ОБРАЗИТЕ НА ФОЛКЛОРА

Българският фолклор е величествен израз на себеразбиране и познание на Света. Той е неделим от аграрната социалност и от историческия опит на народа. В него годишният стопански цикъл и жизненият цикъл на човека са превърнати във вековна  културна традиция. А събитията на Балканите от десетина века насам са пресъздадени в  героически епос. Естествено той е родствен с епоса на сърби, румънци, гърци и се съизмерва с такива явления като "Калевала", като руския билинен епос, като епическите корпуси на някои азиатски и кавказки народи.

И в единия, и в другия случай в основата на българския фолклор стои една митология, която пленява въображението и на съвременния човек. Тя е свързана с вярванията в пленителните образи на самодивите и русалките, във вещиците и орисниците, в страховитите дяволи, вампири, таласъми, нави, лами, змейове, в митологизацията  на болестите...

АНГЕЛИ

ГУНДУРАЦИ КАРАКОНДЖУЛИ

ДЯВОЛИ  I

ДЯВОЛИ  II

ЗМЕЙ

ДЖУДЖЕТА

МЪГЛАТА

ВАМПИР ПЛЪТЕНИК

НАВИ

ТАЛАСЪМ ПУЩИНА

КУЦУЛАН

ЛАМЯ

МРАТИНЯК

ЧУМАТА

ШАРКАТА

СТОПАН

ЦОГЛАВЦИ

РУСАЛКИ

ОРИСНИЦИ

ВИХРУШКАТА

ВЕТРОВЕ

ВЕЩИЦИ

САМОДИВИ

Home


 Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История |
Етнография и фолклор | Българска кухня | Поглед към деня