д-р ЦОЧО ЗЛАТКОВ

 

ИМА ЛИ АНТИРАЗВИТИЙНИ ГРУПИ НА ИНТЕРЕСИ У НАС?

 

Всяко съвременно общество се характеризира с определени характеристики, които спъват или забавят неговото развитие (например влошена демографска структура, геополитически специфики, определени черти от народопсихологията и националния характер и т.н.). Освен това съществуват и социалногрупови субекти, които по дефиниция и за които има всеобщ консенсус, че имат антиразвитиен характер мафията, престъпните групи и актьорите в сивия сектор. Уникалната цивилизационна трансформация на посткомунистическите страни обаче, донесе, обогати и разшири полето и палитрата на този род социалногруповите актьори. Какво дава основание за такова твърдение? Тук изхождам от тезата на Зджислав Краснодембски, която приемам за вярна (цит по Zybertowicz 2005), че в повечето посткомунистически страни са протекли две трансформации. Едната се е изразявала в трансформиране на структурите на комунистическата държава и икономика във формални институции на парламентарната демокрация и на пазарното стопанство. Втората е укритата, която е била локална модификация и конкретизация (интерпретация) на нови институции и правила, за да може по най-добрия начин те да служат на претрансформираните комунистически елити и кооптираните към тях сегменти на бившия опозиционен елит (има се пред вид тук полската опозиция преди 1989 г.).

Именно като с цел да се направи реконструкция на най-важните правила на функционирането на тази друга трансформация, т. е. за втората програма поне по отношение на някои институции и сфери на обществената практика, според думите на автора, е теоритичната схема на полския социолог Зибертович за антиразвитийните групи на интереси (Zybertowicz 2005). Това е една определена интересна изследователска визия, която дава възможност за анализ и идентификация на тези нови актьори. Това по същество е теоретична схема за анализ на противодействията на развитието в социалногрупов аспект, а не например като манталитет, демографски или други специфики на дадено общество. Антиразвитийните групи на интереси са такива неформални групи на интереси, чиито действия продуцират вредни за общото благо ефекти. Тяхната основна черта е антиразвитийния интерес, който представлява такъв тип конкретен практически интерес, чиято реализация изключва или силно затруднява реализацията на теоретичния интерес. Повдигнатите термини са едни основните понятия на тази методологическа схема и поради това сега е логично да бъде представена системата от основни понятия в нея:

                    Общо благо: сбор от условия (институционални и технически), които положително влияят на състоянието на членовете на общността за постигането на тези частни цели, които са съзвучни с правилата на общото съжителство.

                    Група на интереси: група от обекти (индивиди, обществени групи или институции), които притежават способността за координирано въздействие върху окръжаващата среда (социалната) с цел реализация на своите интереси (пример съюза на работодателите).

                    Неформална група на интереси: група от интереси, която не е формална организация (регистрирана юридически), нито формална  част от формална организация, която обаче действа по такъв начин, че имайки влияние върху дейността на определена формална институция, избягва отговорностите за последиците от функционирането на тази институция. Това влияние служи на положителната за тази група дистрибуция на блага от тази институция, това може да бъдат както символни (престиж), така и материални блага.

                    Антиразвитийна група на интереси: такъв тип неформална група на интереси, чието действие сътворява отрицателни ефекти за общото благо. С други думи, чиито действия сътворяват игри с отрицателна или в най-добрия случай нулева сума.

                    Практичен интерес: интерес, който бива виждан като такъв от страна на дейностните субекти, по принцип се формира спонтанно, може да бъде партикулярен (антиразвитиен) или общ, т.е. съзвучен с общото благо; може да бъде разпръснат или агрегиран;

                    Теоретичен интерес: той по дефиниция е развитиен, т. е. сумарно сътворява игри с положителна сума. Той е артикулиран/сътворяван в рамките на познавателни практики (такива, които не са насочени непосредствено към практически цели).Тези практики приемат (винаги с неизбежната доза на арбитралност) определена визия за общото благо, до чиято реализация трябва да водят действията, базирани на теоретичния интерес.

                    Антиразвитиен интерес: такъв конкретен тип на практичния интерес, чието реализиране изключва или затруднява в значителна степен реализирането на теоретичния интерес. Той задвижва игри с отрицателна сума.

