ХАЙДУТИ И ХУСАРИ

В края на XIV и началото на XV в., в една епоха на смъртна схватка с турското нашествие, маджарите и южните славяни си "разменят" два вида военни части - хайдутите и хусарите. Унгарските хайдути правят източноевропейска, а славянските хусари - общоевропейска кариера. Историята на тези две думи и на понятията, които стоят зад тях, са любопитен пример за ведомите и неведоми пътища на връзките и взаимовлиянията между народите на Европа.

Унгарската дума "хайдук" означава "пехотинци", "телохранители". Маджарските хайдути се прочуват по континента именно при борбата срещу турците. На Балканския полуостров хайдути започват да се наричат участниците в онези доброволно сформирани чети от местното население, които водят партизанска борба с поробителите. Тези горски чети, чиято численост варира от дузина до неколкостотин души, имат сезонен характер: те развяват знамената си през ранната пролет, а в късната есен отново усядат по родните си места или се укриват у приятели.

В страни като България, Сърбия, Гърция, двете румънски княжества (Влашко и Молдова) и т.н. хайдутството има над четиривековна история и е важна част от техните освободителни движения. Имената на най-известните хайдути, сред които има и жени, са прославени във фолклора на всички балканци. Хайдушката митология вдъхновява местната литература и изкуства, нещо повече - тя е част от балканския бит и романтика, самосъзнание и душевност.

От гледна точка на османците пък хайдутството е синоним на разбойничество. Не един хайдутин завършва живота си в страшни мъки - набит на кол или окачен на ченгел. В интерес на истината сред хайдутите има и чистопробни разбойници, които не правят разлика между "чужди" и "свои".
От Унгария и Балканите хайдутството, варирайки според местните условия, се проявява в една или друга степен във всички европейски страни, които воюват с Турция: Украйна, Полша, Австрия и др. На самия полуостров пък всички военни действия от по-ново време са съпроводени с партизански движения от най-различен характер, които са всъщност и продължение на хайдушката традиция.
Сходно по своите корени, но съвсем различно по еволюцията си е хусарството. Хусарите са кавалерийски части, които унгарците възприемат от южните славяни по време на османската инвазия. В началото, според достъпните ни документи, хусари са наречени български разбойници. Със слава се покриват българската и сръбската конници - и като противник, и като васален съюзник на турците.  

От Унгария, която рекрутира много от войниците си в южнославянските земи, този вид лека кавалерия се разпространява по цяла Европа, като в началото хусарите в Австрия, Чехия, Германия, Франция и т.н. са предимно маджарски наемници. В Полша от XVI в. нататък хусарите (наричани независимо от народността им с красноречивото название "сърби") са тежковъоръжени кавалеристи, същински "танкови бригади" на епохата. На гърбовете им са прикрепени изкуствени орлови крила, които при атака произвеждат страховит шум, всяващ паника в редовете на противника. Хусарите от Полша са елитни части в армиите на Наполеон. От тази страна възприемат хусарията Литва, Прусия, Русия и други държави. Така постепенно нейната легенда също става част от общоевропейския фолклор.

Интересно е, че в своите корени хусарството на Балканите e всъщност най-обикновено разбойничество. Например в Законника на сръбския крал Стефан Душан (1331-1355) се споменава за хусари, т.е. за разбойници-българи, които тероризират населението на областта Крайще (около днешния български град Кюстендил). В един паметник от същия XIV в. се говори за хусари в планината Странджа (сега разделена между България и Турция), които обират и отвличат местни хора, за да ги продават на пиратите в Черно и Мраморно море.

Тези пирати са преди всичко от Италия и това дава повод на някои езиковеди да извеждат етимологията на думата "хусар" от италианското "корсар". Това обяснение не е за пренебрегване - в народните говори на българите от Македония или на словенците названието "хусар" значи именно "пират", "морски разбойник".

Но какво ще търсят "корсарите" в една толкова отдалечена от морето област като Крайще?
Ето че допълнителен материал по въпроса ни дава гръцкият език, където името "хосариос" има значение на "разузнавач", "войник". В старобългарския език обаче също има какво да се намери. В него съществува дума "хонса", т.е. "грабеж", "разбойничество". По законите на българския език лице, което се занимава с такава осъдителна дейност, би трябвало да се казва "хонсар" (ср. например английския глагол to rob и прозведеното от него съществително име robber). В житието на Св. Ромил Видински се разказва именно за разбойници "хонсари" в Странджа планина. В родствения сръбски език закономерното съответствие на българското "хонсар" пък е именно познатото на цяла Европа "хусар" (по същия начин, по който на английското robber отговаря родственото му немско Rauber).
Така, по всяка вероятност възникването на днешната международна дума "хусар" се дължи на претопяването в прословутия балкански котел на италианското "корсар", гръцкото "хосариос" и старобългарското "хонсар".

Обратно



Начало

Copyright 1997-2014 ® “OMDA” Ltd. Всички права запазени