Изказване пред радио Свободна Европа

     на 2 март 1989 г., от 13.30 ч.

 

Как е звучало по радиото - любителски запис. (архив на Ивайло Трифонов)

 

Нашето национално освобождение беше възможно благодарение на подкрепата на световното обществено мнение. Вярно е, че Русия се ангажира военно, но тя можа да започне тази война, защото в целия цивилизован свят симпатиите бяха на българска страна. Българите бяха признати, че са част от света. Това е една голяма поука.

На 3 март е естествено всеки българин да си спомня с благодарност за велика Русия. С Русия ни свързват вековни връзки. От великия си брат получихме национално освобождение, Търновската конституция, освобождението от фашизма. Вярно е, че оттам дойде и командно-административният модел на социализма, но лично аз се успокоявам, че наред със сталинизма сега оттам духа и вятърът на преустройството.

Трети март е ден на Освободителя. Чувствам се длъжен да кажа за отношението ни към Съветския съюз.

Не е ли странно, че ние не се разграничихме от Съветския съюз по времето на Сталин, когато днес е ясно, а и тогава мнозина са знаели, че той е кървав диктатор, пред когото даже Хитлер бледнее.

Не се разграничихме от Съветския съюз по времето на Хрушчов и като инфантилни манифестирахме с царевични кочани, а квадратно-гнездовата сеитба беше алфата и омегата на земеделието.

Не се разграничихме от Съветския съюз по времето на Брежнев и Черненко, когато само слепо-глухонемите не виждаха, че това са корумпирани старци, които себе си трудно управляват.

И чак сега, днес, установихме, че нашето преустройство имало някои особености. Най-интелигентният от съветските водачи – Михаил Горбачов – се оказа най-малко достоен за подражание.

В стари времена копирахме от Съветския съюз цвета на перденцита по болниците, петобалната училищна система, виолетовото мастило, униформата на войниците, формата, цвета и курса на парите си, клонестата пшеница и прочие, и прочие. Но това беше по времето на Сталин, Хрушчов, Брежнев и срамът Черненко.

Днес в Съветския съюз има хиляди неформални организации, в България всяка неформална организация се посреща на нож. Ние сме си имали някои национални особености. И това го твърдят същите тези, които копираха досега всичко от Съветския съюз.

Днес в Съветския съюз излизат десетки и стотици печатни издания, в които съществува гласност на дело. У нас няма едно-едничко издание, което да си позволява да поставя неудобни въпроси на силно скования апарат. Ако се появи, то главният му редактор бързо изчезва.

Продължава да се крие миналото. Аз не съм историк, но онова, което зная, ме кара да съдя, че не само убийството на Трайчо Костов украсява репресиите по времето на култа към личността. Бих искал да зная например повече за Никола Петков и защо той е убит. Бих искал да прочета или чуя в българските средства за масова информация повече за кооперирането на земята, особено в планинските и полупланинските райони, които бяха обезлюдени. А заедно с това беше стимулиран семейният акорд в отглеждането на тютюна в някои райони, което доведе до изострянето на етно-демографските проблеми.

Много са въпросите, по които мълчим. Продължава да се крие настоящето – жизненото равнище, състоянието на природната среда, доходите например на висшия апарат и какви са неговите привилегии – пълно табу. И прочие, и прочие. Би трябвало до утре да говоря за нещата, по които мълчим или с най-общи фрази и с двусмислени изрази се опитваме да поразчовъркаме в печата. Не мога да си кривя душата, в двусмислиците, зад които истините се крият още по-добре, постигнахме голям напредък.

Днес в Съветския съюз се свикват хиляди спонтанни митинги, манифестации, събрания, събират се подписи и прочие – подобно нещо у нас е невъзможно. Ние, които копирахме цвета на перденцата от съветските болници, днес сме разбрали, че имаме собствен път, че имаме национални особености.

Оказа се, че нечии интереси са по-важни от българо-съветската дружба, са по-ценни от вековните ни връзки с Русия.

Трети март ме подсеща и за друга дата. През 1993 година ще се навършат шестотин години от падането на България под турско робство. Това също е поучителна годишнина. На Балканите, където са нагъчкани какви ли не народности, оцеляването и защитата на националните интереси винаги е било проблем. Нашата история ни учи, че нито с военна сила, нито със самоизолация, нито с икономическо развитие можем да отстояваме себе си, да бъдем достатъчно силни. Нашата сила е само една – тази, която ни донесе освобождението преди сто и единадесет години – да имаме симпатиите на световното обществено мнение. Но симпатиите на света могат да бъдат спечелени, ако успеем да създадем привлекателно общество, а не като днешното. Привлекателното общество означава да реализираме на дело правата на човека, за което сме поели съответни международни задължения, да разгърнем истинска демокрация, така, както официално го прокламираме, а не да се опитваме да създаваме нашенски си доморасляци, изпълнени с лицемерие и репресии.

Но аз се питам – как ще създадем привлекателно общество, когато се страхуваме да се учим даже от Съветския съюз. Изведнъж се сетихме за своята самобитност. Трети март ни учи точно на обратното – ние сме част от света, благодарение на единството си с този свят сме свободни, благодарение на това единство можем да бъдем и самобитни. 

2 март 1989 г.,

Радио “Свободна Европа”                                            

 

 

 

 

 


Copyright 1998-2007 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.

 

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История|
Етнография и фолклор | Българска кухня | Поглед към деня