                    Държавата като общо благо: съвременната демократична държава може да бъде общо благо само тогава, когато отговаря най-малко на следните две условия: 1) подпомага идентифицирането, артикулирането и пропагандирането на теоретичните интереси и 2) сътворява институционалните условия, в които съществуващите практични интереси с помощта на средства съобразни с правото и демократичната политическа култура могат да бъдат регулирани по такъв начин, че те в най-голяма степен да бъдат съобразни да се покриват с теоретичните интереси, т.е. да имат развитиен характер.

                     Сърцевина на държавата: тези елементи от юридически описаната машинария на държавата, които отговарят на следните критерия: притежават правно регламентиран (например конституционно) достъп до информация за състояние на държавата, правомощия за взимане на решения и формални инструменти за въздействие върху публичните дела. От нормативна гледна точка легалната сърцевина на дадена система може да бъде само онази негова част, която притежава формално-правно приписаните й възможности за оказване на доминиращо въздействие върху функционирането на останалите части на системата, т. е. структурализацията на принципите на тяхното функциониране.

 

Някои от най- типичните общи индикатори за съществуването на АГИ:

                    недъзите на правораздавателната система;

                    ниско качество на законотворчеството;

                    нарушения в приватизационните процедури;

                    подържането на значими монополи какво в държавния, така и частния сектор;

                    проблеми със специалните служби;

                    нарушения в сферата на обществените поръчки;

                    неизясняване и недовеждане докрай на гръмките афери.

Антиразвитийните интереси се задвижват (или се включват в) динамиката на обществена игра с отрицателна сума, а в най-добрия случай нулева. Тези интереси могат в различна степен да бъдат съкоординирани, могат да възникват спонтанно или да бъдат целево конструирани (пак там).

Основният ефект от дейността на тези групи е неспособността на държавата да реализира теоретичните интереси. Друго важно  следствие е неформалната, извънконституционна децентрализация на системата, предизвикваща покрай другото загубата на нейната управляемост.

 

Други важни към следствията от действието на АГИ са:

 

                    размиване на границата между публичната и частната сфери, затвърждаване на институционализирането на безотговорността;

                    деформиране и значително занижаване ефективността на механизмите за пазарното разпределяне на средствата (напр. при обществените поръчки), нихилизирането важността на официално декларираните правила на играта в икономиката, политиката, културата;

                    завишаване на цените, плащани от крайните потребители; завишаването на цената на влизането в стопанската и политическата игра за новите актьори (т.е. похабяване на обществената енергия);

                    стабилизиране структурите на непълния капитализъм; изключването от правилата на конкуренцията на определени стопански сектори; понижаване на капацитета на капитала за обществено доверие и сътворяване на енклави, в които се развива т.н. мръсен социален капитал;

                    отваряне и стабилизиране на пространството на насилието като регулатор на обществените отношения;

                    възпиране процесите на обръщение на елитите, включително блокиране развитието на средната класа, между другото чрез задържане развитието на малките и средни предприятия, също така на ниво на културните ефекти;

                    развитие на стопанския, политическия и смесения клиентелизъм, предизвикващ промиване изтриване, изхабяване на потенциала на независимите хора. Липсата на такива хора води до слабостта на институциите, чиято мисия би трябвало да бъде обективното наблюдение на ключовите обществени процеси.

 

Предисторията и предпоставките за развитието на АГИ у нас.

 

Тя най-директно е свързана с периода от началото на 80-те години на ХХ век. И по-конкретно, когато външният дълг на България за няколко години нараства десетократно. Не само това, България взима външни заеми в особено големи размери от частни финансови институции (за разлика например с Полша, където беше обратното и поради това в последствие с политическа воля тези правителства опростиха огромна част от този дълг). Този момент е именно и онзи плавен преход от миналото ни състояние към глобализацията започва нашето реално включване в нея, което се реализираше посредством определено високопоставено партийно лоби. Това е първата основна и огромна крачка, предопределила по-нататъшното ни участие в глобализацията и чрез силното ни обвързването с основните световни институции на глобализацията[1]. Така че още в средата на 80-те у нас имаше вече висши  партийни лобита (Луканов, Дойнов), които по един или друг начин се оказаха свързани със силите на новия световен безпорядък. Точно те се оказаха конниците на глобализацията за нашата страна. Това обстоятелство в съчетание с определени социетални характеристики на нашето общество предопределиха както хода на нашия преход, така и като цяло по-нататъшното ни включване в глобализацията и разделението на труда в регионален и глобален мащаб. А то се оказа по-скоро типично за страните от третия свят. Какво имам пред вид съвсем накратко ще обрисувам със следните щрихи. На-напред развратен и корумпиран стар-нов елит, отслабване ролята на държавата и преди всичко на нейните икономически и правозащитни институции (този процес също беше започнал по времето на предишния режим, но особено по времето на двете управления на Луканов държавата до такава степен беше ослабена и абдикирала от основните си функции, че и до сега в немалко сфери това не е преодоляно). Паралелно с това, а явно благодарение и на това се извърши бърза декапитализация на стопанските активи на страната, което предопредели силната обвързаност и зависимост от Международния валутен фонд и Световната банка, които са основните финансови институции на глобализацията. Много често именно техните изисквания  по основните параметри на финансовата и икономическа политика бяха този удобен параван, зад който повечето правителства от прехода удобно се криеха и използваха за обяснение и оправдаване на своите икономически решения. По-нататък следва и силното навлизане на така наречения пиратски капитал (с всичките икономически и социални последствия от това) и то не само чужд немалко инвестиции от страна на офшорките се оказаха именно изнесените през втората половина на 80-те години от страната капитали, които по този начин придобиваха вече легалност у нас[2]. И общо погледнато липсата на легален собствен финансов ресурс и от там разчитането на чужди инвестиции доведе до това, че дивидентите от стопанската дейност изтичат на навън, а социалните последствия (негативи) остават тук. Като общо следствие, според мен, от досегашното ни включване в процесите на глобализация, че дивиденти от това за сега черпят само държавата (в лицето на политическия елит и държавния апарат) и определени икономически и финансови структури със силни лобита в политиката, а обществото като цяло не усеща никакви или много слаби позитиви от това. Такива за нашето общество като цяло може да се очакват тепърва след 5-7 годишно наше пребиваване в Европейския съюз.

 

Без да е налице достатъчната необходима информация, на базата на всичко това, което се случваше през годините на нашия преход, бих рискувал с обрисуването на някои от антиразвитийните групи интереси у нас. Това са политико-бизнес групите или кръговете, обръчите от фирми на отделните партии. Определени капитализирани  кръгове на БСП. Не само това всички партии у нас, които са били и/или са парламентарно представени са обвързани с такива или за създали такива кръгове, с тази разлика, че при едните това е налице от самото начало на прехода, а при други това се появява в по-късен етап. Други такива групи са политическите, стопанските и медийните среди, свързаните с различните специални служби на бившия режим, но и на сегашни такива. Енергийното лоби, както и юридическото лоби в лицето на адвокати, прокурори съдии и др. също може да бъдат причислени към тези групи.

Основно условие за деблокиране на развитието е най-общо казано демонтажа на основните антиразвитийни групи от интереси, който трябва да комплекс от съответни политически, юридически и правни, както и икономически мерки.


 

[1] Шеф на външноикономическите връзки на страната по онова време става Андрей Луканов и тогава външният ни дълг нараства десетократно, а след това случайно или не той е последния премиер в старата епоха и първият в  периода на демокрацията.

[2] Не е за пренебрегване и обстоятелството, в условията на слаба държавност и висока корупция не е чудно, че западни фирми (някои от тях доста известни) проявяват такова икономическо поведение тук, което в никакъв случай не биха допуснали в страните, от които идват.

 

От същия автор в Омда:

      

СОЦИЕТАЛНИ ОБУСЛОВЕНОСТИ НА ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА СИСТЕМАТА В БЪЛГАРИЯ И ПРОЦЕСИТЕ НА НОВО РАЗСЛОЯВАНЕ, МАРГИНАЛИЗАЦИЯ И СОЦИАЛНА АНОМИЯ

ПЛАНЪТ БАЛЦЕРОВИЧ: какво предлагаше и какво беше пропуснато с неизползването на основните идеи в него за България

ПРОМЕНИТЕ НА СОЦИАЛНАТА СТРУКТУРА И ДИНАМИЗМА НА МЕЖДУГЕНЕРАЦИОННАТА СОЦИАЛНА МОБИЛНОСТ В БЪЛГАРИЯ 1967 1997

 

 

 

 

 

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

 

 

Copyright 1998-2009  OMDA Ltd. Всички права запазени