ОТП "БАЛКАНТУРИСТ" - КЛОН СОФИЯ

СОФИЯ - ОБИКОЛКА НА ГРАДА

1968 г.

 

Полиграфически комбинат Димитър Благоев". Носи името на основоположника на нашата партия - Д. Благоев (18561924 г.) Още след освобождението на България Благоев заминава за Русия, където като студент в Петербургския университет, попада в средата на руски революционни кръгове. В 1883 г. под негово ръководство била основана социалдемократическата група, известна в историята на руското социалистическо движение под името Групата на Благоев". Заради революционната си дейност в 1885 г. Благоев бил арестуван и изгонен от царското правителство. Завърнал се в България, той развива огромна дейност и в скоро време създава първите социалистически дружинки. На 20 юли (2 август) 1891 г. под връх Бузлуджа в Стара планина се състоял Учредителен конгрес, който обявил създаването на Българската социалдемократическа партия. Името на Благоев е едно от най-светлите имена в историята на нашата партия и нашия народ.

До Полиграфическия комбинат се издига красивото бяло здание на БТА (Българска телеграфна агенция) завършено през 1960 г. Зданието на БТА примамва със своята лекота и въздушност, съответствуваща на заобикалящата го природа, изпълнена със светлина и слънце. БТА е основана през 1898 г. като поделение на Министерството на външните работи. През 1951 г. се обособи като отделен институт при Министерския съвет. От БТА започна един от големите и добре уредени жилищни комплекси в столицата жилищният комплекс Ленин" [сега жк "Яворов" и съседния жилищен район до зала Универсиада - бел. Омда]. До 1946 г. на това място се намираха стари казарми. Комплексът беше завършен в основни линии  през 1959 г. В него живеят около 6500 жители. На края на комплекса, на ул. Шипченски проход", се намира зала Универсиада", построена през 1961 г. във връзка с проведените в София световни студентски спортни игри от авторски колектив: арх. А. Баров, арх. Д. Владишки, доц. арх. Ив. Татаров, проф. арх. И. Иванчев и инж. И. Любенов. Построена е само за десет месеца. Ръководител на строежа е Г. Богданов. Зданието прави впечатление с външния си вид, а така също и с богатото си вътрешно оформление, със своята колоритност и вкус. Големият салон, където се провеждат тържества, конгреси и спортни състезания, побира около 5000 зрители. Залата е приспособена и за провеждане на концерти, спектакли и общоградски събрания. Тя разполага с всички технически съвременни удобства и съоръжения. Има редица помещения: съблекални, зала за състезания, тренировъчни зали и др. Фоайетата на двата етажа са покрити с мозайка сьс спортна тематика. Зала Универсиада" е гордост за  нашето ново архитектурно строителство. Оборудвана е с наши материали.

От лявата страна на улицата се издигат многоетажните блокове на новостроящия се жилищен комплекс Гео Милев", които сега има 9000 жители, но по перспективите за разгръщане на жилищното строителство, до 1980 г. ще наброява към 23 000 жители.

На ул. Александър Жендов", срещу зала Универсиада", се извисява новата сграда на Главпроект" (главен проектантски институт на архитектите в България), завършена в началото на 1966 г. Следват сградата на Търговско-политическия отдел при посолството на ГДР, посолството на КНДР, и дванадесететажната жилищна сграда за дипломатическия корпус.

От двете страни на булевард Ленин" [сега бул. Цариградско шосе" - бел. Омда] са разположени корпусите на новия жилищен комплекс Изток". Това е един малък град с 19 000 жители, чийто брой до 1980 г. ще достигне до 25 000. Всред комплекса, от лявата страна на международното шосе, отдалеч привлича вниманието с размерите и съвременната си архитектура най-новият хотел на Комитета по туризма - Плиска". Построен е в 1965 г. по проект на архитектите Хр. Цветков и Лозан Лозанов от Софпроект". Хотелът е на 16 етажа и има 440 легла.

Между шосето за аерогарата и пътя за гapa Искър се строи нов жилищен комплекс. Повечето от сградите ще бъдат 6 и 8 етажни, едропанелни. Монолитното строителство се предвижда за високите 12 и повече етажни блокове. Панелите се произвеждат в два домостроителни комбината в София, чието оборудване е внесено от СССР.

Ветеринарно-медицинският инстгитут, е създаден в 1923 г. като факултет към Софийския университет. В 1953 г. се обособява в самостоятелно висше учебно заведение.

Паметник на загиналите антифашисти (Братската могила). Тук са погребани 17 видни дейци на БКП и РМС, живели и работили в София, загинали в борбата против фашизма: Антон Иванов, Йорданка Николова, Владо Тричков - членове на Политбюро на ЦК на БКП; Владо Георгиев, Цвятко Радойнов, Емил Марков, Начо Иванов, Аврам Стоянов - членове на ЦК на БКП; Александър Димитров, Адалберт Антонов, Лиляна Димитрова, Свилен Русев - членове на ЦК на РМС; Мария Петлякова - член на Софийския окръжен комитет на БКП; Гиньо Георгиев, организатор на нелегалната радиостанция в Пловдив и Варна и нелегален деец в София; Лев Желязков - политкомисар на партизанския отряд Антон Иванов"; Любчо Баръмов - политкомисар на 1-ви батальон от I Софийска партизанска бригада; Емил Шекерджийски - политкомисар на Кюстендилския партизански отряд.

Този величествен и достоен за подвига на героите-антифашисти паметник е дело на голям авторски колектив с ръководител скулптора Йордан Кръчмаров. Открит е на 2 юни 1956 г. - денят на героичната смърт на великия син на българския народ Христо Ботев. На този ден ние чествуваме паметта на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма, у които, по ботевски, идеите бяха съчетани с революционна дейност. Затова и безсмъртните думи: Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." са намерили място на пиедестала на паметника. Централната част на паметника представлява 41-метров обелиск, символ на възхода на БКП. Направен е от рилски гранит. Пред обелиска се извисява бронзова скулптура - партизанин и партизанка, които възвестяват народната свобода. От двете страни са поставени два бронзови венци - символ на пабедата на 9-ти септември 1944 г. Централната скулпторна композиция е оградена от двете страни с хоризонтално развити орелефи, които символизират въоръжената борба на българския народ против фашизма и радостта в Деня на победата. В центъра на десния орелеф е знамето на свободата - паднал е знаменосецът от септември 1923 г. Но друга ръка поема знамето и тя ще го донесе до победния деветосептемврийски ден. Левият орелеф представлява посрещането на Съветската армия - освободителка и триумфът на въстаналия освободен народ.

На преден план, от двете страни на обелиска, са поставени скулпторни композиции. Дясната представлява майка, която изпраща своя син-партизанин на фронта, който заедно със съветския воин ще продължи борбата за пълния разгром на фашизма. Лявата група - работник, селянка и интелигент, символизира единството на българския народ под ръководството на БКП в борбата за изграждане на социализма в нашата страна. Откъм източната страна е отвора за костницата, закрита с гранитна плоча и бронзов венец.

Астрономическа обсерватория на БАН. Макар и не много голяма, нашата Астрономическа обсерватория се ползува с името на една от прецизните обсерватории в Европа. Тя е построена и открита в 1894 г. по инициативата на известния учен проф. Бъчваров. Предвижда се в скоро време да бъде построена модерна астрономическа обсерватория.

Редом с обсерваторията е лятната къпалня Република" [сега Мария Луиза" - бел. Омда]. Построена е през 1933 г. по проект на арх. Далчев и заема площ от 30 декара. Тя разполага с 4 басейна: големият има  състезателни размери и е дълбок до 5 метра. Към него има кула за скокове - висока 10 метра. Басейнът е снабден с отоплителна инсталация за затопляне на водата. В къпалнята има и два детски басейна, един открит и два закрити - евин и адамов. На терена на къпалнята има игрища за баскетбол, волейбол, уреди за гимнастика и др. През сезона тя се посещава средно от 300 000 души. Към лятната къпалня има голям ресторант, радиоуредба, лекар, спасителна служба и гараж.

Обиколката продължава по алея Яворов". На кръстопътя на алеята и бул. Драган Цанков" се изправя стройното здание на Телевизионния център. Построена на най-високото място в града, телевизионната кула е най-високото здание в София. Височината й е 105 м, а само мачтата 30 м.  Оборудвана е с английски машини и съоръжения. Окончателно беше завършена през 1960 г. Тук се помещават повечето от службите на българската телевизия.

Недалеч от телевизионния център, на мястото на бившия ресторант Танушев", започна изграждането на хотел Дом за международни срещи". Постройката ще бъде на 22 етажа със 750 легла, ресторант, сладкарница и бар. Ще има заседателни зали, зимна градина, удобен къмпинг. Тук ще се провеждат международни срещи и съвещания. Автор на проекта е арх. Белокапов.

Следва Дворецът на пионерите Георги Димитров". [Дворецът на пионерите заемаше сградата на Духовната семинария. Понастоящем там отново се намира Духовната семинария. - Бел. Омда.]Той е най-големият от приблизително 70-те пионерски дома в страната. В миналото в тази сграда се е помещавала Духовната семинария. В двореца работят към 80 педагогически и 20 технически работници. В различните кръжоци, секции и състави се занимават към 4 500 пионери и средношколци. Към Двореца на пионерите работят известните не само у нас, а и в миого други страни хор Бодра смяна", с диригент народния артист и лауреат на Димитровска награда Бончо Бочев и детско-юношеската филхармония Пионер" с диригент Влади Симеонов, лауреат на Димитровска награда. И Двата състава са лауреати на международни фестивали.

Дворецът на пионерите е републикански методически център по извънкласните и извънучилищни форми на работа в пионерската и комсомолска организации у нас.

Летният театър. Построен е през 1954 г. от архитектите Хаджииванов и Ненов. Сцената е построена в класически стил, снабдена с оркестралня за 40 души. Театърът има 3 200 места, разположени амфитеатрално.

Висш селскостопански институт Георги Димитров". Сградата е построена през 1928 г. от  архитектите Овчаров и Попов. Агрономическият факултет е основан през 1920 г. като факултет към Софийския университет. От 1948 г. се обособява като самостоятелно учебно заведение.

Следва бялата сграда (студиото) на Радио София. Основите на българското радиоразпръскване се полагат от група радиолюбители в началото на 1929 г. Едва в 1935 г., с наредба-закон за радиофицирането на страната, радиоразпръскването се поема от държавата. През 1937 г. се монтира предавателят при с. Вакарел. При народната власт материалната база на националната радиостанция значително се разшири и обогати. В студиото на радио София се използуват най-новите технически усъвършенствувания на радиотехниката.

Непосредствено до студиото на радио София се намира зданието на Инженерно-строителния институт. Отдясно, срещу института, се откроява паметникът на Георги Димитров. Този паметник е дело на чехословашките скулптори и е подарен на град София от работниците на завод Г. Димитров" от град Бланско-Чехословакия.

Отпред се вижда мостът на ул. Граф Игнатиев", известен като Мост на дружбата", поради каменните скулптурни групи по четирите му краища, илюстриращи историческите бойни и братски връзки между съветските народи и българския народ. Оттук започва ул. Граф Игнатиев", наречена в чест на руския генерал и дипломат граф Николай Павлович Игнатиев (1832-1908 г.). Като руски посланик в Цариград той подпомогнал извънредно много борбата на българите за национална църква и за учредяване на екзархия. След погрома на Априлското въстание, защищавал енергично българската кауза за политически реформи в Турция на всички международни конференции. През руско-турската война е бил в състава на главната квартира и по-късно ръководил преговорите за изработване условията на мира и подписването на Сан-Стефанския мирен договор.

Вляво от моста е паметникът на големия български пролетарски поет Христо Смирненски. Автор на паметника е проф. М. Марков.

Следва бул. Евлоги Георгиев". Отдясно се намират спортни стадиони, построени в годините на народната власт. Малкият стадион е предназначен за спортни игри, състезания по баскетбол, волейбол, бокс и борба, а зимно време  и за срещи по хокей на лед. Има места за 5 000 души. До него се намира най-големият в нашата страна спортен стадион Васил Левски". Той беше построен през 1953 г. по проект на архитектите Делчо Сугарев и Радослав Иванов, с места за 50 000 зрители. През 1966 г. по проект на К- Дундаков се извърши разширение и преустройство. Сега стадионът побира 75 000 зрители, а в закритата част има 19 спортни зали за шах, бокс, борба, вдигане на тежести, лекоатлетически манеж (дълъг 220 м) за зимни тренировки, физкултурен диспансер, кинолектория, библиотека-читалня, музей на физкултурното развитие и клуб. Над южната трибуна бе построен павилион за говорителите и журналистите, обзаведен с пощенска станция, телефонни кабини, телеграф, телекс, фотолаборатория и телефото. Ще се монтират и осветителни съоръжения с ксеноново или кварцйодово осветление, което дава възможност видимостта на стадиона да бъде като при дневна светлина и да се предава цветна телевизия.

От двете страни на широкия мост пред стадиона, са поставени склупторни групи със спортна тематика. Ул. Гурко" носи името на известния пълководец ген. Йосиф Владимирович Гурко (1828-1900) - командир на предния отряд през време на Освободителната война.

От дясната страна на ул. Гурко" е Зоологическата градина, основана през 1888 г. Тогава се намирала извън чергите на града. Предвижда се да бъде преместена в новосъздаващия се Южен парк, на мястото на тухларните фабрики. Зоологическата градина пострада много от бомбардировките. След 9-ти септември 1944 г. тя се преустрои и обогати с нови животни.

На ъгъла на Гурко" и Толбухин" е сградата на Физкултурната палата, в която се помещават Централният съвет на БСФС и Софийският градски съвет на БСФС. Тук се намира и физкултирният диспансер.

На пресечката на бул. П. Ефтимий" и Граф Игнатиев" се издига паметник на патриарх Ефтимий, последният патриарх на втората българска държава, виден представител на българската и славянска книжнина през втората половина на XIV в. При обсадата на Търново от турците, поддържа

Духа на защитниците. Заточен е от турците в Бачковския манастир, където вероятно умира около 1400-1401 г. Автор на Паметника е проф. Марко Марков. Открит е през 1939 г.

На левия ъгъл на булеварда е кино Дружба", открито през 1963 г. В същата сграда се помещава Градският комитет на ДОСО. Зад паметника се намира зданието на Съветското търговско представителство.

На бул. Патриарх Ефтимий" отляво се намира Първа градска обединена болница Д-р П. Коларов". В нашата страна лечението е безплатно и здравната мрежа е поставена на широка основа. Докато в капиталистическа София имаше 20 здравни заведения с 360 легла, днес здравната мрежа на СГНС се състои от 193 здравни заведения с 15 500 легла, от тях: 38 болници, 7 родилни дома, 73 амбулаторно-поликлинични заведения, 57 детски заведения и др. Сега СГНС изразходва 65 пъти повече средства за здравеопазването, отколкото е отпускала Софийската голяма община през 1944 г. В здравните заведения в София работят 12 500 здравни работници, от които 2 400 лекари и зъболекари. Преди 9-ти септември 1944 г. в столицата е имало около 400 здравни работници и само 64 лекари и зъболекари.

По-нататък, от лявата страна на булеварда, се минава покрай малък парк, създаден на мястото на казарми. Това е само началото на един бъдещ голям парк, който ще се нарича Южен парк и ще се свърже със склоновете на Витоша. Останалите казармени постройки ще бъдат разрушени.

