Покритият мост в Ловеч

 

Прочутият покрит мост над река Осъм в Ловеч е единствен по рода си на Балканския полуостров. В Европа има само още два подобни  - в Люцерн и Флоренция.

Мостът свързва по-новата част на града с квартал Вароша и  архитектурно-историческия резеврват.

 

Първият мост на това място е бил дървен, но засега няма данни кога точно е бил построен. Съществуват различни приписки, в които се говори, че е бил многократно засяган от прииждащата река и възстановяван след това. През 1872 г. при голямо наводнение е бил отнесен почти напълно.

Покритият мост започва да се строи именно през 1872 г. Изграден е от българския архитект Никола Фичев, известен още като Уста Кольо Фичето, по поръка на ловешкия каймакамин Исмаил. Майсторът обхождал лично горите и кариерите и сам определял кои дървета да се секат и какви камъни да се вадят. В строежа на моста е трябвало да участват всички жители - било с извозване на материал, било с черпене на вода, било в самия строеж.. Тези, които не били в състояние да отработят определеното, откупували работници, а богатите можели да се "откупят" от работа с плащане на такса.

Мостът бил изграден изцяло от дърво дори при сглобките били използвани дървени клинове. Имал 6 отвора и дължината му била 84 м. Във вътрешността му се помещавали 64 дюкянчета. Любопитно е, че майсторът поставил по две цилиндрични каменни колони в средата на две срещуположни дюкянчета. Тези колони можели да се въртят свободно около оста си, а престанели ли да се въртят, означавало, че мостът се е слегнал. Самият майстор Кольо Фичето издялал и поставил на носовете на подпорите каменни фигури - лъв, символизиращ България, орел, символизиращ Русия, и женски торс, олицетворяващ плодородието. Мостът се осветявал от газови фенери.

На 2 срещу 3 август 1925 г.  покритият мост, изграден от майстор Кольо Фичето, изгорял почти до основи .

На негово място през 1931 г. бил изграден нов покрит мост - железобетонен и с три отвора.  В него били разположени 40 дюкянчета, а между тях минавал асфалтиран автомобилен път.

В днешния си вид мостът е реконструиран през 1981-1982 г. по проект на арх. Златев, като от стария са запазени носещите конструкции и подът. Външно той наподобява моста на Кольо Фичето, но покритата част отвътре е модернизирана. Дължината му също е по-голяма - 106 м., а дюкянчетата са само 14. Има и две сладкарници. Шосето е заместено от пешеходна алея.

Покритият мост е уникално творение - гордост за жителите на Ловеч и основна атракция за гостите на града, а магазинчетата, разположени в него, предлагат различни местни сувенири, керамика, картини, скулптури, облекло и музика.

 

Снимка на Покрития мост в Ловеч от официалния сайт на града на интернет адрес http://www.lovech.bg

 

 

Така е изглеждал Покритият мост в Ловеч преди 1925 година.

 

 

Иванчо Балевски, занаятчия и търговец на цървули, един от тези, който са имали дюкянче на покрития мост и чиято стока изгоряла в пожара през 1925 г.

 

Покритият мост през седемдесетте години на ХХ век.

 

Покритият мост през шейсетте години на ХХ век,

сниман по посока на квартал Вароша и Стратеш

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История |
Етнография и фолклор | Българска кухня | Поглед към деня

Copyright 1998-2010 OMDA Ltd  All rights reserved.