КНИЖКА ОСМА НА СПИСАНИЕ "МЛАДЕЖ" ОТ 1967 ГОДИНА

 

Това е сигнална книжка на брой осми от 1967 година. Разни началства се възмутиха. Тиражът беше спрян и изгорен, главният редактор - уволнен, редакционната колегия - разтурена.

На всички нас - прегрешилите автори и редактори, беше размахан пръст. Не може така да се пише!!!

Обвиненията бяха свързани с "трайна тенденция" в списването на списанието - статии на Веселин Панайотов за парижките клубове, статията на Николай Генчев за историята, проведен разговор за младежта... Съзряната "опасност", според мен, беше, че около списанието се беше събрала група млади хора, които политиканстваха съвсем не по правилата.

В конкретния брой всичко беше "грешно"! Снимката с брадат младеж (открийте брадата!), епиграмите на Радой Ралин, неправилните репортажи за морето на Кирил Нешев, Кунчо Грозев и Юри Статков, изопаченото представяне на съветската младеж от Тома Томов, безобразният "материал" на моята скромна персона, "модернистичният" разказ на Кольо Николов. Никой не беше подминат - Пиринка Хаджиева, Найден Илиев, Анастас Илиев, Владимир Костов, Благой Калайджиев, Любомир Янов... Всички бяха грешни!

Не мога да премълча, че есето ми беше детониращият патрон за разправата със списанието. Бях пряко атакувал един го-о-ля-ам тогава началник, който хукнал със сигналния брой в ръка по коридорите на властта. Искал да го спре. Машината се задвижила и тъй нататък...

Група овластени кретени знаеше кое трябва и кое не трябва. Кое е правда, кое - кривда.  Винаги има такива.

 Брой осми на списание "Младеж" от 1967 година е илюстрация за това колко беше задръстена системата. Невероятно тъпа!

Сега, през август 2007 година, пускам в интернет изгорения брой, за да отбележа 40-ата годишнина на случката. Да живеят изгорените книги.

Все пак тогава книгата можеше да бъде изгорена, сега по-често не стига до раждане или умира в пелените, преди да е проплакала. Да живеят пометнатите книги!

Кретените, понякога същите, са пак тук... Демокрацията е продължение на битката с тях, но с нови средства.

Трябва да поместя портрета на Кумчо Вълчо. Това не е Кумчо Вълчо от Червената шапчица. Този е друг:

 

                   Вижте как ни гледа Неизвестното Бъдеще, което чака нашето оправдание.

 

 

Петко Симеонов

 

page 1 of 6 Next

str_01 str_01_a str_01_b str_02 str_03
         
str_04 str_05 str_06 str_07 str_08
         
str_09 str_10_0 str_11_1 str_12_2 str_13_3
         

Начална страница

Copyright 1998-2009 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

 

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"