Бул. Витоша" е една от централните артерии на столицата. Наречен е така, защото води по направление към планината Витоша.

От бул. Патриарх Ефтимий" обиколката продължава по бул. Генерал Скобелев", засаден с кестенови дървета. Името на генерал-лейтенант Михаил Димитриевич Скобелев (1843-1883) е легендарно за българския народ. За действията си около Плевен той бил произведен в чин генерал-лейтенант и му било възложено командуването на 16-та пехотна дивизия, начело на която преминал през зимата Балкана по Химитлийската пътека и завършил боя с пленяването на Вейсел паша при Шейново. След завършването на войната, на Скобелев била възложена задачата да организира младата българска армия, а след разкъсването на Сан-Стефанска България - народната милиция в Източна Румелия.

Руският паметник е построен в знак на признателност към братята-освободители. На това място руските освободителни войски заставили турските войски да преминат в бягство, отстъпвайки в пълен безпорядък по шосето за Бали Ефенди (дн. Княжево). Предполага се, че паметникът е дело на руския академик Шервут или на цариградския архитект Вокар. Строежът на паметника е продължил от 1880 до 1882 г. Висок е 10 м и е изграден от бял пясъчник. На лицевата му страна е поставена мраморна украса и изображенията на руския герб, руското оръжие и знака на воинската слава и доблест - георгиевският кръст. Той е първият паметник, построен в София след Освобождението. Открит е на 29. VI. 1882 г.

В близко бъдеще до площад Руски паметник" ще бъде построен голям хотел на Комитета по туризма. Проектът е изработен от колектив с ръководител архитект Любомир Трайков от Софпроект".

От бул. Д. Благоев" маршрутът продължава по бул. Христо Ботев". Христо Ботев (1847-1876) е един от най-светлите образи в нашата история, оставил име на безпримерен революционер и вдъхновен поет. Неговото поетично творчество, гениално както по своята художественост, така и по социалната си заостреност и до сега оставя ярка следа в литературното наследство на българския народ. На 2 юни 1876 г. Ботев умира за свободата на своя народ, сразен от турски куршум във Врачанския балкан. Той остава безсмъртен за нашия народ и ние с пълно право можем да се изразим за него със собствените му думи: Тоз който падне в бои за свобода, той не умира".

Отляво е сградата на Министерството на земеделието, построена в 1922 г. в стил барок".

Срещу министерството, отдясно, е новият цирк, построен в 1962 г. [Пожар унищожи сградата на цирка и на това място сега има бизнес сграда и хотел - бел. Омда.] Това е единствен от подобен род строеж у нас, оригинален по замисъл и архитектурно изпълнение. Изграден е по проект на архитектите братя Станкови и арх. Мутафова. Новият цирк представлява куполна безподпорна постройка, с монтажно-демонтажен характер. Има 2 000 места. Външният му диаметър е 43 м, а височината на купола - 19 м. Манежът е дълъг 13 м.

На пресечката на двата булеварда - Хр. Ботев" и Александър Стамболийски" е издигнат бюст-паметник на поета-революционер Христо Ботев. В дъното на пл. Възраждане"  се вижда червеното здание на Профсъюзния културен дом Георги Димитров". Това е бившето здание на театрите Корона", Ренесанс" и Кооперативен театър. [Сега там е увеселителното заведение Sin City - бел. Омда.] То е тясно свързано с историята на БКП и името на Георги Димитров. Тук е проведен един от най-важните конгреси на Партията XXII или Първи конгрес на БКП, който бележи преломен момент в нейната история. Тогава Партията се присъединява към Третия комунистически интернационал, преименува се Комунистическа и приема нова програма. Тук са се провели също П-ри, Ш-ти и IV-ти конгреси на Партията. Сега в сградата работи профсъюзният театър Георги Димитров".


 

 

 

 
                                                                                                                                                                                                                                                                        

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени