ОТП "БАЛКАНТУРИСТ" - КЛОН СОФИЯ

СОФИЯ - ОБИКОЛКА НА ГРАДА

1968 г.

 

 

През 1961 г. Министерският съвет на НРБ одобри общия градоустройствен план на София. В него се очертаха главните насоки в развитието на града през следващия двадесетгодишен период. Като главна задача в бъдещето социалистическо строителство на столицата се яви оформяването на градския център. През 1962 г. беше обявен международен конкурс за изработване идеен план на централната част на столицата. В него участвуваха с проекти 29 архитектурни колективи, от които 19 от чужбина и 10 от България[1].

Макар и без окончателен резултат, конкурсът начерта основните насоки за създаване окончателния план за реконструкция на центъра.

Като следващ етап Изпълнителният комитет на Софийския градски народен съвет възложи на колективите на архитект Л. Нейков и арх. В. Вълчанов от Софпроект", и на колектива на арх. К. Бояджиев от Главпроект", да разработят варианти за предварителен проект за центъра на София. Всички проекти запазват от разрушаване сградите с историческа и архитектурна ценност, насочват преустройството главно по посока запад - север. Създават широка мрежа от нови търговски и административни сгради, съчетани с жилищни комплекси при най-широко застъпване на зелени площи, свързващи центъра с околните жилищни райони. Предвидени са много нови големи магазини, зали за кинотеатри и за изложби. Широко място е отредено на въпроса за комбинати за битово обслужване, обществени паркинги, гаражи и автосервизи. За правилната комуникация на центъра се предвижда цялостно изменение на съществуващите линии на трамвайното движение. Като основна транспортна форма ще се запазят трамваите, след значително преустройство и разширение на трамвайната мрежа, която ще се допълва от автобусни линии. Ще се изградят подземни преходи за пешеходците. Ще се ограничи в центъра тролейбусната мрежа. Съществуващата в града денивелация ще се използува на някои места за разчленяване на движението в няколко нива - за транспортни средства, пешеходни алеи, козирки-мостове, за пешеходци и подземно ниво за подвозване на стоки. На специална комисия е възложено изработването на генерален план по комуникацията и транспорта. Извършена бе частична реконструкция на пл. Ленин". Началната спирка на трамвай № 5 бе изнесена зад Съдебната палата. Предстои изграждането на пешеходни тунели на най-оживените пресечки - около пл Ленин" и при Халите. Движението на моторните превозни средства ще се ограничи по определените разширени и преустроени улици. В централната част на града ще се изградят участъци от подземни трамвайни линии, които впоследствие ще се превърнат в скоростни трамвайни линии или метро от нов тип. Построяването на подземен трамвай се предвижда да се извърши на пет етапа.

Сградите около Ларгото със своята масивност не дават възможност да бъдат съществено променени. Ларгото ще се продължи на запад и ще се свърже с площад, завършващ с високата монументална постройка на градския народен съвет Дом на съветите. Този добре композиран централен площад и сградите на Съвета ще бъдат доминиращи в центъра. Предвижда се изграждане на търговска мрежа в западната част, а също развиване на високоетажни хотели, кинотеатри, паркинги.

Отделните проекти търсят удачни места за много обществени сгради: Министерски съвет, Министерството на строежите, комитети и ведомства, Музей на революцията, Археологически музей, Национална художествена галерия, Народна опера. Авторите се стремят да предвидят много нови жилищни площи в центъра, щадейки до голяма степен съществуващия жилищен фонд.

През октомври 1964 г. проектите бяха внесени за обсъждане в съвета за планово изграждане на населените места при СГНС. Трите проекто-варианта бяха приети за основа на един окончателен проект. СГНС възложи на Софпроект" по-нататъшната работа по изготвянето идеен проект за центъра на София чрез сумиране дейността на трите проекто-варианта под ръководството на арх. Паскалев.

И в сегашния си вид нашата столица прави впечатление на един добре застроен и красив град, потънал в зеленина.Той се разраства извънредно бързо. Непосредствено след Освобождението София е наброявала само 20 000 жители, а 1920 г. те са били вече 154 000, в 1934 г. - 287 000, в 1946 г. - 366 800, а според преброяването на 1.XII.1965 г. населението на градската част е 801 000, а с присъединените села - около 900 000. Градът (вкл. най-близките околности) заема територия от 119 300 хектара, а само градската част е 20 982 хектара.

Централният универсален магазин е открит през 1957 г. В него, освен многобройните щандове с най-разнообразни стоки, има ресторант и две сладкарници, а в приземния етаж - магазин за хранителни стоки. До него е Министерският съвет на НРБ, а отляво - Държавният комитет по планиране. Вдясно, редом с хотел Балкан", са бюрото за услуги, бюрото за индивидуален туризъм ХЕМУС" при ОТΠ БАЛКАНТУРИСТ" - клон София и софийския клон на ОΤП Родинатурист". До него е сградата на Комитета по енергетика и горивата.

В източния край на Ларгото се издига внушителното здание на Партийния дом, построен по проект на арх. П. Златев. Сградата представлява един извънредно голям блок, заемащ цял квартал. Външната й архитектура е изпълнена от гранит и бял врачански камък. Вътрешната архитектура има богато оформление. Използувани са гранит и разноцветна мозайка, мрамор, гипсови мазилки и др. Има голяма конгресна зала с 1250 седящи места. Над главния вход на конгресната зала е кулата, която завършва с 13-метрова игла и петолъчна звезда. На кулата, която е висока 69 метра, има тераса, от която се вижда целият град.

От Партийния дом се разклоняват две централни артерии. Лявата е бул. Дондуков", а дясната води към пл. Девети септември".

Софийският археологически музей се помещава в Буюк джамия". Думата буюк" означава голяма. И действително, за времето си това е било импозантно здание. Строено е в края на XV век. Девет оловни кубета оформят покрива на джамията, придавайки й внушителност и спокойствие. Буюк джамия" е една от най-интересните архитектурни творби от времето на турското владичество в България. Софийският археологически музей, основан през 1892 г., се помещава в джамията и в пристройката към БНБ, която е един сполучлив преход в ансамбъла на двете здания. В музея се сьхранява извънредно богата сбирка от експонати, по които съдим за историята на народите, обитавали нашите земи.

Непосредствено до археологическия музей се издига сградата на Българската народна банка. Строена е в периода 1934-1939 г. по проект на архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов. Със спокойния си силует и гладки плоскости, тя показва стила неокласицизъм". Сградата е на 7 етажа 4 надземни и 3 подземни. Във вътрешното оформление правят впечатление ценните стъклописи от изтъкнатите наши художници Иван Пенков и Дечко Узунов.

На ъгъла на булевард Ал. Стамболийски" и ул. Цар Калоян" се издига резиденцията на българския патриарх. Тя е построена над храма Св. Петка" - една интересна подземна църква, състояща се от двуделен притвор, наос и малък олтар. В първия притвор има аязмо" - изворче с лековита вода". Научен интерес представлява дърворезбения иконостас, работен от самоковски майстори през средата на XIX в, и някои икони от самоковски и тревненски майстори, също от втората половина на XIX в. Някои икони са украсени с хубави сребърни обкови, работени от самоковски златари.

Храмът Св. Николай Чудотворец", на ул. Цар Калоян" до хотел Рила", е малка еднокорабна базилика, нееднократно преправяна. В сегашния си вид съществува от края па XIX в. Има хубав дървен иконостас и няколко интересни икони, работени от тревненските майстори.

В храма се пази една руска бродирана плащеница от XVIII в. и няколко ритуални сребърни предмети също от XVIII в. - руска и австрийска изработка.

Между улиците Софийска комуна", Гурко", Левски" и Ст. Караджа" се намира Телефонната палата. Строена е по проект на арх. Белковски от 1942 г. до 1952 г. с прекъсвания.

Срещу Телефонната палата е старата сграда на Софийската община, в която сега се помещава Първа градска библиотека, партийният кабинет при Градския комитет на БКП и други служби.

На срещуположния ъгъл е Пощенската палата. Зданието е построено през 1904 г. по проект на арх. Миланов и е разширено и надстроено през 19361940 г. по проект на архитектите Ас. Михайловски и Вл. Бърнеков.

На ул. В. Левски" и ул. Гурко" - се издига внушителната 18-етажна сграда на Министерството на транспорта. Построена е през 1967 г. по проект на арх. Любен Попдонев с колектив.

Площад Девети септември" е най-големият площад в центъра на столицата, където се провеждат всички тържествени манифестации и митинги. Наречен е на най-светлата дата от историята на българския народ. На 9-ти септември 1944 година избухна всенародното антифашистко въстание, в резултат на което българският народ отхвърли ярема на монархо-фашисткото робство, установи народнодемократична власт и тръгна по пътя на изграждането на социализма.

На южната страна на площада се намира Мавзолеят на Георги Димитров, построен по проект на колектив с ръководител проф. Ив. Данчов и Г. Овчаров, в който се пазят тленните останки на великия син на българския народ, починал на 2 юли 1949 г. в Москва. [Мавзолеят беше разрушен по времето на кабинета Костов по инициатива на министър Е. Бакърджиев - бел. Омда.] Сградата на мавзолея беше издигната само за шест денонощия, докато тялото на любимия вожд бъде пренесено от Москва до София. От двете страни на входа са поставени бюстовете на големите партийни дейци Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и Васил Коларов. При изхода на мавзолея се намира гробът на Васил Коларов. В дни на всенародни празници, държавните и партийни ръководители приемат манифестациите на трудещите се от трибуната на мавзолея.

Точно срещу мавзолея, на северната страна на площада, е зданието на Националната художествена галерия и Етнографския музей (бившият царски дворец). След обявяването на страната за република през 1946 г. до 1955 г. в него беше настанен Министерският съвет. Зданието не е пригодено за галерия, но до построяването на специална галерия в столицата, отговаряща на всички изисквания, тя ще се помещава в него. [И днес НХГ се помещава  на същото място - бел. Омда.] Сградата съществува от преди Освобождението и е била конак на софийски бейлербей. Преустроена е за дворец по проект на архитектите чужденци Грюнангер, Ларс и Майрбер в модерния за онова време архитектурен стил Ренесанс". По време на царуването на Фердинанд Сакс Кобурготски зданието наново било преустроено и разширено. Галерията и Етнографският музей се помещават от 1954 г.

От площад Девети септември" [днес пл. Александър І" - бел. Омда] започва най-красивият булевард на столицата - бул. Руски", наречен така в чест на нашите освободители. Непосредствено отдясно е хотел България", построен през 30-те години на настоящия [ХХ - бел. Омда] век. Срещу хотела е сградата на Природонаучния музей. По своето богатство и разнообразие на експонати музеят стои на едно от първите места в Европа. Създаден наскоро след Освобождението (1889 г.) като естествено-исторически музей и започнал своята дейност с малка сбирка птици, днес той притежава над един милион различни видове бозайници, птици, риби, влечуги, насекоми и др.

Руската църква Св. Николай" е един ярък паметник на руската архитектура и живопис. Построена е през 1914 г. по пооект на арх. Преображенски от същия колектив, който е бил зает е построяването на храма Александър Невски". Църквата е с богата и своеобразна външна украса. Стенописите са издържани в стила на Новгородската иконописна школа. Рисувани са от група руски художници под ръководството на руския художник-декоратор Перминов. Изградена е в духа на московската църковна архитектура от XVII в.

Министерство на народната отбрана. Построено през 1881 г. по проект на арх. Колар, преустроено и надзидано по проект на проф. Д. Цолов през 1936/39 г. Непосредствено преди Деветосептемврийското въстание в тази сграда работеше фашисткото правителство. През нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. революционните сили, подпомогнати от някои военни части, които преминали на страната на Отечествения фронт, завземат Военното министерство и арестуват по-голямата част от фашистките министри.

Призори на 9. IX. 1944 г. във Военното министерство се събира Първото отечественофронтовско правителство и в 6,30 часа е прочетена неговата прокламация към българския народ. Срещу Министерството на народната отбрана е концертната зала България". Построена е в 1934-1937 г. по проект на архитектите Белковски и Данчов, получили първа премия на обявения по този случай конкурс. Залата силно пострада при една от бомбардировките над София през 1944 г.   Възстановена беше през 1946 г., но без огромния орган, с който залата разполагаше преди разрушаването на сцената. Залата има 1250 места.

До 9 септември 1944 г. в София имаше един симфоничен оркестър. Сега в столицата има два държавни симфонични оркестри, два държавни ансамбъла и една държавна хорова капела.

Градската градина. Това е най-старата обществена градина в София, съществувала още в турско време (създадена в 1837 г.) Тогава в нея е имало един стар топ, който всеки ден точно в 12 ч. гърмял за сверяване на часовниците. Според описанието на Ами Буе[2],  в градината е имало къща-кафене, павилиони и високостеблена ратителност. След Освобождението градината била преустроена и разширена, засадени били много цветни лехи и дървета. В нея ставали всички по-големи тържества. Тук били сложени народни трапези при изпращането на руските войски. Военната музика изнасяла концерти на гражданите. По-късно бил построен ресторант-кафене, където се устройвали първите вечеринки, балове и концерти в столицата. Градината била опасана с висока ограда и през нощта заключвана. През 1953 г. градината беше наново преустроена по нов план, алеите й бяха асфалтирани.

Народният театър Иван Вазов". Това е едно прекрасно архитектурно произведение. Фасадата на театъра представлява образец на широко разпространения в края на XIX и началото иа XX в. новокласически стил. Шест стройни колони поддържат голям триъгълен фронтон, запълнен с орелефи върху митологични сюжети, които подчертават предназначението на сградата като храм на изкуството. От двете страни на фасадата се издигат кули, които служат за пиедестал на скулптурни групи, с централна фигура богинята Аврора.

Театърът е построен по проект на виенските архитекти Фелмер и Хелмер, открит в 1907 г. Но в 1923 г. на сцената избухва пожар, който пощадил само сценичния портал и фасадата. Повторното му изграждане става под ръководството на дрезденския архитект Мартин Дюнфлер. По новият проект сцената е била разширена и снабдена със съвременни технически приспособления. Възстановяването на театъра е завършило в 1929 г. В този си вид театърът разполага е 1150 места. Към театъра има голяма библиотека, с около 7000 тома художествена и специална литература.

Интересно е тук да се спомене събитието, свързано с откриването на театъра. На 3. I. 1907 г. цар Фердинанд и правителството уредили блестящо тържество в театъра по случай откриването му. На това тържество обикновените граждани нямали достъп. Възмутени от това, студентите от Софийския държавен университет и голяма част от гражданството се събрали пред театъра и позорно освиркали царя при пристигането му. Охраната дошла на себе си от изненада едва след като Фердинант влязъл в театъра. В отговор на тази демонстрация разгневеният цар затворил университета, много от студентите били изпратени в казармите, а професорите уволнени.

В салона на Народния театър се състоя V конгрес на БКП - първият конгрес на Партията след. победата на 9. IX. 1944 г. Политическият отчет на ЦК на БКП беше прочетен от Г. Димитров. В него беше дадено марксистко-ленинско осветление на цялата история на Партията и се начерта генералната линия за построяването на социализма у нас. По повод на конгреса пред театъра бе проведен многохиляден митинг. Τуκ се състоя и следващият VI конгрес на БКП.

Сградата на Народния театър е обявена за архитектурен паметник.

Преди 9 септември 1944 г. в София имаше само един театър. Сега в столицата работят 10 театри с 14 сцени.

Отдясно, на ул. Иван Вазов", е домът на музикалните дейци, построен през 1962 г. Сградата е лека, отговаряща на съвременните архитектурни изисквания, проект на арх. М. Пиндев.

На ъгъла на улиците Иван Вазов" и Раковски", е къщата-музей на Иван Вазов - малка двуетажна сграда с възпоменателна плоча пред входа. В нея е живял и работил в продължение на 28 години (1893-1921 г.) големият български поет и белетрист.

От дясно, на ъгъла на улиците Раковски" и Славянска", се издига сградата на Комитета по машиностроене и Комитета за наука и технически прогрес, както и Театър 199 и ресторант Космос". Тук се намира и новият драматичен театър Сълза и смях".

На ъгъла на ул. Раковски" и ул. Славянска" е външно-търговското предприятие Техноимпорт" и Машинимпорт" а до него - магазинът за фини кожени изделия. Срещу тях са сградите на Министерството на финансиите и Министерството на външните работи (последното изградено по проект на арх. Загорски). Сега България поддържа дипломатически отношения със 73 държави, а търговски връзки със 102 страни.

Нашата страна участвува в над 200 международни организации, призвани да улеснят сътрудничеството между народите в политиката, икономиката, науката и културата. Израз на доверието, с което се ползува Народна република България е фактът, че в началото на 1966 година тя беше избрана с голямо мнозинство за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Отляво е зданието на Централния дом на народната армия, бившият военен клуб. Строено е в 1907 г. по проект на чешкия архитект Ян Колар. Това е една от първите монументални сгради у нас, построена в стил Ренесанс". До нея е сградата на библиотеката към Централния дом, която разполага с 40 000 тома книжен фонд.

Следват посолствата на Италия и Австрия, които се помещават в красиви сгради в стил Барок". Отдясно, на ъгъла на ул. Шести септември"_и бул Руски", е Полският културен център, а малко по-нататък Музеят на революционното движене в България [сега на мястото има нова бизнес сграда - бел. Омда]. Открит е през 1950 г. В залите на музея е отразено развитието на българското революционно- работническо и антифашистко движение и историята на БКП - от нейното основаване до наши дни.

На територията на София се намират 26 музея и над 250 архитектурни, археологически и исторически паметници на културата.

Българската академия на науките. Зданието е завършено през 1926 г., по проект на арх. Сава Овчаров и Йорданов. На фасадата над главния вход е изобразена скулптурна група, символизираща науките и изкуствата, чийто автор е скулпторът Шиваров. Предшественикът на Българската академия на науките е било Българското книжовно дружество, създадено през 1869 г. в Браила (Румъния) от видните български просветни дейци Марин Дринов, Васил Друмев и др. В 1911 г. дружеството се преименова в Българска академия на науките. В настоящия момент БАН обхваща 35 института, 7 централни лаборатории, 2 самостоятелни научни секции и 7 научни групи обединени в 9 отделения с 960 научни работници. Академията на селскостопанските науки, открита през 1961 г., има 26 научни институти с 1060 научни работници. Освен това, към различни министерства и ведомства се числят 57 научни института. Заедно с научните институти към министерствата и ведомствата броят на научите работници у нас е 4 190 души (941 жени). От тях: академици 26, член-кореспонденти - 36, професори - 76, доценти - 43, ст. научни сътрудници - 924.

На десния ъгъл е Автотранспортното бюро ТАБСО. То беше създадено през 1949 г., като българо-съветско дружество за гражданска авиация - ТАБСО. (Транспортная авиация българо-съветското общество [така е в оригинала - бел. Омда]). От 1954 г. е вече изцяло българско предприятие, подчинено на Министерството на транспорта и съобщенията.

Следва Студентският културен дом, в който нашата студентска младеж провежда своите културни и художествено-самодейни мероприятия. Тук се помещава и редакцията на студентския орган в. Студентска трибуна". Домът разполага със зрителна зала за 720 души. [Към днешна дата, 2010 г., сградата вече не е студентски дом, макар, че е строена със студентски средства - бел. Омда.]

В югоизточната част на площада се строи луксозният седем етажен хотел на Комитета но туризма - София" по проект на архитект Ал. Баров. Хотелът ще разполага с 450 легла, ресторант и бар. Ще бъде открит през 1968 г.

В края на 1967 г. в столицата има 28 хотела с общо 4600 легла. Осем от тях са под ведомството на Комитета по туризма, с общо 1650 легла. През следващите 2-3 години Комитетът по туризма предвижда усилено строителство за разширяване на хотелската си база. В града голям брой хотели са под ведомството на СГНС. Предвижда се в периода до 1970 г. СГНС да изгради още 5 хотела, с общо 1700 легла.

Северната страна на площада се заема от сградата на Народното събрание. То е върховният орган на държавната власт и единственият законодателен орган на НРБ. Президиумът на народното събрание, Правителството, Върховният съд и главният прокурор на Републиката се избират от Народното събрание, подчинени са му и се отчитат пред него.

Сградата на Народното събрание е в стил Необарок", строена на три етапа. Основото тяло е изградено през 1884 г. от виенския архитект, българин по произход, Константин Иванович. През 1890 г. бива построена частта на административните помещения, а през 1928 г. е завършена пристройката откъм площад Александър Невски".

От трибуната на Народното събрание са звучали гордите и мъжествени речи на Димитър Благоев и Георги Димитров, на Георги Кирков и Васил Коларов и други дейци на Българската комунистическа партия, които са отстоявали нейните позиции в борбата за демокрация и социална справедливост.

Но онова, което най-вече се налага на вниманието при запознаването с пл. Народно събрание", е Паметникът на освободителите, издигнат в центъра на площада. Той е построен в знак на дълбоката и искрена признателност на българския народ към братята руси - освободители на нашия народ от петвековното турско робство.

Инициативата за изграждане на паметника принадлежи на поборническо-опълченската организация в България. Избран бил специален комитет, начело със Стоян Заимов, който определил мястото на паметника и изработил програма за провеждане на международен конкурс за проект на паметника. Конкурсът бил анонимен. В него взели участие 31 автори от 13 държави (от Франция - 9, Италия - 5, България - 3, по двама от Чехословакия. Германия, Русия, Швейцария и Австроунгария и по 1 от Дания, Португалия, Холандия и Турция). В състава на журито влизали Антонен Марсие професор от Парижката художествена академия, Етторе Ферари от Римската художествена академия, Роберт Бах от Петербургската художествена академия, Антон Митов и др.

Първата награда получил проектът на италианския скулптор Арнолдо Цоки (автор на паметника на Гарибалди в Болоня и на Колумб в Буенос Айрес).

Основният камък бил положен през 1901 г., а тържественото откриване на паметника станало на 30 август 1907 г. На него присъствували живите ветерани - опълченци и техният командир - ген. Столетов, хиляди граждани от цялата страна и гости от Русия. Архитектурната част на паметника е изработена от полиран гранит, а скулптурната - от бронз и е излята в Италия. Паметникът е висок 14 м, а конната статуя е 4,5 м. На централно място е изобразен руският император Александър II, възседнал кон. Той държи в ръката си манифеста, с който била обявена Освободителната война на 24 април 1877 г. Орелефът на лицевата страна на паметника представлява богинята на победата - крилатата Нике. В дясната си ръка държи меч, а в лявата - щит. Съпровождат я знаменосци и барабанчици, след които следват руски бойци, устремени напред. В този орелеф символично е изразена основната идея - победата е изнесена на плещите на обикновенните руски войници и офицери. Статуята на Александър II е централна фигура в паметника, тъй като едно от предварителните условия, на които трябвало да отговаря проектът, е било императорът да бъде изобразен на централно място.

От източната страна на паметника е изобразен ген. Μ. Д. Скобелев, който се отличи при щурмуването на Плевен. До него, малко на по-задна линия, също на   кон, е главнокомандуващият руските войски на Балканския театър на военните действия - Великият княз Николай Николаевич, брат на Александър II. Непосредствено зад Скобелев, развяли Самарското знаме, летят напред българските опълченци.

От западната страна на паметника са изобразени ген. И В. Гурко (командир на предния отряд в началото на вой- [тук има пропуск и обръкване в оригинала - бел. Омда] И. В. Гурко (командир на предния отряд, който освободи София и граф Η. П. Игнатиев (руски посланик в Цариград, подписал в Сан-Стефано мирния договор на 3. III. 1878 г.).

Южният орелеф представя българите - мъже и жени; отразена е голямата признателност към освободителните войски и помощта, която те оказват на руските освободителни войски за по-скорошния разгром на поробителите. Българското население е представено в своите национални носии, едно от големите достойнства на проекта на Арнолдо Цоки.

От трите страни на пиедестала на паметника са поставени бронзови барелефи, свързани с  освобождението ни от турското робство и с устройването на новата българска държава. Първият барелеф (от юг) изобразява епичните боеве при Стара Загора на 19 (31) юли 1877 г. Представен е моментът, когато турският аскер се хвърля в ожесточена атака за пленяването на Самарското знаме, защищавано геройски от опълченците, под командуването на подполковник П. П. Калитин.

На западния барелеф е изобразена обстановката при подписването на Сан-Стефанския мирен договорна 19. II. (3. III.) 1878 г. От руска страна са представени ген. Н. П. Игнатиев и А. И. Нелидов, а от страна на турския султан - Сафет паша и Намик паша.

Третият барелеф - от изток, представлява момента на откриване Учредителното събрание в Търново на 10. (22) II.1879 г. От лявата страна са членовете на Учредителния съвет на временното руско управление начело с княз А. М. Дондуков-Корсаков. Между тях са и председателят на Учредителното събрание Екзарх Антим I и обществениците Драган Цанков, Тодор Икономов, митрополит Климент и др. От дясната страна на барелефа са портретирани П. Р. Славейков, Атанас Узунов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Иван Вазов[3] .

На този паметник е отразена великата роля на руския народ и неговата саможертва за освобождението ни от петвековното турско робство, защото едва ли има народ като руския, който да се е вдигнал на война, за да освободи друг народ от робство. На лицевата страна на паметника се четат думите: На братята освободители - признателна България". Под този надпис е поставен лавров венец в памет на румънските войници, загинали в Освободителната война.

 


 

[1] Бяха присъдени три втори награди на колективите на арх. В. Вълчанов и арх. Л. Нейков от НРБ и на Вернер Дучке от ГДР и бяха направени 4 откупки.

[2] Ами Буе (1794-1881 г.) - Французин по рождение, по професия геолог. Капиталният му труд - Геоложка скица на Европейска Турция" излиза в Париж през 1840 г. Това е едно комплексно изследване на геологията, географията, историята, етнографията на Балканския полуостров. По време на Априлското въстание надига глас в защита на българския народ заедно с Виктор Юго.

[3] Учредителното народно събрание приема първата конституция на новоосвободена Бьлгария. Това е т. н. Търновска конституция - една от най-демократичните конституции в Европа по онова време. На заседанието си от 3 април (22.III. с. ст.) с. г. Учредителното събрание решило за столица на новото княжество България да бъде избрана София.

Първоначално се смятало, че столица на новоосвободена България ще бъде пак Търново. Но, ако в Средновековието местоположението на Търново го правело неуязвимо за нападение, сега всичките му достоинства се превръщали в недостатъци. Мислело се сериозно за избор на нова столица. Пръв Марин Дринов, големият наш историк, тогава професор в Харковския университет, предложил София за столица. Предложението било горещо подкрепено от княз Дондуков - Корсаков. Сред многочислените му доводи най-убедителни са били тези, че София се намира в средата на България, че е кръстопът на важни шосета и железопътни линии и има повече сгради, удобни за  администрацията.

С тези аргументи той излязъл и пред Учредителното Народно събрание.

На заседанието си на 3 април 1878 г. (22. III. с. ст.) Събранието приело единодушно решение, столица на новоосвободеното княжество България да стане град София.


 

 

 

 
                                                                                                                                                                                                                                                                        

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени