ОТП "БАЛКАНТУРИСТ" - КЛОН СОФИЯ

СОФИЯ - ОБИКОЛКА НА ГРАДА

1968 г.

 

 

ОБИКОЛКА НА СОФИЯ

Човек, попаднал за първи път в столицата на България, не може да предположи, че София е един от най-старите градове в Европа. Изминалите хилядолетия обаче, не само са пощадили, но са и утвърдили значимоста на този град, който, преминал през вековете, от ден на ден става все по-хубав и жизнен. Тази същност на града най-ярко е изразена в девиза на герба на София: Расте, но не старее". Самият герб представлява малък щит, разделен на четири полета. В горното ляво поле е даден образът на богинята - пазителка на градовете. Долу вляво е силуетът на Витоша, неразделна част от града, най-прекрасният декор на нашата столица. В горното дясно поле е изобразена църквата Света София", дала името на града, а долу вдясно - храмът на бога на здравето, символ на изобилните минерални води, бликащи в града и околностите му. Над четирите полета, във вид на корона, е изобразена крепостната стена на града с три кули, символизиращи неговата мощ. Гербът е обвит с лента, на която е написан девизът.

Огромна роля в историческата съдба на града е изиграло неговото благоприятно географско разположение, което е една от причините както за многократния разцвет на града, така и за неговото разрушение и упадък през различните епохи.

Град София е разположен сред обширното и високо Софийско поле, оградено от планините Стара планина, Люлин, Витоша и Лозенска планина, на 2320' източна дължина и 4241' северна ширина. Средната му надморска височина е 550 м, а средната годишна температура - +10. В миналите геоложки времена Софийското поле е представлявало сладководно езеро, чиито води постепенно се оттеглили през пролома на река Искър. Полето е разположено в центъра на Балканския полуостров, на кръстопътя на важни пътища, свързващи Централна Европа с Близкия и Средния Изток. Това благоприятно географско разположение, както и здравият умерено-континентален климат и плодородната почва, са станали причина за неговото заселване още в древността.

Най-ранните следи от поселения на човека на територията на днешна София датират от неолита (новокаменната епоха). Останките от най-ранно селище, отнасящо се към ІІІ-то хилядолетие пр. н. е. бяха открити в днешния квартал Гео Милев", при прокопаването на голям канал-колектор.

При изкопните работи за снижение нивото на площад 9-ти септември" беше открито селище от каменно-медната епоха, което е второ по древност на територията на София (от ІІ-то хилядолетие пр. н. е.).

През първото хилядолетие пр. н. е. е било основано селището на траките, разположено около минералния извор. Вероятно топлите минерални води са привлекли траките и са станали причина за създаването на тяхното селище. Откриването на това селище е свързано със социалистическото преустройство на нашата столица. Подробно археологическо проучване на древния град доскоро не бе възможно, защото останките му се намираха на дълбочина от 3 до 9 м под съвременния град. Разрушенията от бомбардировките през януари-март 1944 г. наложиха тежко пострадалият център да бъде основно преустроен. На мястото на многото разрушени сгради трябваше да се издигнат нови монументални обществени постройки, като хотел Балкан" [сега София Шератон Хотел Балкан - бел. Омда], ЦУМ, Министерският съвет и Партийният дом. Заедно с подготовката на терена, Археологическият институт и музей при БАН предприеха археологически изследвания на античния и средновековен град - от 1949 до 1953 г., а от тогава разкопките се извършват от Музея за история на София. При тези изследвания бяха открити останки от селище на траките, което за разлика от откритите останки от първото и второто селище, не е вече от плетени колиби, измазани с глина, а от жилища, изградени от камъни и глина. Има исторически сведения, че Софийското поле през първото хилядолетие пр. н. е. е било населявано от тракийското племе серди. Сердите са били едно от ония племена, които най-дълго са се съпротивлявали на римското нашествие, но в края на I век (29 г. пр. н.е.) били покорени.

Селището, чиито следи са открити под хотел Балкан" и ЦУМ, става център на римска военно-административна област, наречена стратегия, а по-късно провинция от Вътрешна Дакия. Римляните, отлични строители и администратори, веднага оценили голямото значение на това селище и в течение на два века го превърнали в цветущ римски град, който нарекли по името на местното тракийско племе серди - Сердика.

Големият разцвет на града започва по времето на император Траян, при който завършило завоюването на полуострова и пет стари градове, между които и Сердика, били преустроени по римски образец, а така също се създали и нови градове. Към името на градовете било прибавено и името на император Траян - Улпий. От тази епоха датира голямо строителство в Улпия Сердика.

Най-напред римляните свързали града с удобни пътища, тъй като той лежал на главния път, свързващ селищата Сингидунум (Белград) - Сердика - Византион. Построени били пътищата Сердика - Ескус (край с. Гиген) и Сердика Пауталия (Кюстендил) на пътя към Адриатическо море.

През II в. римляните заобиколили Сердика с яка крепостна стена, градена от камък и поясни тухли, висока до 10 м. На равни разстояния тя била подсилена с кули. Пространството, затворено от крепостната стена е било малка част от днешна София - от ул. Алабин" до Екзарх Йосиф" и от Леге" по Сердика" до Лавеле". Останки от някои кули са запазени и до днес (кръглата кула на улица Сердика" и Искър", зад централната баня). При строежа на хотел Рила" бе открита югоизточната ъглова кръгла кула. Градските стени са пострадали много при опустошаването на града от готи (III в.) и хуни (V в.).

През. VI в. по времето на Юстиниян крепостната стена била поправена и подсилена с построен от външната страна тухлен пояс. Подновената стена била укрепена с триъгълни кули, които били по-неуязвими за новата обсадна техника на епохата. Останки от такава кула се намират в подземната част на зданието на ул. Екзарх Йосиф" 27. До сега са открити осем такива кули.

През II, III в. н. е. София има собствена монетарница. Сечените тук сребърни и медни монети са от високо качество, майсторски гравирани. Те дават много интересни сведения за облика на града и централните сгради в него.

Период на голям разцвет преживяла Сердика през IV в. при император Константин Велики, когато християнството било прието за официална религия. Той имал своя резиденция в града, посещавал го е много често и обичал да казва: Моят Рим е Сердика". За голямото значение на града през това време говори и фактът, че в 343 г. тук е заседавал Вселенският сердикийски събор, в който участвували представители от всички краища на тогавашния християнски свят.

Между многобройните открития, до които доведе разкриването на плана на римския град, трябва да посочим градския площад (форума) - средище на административния, икономически, културен и религиозен живот в Сердика. Половината от него се намира под западната част на хотел Балкан", а другата половина под тротоара и част от настилката на площад Ленин", пред главния вход на хотела. Главните улици на града са ориентирани към главните посоки на света и извеждат към четирите крепостни порти. Според римската градоустройствена система всички улици се пресичали под прав ъгъл по направление на главните посоки на света. Те разделяли територията на града на правилни блокове (инсули), които са гъсто застоени. Градът бил построен по образец на елинистическите градове в Римската империя. Около форума били разположени обществените сгради, за които ни говорят резултатите от разкопките. Пред зданието на хотел Балкан", в северозападната му част, са открити основите на сграда на градския съвет (булевтерион). Друга голяма обществена сграда е открита на площад Ленин" - под църквата Света Неделя". По запазените части можем да съдим, че това е огромна сграда с дебели стени. Вероятно тази сграда е била президиум", т. е. седалище на управителя на града, или преториум" - съдилище.

При строежа на седалище на Кореком" бяха открити останки от късно-антични сгради. Според нашите археолози, те датират от IV-VI в. Някои от тях ги свързват с голямото строителство, предприето от Константин Велики и Юстиниян I.

Повечето от откритите сгради са били снабдени с хипокауст (въздушно отопление). Тази отоплителна система е устроена по следния начин: подът на помещенията се настила върху конструкция от тухлени колонки, съединени с тухлени полукръгли сводчета, разположени на равни разстояния или вертикално поставени широки глинени тръби. В едно от подземните помещения се намира огнище, което загрява въздуха и той се движи в свободните пространства, като затопля пода на помещението. В северозападната част на ЦУМ и Министерския съвет, сред останките на римския град, се откриха римски бани (терми) с остатъци от рилски каптаж. Знаем, че  римляните са били големи поклонници на минералните извори. Баните са представлявали огромни постройки. За римляните баните са били не само място за къпане, но и място, където са прекарвали голяма част от времето си, занимавали се с гимнастика, литературни и политически спорове. В града вероятно е имало и много храмове. Преди приемането на християнството в Сердика, наред с римските култове проникнали и вярвания, пренесени от Изток, а също и култа към местните тракийски божества. Много почитани са били боговете на здравето Ескулап и Аполон Медикус. Имало е и храм на бог Митра, олицетворяващ доброто начало, култът към който бил пренесен от римските легиони от Изток. Почитан е бил и тракийският конник.

Внушителният четириъгълник от сгради - хотел Балкан", Комитетът по енергетика и горивата и др., има в центъра си една от най-запазените в Балканския п-в постройки, датираща от епохата на късната античност. Това е т. н. църква Св. Георги" и комплексът от старини около нея. Строена е в края на III в. н. е.

Днес още не е установено какво е било първоначалното предназначение на тази великолепна сграда. Нейната архитектура поставя много въпроси пред археолозите. Основата на сградата представлява квадрат върху който е положен висок цилиндричен барабан, увенчан с конусовиден покрив, (единствената й аналогия е гробницата на Адриан в Рим, т. н. цитаделата на арахангела", строена също от добре опечени червени тухли, свързани с хоросан). На изток е построена правоъгълна абсида, значително по-ниска от барабана; от север и от юг са долепени правоъгълни помещения с предверия на запад и абсида на изток.

Най-вороятно е първоначално да е била издигната като мартирион - гробница на известно лице (четирите ниши, иззидани по диагонал, биха могли да служат за статуи на погребани).

Вероятно още в V - VI в. тя е била превърната в църква, като страничните крила са служили за баптистериуми (кръщелни).

Има запазени три пласта стенописи - от XI, XIV и XV в. От втория пласт най-добре запазен и проучен е фризът с фигури на пророци в барабана.

През време на турското владичество е превърната в джамия - Гюл джами. След Освобождението сградата престанала да служи за джамия, а била предоставена последователно за склад, мавзолей на Александър Батемберг и отново църква, в която се служело само на празника на Св. Георги. Сега се пази като паметник на културата и е в процес на реставрация.

Днес сградата е освободена до основи от хилядолетните наслоения. Възвърнала прежната си стройност и строгост, тя респектира с чистите, прецизирани линии, елегантни пропорции и абсолютната си симетричност.

Непосредствено на изток от Св. Георги" минава римска улица, част от която е разкрита. Тя е покрита с настилка от големи неправилни каменни плочи. Както под настилката на останалите улици и форума, така и тук се откриха останки от канализация и глинен водопровод. Тук, непосредствено до улицата, се вижда отвор на кладенец, строен през Средновековието. С него са били свързани легенди за лечебната сила на водата.

На изток от древната улица се виждат развалини на постройки от различни епохи. Голям интерес представляват основите на една октогонална (осемстенна) постройка. По-късно октогонът е преустроен в голяма християнска църква. От източната страна е прибавена абсида. Църквата е трикорабна, с притвор на запад. Личат бази и фрагменти, от два реда колони, разделящи църквата на три кораба. В по-голямата си част градежът на тази сграда може да се отнесе към IV в. От южната страна на постройката има едно добре запазено помещение с останки от хипокауст.

Данните за града през епохата на Средновековието са сравнително оскъдни. По времето, когато на Балканския полуостров възниква Първата българска държава (681 г.), Сердика е византийски град и влиза в нейните предели при хан Крум (809 г.). Това е една от най-ценните победи на хан Крум. Сердика е вековната опора на Византия на полуострова. Разположен на кръстопътя на важни международни пътни артерии, той е привличал неведнъж вниманието на големи пълководци и държавници. Завладяването на Сердика от хан Крум чувствително разтревожва византийската дипломация. То е признак за нарастнала мощ на българската държава. По това време градът получава славянското название Средец (т. е. среда, център). Това име подхождало добре на разположението на града като средищно място на полуострова.

По време на Първата българска държава градът не загубил своето стратегическо значение и запазил до голяма степен своя облик. Крепостта била подсилена, но градът излязъл извън нейните предели.

През XI век, по време на византийското владичество, Средец станал седалище на византийския управител на покорените български земи, наречен дук на България". Византийските писатели споменават града под името Триадица.

В 1189 г. Средец преживява нашествието на кръстоносците на Фридрих Барбароса. Бил освободен от византийската власт и включен в границите на Втората българска държава през 1194 г. През време на Втората българска държава настъпва епоха на икономически и културен разцвет. Той продължава да има голямо политическо и административно значение. В околността на града се добивало желязо и били развити всички занаяти, свързани с добива и обработката му. Също така високо развитие достигнали грънчарството, строителството, производството на тъкани и украшения. В края на Втората българска държава постепенно започва да се налага новото име на града - София.

През 1382 г. турците обсадили София. Три месеца защитниците на града отбивали атаките на многобройните пълчища на известния турски пълководец Лала Шахин. Но накрая враговете превзели града с хитрост. Наскоро след това той става средище на Румелийското бейлербейство - голяма административна област, каято обхващала почти всички български земи.

Блясъкът и великолепието на старата Сердика, запазили се и по време на Средновековието, през турското владичество изчезнали. Градът изменил много своя характер. Като център на бейлербейство, в София се заселили много турци. Тя придобила напълно ориенталски вид.

По-големите християнски църкви били превърнати в джамии. Освен това, били построени и голям брой нови джамии, ханове и медресета. Автрийският пътешественик Герлах от края на 17 в. отбелязва, че в София имало 11 големи и над 100 малки джамии. Пътникът, който се приближавал към града, още отдалеч виждал цяла гора от минарета, които върху фона на богатата зеленина му придавали твърде романтичен вид.

От многобройните джамии до днес са запазени Баня баши джамия, Буюк джамия (дн. Археологически музей) и Черната джамия, която след освобождението е била преустроена в църква (Св. Седмочисленици), на пресечката на ул. Цар Шишман" и Граф Игнатиев".

Турците разрушили крепостните стени, които не им били вече нужни, защото градът останал почти в средата на техните балкански владения.

Площад Ленин" [днес пл. "Св. Неделя" - бел. Омда]. Тази част на нашата столица още от най-древни времена е заемала средищно положение. Тук се е намирал форумът (лат. площад) на римския град. Около него са били разположени редица обществени сгради - президиумът, булевтерионът, граждански базилики и обществени бани. Непосредствено след падането на града под турско робство икономическият живот заглъхнал. Но скоро нуждите на турската армия предизвикали раздвижване сред софийските железари и ковачи, кожари и седлари, тъкачи на сукна и аби. Заработили грънчари и златари, шивачи, чехлари и обущари. Колко голямо е било значението на златарите в живота на София през XVI-XVII в., напомня случаят с Георги златаря. Той бил един от най-уважаваните занаятчии на града. Турците пожелали да го помохамеданчат, но той не се поддал нито на увещания, нито на заплахи. Бил изгорен пред църквата Св. София" за устрашение" на софиянци.

От това време са останали две прекрасни златарски произведения: софийският златар Матея направил обковката на Крупнишкото евангелие (Национален музей Рилски манастир) и на Софийското евангелие (Църковно-историчвеки музей - София). Две изумителни по композиция, пластичност и художественост произведения!

Съживила се и търговията. През София отново се проточили дълги търговски кервани. Голяма роля в това отношение изиграла дубровнишката търговска колония. Градът отново имал собствена монетарница.

Българската обществена архитектура също се изменила през този период. Завоевателите започнали да посягат на народността и вярата на българите. Турците не позволявали да се строят високи църкви; затова те се изграждали наполовина в земята. Отвън те били неугледни и без всякаква украса, но отвътре стените били покрити със стенописи. Живо свидетелство за това е църквата Св. Петка Самарджийска". Тя е строена в земята, без прозорци. Датира вероятно от края на XIV или началото на XV век. Съществувала е през цялото време на робството под закрилата на влиятелния еснаф на самарджиите, чиято чаршия се намирала  наблизо. Св. Петка Самарджийска" е малка еднокорабна църква, засводена с полуцилиндричен тухлен свод. Стените и сводът й са покрити с три пласта стенописи. Най-горният е изписан след Освобождението, а двата по-стари са от XV и XVII век. Двата по-стари пласта се отличават с голямо художествено майсторство. Сега са в процес на реставрация. Заради своето историческо и художествено значение, църквата е обявена за паметник на културата.

В непосредствена близост до Св. Петка" се издига джамията Баня баши". Контрастът между двете постройки убедително свидетелствува за положението на безправна рая, в което е бил поставен българският народ. Баня баши" е внушителна по размери и архитектурни достойнства. Това е един от малкото останали паметници на турската архитектура в столицата. Построена е през 1576 г. от видния турски архитект Хаджи Мимар Синан[1] , създател на прочутата Султанселимова джамия в Одрин. Баня баши" джамия е получила името си от голямата баня, която се е намирала до нея в турско време. Голямото минаре придава стройност на силуета на джамията. За него турският пътешественик Евлия Челеби (XVII в.) пише, че то няма равно на себе си между многобройните минарета на София. Отвътре стените на джамията са украсени с художествено написани стихове от Корана. Джамията спада към така наречения султански тип джамии.

Надясно от Баня баши" джамия, зад сградата на ЦУМ, се намират Софийските минерални бани. Те са построени в периода 1908 - 1913 г. по проект на арх. Момчилов. По-малката сграда е разрушена по време на бомбардировките. За външната украса са използувани цветни керамични плочки, които опасват корнизите - елемент от средновековната бългapcкa декоративна керамична украса. В северното крило е обзаведена балнеотерапевтична поликлиника. Водата на минералния извор има температура 468 С. Лекува бъбречни, стомашно-чревни, чернодробни,  ревматични и някои неврологични заболявания, както и нарушения на обмяната на веществата.

Точно зад джамията се извисява 12-етажно съвременно здание (магазин София"), в чието подземие са запазени останки от триъгълна кула, принадлежаща към крепостните стени на римския град.

От лявата страна, срещу джамията, е градският покрит пазар, или тъй наречените Градски хали. Сградата е строена през 1909 - 1911 г. по проект на френския архитект Леон Буржоа, под ръководството на арх. Торбов и Стоянов. Над портала на сградата се издига малка кула с часовник - елемент на нашата градска архитектура. Над централния вход е поставен гербът на София.

Непосредствено зад градските хали се намира Централната еврейска синагота. Това е монументална сграда, построена в началото на XX в. от арх. Грюнангер, в испано-арабски стил.

В самия център на площад Ленин" се издига църквата Св. Неделя". Под нея е открит древен строеж на най-голямата разкрита до сега в София римска сграда с размери 100 на 55 м. За нея се предполага, че е била преториум или президиум. Може би още в първите години на християнството тук са били построени малки църквици. Те са се умножили по времето на Първата и Втората български държави, особено по времето, когато българските боляри, в стремежа си за феодална самостоятелност, започнали да строят частни параклиси. Тези малки църквици надживели турското робство. По време на робството българите строели къщите си все по-близо до църквите и затова кварталът е бил заселен много гъсто. Всеки се чувствувал закрилян в българската махала. Умрелите също биват погребвани около тези църквици. По-късно в тях се развили килийни училища. В този квартал още през средните векове се намирала малката църква Св. Неделя".

По време на турското робство била преименувана Св. Крал", защото в нея се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош Милутин. Многократно разрушавана, тя отново е застроявана все по-внушителна и красива.

Последното основно застрояване на църквата е от 1835 г. От това време датира великолепният дърворезбен иконостас. Има и няколко икони от Станислав Доспевски. През април 1925 г., при погребение на убит виден царски генерал от запаса, терористи от ултра-левичарския уклон в Партията поставят адска машина в църквата, с цел да убият цар Борис, когото са очаквали да присъствува на опелото. Водачите на ултра-левичарството издигнаха теорията, че на безогледния фашистки терор в страната, след кървавото потушаване на Септемврийското въстание, трябва да се отговори с терористически акции. Макар и извършен без знанието и съгласието на ЦК на Партията, атентатът даде повод на фашисткото правителство да разгърне нова вълна на терор и репресии. Масовите избивания на антифашисти след априлския атентат нанасят голям удар върху Бългрската комунистическа партия.

След атентата църквата е била наново преустроена в сегашния й вид от архитектите Васильов и Цолов.

Нова страница в историята на града се открива с освобождението му от турско робство на 5. I. 1878 г. от войските на ген. Гурко. По време на военните действия градът бил застрашен от пълно унищожение - турците възнамерявали да опожарят града, за да унищожат складираните тук храни. Но това е било предотвратено в резултат на енергичната намеса на френския и италиански дипломатически представители Леге и Позитано, които отказали да напуснат града със семействата си.

След Освобождението площадът постепенно се разширява, като първите празни места се открили на мястото на изгорелите къщи. Открил се малък площад, наречен Съборни". Центърът, прорязан в различни посоки от тесни и криви улички, започнал да се преустроява. Първият регулационен план от 1881 г. станал причина да изчезнат много джамии, ханища и безистени. Въз основа на този план целият квартал около Св Неделя" бил разчистен от полуразрушените частни сгради, гробища и надгробни плочи. Но никой не се сетил да направи снимки на осъдения на разрушение квартал Варош". Когато помолили Иван Вазов да напише спомени за София, през 1880 г., той въсъздал изгледа на площад Св. Неделя", защото и той, както всички, под София при и след Освобождението разбирали махалата около Св. Неделя". Той пише: Запълнена с еврейски и български къщи, които се притискат между криви вонещи улички и кьор-сокаци, едно отвратително гето, което само след 10 години брадвата на тогавашния кмет Д. Петков трябваше да измете".

След Освобождението центърът се благоустроил, улиците били павирани, построени били много красиви сгради. По това време, обаче, общият благоустройствен план не е бил съобразен с изискванията на града. Всяка от новите сгради е била строена сама за себе си, без да се свързва с останалите в архитектурно отношение, без общ поглед върху цялостното оформление на града. Тук била съсредоточена търговията на града - в най- хубавите магазини и ресторанти. Това е типично за капиталистическите градове - благоустроен център и мрачни, неприветливи покрайнини. Първата електрическа лампа светнала на 1.XI.1900 г. Два  месеца по-късно бил пуснат първият трамвай. По време на Втората световна война столицата ни  пострада твърде много от бомбардировките на английската и американската авиация. Разрушени бяха напълно около 3000 сгради и към 9000 по-леко или по-тежко повредени.

Девети септември завари София в много тежко състояние. Пред народната власт стоеше важна и трудна задача да преобрази стихийно застроения град в социалистическа столица. Градоустройственият план на София от 1945 г. даде идеята за новия социалистически облик на столицата. През 1952 г. започна строителството на сградите, оформящи Ларгото. През 1955 г. едно след друго бяха завършени зданията на Партийния дом, ЦУМ, хотел Балкан". Беше оформена и източната част на пл. Ленин". На площада се намира и сградата на Българската търговска палата - стопанска организация за развиване икономическите връзки на България с другите страни. Учредена е през 1952 г.

На югоизточния ъгъл на бул. Витоша" и пл. Ленин" се намира зданието на Духовната академия"[2]. Строена е през 1900-1905 г. по проект на арх. Петко Момчилов. Представлява ценен архитектурен паметник с мотиви от средновековното българско строително изкуство. В зданието на Духовната академия се помещава и Църковният историко-археологически музей.

Музеят притежава много богата колекция от икони, произведения на приложното изкуство и ръкописи. Част от тях са експонирани в 4 зали на музея. Срещу Духовната академия, вече в югозападната половина на площада, се намира монументалното здание на Съдебната палата. Построена е в 1929-1940 г. по проект на арх. Пенчо Койчев. Има блестящо архитектурно и художествено оформление. В нея се помещават Министерството на Правосъдието, Върховния съд и Главната прокуратура. В западната част на площада са зданията на Централния съвет на профсъюзите и Министерството на народното здраве. Но тази част на площада има още незавършен вид. Изграждането на постройките от Ларгото - на хотел Балкан", ЦУМ и Партийния дом, е само начало на голямото строителство, което предстои да се извърши в центъра на нашата столица.


 


[1] Хаджи Мимар Синан - Гениален турски архитект (XVI в.). Според Евлия Челеби, чийто баща дружел с Хаджи Мимар Синан, последният бил роден в с. Чепеларе, Смолянски окръг. Строил е джамии и мостове - Кония (Чирашка работа), Бруса (калфенска работа). Одрин - Султан Селим Джамия (майсторска работа) - така сам той охарактеризира работата си. Неговото дело е и мостът при Свиленград. Мустафа паша мост (1529 г.).

[2] Курсът на обучение в Духовната академия е 4 години. През учебната 1967/68 г. в нея се учат 60 редовни студенти и 40 задочници. В академията работят 15 преподаватели, 9 от които са професори.


 

 

 

 
                                                                                                                                                                                                                                                                        

 


Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

 

Карта на сайта

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"

Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени