало да отговоря на тази цел. "Кръглата маса" да сплотява, да успокоява, да вдъхва оптимизъм на обществото, а не да бъде източник на колизии и конфликти. Възможно е д да се стигне и до това, дано така не стане, но при остри различия и разногласия всеки запазва правото да защитава онези становища, онези позиции, които са му близки, на които държи. На първия етап, на междинния етап от разговорите би било правилно да дадем шанс на споразумението, на търсенето на съгласие.
Предлагаме да помислим заедно как да информираме, с какви средства, в какъв дух и това в никакъв случай не ограничава възможността и правото на всеки да информира общественото мнение, като се ръководи от своите разбирания и позиции. Става дума, ако мога така да се изразя, за стила, за начина, за целта на тази информация и за ефекта от нея върху обществените настроения, средата и климата, в които ще работят срещите около "кръглите маси".
Що се отнася до техническото и информационното осигуряване, връщайки се към този въпрос бихме могли да определим и говорители, които да поддържат помежду си контакт и да си осигуряват едно съгласуване, без да е някакъв институт, който да налага казармена, формална дисциплина, т.е. да има една съгласуваност. И в някои случаи би могло да се излиза със съвместни информации за средствата за масова информация.
Следващият въпрос е за техническо, организационно, информационно осигуряване на разговорите, в това число работата на експертните групи и комисии, които можем да създадем. Искам да ви  съобщя, че ръководството на Народното събрание любезно се съгласи да предостави за цялото времетраене на срещите около "кръглата маса" помещения в Народното събрание, организационно-техническа помощ. Това допълнително ще се уточни, за да има телефони, по които да се осъществяват контакти, да се предават съобщения, информации и т.н. Ще се осигуряват необходимите информационни материали, анализи, статистически данни от компетентните държавни ведомства или институти, когато това бъде поискано. Това не ограничава свободата на всеки от участниците и самостоятелно да набавя и обработва нужната му за разговорите информация.
Възниква въпросът и за определени процедурни правила, които трябва да бъдат съвсем прости, бих казал, неформални, може би даже неписани, но трябва да помислим. Например стои въпросът за председателствуване на заседанията. Предлагам това да бъде по ротация на една група, излъчена от вас и от нас. Един път ще бъде представител на БЗНС, на Съюза на демократичните сили, след това представител на БКП и след това акад. Сендов и т.н. Да кажем от 6 души бихме могли да ротираме и те да бъдат координатори на нашата работа, за да я улесним. Разбира се, ако вие се съгласите с това.
Накрая в съвсем конструктивен дух разрешите да кажа няколко думи за вчерашната декларация. Бихме се радвали да чуем допълнителни коментари по нея от ваша страна.
Трябва да кажа, че в нея има неща и то не малко неща, с които сме съгласни като програма за действие. Бих казал, че с повечето неща, които се предлагат в една или друга форма се споделят и от БЗНС, днес това заяви и акад. Сендов. Ние можем да кажем същото. Има и неща, които ние като представители на Българската комунистическа партия не бихме могли веднага да приемем и по тях ще трябва да се разговаря. Но не това е главното. Нас откровено казано ни смути донякъде тонът на това изявление. Какво имаме предвид?
Първо, това, че звучи като една неподлежаща на обсъждане позиция. Бих се радвал, ако вие ме опровергаете.
Второ, че в него се дава квалификация на други организации и то с много обидни изрази, като дори се обвиняват, че са части и елементи на тоталитарната система. Мисля, че не бива в бъдеще да го правим нито едната, нито другата, нито третата страна, нито четвъртата, тъй като нашата обществено-политическа сцена става все по-малко двуполюсна, тя все повече става подчертано многополюсна.
Трето, бихме приветствували, ако още в началото на разговорите се договорим за някои, както щете го наречете, правила на добрия тон, които спазваме и от едната, и от другата, и от третата, и от четвъртата страна. Те да бъдат просто едно изискване към всички участници, като имаме предвид конструктивните цели на срещите около "кръглата маса". Не го възприемайте като опит за критика. Приемете го в най-конструктивен дух. Ние смятаме, че занапред би било полезно за общите цели, които си поставяме, ако се придържаме към едни общовалидни за всички нас правила, не задължителни, но общовалидни.
Това е, което бих искал по поръчение на присъствуващите от нашата страна на тази правоъгълна маса да изложа и моля за вашите становища.
Моля, ако колегите искат да допълнят нещо, или да ме поправят.
Благодаря за вниманието.

 
 
Продължение...

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 

 

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Животоописания | Хайд парк

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"


Copyright 1998-2011 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени