ОТП "БАЛКАНТУРИСТ" - КЛОН СОФИЯ

СОФИЯ - ОБИКОЛКА НА ГРАДА

1968 г.

 

Най-ярък паметник на раннохристиянското строителство в София е църквата Св. София" - жив свидетел на превратната история на града и негова кръстница. Само до преди 100 години църквата Св. София", построена на най-високото място в града, е била една от най-внушителните сгради. Нейният силует е бил така тясно свързан с града, че с течение на времето името на църквата станало име и на града. Не случайно изображението й изпълва едно от четирите полета на герба на нашата столица.

По време на последните изследвания, проведени от Института за паметниците на културата и Археологическия институт при БАН (през 1961 г.), са открити много нови допълнителни данни за църквата. Сводестите гробници са съсредоточени една до друга главно под очертанията на Св. София". Изглежда, че тук е бил погребан някой известен мъченик. За да се увековечи неговата памет, след признаване на християнската религия (в 313 г.), на това място била издигната Малка църква. Многократните нашествия на варварите разрушили четирите по-малки църкви, построени последователно все на това място. От тях са се запазили само части от основните зидове и няколко фрагмента от мозаичните подове. Важно значение има фактът, че там където църковните стени пресичат лежащите под тях гробници, са изградени облекчителни арки, за да предпазят гробниците с мощите на светците.

Сегашната църква е издигната след нашествието на хуните от 447 г. Опасявайки се от нови осквернения над мощите на светците, сердикийците издигнали през втората половина на V в. нова укрепена църква (а не през VI в., както се смяташе досега).

Църквата е един рядък паметник на църковната архитектура. Малко са оцелелите, толкова добре запазени ранновизантийски паметници от предиконоборческия период. Св. Coфия" е трикорабна базилика с трансепт. Олтарното пространство е разчленено както в най-старите християнски църкви - дяконикона, пресбитерия  и протезиса са оформени като отделни помещения, свързани помежду си със странични входове и с вход към трансепта; само пресбитерия (Св. Престол) е оформен с абсида. Корабът на църквата е разчленен посредством зидани колони, захванати с издължени арки; засоводен е с отделни полуцилиндрични сводове под общ двускатен покрив. Покритият нартекс, с отделения за кръщелница (баптистерий) и звънарница, навярно навремето е бил увенчан с две високи странични кули. Църквата Св. София" е един от най-ранните паметници построени по принципа на т. н. златно сечение" - т. е. пропорции 1:3:3. Затова тя въздействува единствено с хармонията и ритмичността на строго отмерените линии и пропорции. Непретенциозната червена тухла, с която е градена, липсата на каквито и да било украшения и ефекти подчертават кристалната яснота на архитектурните концепции, заложени в нея.

Преустроена в умален обем, вероятно в XI в., Св. София от XII до XIV в. е служила като митрополитска църква. Тогава във вътрешността й са погребвани редица знатни българи. За първи път в официален документ се споменава новото име на града, възприел названието на църквата Св. София" в грамотата, дадена от цар Ив. Шишман в 1378 г. на Драгалевския манастир Св. Богородица Витошка". През епохата на турското робство обликът на църквата и площадът около нея са се изменили.

През 1515 г., пред стените на Св. София" е бил изгорен жив поборникът за правда - златарят Георги от Кратово (провъзгласен по-късно от православната църква за светец - Св. Георги Нови"). Към края на XVI в. църквата била превърната в джамия - Сияуш паша". Към нея бил пристроен комплекс от сгради - керван-сарай, дервишко теке и др. В керван-сарая, където се побирали до 9000 коня, отсядали търговци и видни пътешественици. Целият квартал наоколо носел името на джамията и бил много добре благоустроен. По-късно, при икономическия упадък на империята, търговията замряла и керван-сараят бил приспособен за казарма; в подземията имало оръжеен склад, а джамията била отредена за войнишко богослужение. Двете земетресения от 1818 г. и 1858 г. съборили притвора с минарето и абсидата. Суеверният страх накарал турците да изоставят сградата като джамия и тя била използувана за барутен склад. Взрив унищожил склада и намиращите се наоколо сгради.

Недалеч от полусрутената Св. София", през 1873 г. бил обесен от турците великият български революционер - Апостолът на свободата Васил Левски.

След Освобождението сградата служела за противопожарна наблюдателна кула. Била е реставрирана през 1930 г. от архитект Рашенов, но твърде неудачно.

Работите по изследването и възстановяването на Св. София" не са приключени.

В градината от южната страна на Св. София" през 1965 г. беше издигнат паметник на Паисий Хилендарски, създател на Първата българска история от 1762 г. Автор на паметника е Михаил Симеонов. Паметникът е отлят в Румъния.

Една от красивите сгради на София е Синодалната палата, която се намира в югозападния край на пл. Александър Невски". Тук е седалището на Светия Синод" - съвет на българските митрополити, който се занимава с верски и административни въпроси на българската църква. Зданието е построено от 1903 до 1909 г. по проект на арх. П. Момчилов, който се е вдъхновил от монументалното средновековно архитектурно наследство. Фасадата на сградата е ефектно украсена с орнаменти от разноцветни майоликови плочки, изработени по проект на проф. Харалампи Тачев.

В градинката пред палатата е поставена паметна плоча на големия борец за нашата църковна независимост Иларион Макариополски. Бронзовият барелеф е изработен от скулптора Александър Андреев.

Зад олтарната част на Св. София", също на пл. Александър Невски", се намира гробът на Иван Вазов - 1850-1921, първият български класик, белетрист и вдъхновен поет. Признателният български народ е искал да прибере тленните останки на големия свой син в мавзолейната гробница на Александър Невски". По лично желание на поета, изказано от него приживе, той е бил погребан там, където би чувствувал ритъма на живота и труда, там, където няма да го забравят. Гробът е край плачущата върба, под големия камък, смъкнат от вдъхновеното студентство от плещите на Витоша - любимата негова планина, където той е ходил за отмора и написал много от своите известни произведения. Гробът поразява със своята скромност. Върху камъка, положен вместо паметник, е написано името на писателя и датата на раждането и смъртта му.

Следва Червеният площад", в югозападната част на който се намира Съветското посолство. На този площад през 1924 година е разстрелян от фашистите водачът на левицата на БЗНС - Петко Д. Петков, пламенен борец за работническо-селско единство. На същия площад сутринта на 9-ти септември 1944 г., когато властта премина в ръцете на новото отечественофронтовско правителство, се състоя голям митинг. Оттогава площадът е наречен Червеният площад" в чест на Червената армия, с помощта на която бе извоювана народната свобода.

През декември 1944 г. на Червения площад се състоя грандиозен митинг за отменяне 4-то постановление на Министерския съвет.

В най-близко време ще бъде построена нова четириетажна сграда за Съветското посолство, в съседство със сегашната, по проект на арх. Маргарита Божикова и арх. Хр. Цветков - лауреат на Димитровска награда.

В малката градина пред църквата Св. София" е издигнат паметник на Иван Вазов. Фигурата на поета го представя седнал с книга в отпуснатите върху коленете ръце, отправил вдъхновен взор в далечината. Паметникът на поета е дело на колектив от седем автора и е открит на 21. XI. 1956 г.

На ул. Раковски" и ул. Янко Забунов" се намира сградата на дома-паметник Александър Стамболийски". Десет огромни колони красят фасадата на зданието. Особено красив и интересен е фризът над колонадата. Той изобразява борбата на българския народ срещу фашизма и радостта му от Освобождението. Сградата е построена през 1954 г. по проект на арх. Лазар Парашкеванов със средства на БЗНС. Пред самата сграда се възвишава в цял ръст огромна статуя на Александър Стамболийски (1876-1923) - основател, вожд и идеолог на българския земеделски народен съюз, министър-председател при управлението на БЗНС (1920-1923), убит зверски от фашистите през време на Деветоюнския военно-фашистки преврат. Статуята е изработена от народния художник проф. М. Маринов. Тук временно се помещава Софийската народна опера. [И към днешна дата операта се намира в тази сграда - бел. Омда.] Сцената на операта е най-голямата в столицата и републиката, разполагаща със всички модерни съоръжения. Салонът има партер и три балкона, с общо 1280 места. Основите на софийския оперен театър са положени през 1890 година, а първото музикално представление се е състояло през 1891 г.

Булевард Дондуков" носи името на руския Княз Александър Михайлович Дондуков - Корсаков, който има големи заслуги към България. Сам участник в Освободителната руско-турска война, след подписването на мирния договор остава в страната като върховен императорски комисар, начело на Временното руско управление до свикване на Учредителното събрание и избиране на български княз. С енергия, талант и мъдрост той е разрешил много задачи по организиране управлението на младата държава.

Булевард Волгоград" [сега бул. В. Левски" - бел. Омда] носи названието на града-герой, където през Втората световна война започна разгромът и отстъплението на немските войски.

Следващият булевард Бирюзов" е свързан с името на известния съветски военен деец маршал Сергей Семьонович Бирюзов (1904-1964). Като началник щаб на III Украински фронт участвува в освобождението на България и Югославия от немско-фашистките окупатори. През 1945-1947 г. е бил председател на Съюзническата контролна комисия в България, в която горещо защищава интересите на българския народ. Загинал при самолетна катастрофа край Белград.

Улица Димитър Полянов" носи името на българския поет Димитър Полянов (1876-1953 г.), родоначалник на пролетарската поезия у нас.

Отляво е жилищният комплекс Владимир Заимов", който прави впечатление със своето изящно оформление в духа на съвременната архитектура. Построен е през 1958-1959 г. по проект на група архитекти с ръководител арх. Томалевски. В комплекса се помещава временно и Държавният куклен театър, за който се строи нова модерна сграда на ул. ,,Раковски" (до БИАД). В парка е издигнат бюст-паметник на генерал Владимир Заимов. Жилищният комплекс Заимов" и паркът пред него са изградени на мястото на бившите артилерийски казарми. Жилищният комплекс, паркът и булевардът край него носят името на големия български антифашист ген. Владимир Заимов. Син на Стоян Заимов - един от малкото останали живи след Освобождението ръководители на Априлското въстание, Владимир Заимов от малък бил откърмен в борчески и революционен дух, във възторжена любов към руските освободители и към славянството. Ето защо, независимо че достига висок чин като офицер в монархо-фашистката армия, той нито за момент не се поддава на буржоазно-фашистката идеология. Истински патриот, той посвещава своите сили и знания на нелегалния Отечествен фронт и на съветското командуване по време на Втората световна война. Когато фашисткото разузнаване разкрива дейността му, той бива осъден на смърт и разстрелян в 1942 г. Той остави име на голям борец срещу фашизма, на истински патриот, отдал живота си в името на справедливата кауза. Узнало за разправата над верния син на българския народ, съветското командуване на Източния фронт издава заповед за едноминутно прекъсване на огъня, в чест на героичната му смърт. Вляво се намира Софийският музикален театър, който носи името на големия български артист Стефан Македонски. През 1952 г. театърът беше преустроен, сцената му бе снабдена с всички модерни съоръжения. Салонът има 1200 места.

Паметникът на Васил Левски. Построен е приблизително на мястото, където на 19. II. 1873 г. е бил обесен великият син на България. Тогава това място е било извън чертите на града. Проектът за паметника е направен от първия архитект на София чехът Ян Колар. Бил открит през 1895 г. Паметникът представлява пресечена пирамида, от западната страна на която в бронзов медальон е поставен бюстът на Левски.

На този площад се намира и новият хотел Сердика", влязъл в експлоатация през 1966 г. Проектиран е от архитект Пиндева от Софпроект". Има 400 легла.

Площадът се свързва със самия център на града посредством ул. Московска". Наречена е така, тъй като на 4.I.1878 г., настъпвайки откъм Плевен и Орхание (дн. Ботевград), по нея са влезли в София руските освободителни войски.

Докторската градина. В тази малка сенчеста градина, с големи и красиви дървета, се намира Докторският паметник. Издигнат е в памет на загиналите 531 руски медицински чинове по време на Руско-турската война от 1877/78 г. Построен е през 1883/84 г. по проект на чешкия архитект Томашек на мястото, където по времето на Освободителната война се е намирал военен лазарет. Паметникът представлява внушителна пирамида, съставена от каменни блокове, върху които са изсечени имената на загиналите.

Народна библиотека. Носи името на двамата славянски братя просветители Кирил и Методи, създатели на славянската писменост. Сградата е завършена през 1953 г., по проект на архитектите Васильов и Цолов в модернизиран класически стил. Библиотеката е основана в 1879 г. със съдействието на руския губернатор на София княз П. В. Алабин и проф. М. Дринов. Първоначалният книжен фонд на библиотеката се набира от дарения на руските приятели на България и българи, получили образованието си в чужбина (напр. харковския проф. Платонов изпратил личната си библиотека от 2000 тома, проф. Марин Дринов подарил 3000 тома, софийският полицмайстор Паул - 200 тома и др.).  Сега библиотеката разполага с над 900 000 тома книги и около 1 милион броя архивни материали. Общо в София има 800 библиотеки с около 7 000 000 тома книги.

На бул. Маршал Ф. И. Толбухин" [сега бул. В. Левски" - бел. Омда], срещу библиотеката, е Висшият институт за изобразителни изкуства Николай Павлович". Зданието е построено през 1906 г. Институтът е основан през 1896 г. по предложение на видния български общественик, писател и художник Константин Величков, тогава министър на народното просвещение, като държавно рисувално училище. Пръв негов директор е бил именитият художник Иван Мърквичка. През 1920 г. училището се преименова на Художествена академия, а през 1954 г. прераства във Висш институт, наречен на името на известния наш възрожденски художник Николай Павлович. Сега в института се учат около 300 студенти.

Бул. Толбухин" е наименован на Маршал Фьодор Иванович Толбухин, бележит съветски военен деец. По време на Втората световна война командуваше войските на 3-ти Украински фронт, с помощта на който през септември 1944 г. беше ликвидирана монархо-фашистката диктатура у нас и установена народно-демократична власт. Починал през 1949 г. Отдясно, в малката градина срещу университета, е издигнат бюст-паметник на маршал Толбухин.

Софийският държавен университет Климент Охридски". Централната част на зданието е завършено през 1934 г. и е построено в стил Барок", по проект на френския архитект Бреансон. Средствата и мястото за построяване на университета са подарили братя Евлоги и Христо Георгиеви, чиито фигури, излети от бронз, са поставени от двете страни на централния вход. Двете крила на централния корпус бяха изградени в годините на народната власт (1952г.), по проект на архитект Любен Константинов.

Като институт Софийският държавен университет съществува от 1888 г., когато нуждата от учители налага откриването на Висш едногодишен педагогически институт с един факултет (историко-филологически). През първите години в така нареченото Висше училище не са допускани жени за студентки. Обаче от 1901 г. академичният съвет, под натиска на общественото мнение, решава да се приемат и жени. В университета винаги са се учили любознателни и будни синове на нашия народ. Студентството не остава настрана от политическите борби по време на капитализма. То застава решително на страната на прогресивните сили в тази борба. По време на фашистката тирания десетки хиляди студенти, организирани в Българския общ народен студентски съюз (БОНСС), вземат активно участие в политическите борби. Пред университета, в градината на паметника на Съветската армия, е поставена паметна плоча с имената на загиналите в борбата студенти.

Днес Софийският университет има девет факултета, около 700 преподаватели и над 15 000 студенти, от които 4500 стипендианти. В София сега има 16 висши учебни заведения с над 60 000 студенти.

По-нататък, на бул. Руски", се издига величественият Паметник на съветската армия. Издигнал горда снага върху прекрасния фон на планината Витоша, Паметникът на съветската армия има много внушителен изглед. Това е най-големият архитектурно-скулптурен паметник в страната. Открит е на 7.IX.1954 г., по случай десетгодишнината от 9-ти септември. В изграждането на паметника взе участие голям творчески колектив от скулптори, художници и архитекти, под ръководството на архитект Данко Митов. Тържественият подход към паметника е широка стълбовидна алея, дълга 80 м и широка 28 м.

В началото на подхода се издигат две скулптурни групи, които изобразяват моменти от сърдечното посрещане на съветската армия в България през 1944 г.

Самият паметник представлява висока пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция - съветски войн, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева. С автомат в ръка съветският войн възвестява победата над фашизма. Тази скулптурна композиция символизира освобождението на трудовия български народ от фашизма с решаващата помощ на Съветската армия.

В долната част на паметника орелефно са изработени композиции, които разказват последователно за създаването, укрепването и победоносното шествие на Съветската армия. Източният орелеф представлява композицията Октомври 1917 г.", изработена от проф. Л. Далчев. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки - тези, които сформираха доброволно, с революционен ентусиазъм Съветската армия. Следващият орелеф (на южната страна) представлява композицията Всичко за фронта, всичко за победата" и показва целия съветски народ в тила, вложил всичките си усилия в помощ на своята армия. Работа е на скулптора Петър Дойчинов с колектив. На западния орелеф. Великата отечествена война на Съветския съюз" е показан бойният усрем и несломимата мощ на Съветската армия във войната срещу хитлеристките нашественици. Скулптор - Васил Захариев с колектив.

На предната страна стои надпис: На Съветската армия освободителка - от признателния български народ".

От двете страни на подхода към паметника са издигнати 10 пиедестала, на които са поставени бронзови лаврови венци. Те символизират десетте най-решаващи удара на Съветската армия в разгрома над немско-фашистката армия.

Върху двата пиедестала, в самото начало на подхода, се издигат композициите: Българският народ посреща Съветската армия-освободителка с хляб и сол, с цветя и дарове". Тези скулптурни групи са изработени от колектив, под ръководството на проф. Иван Фунев.

Вечер паметникът се осветява от прожектори.

Когато се посочва зданието на Турската легация е интересно да се отбележи, че през 1913-14 г. турски военен аташе в България е бил видният турски държавник, политически и военен деец Мустафа Кемал Ататюрк. Като ръководител на буржоазно-националистическата революция в Турция, ликвидира властта на султана и провъзгласява Турция за република (1923 г.).

Орлов мост". Построен е през 1890-1891 г. Носи името си от четирите орли, разперили бронзовите си криле над високите колони на моста. На това място през 1878 г. губернаторът на София княз Алабин с цялото столично гражданство излязъл да посрещне с трапези и цветя завръщането на българските заточеници от Диарбекир.

От лявата страна на бул. Ленин" се редят хубави, спретнати жилищни домове, а от дясната, по цялото му протежение - Паркът на свободата [сега Борисовата градина - бел. Омда]. Той заема площ от 3600 декара, от които са благоустроени 700 декара.

Оформяването на парка започнало от 1882 г. През 1888 г. той е разширен до Рибното езеро (сега фонтана с лилиите). От 1904 г. започва генералното му преустройство. Оформя се голям розариум; построява се лятната къпалия; създава се кът, засаден с японски вишни. Създават се зелени площи, изпълнени с декоративни храсти, цветни алеи, детски кът с люлки. Още в 1889 г. било направено голямо езеро при входа на парка. Най-голяма заслуга за изграждането на парка има швейцарският специалист Даниел Неф, който идва в България през 1882 г. и в продължение на 10 години работи неуморно по озеленяването на София. Освен днешния Парк на свободата, той благоустроил Градската градина и създал градините при Докторския и Руския паметници. От 1900 година работата по парка поема синът, Карл Неф. Гордост на парка са многото бюстове на наши видни обществени и културни дейци, които красят алеите му. В парка има много физкултурни площадки за тенис, волейбол и баскетбол, колодрум и два фудболни стадиона.

След 9-ти септември 1944 г. паркът беше наново благоустроен. Създадоха се места за културен отдих. Изградиха се летен театър, кино-естрада, павилион за духов оркестър, танцови площадки, атракционен кът, читалня с библиотеки на открито и др. В парка има климатично училище, астрономическа обсерватория и две летни къпални. Много столичани и гости се наслаждават всеки ден на красотата на парка.

В гората зад двореца на пионерите през 1930 г. се е състояла Учредителната конференция на Българския общостудентски съюз. През 1956 г. на това място беше поставена паметна плоча.

В последните години в столицата се разгръща огромно зелено строителство. По предвижданията на генералния план на София, зелените площи към 1980 г. трябва да възлизат на 55,960 дек. До 1967 г. е реализирано озеленяването на 10,400 дек. и е предстоящо озеленяването на 41 000 дек. От предстоящите за озеленяване площи, 31,700 дек, са все още със земеделски култури и следва да бъдат отчуждени.

В периода 1967/1968 година Лесопаркове" ще озеленят 450 дек., от които 300 дек. по река Искър и 150 дек. в Западния парк. Общо през този период ще бъдат залесени нови 1 580 дек.

Проектирането на нови паркове и градини се извършва от квалифициран отдел Зелено строителство" в Софпроект", а поддръжката на огромните зелени площи в района на столицата - 3 000 обекта, се извършва от стопанското предприятие Паркстрой" с 800 градинари.

Сега средно на жител се падат по 9 кв. м площ - т. е. три пъти повече, отколкото в 1944 г., а с Витоша и Люлин по 253 кв. м зелена площ на жител. В града има 145 000 дръвчета по улиците, 131 розариума със 115 000 розови храсти. Всяка година в градините и по улиците на столицата се засаждат по 2 милиона броя цветя.

Големи са постиженията и в изграждането на лесопарковете около София. Освен върху територията на народния парк Витоша" и Люлин", те се разпростряха и в околностите на язовир Искър", по Пасарелското дефиле, край Панчаревското езеро, по Искърското дефиле - от Курило до Черепиш, около Побит камък, покрай пътя за Пловдив.

В плановете на СГНС за следващите 10-15 г. се предвижда засаждането на нови зелени площи. Около града се оформят два зелени пръстена. До 1980 г. зелените площи ще достигнат 56 кв. м на жител (без Витоша и Люлин).

Към 1980 г. към най-крупните зелени петна в района на столицата ще влизат: Парка на свободата - 3,870 дка (500 дка за спорт и 40 дка водни площи).

Западният парк - 7,010 дка (500 дка за спорт и 430 дка водни площи).

Южният парк 1910 дка (140 дка за спорт и 120 дка водни площи).

 

 

 
                                                                                                                                                                                                                                                                        

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени