Омда
 

Начало 

   

Предговор 

    Речник на термини и остарели думи  

Описания и рисунки на кръстовете

    Географски показалец

 

 

 Тази книга на известния художник и художествен критик - Иван Енчевидю, е изключително ценно изследване за българския народен кръст. В акварел и рисунки с туш той пресъздава кръстове от цялата историческа етническа територия на българия. Най-голям дял заемат надгробните паметници - каменни, дървени, а също кръстовете от ковано желязо, от стенописи, от шевичния орнамент и др.

Широкият териториален обхват на илюстративния материал, датировката на паметниците, застъпването на разнородни по своята функция кръстове дават възможност да се проследи разви­тието на естетическите принципи в българското народно изкуство за един много съществен период от неговата история - Възраждането и първите години след Освобождението. Не по-малко важен е и фактът, че са обхванати територии, които отдавна не се намират в пределите на българия, като Северна Добруджа и Вардарска Македония, а и повечето от паметниците, документирани от автора, вече не съществуват. Единството на стиловите особености на кръстовете доказва по нагледен път единството на българската народна култура.

ISBN 954-430-266-2

 ©Иван Енчев - Видю - автор, 1994

© Цветана Величкова, Елена Йончева, Надежда Тенева,

Светла Богданова, Ани Кирилова - съставители, 1994

© Емил Станкулов - графично оформление и корица, 1994

 

Предговор

 В нашата следосвобожденска културна история има много имена, които въпреки големия им принос за развитието на българската култура и изкуство и до днес са известни само на ограничен кръг специалисти. Едно от тях е на Иван Енчев, по прякор Видю.

Известен художник, художествен критик, писател, събирач на българско народно изкуство, читалищен деятел, просветител от възрожденски тип, така най общо може да се определи личността на Ив. Енчев-Видю и мястото му в културния живот на България от началото на века до средата на 30-те години[1]. Роден е на 29.III.1882 г. в Казанлък. Учи в рисувалното училище в София. Напуска го, без да се дипломира, но продължава да рисува, занимава се с художествена критика, пише пиеси, чете лекции, публикува материали за западноевропейското изкуство, изучава историята на родния си град, движи се в средите на българската художествена и научна интелигенция и прави множество шаржове и портрети на видни личности от това време.

 Може би името на Ив. Енчев-Видю би било много по-известно, ако неговият най-значителен труд, на който той посвещава почти половината от живота си, е публикуван навреме и не преседява в научния архив на БАН почти 80 години. Различни обстоятелства, вероятно както субективни, така и обективни, не са дали възможност на автора да систематизира събрания от него материал за българския народен кръст и да го издаде. След смъртта му този труд се споменава и се цитира в различни научни изследвания, но досега не е направен опит той да бъде обнародван въпреки голямата му историческа, етнографска и художествена стойност.

Трудът, озаглавен от автора „Български народен кръст", се състои от 14 тома, първият от които липсва в научния архив на БАН. В архива се съхраняват 13 тома: от II до XIV според номерацията на автора[2]. Томовете сьдържат текстове с описание на кръстове, събрани от почти цялата историческо-етническа територия на България. Текстовете са еднотипни: къде се намират кръстовете, кратко описание на предназначението им, датировка, размери, дата на рисунката. Илюстрациите са три вида - акварел, рисунка с туш и фотографии. Всяка рисунка е подробна - с много детайли. Така се получава ясна представа за многобройните варианти на кръстовете в българското народно изкуство. Най-голям дял сред рисунките заемат надгробните паметници - каменни и дървени, а също кръстовете от ковано желязо (акротерии и свещници), кръстове, извадени от шевичния орнамент, от църковната живопис и пр.

 Целите и задачите, които си поставя Ив. Енчев Видю при работата си върху изследването на българския народен кръст, както и трудът, който влага при събирането на проучваните паметници, са изложени в негово писмо-програма до председателя на БАН от 1920 г.[3] В него се казва: „Целта на труда ми е да се издири где из българските земи се среща кръстът, каква е формата му, да се посочи кои кръстове могат да се считат за българско-народни и назначението на българските народни кръстове.

 За постигане целта предначертал съм си да обиколя всички места, гдето са живели и живеят българи, за да диря стари и нови паметници, из които се среща формата кръст, да направя от намерените кръстове снимки - художествени или фотографически, и да ги опиша в свръзка с мястото, дето те се срещат. След всичко това събраният материал ще се нареди, тъй че използуването му да не е затруднително - по епохи или по местонахождение, или по форма...

При обиколките си избрах един център и обхождах около него известни места, тъй че всеки български край и околия да бъде представен с достатъчно число екземпляри, за да може да се следи за господствуващата там форма на кръста...

Фотографически снимки правя там, гдето е възможно - резбарски, металически и др. Подобни кръстове, при които детайлите в орнаментиката налагат това, обаче често пъти физически и технически причини не позволяват да се направи фотографически снимки, напр. краткото време, с което разполагах през време на войните (някой път бях длъжен да обходя няколко села на ден); лошото осветление, издрасканото му лице, мястото, гдето се намира (по-високо, на тъмно, на скала, под свод и пр., и пр.) - всички тия пречки са ме карали да прибегна към рисуването и аз винаги съм се старал да работя внимателно и съвестно.

За да привърша сбирката си от кръстове, мен предстои още много работа, тъй като според моето схващане тя трябва да съдържа материали, които да разпределя в отдели, както следва:

I отдел. Кръстове от първата християнска епоха, преди идването на българите на Балканския полуостров...

 II отдел. От времето на идването на българите до покръстването им...

III отдел. От времето на покръстването на българите до падането на първото българско царство...

IV отдел. От времето на византийското робство...

V отдел. От времето на второто българско царство...

VI отдел. От времето на робуването ни под турците до днес..."

Тук трябва да се подчертае, че при проучването на българския кръст Ив. Енчев среща подкрепа и от БАН, и от МНП. За да се запознае по-добре с развитието на формата на кръста и по-специално на византийския кръст, което да му помогне при бъдещото систематизиране и анализиране на материала, той е командирован от министерството в Германия за периода 1921—1922 г.[4] От страна на БАН поддръжката е както морална, за което говорят рецензиите на Богдан Филов[5], Йордан Иванов[6] и Антон Митов[7] и официалното писмо, подписано от председателя й, където се апелира „всички лица и учреждения да му окажат нужното съдействие"[8], така и материална  - всеки том, изготвен от него, е бил откупуван от БАН, благодарение на което днес ние разполагаме с този ценен труд.

Интересът на Ив. Енчев към българския народен кръст възниква вероятно по време или малко преди Балканската война[9]. През този период той рисува кръстове в Беломорска Тракия, а възможно е и в други области на страната. Събраните образци той разполага в един том, който предлага за публикуване на БАН. Първата рецензия за работата му е била от Иван Мърквичка, но тя не бе открита[10]. След това ръкописът е бил даден за рецензия на Антон Митов през 1914 г. В нея Митов се изказва възторжено за работата, като изтъква на първо място високите художествени качества на изследването. По-късно същият том е бил даден за рецензия на Йордан Иванов, който изказва също сбоята похвала за инициативата на автора и препоръчва след малки поправки трудът да бъде откупен и обнародван. Подобна е и рецензията на Богдан Филов. Заедно с положителната си оценка за ръкописа двамата забележителни наши учени отправят и някои забележки, с които искат от автора да прецизира главно описанията си и да систематизира материала по някакъв признак - форма, материал и пр. Б. Филов препоръчва на художника да работи само с туш, защото така рисунката е по-ясна. Вероятно затова по-голяма част от рисунките в томовете са с перо.

Независимо от забележките всички рецензенти са единодушни - трудът е уникален, събраният материал даже и в суров вид ще бъде полезен за бъдещите изследвания в областта на народното изкуство и затова авторът трябва да продължи работата си.

Ив. Енчев извършва своята събирателска работа върху българския народен кръст в продължение на 20 години. Последният том от този труд е бил откупен от БАН в 1933 г., т. е. няколко години преди смъртта му на 27.VIII. 1936 г. Ранната му смърт не позволява на художника да осъществи целия си замисъл. Основният материал, който се съдържа в 13 тома, е главно от края на XIX - началото на XX в. В някои томове са включени и рисунки от по-ранни периоди, но в повечето случаи те са взети от публикувани археологически материали. Кръстовете са нарисувани много прецизно, особено графичните, и поради това са ценен източник на информация. Авторът е обиколил стотици селища, като отбелязва стриктно датите на посещенията си. От тях може да се съди, че по време на първата световна война той е вървял заедно с българската войска и това му е дало възможност да направи множество рисунки на кръстове в селищата на северна добруджа и македония.

Най-много забележки към труда могат да се отправят по отношение датирането на паметниците. Там, където кръстът не е с дата, събирачът съди за времето, когато е направен, по съседните сходни паметници или по състоянието на материала, което невинаги е точен показател. Един от пропуските е, че повечето от надписите не са преписани, което затруднява разчитането им от рисунката. Понякога в описанието се споменава за надпис, но той не е отбелязан на илюстрацията. При използуването на акварел в някои случаи худжникът се поддава на живописното си влечение за сметка на някои детайли от образеца. Независимо от посочените слабости, които трябва да се имат предвид при ползуването на труда, съставителите сметнаха, че събраният от Иван Енчев-Видю материал за българския народен кръст трябва да стане достояние на нашата научна и културна общественост, както и на всички, които се интересуват от българското народно изкуство. Важно е, че по различни причини, които не е необходимо да се изброяват, по-голяма част от документираните паметници са изчезнали завинаги или са недостъпни за изследователите. Ето защо публикуването им е единственият начин те да станат достояние на широката публика и да влязат в научно обръщение.

Прецизните рисунки на автора — акварелни и графични, дават представа за естетико-художествените принципи, ръководили безименните български майстори в тяхното творчество. Документираните паметници както като форма, така и като украса са носители на широка информация за обичайно-обредната система на българския народ. В изображенията, особено върху надгробните паметници, се срещат елементи, които разкриват мирогледните и митологичните представи на българите, намерили израз в тези произведения на народното изкуство. Информация за погребалните обичаи, вярванията и мирогледа се наблюдава и в някои описания, съпровождащи рисунките, но за съжаление тези случаи са редки.

Широкият териториален обхват на изследването, датировката на паметниците (въпреки че невинаги е точна), застъпването на разнородни по своята функция произведения на народното изкуство дават възможност да се проследи развитието на естетико-художествените принципи в него за един много съществен период - възраждането и първите десетилетия след освобождението. За да има възможност това развитие да се проследи в динамика, в изданието са представени, макар и малко, изображения на кръстове главно от църковна живопис от XIII до XVIII в., които авторът е включил в своето проучване, но те са представени доста неравномерно.

Трябва да се подчертае, че в повечето случаи рисунките на Ив. Енчев имат висока художествена стойност и често нужната атмосфера се създава чрез фона, на който е изобразен паметникът. Това се отнася в по-голяма степен до акварелите. При тях и при рисунките с туш с голямо техническо умение е предаден точно и видът на материала, от който е изработен даден кръст, което увеличава стойността на труда.

Паметниците на българското народно изкуство, представени тук, носят ценна информация за традициите по отношение на различните форми на кръстовете в отделните региони на етническата ни територия, както и за разликите в темповете на промени в мирогледните представи в резултат на различни фактори - политически, икономически, природни и пр. Рисунките говорят не само за традиционните форми на кръстовете, но и за предпочитания материал, от който са направени в различните райони на страната, особено по отношение на надгробните паметници. Благодарение на събрания от изследователя огромен фактологичен материал до голяма степен може да се определи разпространението на т. нар. „кукли" - надгробни паметници със специфична форма, които преобладават главно в Североизточна България. Но от изследването може да се направи изводът, че те са били характерни и за по-голямата част от територията, населена с българи. Събраният нагледен материал от някои области ясно показва как постепенно „куклите" биват измествани от традиционния кръст, който в един по-късен период става типичен за района, докато „куклите" изчезват напълно.

Съдържащият се в труда материал - илюстрация и текст, отчетливо разкрива разликата в динамиката на развитие между селската и градската култура. В него може да се открие информация за засилващото се влияние на църковното изкуство върху народното творчество, а също и за проникването на елементи от западноевропейското изкуство и пр. Не по-малко важен факт при определяне стойността на този труд е стремежът на автора да обхване територии, които не се намират в пределите на България, но са населявани от българи в продължение на столетия, като Северна Добруджа, Западните покрайнини, Вардарска Македония, селища с българско население в Албания. За съжаление, както бе споменато, първият том от ръкописа на „Българския народен кръст" липсва, а в него, като се съди по рецензията на Йордан Иванов, е имало рисунки на кръстове от Беломорска Тракия. В съхраняваните томове в архива на БАН няма материали за кръстовете от Родопите, Странджа, а Тракия е засегната сравнително слабо. Тъй като трудът е останал недовършен, възможно е рисунки от тези области да се съхраняват в други архиви в страната или от частни колекционери.

Единството на стиловите особености на произведенията, документирани от прецизния събирач, доказва по нагледен начин единството на българската народна култура и многообразието на формите, чрез които тя се проявява. Образците съдържат и ценна информация за развитието на българския език, за характерните имена в даден район и пр.

По неизвестни причини Ив. Енчев не е успял да подготви нито един том от ръкописа за издаване. Поради това съхраняваните в научния архив на БАН 13 тома представляват сбор от рисунки на кръстове с различна функция, форма, материал и пр. Всеки отделен том съдържа образци от различни краища на страната, като няма принцип при подреждането им. Ето защо, за да може събраният от автора фактически материал да бъде систематизиран, така че да дава взможност да се разграничат различните форми на къстовете, харакерни за отделните райони, да се проследят промените в художественото им представяне, изменението на формите и материала, да може да се направи съпоставка между отделните области на страната и така да се определи преобладаващата форма (особено що се отнася до надгробните паметници), съставителите на сборник са подредили материала по географски принцип. Представен по този начин, той ще улесни читателя при търсенето на споменатата по-горе информация, която се съдържа по същество както в текста, така и в рисунките, но не е била подредена от автора.

Систематизирането на материала, за да може той да разкрие истинската си стойност и да бъде удобен за ползуване, е една от основните цели на съставителите.

Представените образци на българския народен кръст са разделени на две главни области - Северна България и Южна България, като селищата следват посоката запад-изток, а вътрешно вървят по линията север-юг и така до голяма степен съвпадат с етнографските области в страната. При подреждането първо са разположени образците от по-големите градове, а след това от селищата около тях, подредени по азбучен ред. Илюстрациите са цветни и черно-бели, като в някои случаи там, където документираният от Ив. Енчев паметник е даден в акварел, но при представянето му не губи информативния си характер, в изданието той е даден в черно-бяло.

Тъй като от някои райони в ръкописа има малък брой кръстове, а от други те са многобройни и често повтарящи се като форма (това се отнася главно до северна добруджа), съставителите са се постарали, доколкото позволява материалът, да го разпределят равномерно. За съжаление от някои селища или градове авторът е представил само по една-две рисунки, какъвто например е случаят със София. Независимо от това, че този образец не може да бъде репрезентативен за селището или района, той е включен в илюстративния материал, тъй като може да послужи за изходна база при бъдещи проучвания, а освен това доказва, че този район или селище не са убягнали от полезрението на изследвача.

Съхраняваните в научния архив на БАН 13 тома на „Българския народен кръст" от Ив. Енчев-Видю съдържат общо 1519 образеца на различни видове кръстове, от които в изданието са включени 939.

Относно археографската обработка трябва да се отбележат някои по-важни промени. Съставителите са запазили езика на автора, както и начина, по който той е представил информацията за всеки отделен образец. Промени са извършени само по отношение на правописа, който е осъвременен с оглед на по-лесното му възприемане от читателите. Имената на селищата са дадени така, както ги е изписал авторът, като в географския показалец са посочени съвременните им названия. За улеснение на читателите е представен и речник на някои термини и диалектни думи.

Съставителите се надяват, че с публикуването на част от труда на Ив. Енчев-Видю, посветен на българския народен кръст, ще бъде попълнена една празнина в историята на българското народно изкуство. Значимостта на събрания от автора материал е неоспорима - текстът и илюстрациите говорят сами за себе си. С тази публикация съставителите се надяват да предизвикат интерес сред по-широк кръг читателска аудитория към творчеството на този възрожденски по дух творец, оставил своя отпечатък във времето, когато се изграждат основите на съвременната ни култура, и който по една или друга причина е бил забравен от потомците.

Надежда Тенева

  ***

 Съставителите изказват благодарност на н. с. Мирелла Дечева и на н. с. Валентин Лазаров от Етнографския институт и музей - БАН, за съдействието им при подготовката на тази книга.

 


[1] Георгиева, М. Иван Енчев-Видю и приносите му към българската художествена култура. — Проблеми на изкуството, 1989, № 1, 54—59. Статията съдържа подробности за живота и творчеството на Ив. Енчев, както и обширна библиографска справка.

[2] Научен архив на БАН, ф. 1, оп. 2, а. е. 1301.

[3] Пак там, а. е. 410, 44-45.

[4] Георгиева, М. Цит. съч., с. 58; Научен архив на БАН, ф. 1, оп. 2, а. е. 433.

[5]  Научен архив на БАН, ф. 1, оп. 2, а. е. 385; ф. 1, оп. 2, а. е. 410.

[6] Пак там, а. е. 332.

[7] Пак там.

[8] Пак там, а. е. 409.

[9]  Пак там, а. е. 332.

[10] Пак там.

 

 

Напред >>

 
kniga_krast

Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

Към въведението